ПЛЕНЕНИТЕ ЧУЖДИ ЗНАМЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Някои упрекват българските политици, а чрез тях и музейните работници, предимно от Националния военноисторически музей, в „криворазбрано чувство за световна солидарност”, което ни е оставило „без памет”. Били сме „любезни домакини, възпитани гости, отстъпчиви, търпеливи и послушни парици” и поради това не сме показвали пленените турски, руски, румънски, сръбски и др. бойни знамена. Упрекват ни, че НВИМ никога не е имал отделна зала за пленените противникови знамена. Колкото и да е силен този упрек, той не е достатъчно справедлив.

продължава>

 

ЗА БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ДО 1925 Г.

Темата за българо-турските отношения отскоро отново излезе на преден план на вниманието на нашата общественост, провокирана от редица улични простотии и изяви на незрели и неграмотни политици. Не че тя изобщо е слизала от вниманието на българите от далечния ХІV век, та до ден днешен. Преди ние да си отговорим на редица въпроси, първо Турция има да отговаря на немалко такива по отношение на нас, българите, макар че там продължават да мълчат или да използват историята и събитията според случая или според собствения си интерес.

продължава>

 

СРЪБСКИТЕ ЗЛОДЕЙСТВА НАД МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1915 Г.

В Букурещ на 28 юли 1913 г. беше узаконено разграбването на българските земи. Докато „белите якички” дипломатствуваха и заблуждаваха света с лъжливи обвинения и клевети срещу „коварната” България, из земите, населени с огромно българско население, заграбени от бившите съюзници, и румънският лешояд започна непозната кървава вакханалия спрямо народа ни.

продължава>

 

ПАТРИОТЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

Днес нашето любимо Отечество България изживява един от най-трудните си периоди след 10 ноември 1989 година. Тежката икономическа криза, която бе обхванала почти целия свят и която вече отшумя в другите страни, тази година се стовари с цялата си сила върху Родината ни, стегна икономиката в задушаваща прегръдка и за съжаление не се вижда във времето кога ще си отиде. А главната причина за голямата стагнация сега у нас са некадърните ни политици, които сякаш се надпреварват да вредят на българската икономика с действията и бездействията си и които като че ли нарочно не правят нищо за облекчаване тежкото ежедневие на българския  народ. Не знаят или не искат да помислят и да вземат поне елементарни антикризисни мерки, с които да се ангажира целият народ в борбата за преодоляване на кризата. Защото, когато се ангажира целият народ, то резултатите ще се видят за месеци. Но точно тук е изискването, че за това са нужни политици, ползващи се с доверието на хората, ръководители, които имат нужните знания, мерак и работоспособност и които носят в себе си български дух и сърца.

продължава>

 

ИВАН МИХАЙЛОВ ЗА ВРЕДИТЕ, НАНЕСЕНИ НА МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ И СВЕТОВНИЯ КОМУНИЗЪМ

„Иван Михайлов заема едно от първите места между лидерите антикомунисти, които с максимална енергия са се борили срещу узурпиранията на интернационалния болшевизъм. Той спаси македонското движение от червената инфилтрация, прочиствайки го основно от елементите, които се домогваха да го унищожат.” Като че нищо повече не може да се каже към думите на Б. К. Агопян в неговия доклад пред Аржентинската академия за исторически изследвания.
Още преди да застане начело на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), Иван Михайлов, като един от най-доверените хора на Тодор Александров, е не само в течение на преговорите с представителите на Българската комунистическа партия (БКП), но и участва в тях през 1923 г. за постигане на договореност да не се вдига Септемврийското въстание в Пиринска Македония. По този повод Т. Александров в декларация на ЦК на ВМРО от 2 август 1924 г. пише: „Комунистическата партия в България чрез своя идеолог по македонските работи Димитър Хаджидимов обяви безмилостна борба срещу македонското освободително движение и срещу ВМРО и нейните водители Тодор Александров и Александър Протогеров, като с това насърчаваше разкола в редовете на организацията.

продължава>