НИКАКВА ВЯРА НА ПОЛИТИЦИ, ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ, ТЕЛЕВИЗИИ, ЖУРНАЛИСТИ И ВСЯКАКВИ МЕДИИ, КОИТО ПРИЗОВАТ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА МАКЕДОНСКА НАЦИЯ И МАКЕДОНСКИ ЕЗИК. ЗАЩОТО ВСИЧКИ ТЕ СА ДОЛНИ НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ!!!

ПРЕДАТЕЛИТЕ НИЙДЕ СЕЛО НЯМАТ, НО НИКОГА НЕ СВЪРШВАТ

Тази житейска истина е прозрял някога войводата Панайот Хитов!!

За тази истина се сетих като чух че някои журналистически идиоти призовават да признаем македонския език и македонската нация.

Тези АБСОЛЮТНИ ИСТОРИЧЕСКИ ТЪПАНАРИ И БЕЗРОДНИЦИ не искат да стоплят и не искат да прочетат историята която казва:

продължава>

 

ПОЛКОВНИК КОСТА КАВАРНАЛИЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ГРИГОР ВАСИЛЕВ

Тази година се навършиха 105 години от гибелта на бележития наш военоначалник полковник Коста Каварналиев.

Едни от най-хубавите редове за полковник Коста Каварналиев са написани от видния политически и държавен деец Григор Василев. Гр. Василев е участник във войните за национално освобождение и обединение. През Балканските войни той има възможност не само да участва в боевете, но и да се срещне с най-големите наши военоначалници. Своите впечатления от Балканските войни той стриктно записва в дневниците си, които озаглавява „Бележки на деня“. По-късно, въз основа на тях, в него възниква идеята да напише книга за Балканската война и дори публикува в пресата обява за предстоящото й излизане. За съжаление той не успява да я реализира, но ни оставя много статии и спомени за битки и военоначалници, сред които не мога да не спомена написаното от него за генерал Иван Колев и за боевете на Тракийския фронт и при Порто Лагос.

продължава>

 

БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЦЪРКОВНИЯ ВЪПРОС И ЛАМТЕЖИТЕ НА СЪРБИ, ГЪРЦИ И РУМЪНЦИ КЪМ МАКЕДОНИЯ

(Продължение)

Този материал не е обикновено продължение на преди публикувания.

В две свои поверителни писма Българският екзарх Йосиф I до Варненския и Преславски митрополит Симеон, по това време и председател на Светия Синод на Българската православна църква споделя притесненията си относно развитието на църковния въпрос в Македония. Писмата са от началото на 1904 г. и са само няколко месеца след избухването на Илинденско-Преображенското въстание и след налагането на Мюрцщегските реформи на Високата порта.

продължава>

 

ЙОРДАН ЙОВКОВ КАТО ВОЕНЕН ПИСАТЕЛ

В творчеството си Йордан Йовков рисува героичните битки на армията и народа ни по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. И до днес остава ненадминат нарисувания от него портрет на Добруджанския герой генерал Иван Колев, който на смъртния си одър след като му прочитат разказа „Мустафа Ачи“ ще се насълзи от разказа и изплувалия в съзнанието му спомен и ще промълви „Така беше!“

продължава>

 

БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЦЪРКОВНИЯ ВЪПРОС, ОБЯВЕНАТА СХИЗМА ОТ ЦАРИГРАДСКАТА ПАТРИАРШИЯ И РУСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Като че ли не остана нищо неясно около живота и дейността на Българския екзарх Йосиф I. Акад. Михаил Арнаудов публикува две негови биографии, като от първата беше отпечатан само първия й том, докато втората обхващаше целия му живот, но беше съвсем кратка. Не веднъж акад. Арнаудов публикува и едни от най-значителните документи, свързани с Екзарх Йосиф I и Българската екзархия.

А може би едни от най-хубавите и най-емоционални страници за Екзарх Йосиф I са написани от Симеон Радев и Христо Бръзицов. И двамата бележити македонски българи разказват за познанството и близостта си с великия българин по време на детските и ученическите си години в Цариград.

продължава>