БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН ЗОВ И ПРЕПОРЪКИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Новият академичен шеф, академик Юлиан Ревалски много тревожно отбеляза, че на БАН не и стигат 10 милиона лева за да работи пълноценно!

Смешно, жалко, позорно и много опасно за България.

Десет милиона само, за да не мъждука, а да блести и свети Академията с най-ярка българска светлина.

Отстрани погледнато смешна сума дори и за опоскания до шушка от днешните необолшевишки управници български държавен бюджет.

Които ежегодно крадат САМО ОТ ДЕТСКИ НАДБАВКИ НА ОКОЛО 500000 БЪЛГАРЧЕТА НАД 200 МИЛИОНА ЛЕВА!!!!

продължава>

 

РАЗКАЗЪТ НА КИЧЕВСКИЯ ВОЙВОДА ДУКО ТАСЕВ ЗА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ В МАКЕДОНИЯ

Дуко Тасев е един от почти напълно забравените български войводи. Той е от новата генерация революционери, действали след Освобождението през 1878 г.

Дуко Тасев Червенков е роден през 1855 г. в село Юдово, Кичевско. Когато става известно, че Берлинският договор ще върне цяла Македония на Турция избухва Кресненско-Разложкото въстание. Тогава Дуко Тасев се включва в четата на казашкия капитан Адам Калмиков и участва във всички сражения. Втори път, отново под предводителството на Адам Калмиков Дуко Тасев ще се сражава в неговата чета при втория опит за въстание през 1885 г., предхождащо Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

продължава>

 

ЕДНО ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ ЗА АКАДЕМИК ДИМИТЪР МИШЕВ ПРЕЗ 1942 Г.

Десет години след смъртта на бележития български учен, историк, журналист, публицист, педагог, църковен и политически деец Димитър Мишев (5 декември 1856, Видин – 26 декември 1932, София) списанието, на което той беше създател и първи редактор отбелязва тъжната 10-годишнина от неговата смърт. Списание „Отец Паисий“ е печатен орган на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, на който Д. Мишев също беше един от създателите и първите му ръководители. 

продължава>

 

ДОБРУДЖАНСКИЯТ ДЕЕЦ ХРИСТО КАПИТАНОВ ЗА БЪЛГАРИТЕ В РУМЪНИЯ

Тези дни, през тази година се навършват 45 години от смъртта на известният наш журналист, публицист, поет, юрист и историк Христо П. Капитанов (6 януари 1903, Добрич – 1 декември 1971, София). Още приживе той, а в последствие и семейството му правят ценно дарение в Централния държавен архив в София. Спомням си как преди години госпожа Капитанова, неговата съпруга посети хранилището на архива, когато то се помещаваше в Съдебната палата, за да се поклони пред документалното наследство на покойния й вече съпруг. Този акт на обич и преклонение пред скъпия й покойник беше нещо, на което присъствувахме заедно с колегите си за пръв и единствен път. Същевременно трябва да отбележа, че аз имах възможност да познавам неговия живот и творчество, тъй като на мене ми беше възложено да обработя този изключително ценен и богат архив.

продължава>

 

ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ ЗА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УСЛОВИЯ И РЕЛИГИОЗНИТЕ БОРБИ В СКОПИЕ (1894 Г.)

През 90-те години на XIX в. Скопие бил един от трите най-големи града в Македония, населението му възлизало на 31 900 души (1). Началото на Скопие трябва да се търси някъде в античността (2). Важна роля като административно, военнополитическо и културно средище той играел и през Първото и Второто българско царство.

Географското положение на града през турско робство давало възможност да бъде не само културно и търговско-стопанско средище в Македония, но и важен административен център. Скопският вилает включвал Скопски, Прищенски, Сениченски, Ипекски, Татлиджиски и Призренски санджак. Плодородното Скопско поле било засадено с лозя, житни растения, тютюн, анасон, памук, лен, зеленчуци и овощия. То се напоявало от реките Вардар, Лепенец, Треска и Пчиня (3).

продължава>