ГЕНЕРАЛ САВА САВОВ - ГЕРОЯТ ОТ ВОЙНИТЕ, КОЙТО ПУБЛИЧНО РАЗВЕНЧА КОБУРГГОТСКИЯ ПРЕСТЪПНИК

Само за шест години (от 1912 до 1918 г.) България преживява две национални катастрофи и то след стотици победи на българската армия по бойните полета на Тракия, Македония, Моравско и Добруджа. Всяко обединение на народа и земите ни водеше не само до катастрофи, но и до още по-голямо стеснение на границите ни и до намаляване на населението. Националните катастрофи оставиха тежък товар, който отново легна върху плещите на и без това обезкръвения и обеднял български народ. Но кой беше виновникът за тези нещастия, които постигнаха България? На този въпрос досега са давани десетки отговори, даже се стига дотам, че политици, държавници, дипломати и военни сочат в повечето случаи взаимноизключващи се причини и виновници. И на всички мнението е било винаги „последната инстанция” на знаещия невиновен.

продължава>

 

ТРАЙКО КИТАНЧЕВ - СТРОИТЕЛЯТ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ И ПЪРВИЯТ СРЕД МАКЕДОНСКИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ

Ако разгърнете албумите алманаси или таблата с портретите на българските революционери, участници в македоно-одринското революционно движение, в центъра, като нещо напълно нормално, стои портретът на Трайко Китанчев. Макар че той нито е създател на ВМОРО, нито е успял да влезе в трайна връзка с Вътрешната организация, тя винаги го е поставяла на първо място сред революционерите. Неговото име беше превърнато в култ за новото поколение български революционери. На него се кръщават младежки революционни кръжоци и комитети, читалища, улици, училища. С какво този скромен ресенчанин успя да заплени всички и да не се допуска и до днес никаква сянка да не падне върху него? Защо всички говорят за него като за първия, а на практика той влиза в организираното македонско движение година по-късно, след като вече шестимата млади българи са създали в Солун ВМОРО?

продължава>

 

АКАДЕМИК ДИМИТЪР МИШЕВ - ЕДИН ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА ИСТИНАТА И НА БЪЛГАРИЯ

За него никъде не се пише. Неговото име днес е напълно непознато. Книгите му не се издават и скоро името ще може да бъде срещнато само в специализираните справочници и библиографии. А в края на ХІХ и първите три десетилетия на ХХ век неговото име се свързва с Българската екзархия, Парламента, политическия живот, журналистиката, десетки обществени и благотворителни организации. По неговата гимназиална христоматия учат българчетата в Солунската и Одринската български гимназии. Тя и днес е ненадмината антология на световната и българската литература. Със собствени средства издава в Париж (1905 г.) една от най-добрите статистики за населенията в Македония, основавайки се на богатата архива на Българската екзархия. Така издава на няколко европейски езика и книгата си „България в миналото”, в която казва истината за нашия народ и която поколения български служебни историци правеха опит да отрекат. Накрая я оставиха на мира, разчитайки че ще я покрие забравата. Той публикува и тайната сръбска дипломатическа архива, пленена от нашите войски в Ниш в края на 1915 г., и пред цивилизования свят се разкрива грабителската политика на западната ни съседка. Д. Мишев загубва двама сина по бойните полета на Балканските и Първата световна война, но не спира да се бори за живота на останалите синове на България, гаснещи в сръбските, гръцки, румънски и френски лагери и депа за български пленници и заложници.

продължава>

 

СМАЗВАНЕТО НА МЕТЕЖИТЕ НА ОФИЦЕРИТЕ РУСОФИЛИ В СИЛИСТРА И РУСЕ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 1887 Г.

 

„…Ако руската дипломация, ако чиновническа Русия да не плащаше богато-богато и не поддържаше всичките вагабонти и предатели в България, то селото би било мирно.”

Захари Стоянов, 1887 г.

Неуреденият международноправен статут на Княжество България по Берлинския договор, успешното Съединение и Сръбско-българската война, извоювани самостоятелно без намеса и при противодействие на Русия, както и грубата й намеса във вътрешните работи на България, са събитията, които маркират прелюдията на кървавата драма, състояла се в Силистра и Русе през февруари 1887 г. Платеният и поръчан от Русия преврат на офицерите русофили срещу княз Александър I Батенберг от 9 август 1886 г. има временен успех. Контрапревратът начело със Стефан Стамболов и при съдействието на Софийския и Пловдивския гарнизон успява. Офицерите етронатори са отстранени, а с това и опитът на Русия да премине от етапа на свой протекторат над младото българско княжество към неговото поглъщане пропада.

продължава>

 

„УЖАСНИЯТ И НЕОГЪВАЕМИЯТ ПОРУЧИК” ДИМИТЪР ДУМБАЛАКОВ

Тези думи в заглавието взимам от една кореспонденция на големия английски журналист Алфред Хейлс, кореспондент на в. „Дейли Нюз” на Балканския полуостров и заедно с поручик Думбалаков е участник в българското Илинденско-Преображенско въстание (1903). Хейлс е четник в четата на подполковник Стефан Николов. За да съм по-точен, ще цитирам напълно думите на героичния англичанин: „ужасният и неогъваемият поручик Димитър Атанасов, човек, комуто великолепната храброст и ужасната омраза турците знаят и я избягват”.

продължава>