Руско-турската война от 1828-1829 г., завършила с Одринския мирен договор и днес след 190 години все още остава не достатъчно известна. Народът ни я свързва главно с голямото преселение на българите и заселването им в Бесарабия и Южна Русия. В резултат на тази война Гърция получава своето частично освобождение, а Сърбия само някои облаги.

Напоследък нашата общественост има възможност да прочете за тази война в доскоро неизвестната книга на Симеон Радев „Дипломатическата история на освобождението на България“, в която той се спира доста подробно на похода на Дибич Забалкански. На Одринския мир и на борбите на гърците за освобождение има и редица специални изследвания от български и чуждестранни изследователи, които любителите на историческото четиво биха могли да разгърнат за повече подробности. 

За бележития македонски революционер Пито Гули е писано и ще се пише и за в бъдеще, още повече че той е един от героите на Илинденско-Преображенското въстание. Неговото име е неразривно свързано както с обявяването на Крушовската република, така и с нейната кървава защита, една от най-скъпите жертви на която е войводата Пито Гули (1865, Крушево – 12 август 1903, Крушево). Участието му в революционните борби започва години преди създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) още през 1885 г. като четник в четата на Адам Калмиков.

След дни нашият народ отново ще чества живота, делото и паметта на светите братя Кирил и Методий. Денят 24 (11) май вече повече от два века обединява всички българи, независимо от това къде живеят. Може би очаквате за пореден път да ви се припомнят фактите за техния живот и дело от така познатите на всички ни техни жития. Все още има архиви и библиотеки, които крият писмени паметници за тяхната богата просветителска и книжовна дейност, както и такива в защита на тяхното дело. Направеното до сега е толкова огромно и необхватно и съм сигурен, че и бъдещето ще ни донесе рано или късно нови изненади, които да документират направеното от българските просветители.

Досега рядко сме имали възможност да публикуваме оригинални руски документи за агресивната политика на Русия спрямо България. До голяма степен това се дължи и на затрудненията в достъпа до руските архиви на Министерство на външните работи и на Азиатския департамент. Нашата историческа наука е разполагала само с официалните руски публикации, оповестявани след Октомврийската революция и предимно с наши домашни документални извори. Сега ще имате възможност да се запознаете с оригинални руски извори за руската политика към страната ни в навечерието на включването на България в Първата световна война, както и в първите месеци след включването й във войната.