Във Вардарска Македония все още съществува един незаконороден изтърсак с гръмкото име ВМРО – ДПНМ, заченат от прелюбодейството на македонските сърбомани и сръбските тайни служби. Надяваме се рано или късно участниците в този срамен акт да открехнат завесата и обикновените членове на тази безсрамно съществуваща организация в Македония да се отърсят от лъжата за произхода, дейността и същността на истинската ВМОРО и да разберат, че да си българин е не срамно, а въпрос на чест и национална гордост. Българи бяха дядовците, бабите, бащите и майките на околовардарските необрязани потурнаци, а те какви искат да бъдат си е тяхна работа, но само да не се наричат ВМРО и да не срамят повече българското име.

Винаги съм го казвал, че историята е точна наука, а умуванията и тълкуванията на неопровержимите факти е занимание на манипулатори и шарлатани. Именно такива са околовардарските манипулатори и шарлатани, които вече повече от половин век преиначават фактите и като че ли започнаха да си вярват на лъжите. Безспорният факт, че ВМОРО е българска организация, известен на цял свят, там отново е поставен под въпрос. Дори и коминтерновските ръководители не успяха да поставят на антибългарска основа своето творение ВМРО (обединена) през 1925 г., докато белградските акушер-гинеколози в началото на 90-те години на миналия век успяха да създадат едно антибългарско отроче, бабувайки при неговото раждане, което се окичи най-безсрамно с името ВМРО.

Българските държавни преврати винаги са били на вниманието на историци, на писатели, а и на широката общественост. Може би с най-голям интерес се ползва Деветоюнския преврат от 1923 г. Макар, че основната част от документацията, свързана с него отдавна вече да е известна, като основните му участници отдавна написаха и публикуваха своите спомени, а редица съвременници също изказаха своето писмено мнение, все още има любопитни моменти около него. Заедно със спомените на проф. Александър Цанков най-стойностни са спомените и книгите на друг от главните заговорници – Димо Казасов (1886 - 1980).

Преди близо 5 десетилетия едно софийско бръснарче след като привърши манипулациите си по моята рошава тогава глава ме изпрати с думите:

- Най-напред няма да можеш да се гледаш, но после ще свикнеш!

Оказа, се че този тогавашен берберин, макар и млад гледа философски на нещата от живота и на собственото си творение.

Сега, когато искам да ви спра вниманието на един злободневен въпрос си спомних думите на този колега на моя земляк-шегобиец орешашкия зевзек Вучко бръснаря.