АКАДЕМИК ИВАН ШИШМАНОВ - ПОТОМЪКЪТ НА ПОСЛЕДНИТЕ ШИШМАНОВЦИ, ЗАЩИТНИК НА ИНТЕРЕСИТЕ НА РОДИНАТА

Из „Дневника” на Шишманов за участието му в Международния социалистически конгрес през 1917 г.

През 1943 г. на миналия век Георги Константинов нарече академик Иван Шишманов „идеолог на българския културен национализъм”. И наистина тази титла като че ли най-много подхожда именно на него, потомъка на царете от Втората българска държава. Едва ли има друг такъв български учен като акад. Шишманов, който строго да се придържа към документа и всяко негово изследване да е изградено на основата на изворите. Често пъти много от читателите захвърлят с лека ръка този вид книги, смятайки, че те са сухи и не са увлекателни за четене. Напротив, при акад. Шишманов документът е задължителна част, а не само илюстрация към неговия текст. В световната литература могат да се посочат и други учени и писатели, привърженици на позитивизма, които да съумяват така умело да вплетат документа в авторския текст.

продължава>

 

ИСТИНСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ НА ЦОЛА ДРАГОЙЧЕВА ЗА АТЕНТАТА В ЦЪРКВАТА „СВЕТА НЕДЕЛЯ” ПРЕЗ 1925 ГОДИНА

„Преминавайки през огъня, ние станахме смели до безразсъдство.
Бомба, отрова, разстрел
– ето нашата нова психология.”
Васил Коларов (14 декември 1925 г.)

„И аз сега казвам, недостойно бе за мен и за мнозина, които мислиха като мен, да се подчиняват безпрекословно на едно безумие. Човек, който като краен садист решава да обезглавява стотици и стотици ценни живота, който забравя след това, че за неговия престъпен порок ще плаща цяла класа, не може да бъде комунист.”
Цола Драгойчева (1925 г.)


Досега за събитията от 1923 до 1925 г. са излезли огромен брой спомени, документи и изследвания. За спомените определено трябва да се каже, че не само са субективни, но и показват истината по един неверен и извратен начин, а публикуваните досега документи са отпечатани след сериозно пресяване и цензура. Такива са спомените на Цола Драгойчева, Вълко Червенков, Атанас Премянов, Йордан Панов, Васил Коларов и др.
Едва през последните две десетилетия станаха известни редица документи, съхранявани в нашите и чуждите архиви, включително и от недостъпните доскоро бивш Архив на БКП, Архивът на Коминтерна и Архивът на МВР.

продължава>

 

ДНЕВНИКЪТ НА РЕГЕНТА ГЕНЕРАЛ НИКОЛА МИХОВ – УНИКАЛНА ХРОНИКА ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА ПРЕЗ 1944 Г.

През 1943 г. положението по бойните полета на Втората световна война се променя коренно. Червената армия вече се е окопитила и започва своето настъпление на запад, изтласквай­ки немските части от собствената си територия. Германия и съюзниците й, сред които и България, с нарастващ страх очак­ват откриването на Западния фронт, което в общи линии е ре­шено на срещата на тримата големи. Германия започва да тър­пи поражения и в Северна Африка. Предстоящо е и откриване­то на нов фронт откъм Средиземно море. България, макар и съюзник след подписването на Тристранния пакт, не се включ­ва в преките военни действия. На нейната армия са възложени охранителни и полицейски функции в Македония и Беломорието.

продължава>

 

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ВЕЛИКДЕН)

Възкресение Христово е най-големият християнски празник. Светите отци на църквата го определят като „празник на празниците и тържество на тържествата”. Страданието, кръстната смърт и Възкресението на Иисус Христос ни спасява от греха, проклятието и смъртта и примирява човеците с Бога. Във вехто заветните писания на пророк Исая четем: „... Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония, наказанието за нашия мир биде върху Него и чрез Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:4-5). Чрез светата Христова кръв и славното Му Възкресение се дава надежда на вярващите за вечен живот. За това и на празника в Тропара се пее: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живота подари”.

продължава>

 

ЗАЩО СЪВЕТСКИЯТ АГЕНТ ПАВЕЛ ШАТЕВ НАМЕРИ СМЪРТТА СИ НА БИТОЛСКОТО СМЕТИЩЕ?

На 30 януари 1951 г. битолчани намират мъртъв на градското сметище един възрастен окъсан мъж. Кой беше този отхвърлен от скопските отцеругатели старец? Това беше последният оживял солунски атентатор Павел Шатев, който през 1903 г. взриви френския параход „Гудалкивир” в Солунското пристанище? Неговият живот беше изпълнен с невероятни авантюри, които можеха да се случат само в холивудските измислици, които ни заливат непрекъснато от екрана. Защо кръволокът Й. Б. Тито и неговият верен лакей и злодей Лазар Колишевски бяха захвърлили този безвреден вече старец като стар износен цървул на битолското сметище. Всичко ли беше използвано и изстискано от този бележит авантюрист? На сметището ли му беше мястото на доскорошния министър на правосъдието в първото македонско правителство на Лазар Колишевски? На първите избори за парламент на Югославия П. Шатев е избран за народен представител, а на 27 октомври 1944 г. е делегат на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония).

продължава>