ПОСЕГАТЕЛСТВОТО СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА ОТ ПИШМАН МИНИСТЪРКАТА МЕГЛЕНА КУНЕВА

ЕДНО ДОЛНО НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО В ИНТЕРЕС НА НАЙ-ВЪРЛИТЕ ВРАГОВЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Де го чукаш, де се пука!

Аз ли се криво молих, или ти Боже криво ме разбра??

Тези две стари български поговорки изключително много прилягат на болшевишката тъпанарщина на националната предателка Меглена Кунева, която се втурна нагло и безсрамно да омаскарява ХИЛЯДОЛЕТНАТА БЪЛГАРСКА АЗБУКА КИРИЛИЦАТА!!!!

продължава>

 

НИКОЛА КОЛАРОВ – ЕДИН ОТ НАЙ-ВИДНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПУБЛИЦИСТИ И ВЕСТНИКАРИ ПО СЛУЧАЙ 55 ГОДИНИ ОТ НЕГОВАТА СМЪРТ

Повод да си спомним за Никола Коларов е 55 годишнината от смъртта на видния македонски деец, журналист и публицист. Тук ще имате възможност да прочетете за пръв път две негови писма от 1935 г. до стария македонски деец и бивш председател на Върховния македоно-одрински комитет и на Големия македонски събор в Горна Джумая инженер Христо Станишев. Писмата са свързани с продължаващите репресии срещу ВМРО и нейните дейци след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

продължава>

 

100 ГОДИНИ ОТ ЕПОПЕЯТА НА КАЙМАКЧАЛАН

(РАЗКАЗЪТ НА ПОЛКОВНИК КОСТА ТЕМИСТОКЛЕВ)

Преди време имахте възможност да се запознаете с разказа на военния историк о.з. полковник Коста Темистоклев за Тутраканската епопея на Добруджанския фронт от есента на 1916 г. Сега ще имате възможност да прочетете неговия разтърсващ разказ за героизма и себеотрицанието на българския войник на връх Каймакчалан в Македония пак по същото време, но този път на Солунския фронт. 
Не случайно боевете на Каймакчалан през Първата световна война са сравнявани с боевете на нашите опълченци на Шипка през Руско-турската война. Боевете на Каймакчалан, макар и краткотрайни (от 12 до 30 септември 1916 г.) са едни от най-кръвопролитните на Солунския фронт в първата година на участието на страната ни в Първата световна война.

продължава>

 

КАК РУСИЯ НИ „ОСВОБОЖДАВАШЕ“ ЗА ВТОРИ ПЪТ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1944 Г.

ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА

По този въпрос има изписани стотици хиляди страници, в които партийните емоции и „дълбоката благодарност“ взимат връх, а истината остава някъде на заден план.

По пътя за Берлин Червената армия трябваше да мине през България и да я „освободи“ от българското правителство на К. Муравиев, независимо че в него бяха предложени постове на представителите на ОФ и то направи важни стъпки към излизане на страната ни от войната като оповести в официална декларация програмата си. Макар, че България беше в Тристранния пакт тя не изпрати свои войски на Източния фронт, а само в заграбените от Сърбия и Гърция български територии.

продължава>

 

ГОЛЯМОТО СРЪБСКО-БЪЛГАРСКО НАДЛЪГВАНЕ В БЛЕД ПРЕЗ 1947 Г.

Вече имахте възможност да се запознаете с важни документи за югославско-българските отношения след 9 септември 1944 г., които минават през няколко важни етапа. Ако не се познава архивната документация по тези отношения читателят лесно може да бъде подведен от изказванията на югославските и руските представители по време на Парижката мирна конференция през 1946 г. Колкото и да не са искрени ораторите, техните изказвания и коментарите на двамата автори Славчо Васев и Крум Христов са тенденциозно представени в тяхната книга „България на Мирната конференция. Париж – 1946.

продължава>