Повод да си спомним за Никола Коларов е 55 годишнината от смъртта на видния македонски деец, журналист и публицист. Тук ще имате възможност да прочетете за пръв път две негови писма от 1935 г. до стария македонски деец и бивш председател на Върховния македоно-одрински комитет и на Големия македонски събор в Горна Джумая инженер Христо Станишев. Писмата са свързани с продължаващите репресии срещу ВМРО и нейните дейци след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

(РАЗКАЗЪТ НА ПОЛКОВНИК КОСТА ТЕМИСТОКЛЕВ)

Преди време имахте възможност да се запознаете с разказа на военния историк о.з. полковник Коста Темистоклев за Тутраканската епопея на Добруджанския фронт от есента на 1916 г. Сега ще имате възможност да прочетете неговия разтърсващ разказ за героизма и себеотрицанието на българския войник на връх Каймакчалан в Македония пак по същото време, но този път на Солунския фронт. 
Не случайно боевете на Каймакчалан през Първата световна война са сравнявани с боевете на нашите опълченци на Шипка през Руско-турската война. Боевете на Каймакчалан, макар и краткотрайни (от 12 до 30 септември 1916 г.) са едни от най-кръвопролитните на Солунския фронт в първата година на участието на страната ни в Първата световна война.

ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА

По този въпрос има изписани стотици хиляди страници, в които партийните емоции и „дълбоката благодарност“ взимат връх, а истината остава някъде на заден план.

По пътя за Берлин Червената армия трябваше да мине през България и да я „освободи“ от българското правителство на К. Муравиев, независимо че в него бяха предложени постове на представителите на ОФ и то направи важни стъпки към излизане на страната ни от войната като оповести в официална декларация програмата си. Макар, че България беше в Тристранния пакт тя не изпрати свои войски на Източния фронт, а само в заграбените от Сърбия и Гърция български територии.

Вече имахте възможност да се запознаете с важни документи за югославско-българските отношения след 9 септември 1944 г., които минават през няколко важни етапа. Ако не се познава архивната документация по тези отношения читателят лесно може да бъде подведен от изказванията на югославските и руските представители по време на Парижката мирна конференция през 1946 г. Колкото и да не са искрени ораторите, техните изказвания и коментарите на двамата автори Славчо Васев и Крум Христов са тенденциозно представени в тяхната книга „България на Мирната конференция. Париж – 1946.