ДОМИНИК МЪРФИ – ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ ПРИЯТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ

В София, близо до Военната академия има една малка уличка, която носи името „Мърфи“. Не съм сигурен, че живеещите там знаят кой е тоя Мърфи и защо Софийската община от името на благодарния български народ е показала признателността ни към него по тоя начин. По-долу ще имате възможност да прочетете няколко документа, които са свързани с името и дейността на този благороден американски дипломат от времето на Първата световна война и след нея.
Надеждите, че участието на България в Първата световна война ще доведе до разрешаване на националните ни въпроси, не се оправдават.

продължава>

 

ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ И СКАНДАЛА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС В БЪЛГАРСКИЯТ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕЧАТ ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В.

Скоро имахте възможност да прочетете подготвения документален материал за двете мисии на П. Р. Славейков в Македония и Одринско за предотвратяването на униятската опасност за македонските и тракийските българи през 70-те години в Македония и Одринско. Сега ще имате възможност да се запознаете с една особено любопитна публикация на П. Р. Славейков по македонския въпрос в издавания от него в. „Македония“ и реакцията на българската възрожденска интелигенция от Македония след това.

продължава>

 

РОДНИЯТ ДОМ НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ Е „СВЕТИНЯ ЗА СТРУГА И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД“

Повод да припомним един важен момент от увековечаването паметта на бележитите български възрожденци Братята Константин и Димитър Миладинови през 1912 г. ни даде наскоро отпечатаният на „македонски“ и английски език пътеводител (водич) на Република Македония. Страница 143 от него е посветена на Братята Миладинови. Не стига, че там са помакедончили и осакатили стихотворението на Константин Миладинов „Тъга за юг“, но и са показали на снимка домът-музей на братята, който няма нищо общо със старата им къща, изгорена по време на сръбската окупация на Македония. (Изглед от нея има запазен и публикуван многократно.)

продължава>

 

ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА МАКЕДОНСКИЯ ЕЗИК И ИЗОБЩО ЗА МАКЕДОНЦИТЕ.

Малък принос към биографията на Д. Зографски (Димитър Янакиев Болутов)

Когато планирахме работата с нашия партньор от Солунския университет „Аристотел“ Спиридон Сфетас върху издаването на документите за македонския въпрос в българо-югославските отношения (1950-1989 г.) стигнахме до общото мнение, колко би било добре ако включехме в изданието и частни писма по темата. Но за съжаление такива почти няма запазени в нашите архиви, или ако има те вероятно биха се съхранявали в Архива на МВР. Отделни писма можеха да се намерят в архивите на Христо Ампов и на Коста Църнушанов в Централния държавен архив и във фондовете, които бяха се пазели в Централния партиен архив. Явно хората са се страхували да ги предават, или са изземвани при обиските, или са унищожавани. Но каква беше изненадата ми, когато разгръщайки запазените документи от новопостъпилия архив на Симеон Радев се натъкнах на едно здраво запечатано писмо, адресирано до С. Радев, като на гърба подателят беше написал името си с молив „Д. Зографов“.

продължава>

 

МИСИИТЕ НА ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ ПО УНИЯТА В МАКЕДОНИЯ И ПО УЧЕБНОТО ДЕЛО В ОДРИНСКО ПРЕЗ 1874 Г.

В Централния държавен архив (ЦДА) се съхраняват 21 не много известни писма на Петко Рачев Славейков. Те са свързани с двете му мисии в Македония и Одринско през 1874 г., когато той изпратен от Българския екзарх Антим I за борба с третия опит за разпространение на унията и за организирането на учебното дело в Одринско. Писмата се съхраняват в личните фондове на Българския екзарх Йосиф I (ф. 989 к) и на Димитър Мишев, главен секретар на Българската екзархия (ф. 1546 к).
Нерешаването на българския църковен въпрос и изострянето на българо-гръцкия църковен спор създало възможност за разпространението на католицизма в българските земи след петдесетте години на XIX в. Двата опита за разпространението на унията до 1870 г. имали променлив успех, но като окончателен резултат те завършили с неуспех. Българската уния била дело на продължителните усилия на френските лазаристки мисии в Европейска Турция, направлявани от техния ръководител в Ориента Еужен Боре.(1) Още през 1859 г. френският консул в Солун констатирал, че в основата на унията стои „стремежът на българите да се отърват от тиранията на гръцкото духовенство“.(2)

продължава>