Българската общественост е добре запозната с ролята на Цариградската патриаршия и на гръцката държава в развитието и разрешаването на българския църковен въпрос. Сега ще имате възможност да се запознаете с една тема, малко позната, макар и неотделима от общото антибългарско настроение и действия в нашата южна съседка.

През 1944 г. в самото навечерие на 9 септември 1944 г. излиза една не голяма по обем книга на видния български учен проф. Иван Дуйчев „Страници от българското минало“. Съдбата на тази книга не е много ясна, но тя бързо изчезва от тогавашния книжен пазар. Тя става рядкост и сред антикварните книги през по-късните десетилетия. Няма да се спирам на нейното съдържание, макар че то вероятно се оказва решаващо и за по-нататъшната съдба и за репресиите над големия учен със завиден международен авторитет.

Сто и четиридесет години след възникването на македонския въпрос той най-накрая намери своето разрешение, но за съжаление без българско участие. Сърбия и Гърция в продължение на повече от век водиха борба за отнемането на един от съставните дялове на Българското Отечество – Македония - от Майката Родина. Най-после техните потомци – днешните гърци и скопските сърбомани успяха да го осъществят с подкрепата на целия ЕС, НАТО и САЩ, докато българската страна продължава да не взима отношение към един от най-важните въпроси от съвременната ни история.

Името и дейността на Михаил Чайковски (Садък паша) е известно и достатъчно популярно сред научните среди в България. Неговото име като Садък паша не рядко се среща и в спомените на някои дейци от епохата на Българското възраждане.   Сред популяризаторите на неговата дейност на първо място трябва да посочим Симеон Радев и проф. Никола Милев, а сред по-новата генерация на изследователи на водещо място е проф. Ванда Смоховска-Петрова. Проф. В. Смоховска-Петрова успя да издири и публикува значителна част от неговото архивно наследство, свързано с България и българите, съхранявано в Краков в архива на Адам Чарторизки.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 2

В продължение на повече от четвърт век д-р Ганчо Ценов води непрекъсната война с проф. Васил Златарски, която започва от 1914 г. когато кандидатурата на д-р Ценов за доцент по история в Софийския университет е отхвърлена, при което проф. Златарски е основния рецензент на неговия представен труд. Тази война продължава и след смъртта на проф. Златарски, когато отново д-р Ценов се кандидатира за неговото овакантено място като ръководител на катедра. Независимо, че проф. Златарски е вече починал битката срещу д-р Ценов е поета от колегите на Златарски и на негово място като ръководител на катедрата е назначен професор Петър Ников, докато битката се пренася на терена на тогавашния съд.