ЗА МЯСТОТО НА ЧЛЕНА НА ЦК НА ВМОРО ПАВЕЛ ХРИСТОВ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Преди 90 години, на 6 юни 1922 г. в София умира един от видните български революционери Павел Христов. Некролози за него отпечатват само вестниците „Илинден” и „Македония” и като че ли за него почти никой повече не си спомня за него. Но това не е точно така. Само няколко дни след смъртта му Тодор Александров изпраща до бившия битолски окръжен председател на ВМОРО и войвода Милан Матов кратка бележка само с няколко думи: „Павле като стар и голям грешник – не трябваше да умре от своя смърт…” Какво искаше да каже с тези думи тогавашният  ръководител на ВМРО, който е бивш съратник на П. Христов?

продължава>

 

УЧАСТИЕТО НА БИТОЛСКИЯ ВОЙВОДА КРУМ ПЕТИШЕВ ОТ ПЛЕВЕН В РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ В МАКЕДОНИЯ (1903–1930 г.)

Крум Петишев със своите спомени ни е оставил автентично историческо свидетелство за борбите за свободата на Македония. Те осветляват основни събития от тази борба и разказват за редица дейци на освободителното движение за един продължителен период от 27 години – от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. до оттеглянето му от активна революционна дейност през 1930 г. Цялото това време Крум Петишев прекарва с пушка в ръка в поробена Македония. Спомените разкриват жизнения път на един от мнозината българи от свободна България, приели освобождението на поробените си братя за своя лична съдба.
Крум Петишев е роден в Плевен през 1886 г. в чиновническо семейство. Родителите му са бесарабски българи, преселили се в България след Освобождението през 1878 г. През 1901 г. баща му умира и той е принуден да напусне училище и започне работа в една дърводелска фабрика в София.

продължава>

 

ОБИЧАИ ЗА ДЪЖД ПРИ БЪЛГАРИТЕ

В цялото етническо землище на българите са познати обичаи, които се изпълняват по време на суша с цел да се предизвика дъжд, за да се осигури така необходимата влага за посевите, за да има плодородие и благоденствие. В тези обичаи оживяват старинни вярвания и представи, идващи от дълбока древност, които по един необикновен начин са съчетани с идеите и възприятията на православната ни църква. Християнските норми на поведение, понятията за добро и зло, за праведно и грешно, за позволено и забранено са определящи в живота на старите българи. Ето защо и всяко зло, беда и болест, споходили селището, се възприемат като знак за това, че са нарушени старите повели на детите. Според народната вяра, когато настъпи засушаване, то е заради сторен грях. Според строгите норми на общуване в живота на патриархалните българи изневярата, блудството, кръвосмешението, зачеването на дете без брак от мома и вдовица и раждането на такова дете е тежък грях.

продължава>

 

ГРЪЦКОТО НАХЛУВАНЕ В ПЕТРИЧКО ПРЕЗ 1925 Г. (ПЕТРИЧКИЯТ ИНЦИДЕНТ)

Гръцките жестокости и варваризъм продължават и след Първата световна война. Това, което не беше доизклано и изгонено от народа ни в Тракия и Егейска Македония след Балканските войни, беше прогонено с българо-гръцките преселнически спогодби. Тези спогодби са: Конвенцията между България и Гърция относително свободата за емиграция на малцинствата, подписана на 27 ноември 1919 година в Нйоий на Сена; Правилникът по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства, изработен от Смесената комисия по гръцко-българското изселване въз основа на горната конвенция. (Обнародвани в брой 68 на „Държавен вестник” от 28 юни 1922 г.); Спогодбата между България и Гърция „Моллов–Кафандарис” за свободата на емиграцията на малцинствата. Женева, София, 9 декември 1927, 3 и 13 април 1928 г.; Планът за изплащанията, които България и Гърция ще извършат в изпълнение на Гръцко-българската конвенция за взаимното и доброволно изселване на малцинствата, подписана в Ньоий-на-Сена, на 27 ноември 1922 г., одобрен от Министерския съвет с XV-то постановление, взето в заседанието му от 20 септември 1922 г., Протокол № 91 и възприет от Смесената комисия за гръцко-българското изселване в заседанието й от 8 декември 1922 г.; Протоколът на Международния комитет на експертите и съглашение между България и Гърция относно репарационните плащания и изпълнението на спогодбата „Моллов–Кафандарис”. Лондон,  Атина, София, 11 ноември 1931, 21 януари, 24 март 1932 г.;

продължава>

 

ЗАБРАВЕНИЯТ ДНЕС Д-Р ИВАН КАСАБОВ – ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ДЕЙЦИ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ

Когато през 1905 г. излизат спомените на д-р Иван Касабов, те изведнъж променят начеващата българска историография и дават нова насока на революционната мемоаристика, тъй като дотогава много факти, свързани с революционното движение на българите през Възраждането и с биографиите на Георги С. Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. или са премълчавани, или са били неизвестни. Казаното от Захари Стоянов и Стоян Заимов не само е допълнено, но и конкретизирано с напълно неизвестни факти от периода не само на „Комитетското десетилетие”, но и на зараждането и развитието на революционните идеи сред българската емиграция в Сърбия и Влашко. Като че ли неговите мемоари отприщват мисълта и спомените и на други негови съвременници, за да бъдат уточнени и редица важни моменти и детайли от епохата на революционните борби до Руско-турската война (1877 - 1878). Макар че тази малка книжка никога повече не беше препубликувана и днес е библиографска рядкост, тя става един от основните извори на всички изследователи на този период (Вж. изследванията на Д. Т. Страшимиров, проф. Михаил Димитров, проф. Иван Унджиев, проф. Христо Гандев, проф. Александър Бурмов, проф. Димитър Косев, проф. Николай Генчев, проф. Веселин Трайков, проф. Иван Стоянов и др.).

продължава>