Дългогодишната дейност на сър Едуард Бойл (1878-1945) в защита на правата на македонските българи е известна. Той е член на Лондонския Балкански комитет още от самото му създаване през 1903 г. до самата си смърт. Последователно е негов секретар, а по-късно и председател. Заедно с братята Бъкстон, Джеймс Брайс и Джеймс Баучер той се нарежда сред най-големите английски познавачи на македонския въпрос и положението на Балканите.

Не малка част от документите на Балканския комитет по времето когато той е сред неговите ръководители е публикувана.

За неговата научна дейност и за защита на нашия народ той е удостоен през 1939 г. от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с научната степен доктор хонориус кауза, когато е почетен гост по време на юбилея на Университета.

През 1927 г. в „Conterporary Review“ той публикува статията си „Сърбия и македонците“, която още същата година е преведена и публикувана на български език от Изпълнителния комитет на Съюза на македонските благотворителни братства в България.

Въпреки, че литературата за историята на Бачковския манастир, както и за неговото място в средновековната и възрожденската българска култура е огромна, всяко откритие за него представлява интерес. За историята на манастира са писали най-добрите български, а и редица чуждестранни историци. Запазен е и богатия архив на манастира за най-новия период от историята му. 

Личността и дейността на Петко войвода е достатъчно популярна сред нашата общественост, още повече че за това имат заслуга преди всичко големият наш писател Николай Хайтов, както и многосерийният телевизионен филм, направен отново по негов сценарий. И днес пред неговият паметник във Варна винаги има свежи цветя от потомците. Но дали всичко писано за него е достатъчно известно.

Преди време имахте възможност да се запознаете с малко известната и представляваща библиографска рядкост първа биография на Петко войвода, писана от Христо Попконстантинов. Известният родопски краевед я беше написал след редица срещи и разговори с войводата. Той оповестяваше и важни документи от личния архив на Петко войвода. 

Младотурската революция от 11 юли 1908 г. е преди всичко дело на патриотически настроената част от турската армия и интелигенция, стремяща си да запази целостта на Турската империя. Тогава тя е изправена пред опасността или насилствено да се реформира след Ревелската среща на руския и английския монарси през юни 1908 г., или да се разпадне под ударите на националните революционни организации на българи, арменци, албанци, араби и др.

Поробените българи в Турската империя посрещат с ентусиазъм Младотурската революция. Те приемат с надежда революционните декларации на младотурците, смятайки че обновена Турция ще се изгради на принципите, провъзгласени от Великата френска революция.