ТЪЖЕН БЪЛГАРСКИ ВЪПРОС - БЪЛГАРИН ЛИ Е ПРЕМИЕРА БОЙКО БОРИСОВ????

В годините на така наречения преход България преживява за ужас на всички българи своята НАЙ-ЖЕСТОКА, четвърта по ред национална катастрофа.

Този път в резултат на действията и бездействията на УПРАВЛЯВАЩИТЕ, абсолютно некадърни и тотално ампутирани от български национални чувства руско болшевики от всички партии, от българския народ са унищожени около два милиона българи, повечето села са унищожени и безлюдни, пътищата към тях са като след война, стотици хиляди декари плодородна земя са обрасли с гори и храсталаци, безброй български училища затворени, около два милиона българи са в чужбина.

продължава>

 

ГЕНЕРАЛ-ФЕЛДМАРШАЛ АУГУСТ ФОН МАКЕНЗЕН ЗА ВОЙНАТА В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 Г. И ЗА КАЧЕСТВАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

На 5 декември 1917 г. генерал-фелдмаршал Август фон Макензен изпраща на издателя на едно от най-популярните по онова време българско списание „Илюстрация Светлина“ Юрдан Михайлов свой портрет с кратко посвещение - „Правдата ще победи. Макензен“. (Вж. „Илюстрация Светлина“, год. XXV, януари 1918 г., с. 13.) Въпросът е там, че не само че правдата не победи, но Родината ни излезе от тази война орязана, осакатена и ограбена. Но дали и в спомените на този висш германски военноначалник правдата беше водеща?

продължава>

 

МНЕНИЯ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС И ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ – МАКЕДОНИЯ ЗА ЕДИН ПЕРИОД ОТ 20 ГОДИНИ

Макар че едва ли има некомпетентни българи, не познаващи развитието на македонския въпрос през последните десетилетия, както и отношенията между България и Македония на нашите читатели предлагаме две интервюта на един от редовните автори в сайта „Сите българи заедно“ Цочо Билярски.

Първото интервю Ц. Билярски дава пред кореспондента на скопското списание „Македонско дело“ Серьожа Неделковски в Скопие на 30 юни 1999 г. по времето на негова командировка там, заедно с Ива Бурилкова. Двадесет години по-късно през март 2019 г. към Ц. Билярски се обърна за интервю директорът на софийското списание „България Македония“ Иван Николов

продължава>

 

СПОМЕНИТЕ НА ВОЕННИЯ АТАШЕ ГЕНЕРАЛ ИЛИЯ КАБЛЕШКОВ ЗА БОРБИТЕ В ГЪРЦИЯ ДО ЗАПОЧВАНЕТО НА ВОЙНАТА Й С БЪЛГАРИЯ (1915-1916)

Досега сте имали възможност да прочетете не малко материали за гръцката антибългарска политика за един многовековен период. Но с малко текстове за вътрешното положение в Гърция, може би с изключение на този за Хаджи Христо, сте имали възможност да се запознаете.

Сега ще можете да разгърнете страниците на почти неизвестните и недостъпни страници от спомените на българския генерал Илия Каблешков, който през 1915 и 1916 г. е военен аташе в Атина (по това време той е с чин майор, а от 1916 г. подполковник). След излизането на Гърция от неутралитета Каблешков е отзован и след завръщането си в България е включен във военните действия като командир на бригада от 2 пехотна дивизия, както и получаването на назначение за военен аташе в Цариград в турската главна квартира, по времето когато Турция е съюзник в Първата световна война. По-късно ген. Каблешков е назначен за началник на Военното училище в София.

продължава>

 

СПОМЕНИТЕ НА ТОМА КАРАЙОВОВ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОНСТИТУЦИОННИ КЛУБОВЕ

За видният македоно-одрински деец Тома Карайовов (1868, Скопие – 1951, София) не веднъж е писано в сайта „Сите българи заедно“. Печатани са и негови материали, свързани както с развитието на македоно-одринското революционно и легално движение, така и за излизането му от ВМРО след 1934 г. (Вж „Тома Карайовов – дипломат, революционер или книжовник?“, „Разказът на Тома Карайовов за настаняването на сръбските войски в Скопие през 1912 г.“ и др.)

По време на Младотурската революция успоредно със съществуващата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се създават редица други политически, професионални и културни организации на българите от европейските вилаети на Турция. На първо място това са Съюзът на българските конституционни клубове (СБКК), учреден през 1908 г., и Народната федеративна партия (Българска секция (БНФП).

продължава>