През пролетта на 1921 г. в София се водят преговори между личните пратеници на Тодор Александров, от страна на ВМРО и на тия на възглавяваното от Мустафа Кемал паша турско революционно правителство. Въпреки, че познанството и близостта на големият турски реформатор и ген. Александър Протогеров датират от времето преди Първата световна война, когато Мустафа Кемал паша е турски военен аташе в българската столица по негово настояване преговорите се водят под прякото наблюдение и ръководство на Тодор Александров.

Една от най-светлите личности в македоно-одринското революционно движение е гевгелийският войвода Сава Михайлов. През неговия кратък живот той се проявява като педагог из различни краища на Македония, но и като един от най-дейните революционни работници и умел агитатор. С. Михайлов участва в преговорите между ВМОРО и Върховния комитет, където устоява на върховисткия натиск, отстоявайки твърдо позициите на ВМОРО.

Той заедно с Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстю Асенов е сред ръководителите на една от най-успешните акции на ВМОРО – отвличането на мис Елен Стон. По време на аферата, а и по-късно С. Михайлов се проявява и като човек притежаващ и дипломатически качества. Той е сред най-доверените хора на ръководителя на четите на Вътрешната организация Гоце Делчев, който го изпраща за войвода в родния му Гевгелийски край.

Може би малцина са тези, които знаят, че видният учен Никола Пушкаров, основоположник на науката за българското почвознание е и прочут македонски революционер.

Никола Петков Пушкаров е роден на 14 декември 1874 г. в Пирдоп. Негов учител е големият български педагог и културен деец Тодор Влайков.

През 1901 г. Н. Пушкаров завършва естествени науки във Висшето училище в София (по-късно Софийски университет) и учителства ва различни места из страната. Още като студент се свързва с Гоце Делчев, който освен че е ръководител на четите на ВМОРО, но е и задграничен представител на организацията в София.

През октомври 1931 г. в Цариград и Анкара се провежда Втората балканска конференция. От българска страна присъстват българските академици Димитър Мишев и Андрей Тошев. И двамата изнасят обширни доклади, изградени на базата на достоверни исторически сведения. И тук въпросът за заграбените български земи е основен в техните доклади, като акцентът е предимно на Македонския въпрос. Наскоро след конференцията бившият сръбски дипломат Жика (Живоин) Балугджич (1868-1941) излиза анонимно в пресата с манипулативни изявления, в които премълчава, изкривява и направо фалшифицира историческите извори, пътеписите на чужденци минали през Балканите, за да декларира за пореден път сръбските апетити към българските земи, както в Македония, така и в Моравско, а и в още по източните български територии.