ДАМЕ ГРУЕВ - ВОЛЯТА НА РЕВОЛЮЦИОННА МАКЕДОНИЯ

Тази година се навършиха 140 години от рождението на великия български революционер Дамян Груев - създателя на легендарната Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Гибелта му, в края на 1906 г., даде повод на народния поет Иван Вазов да го нарече „македонския Васил Левски”. Той беше ученик и продължител на делото на Апостола на българската свобода сред поробените българи от Македония и Тракия. При създаването на ВМОРО пред Д. Груев и неговите съмишленици стоеше като пример делото на Васил Левски и на революционерите от времето на Българското възраждане.

продължава>

 

КАК ЗАЛОВИХ УБИЕЦА НА ЦАР БОРИС III

Беше петък, 18 юли 2008 г. Отворих съботния брой на вестник „Макор Ришон” (пръв извор). „Кой уби Ернст фон Рат?” беше заглавието на една от централните статии, което беше доста привлекателно. Винаги обичах да чета истории за убийства през стари времена, да отрека официалната версия и да търся нова неприета версия на убийството. Така преди години анулирах самоубийството на Йосиф Марко Барух и предложих версия, че той е бил убит от брата на неговата италианска любовница - Мария.

продължава>

 

АФЕРАТА „МИС СТОУН”

Още със създаването му Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) през март 1895 г. става източник както на материални средства, така и външно представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и на поробените българи от Македония и Тракия. Вътрешната организация не само разчита, но и получава парични средства, оръжие, снаряжение, медикаменти и революционна литература от Върховния комитет. Зад тази подкрепа в повечето случаи стои българското правителство.

продължава>

 

АНДОН КЬОСЕТО - ПЪРВИЯТ ТЕРОРИСТ НА ВМОРО

Тази тема като че ли е избягвана нарочно в българската литература. Много от нашите историци нарочно е заобикаляха, тъй като човек, ако се задълбае в нея, не може да не стигне до някои важни изводи.
Няма да се връщам в периода на Българското възраждане, когато също има примери на изключителен героизъм и саможертва на нашите революционери.

продължава>

 

ЧЕРНОТО ЗНАМЕ

След триумфалния рой от трицветни знамена на радостта и победата, които на 6 април 1885 г. (1000-годишнината на славянските просветители) се развяваха из Пловдив, издигаше се замислено и македонското знаме от чер плат, държано от един дебърец в народното си рухо. Три имена личаха на траурното знаме: Кирил и Методий, Македония! Тая гледка пронизваше сърцето с дълбокия си трагизъм.

продължава>