ЕДИН БЛАГОРОДЕН ЖЕСТ НА ПОЛСКАТА РЕПУБЛИКА КЪМ ИВАН МИХАЙЛОВ И ВМРО

За пребиваването на Иван Михайлов в Полша (1938 - 1940 г.)

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. водачът на ВМРО Иван Михайлов емигрира заедно със съпругата си революционерката Мелпомена (Менча) Кърничева в Турция. В Турция те получават политическо убежище и пребивават точно четири години, до есента на 1938 г. Оттогава започва нов етап в живота на революционера. Семейството на революционера е в Полша до началото на 1940 г.
След подписването на Солунското споразумение от 31 юли 1938 г. Гърция настоятелно иска от турската страна Ив. Михайлов да бъде изгонен от Турция, смятай­ки че неговото оставане на Балканите ще оказва влияние върху българо-югославското сближение. Същевременно пък от своя страна югославските власти настояват пред Турция да им бъде предаден Ив. Михайлов, тъй ка­то в негово лице те виждат главната опасност.

продължава>

 

КАКВО КРИЯТ БЪЛГАРСКИТЕ АРХИВИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА?

Външната политика на България за периода от 1939 до 1944 г. и участието на България във Втората световна война винаги са будели интереса както на изследователите, така и на обикновените читатели. С голямо внимание бяха посрещнати спомените и дневниците на водещи български политици, държавници, военни, дипломати, общественици и др., сред които са дневниците на проф. Богдан Филов, на генерал Никола Михов, на Любомир Лулчев, на Георги Димитров, на Васил Митаков, на Евдокия Филова, на Първан Драганов, спомените на професор Александър Цанков, на Константин Муравиев, на Стойчо Мошанов, на П. К. Чинков, на царица Йоанна, на Петър Нейков, на Димо Казасов, на Григор Чешмеджиев, на Стоян Петров – Чомаков, на Стефан Груев, на д-р Николай Николаев, на Иван Станчов, на генерал Иван Попов, на Цола Драгойчева, на полковник Стефан Недев, на Константин Кацаров, на Стефан Танев, на Стефан Попов, на Христо Огнянов, Петър Тодоров, Коста Тодоров, капитан ІІ ранг Коста Скутунов и др.

продължава>

 

МАГИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ НОСИИ

Народните носии на старите българи са сред най-забележителните творби на народното изкуство. Облеклото чрез техниката на тъкане и кроене, чрез материала, формата и композицията на множеството части на костюма разкрива съхранени в продължение на векове архаични черти. Старинните отлики в носиите, съпоставени с данни от археологията и езикознанието, църковното изкуство – стенописи, миниатюри, мозайки; писмените извори-документи, сведения на пътешественици, народописни материали са ясен белег за родова и етническа принадлежност.

продължава>

 

ГЕРГЬОВДЕН

На 6 май православната църква чества Свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги. Легендата разказва, че той е живял по времето на римския император Диоклетиян (284 - 305 г.) в Кападокия (Мала Азия). Неговият благочестив баща погинал за християнската вяра. Майка му се споминала скоро след това. Георги изповядал христовата вяра, макар и на служба в римската войска. Той бил красив, снажен и добродетелен и скоро се издигнал във войската, получил чин трибун и станал член на държавния съвет. След като загубил родителите си, Георги раздал своето наследство и освободил робите си. Император Диоклетиян въвел строги закони и започнал гонение срещу християните.

продължава>

 

ПОЛЗИТЕ И ВРЕДИТЕ ОТ СОЛУНСКИТЕ АТЕНТАТИ

Славата на солунските атентатори от 1903 г. вече в продължение на повече от век неувяхва. Къде с право, къде без каквото и да е основание, но името им се свързва с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и със славното Илинденско-Преображенско въстание (1903). Ако погледнете таблата с македонските и тракийските революционери и албумите-алманаси за Македония и Одринско, те заемат достойно и доста централно място в тях. Дори в албумите и в изследванията стореното от солунските атентатори се представя като величава прелюдия към последвалото въстание. А така ли е, или не, или трябва да се направят допълнителни уточнения?! Техният героизъм не само, че е безспорен, но е и безпримерен по организацията и изпълнението си. Но в случая тяхната саможертва не беше ли безсмислена и дори вредна за замисленото голямо въстание на поробените българи от Македония и Одринско?! На тези въпроси ще се помъча да отговоря, като смятам да се абстрахирам от патетичните патриотарски писания.

продължава>