ЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА МИЯЧКАТА ЖЕНСКА НОСИЯ

 

ПО МАТЕРИАЛИ ОТ ФОНДА НА НАЦИОНАЛНИЯ  ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ)

Сред богатството от българско народно облекло в Националния етнографски музей се откроява колекцията от миячки женски носии. Те са от деветнадесетото столетие от с. Галичник, с. Лазарополе, с. Селце, Дебърско (най-много части от носии и пълни костюми), от гр. Крушево, с. Смилево, Битолско, от някои села от Велешко и Кичевско, населени с мияци.
Мияците като етнографска група от българския народ са слабо изследвани. За тях бегло споменават Ст. Веркович, К. Иречек, В. Григорович, В. Кънчов, Ев. Спространов, Г. Петров, Л. Милетич. В началото на четиридесетте години на XX век излиза „Книга за мияците” на Г. Трайчев. В неговия труд и в изследането на А. Алексиев се намират ценни данни за облеклото на мияците.

продължава>

 

ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ И АТЕНТАТЪТ В МАРСИЛИЯ – 1934 г.

Около името на Владо Черноземски витаят какви ли не слухове и легенди, които и до днес се разпространяват. Много от тях водят началото си от чуждестранната преса и от телеграфните агенции и което е любопитното българските вестници тиражират редица небивалици. Една от тях е че през 1927 г. той предлага на Иван Михайлов да се опаше около кръста с бомби, да влезе в Обществото на народите и да се самовзриви, за да се обърне най-после внимание от световната дипломация на тежкото положение на българите в Македония. Редица историци, повлияни пък от другите легенди за нацистко участие, както и от публично оповестените документи, открити от ЩАЗИ, не само, че търсиха, но и „намериха” нацисткия пръст в подготовката и осъществяването на Марсилския атентат, забравяйки, че интересите на нацистка Германия не бяха свързани нито с убийството на югославския крал Александър Караджорджевич, нито на френския външен министър Луй Барту.

продължава>

 

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В МАКЕДОНИЯ

Разловското българско въстание от май 1876 г.

Преди близо 110 години в Кюстендил излиза една малка книжка, посветена на Разловското въстание. Книжката е озаглавена „Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г.”. Нейният автор е участникът във въстанието Коте Попстоянов, син на войводата поп Стоян Разловски.
Много пъти съм си мислил, че след Захари Стоянов, Димитър Страшимиров и Стоян Заимов, като че ли няма какво още да се каже за Априлското въстание. Но като разгърнете и спомените на Коте Попстоянов, пред Вас ще се разгърне епичната битка на народа ни от април 1876 г., като се мине през подготвителния й период, започнал още със Старозагорското въстание от 1875 г. и минал през Гюргевския комитет и Солунския революционен център.

продължава>

 

ВЪЛШЕБСТВОТО НА ЧИПРОВСКИТЕ КИЛИМИ

Векове наред в градчето Чипровци, наричано някога  цветето на България, се тъкат неповторимите по своята хубост чипровски килими. Килимарството е не само занаят, но и съдба на чипровчани. Килимите съпровождат човека от люлката до гроба. Децата израстват с песента на тупицата (уред за набиване на преждата при тъкане). Момиченцата от малки са край стана на своите майки. На 6 – 10-годишна възраст те изтъкават първите си фигурки по килима. Килимите са сватбен дар, който получават младите за новия си дом от свекървата, те са и част от чеиза на невястата, с малки килимчета се дарявят сватбарите. Чипровчанката тъче килими за украса на дома или за да изпроводи с тях мъжете от своя род на гурбет. Килимите са сред даровете в черкви и манастири, за да се измоли Божията благодат за дома и челядта. Изработвайки килими за продан, тя изхранва своето семейство. Килим се поставя и в ковчега на мъртвите, за да ги съпроводи на оня свят.

продължава>

 

ИВАН МИХАЙЛОВ И ТРЕТИЯТ РАЙХ

Иван Михайлов и съпругата му Менча Кърничева напускат окупираната Варшава през февруари 1940 г., съпровождани от тогавашният български търговски съвет­ник във Варшава Крум Цоков. През следващата година семейството на революционера пребивава в Германия и Унгария. Документите и сведенията за това време са оскъдни. Съвсем кратки са мемоарните бележки на Кр. Цоков, които бяха публикувани във в. „Македония”. След обявяването на независимата Хърватска държава през 1941 г. до края на Втората световна война Ив. Михайлов и съпругата му са лични гости на хърватския държавник и политически деец, поглавника на усташите д-р Анте Павелич. Този период е изключително добре документиран, тъй като хърватските и българските архивисти издадоха четири документални тома. (N. Kisic Kolanovic, Prijatelstvo po mjeri ratnog vremena 1941–1945, Zagreb, Hrvatski drzavni arhiv, 2003, s. 331; Poslanstvo NDH u Sofiji. Diplomatski izvjestaji 1941–1945. Priredila N. Kisic Kolanovic, Svezak 1-2, Zagreb, Hrvatski drzavni arhiv, 2003, s. 782-742; България и Независимата хърватска държава (1941–1944). Дипломатически документи. Съст. М. Тодоракова. С., 2004. Вж. и M. Ristovic, Ivan – Vanco Mihailov izmedu nezavisne drzave Hrvatske I Bulgarske (1941–1944), Istorija 20 veka, Br. 1–2, Beograd, 1986, s. 139–153.)
В началото на септември 1944 г. с благословията на Адолф Хитлер Третият райх възлага на Ив. Михайлов да застане начело на независима Македонска държава по подобие на Хърватската, но той след среща със съратниците си в Скопие отказва.

продължава>