За Пиянец - този хилядолетен български край са писали краеведи, историци, етнографи, фолклористи, филолози, както и други изследователи. Не бива да изпускаме съчиненията на Васил Кънчов, акад. Йордан Иванов и Христо Силянов, както и статистиките на акад. Димитър Мишев.

Но може би една от най-хубавите книги за Пиянец, която е и определено постижение за българското краеведение е изследването на академик Юрдан Захариев (Пиянец. Земя и население. В Сборник за народни умотворения, т. 45, 1949 г., 423 с.)

Сега ще имате възможност да се запознаете с малкоизвестни статии за революционните борби на българите от тоя край, които са излезли изпод перото на Юрдан Анастасов и Владимир Караманов. И двамата са известни като изследователи на революционните борби на македнските българи и имат огромни и изключително ценни архиви, които се пазят в системата на българските държавни архиви.

Досега не веднъж сме занимавали нашите читатели с личността и делото на Кръстю Мисирков. Сега ви предлагам да се запознаете с една малко позабравена негова студия „Бележки по южнославянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сърбо-хърватски езици и народи).“ Тя е печатана в началото на 1907 г. на страниците на един от печатните органи на ВМОРО „Македоно-одрински преглед“, издаван и редактиран от деец на организацията Никола Наумов, автор на Мемоара на ВМОРО от 1904 г. Студията е печатана в пет броя на списанието, но без да бъде завършена, тъй като то прекъсва своето издаване.

Архивът на Симеон Радев продължава да крие още изненади. Сега ще имате възможност да се срещнете с една от тях.

Това е една кратка история на борбата на македонските българи за освобождение. Тя обхваща периода от Руско-турската война (1877-1878) и продължава до края на Първата световна война. Макар и накратко са проследени борбите на нашия народ през този период. Най-голямо място е отделено на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., като авторът го е онагледил с доста прецизни таблици. За него борбата на свободните българи и тези от Македония и Одринско е обща – българска борба за освобождение и обединение. Това той подчертава нееднократно в своето кратко и аргументирано изложение.

(115 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА)

На 4 май нашият народ ще отбележи годишнината от героичната смърт на един от своите велики синове. Гоце Делчев (4 февруари 1872, Кукуш – 4 май 1903, Баница, Серско) загива в бой с турския аскер при село Баница, Серско. Няма да приповтарям известните данни за живота и дейноста му, тъй като с тях може да се запознаете по-подробно в сайта «Сите българи заедно». През отминалите 115  години за Гоце е писано многократно от учени, писатели и поети. Неговият образ е пресътворен и в игралното и документалното кино. Публикуван е и огромния му архив в три обемисти тома. Въпреки това ние ще останем негови длъжници.