ЛЕГЕНДАРНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕР И ВОЕНАЧАЛНИК ПОЛКОВНИК БОРИС ДРАНГОВ – ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА БЪЛГАРИЯ

Всяко докосване до живота на Борис Дрангов поставя въпроса на какво се дължи неговата популярност. Той не се издига високо в йерархията, не е свързан с големи стратегически операции и победи, а защо името му се превръща в легенда? Защо между хилядите борци за свобода образът му блести с особена светлина като един от най-достойните и саможертвени синове на България? Защо името на Дрангов още приживе става идея, която вълнува душите, затрогва сърцата, въплъщава в себе си всички честни и благородни стремежи?

продължава>

 

ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО НА ИВАН МИХАЙЛОВ В ТУРЦИЯ (1934-1938 г.)

На 19 май 1934 г. в България е осъществен преврат от Политическия кръг „Звено" с помощта на Военния съюз и поддръжката на някои привърженици на покойния вече генерал Александър Протогеров. Правителството на Кимон Георгиев забранява дейността на Вътрешната македонска революционна организация в България и започва преследвания и арести на дейците й. Пред опасността да бъде заловен и убит, водачът на ВМРО Иван Михайлов и неговата съпруга, революционерката Мелпомена (Менча) Кърничева, поемат пътя на изгнанието до края на живота си. Първата спирка се оказва съседна Турция. Мнозина си задават въпроса защо Михайлов избира да търси убежище именно в Турция?

продължава>

 

Д-Р ХРИСТО ТАТАРЧЕВ, ПЪРВИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВМОРО

Когато на 5 януари 1952 г. далеч от родината умира д-р Христо Татарчев, всъщност си отива последният от създателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е един от най-видните дейци на националноосвободителното движение на останалите под турско робство българи след Берлинския конгрес от 1878 г. Близо три десетилетия той е сред ръководителите на революционните борби на българите от Македония и Одринско.
Д-р Христо Николов Татарчев е роден на 16 декември 1869 г. в гр. Ресен. По това време Ресен бил красив възрожденски град, разположен във високата Ресенска котловина, която била заградена от три страни с високи планини и продължена на юг от Преспанското езеро. Земята на котловината била плодородна, но недостатъчна да изхрани населението. Това принуждавало ресенчани да се захванат с търговия или да търсят прехраната си като гурбетчии в Цариград - далечната столица на разположената на три континента Турска империя.

продължава>

 

БЪЛГАРО-ГРЪЦКАТА РАЗПРА В ПЛОВДИВ В СРЕДАТА НА ХІХ ВЕК, ФАМИЛИЯТА НА ЧАЛЪКОВЦИ И ВЛАДИКАТА ПАИСИЙ ПЛОВДИВСКИ

Средновековните хронисти винаги са отбелязвали Пловдив като космополитен град, в който живеят гърци, българи, арменци, евреи. След османското завоевание в края на ХІV век населението се разделя на мюсюлмани и християни. Характерно е единодействието на българи и гърци, като най-значими представители на православната общност. В първите десетилетия на ХV век българското население е прогонено от града и околните равнинни райони и в Пловдив преобладава гръцкото население. Българите бягат в планинските градчета като Копривщица, където намират спасение от етническия геноцид. В течение на ХVІІ-ХVІІІ век обаче развитието на империята засилва значението на центрове на плодородни райони, откъдето се осигурява продоволствието на Солун, Одрин и най-вече Цариград. От Пловдив със салове по река Марица и с кервани потичат неизброими товари с висококачествен ориз, жито, овче месо, кожи, вълна. Пловдив става огромно депо за селскостопанска и промишлена продукция от цяла Тракия. Изгражда се един уникален стопански комплекс като разпръсната манифактура за преработка на вълна и производство на вълнен плат аба. Пловдивските търговци разнасят славата на тази ценна продукция и създават свои кантори в Калкута, Дамаск, Измир, Цариград, Одрин.

продължава>

 

ТОДОР ЖИВКОВ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Ако преди 20 години някой беше ми казал, че някога ще занимавам с Тодор Живков и македонския въпрос, сигурно бих се изсмял на това предположение. Но работата ми през последните десетилетия ми даде възможност да се запозная с дейността и със свършеното, и с плановете по македонския въпрос на този отишъл си вече, дълго управлявал български политически деец. Заедно с колежката ми Ива Бурилкова, без да се стесняваме да покажем не само положителното, но и отрицателното в българската позиция и действия по македонския въпрос, подготвихме и издадохме документалните сборници „БКП, Коминтернът и македонския въпрос (1917-1946)”, през 1998-1999 г. и том І от „Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1950-1967 г.)”, през 2009 г., а сега работим по втория том, който обхваща времето от 1968 до 1990 г. Наш колега издаде пък „Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1944-1952 г.)”, 2004 г. Книгите са отдавна на книжния пазар и всеки може да се убеди в истинността на това, което ще прочете по-долу. И то съвсем не е опит за политическа реабилитация на този излязъл от политиката държавник след 1989 г. и подложен на всестранна критика от съпартийците, от противниците и изследователите му. Още повече, че той сам не се нуждае вече от такава реабилитация.

продължава>