БЪЛГАРИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ – ЖЕРТВИ НА ВЕКОВНОТО СРЪБСКО БЪЛГАРОМРАЗИЕ И НА БЕЗРОДИЕТО И ГОЛЯМАТА РУСКО СРЪБСКА ЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВНИЦИ ОТ 1944 ГОДИНА ДОСЕГА

Ньойският договор от 1919 година освен че затвърди жестокото денационализаторско румънско, гръцко и сръбско робство над Южна Добруджа, Вардарска и Егейска Македония, но и допълнително откъсна част от Северозападна България, Западните покрайнини, Струмишко и Западна Тракия от Майка България.

Победителите от Първата Световна война, водени от върлия българомразец, френския премиер Клемансо, изобщо не се съобразиха с човеколюбивото мнение на американската делегация за определяне на границите на народностен принцип и затвърдиха кървавото геноцидно робство над българите в заграбените от съседите ни хилядолетни български земи.

продължава>

 

ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ИЗДАНИЯ НА ПРОФ. ДРАГИ ГЕОРГИЕВ – БЕЗСПОРНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ И ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА ВМОРО И НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ

Едва ли личността и творчеството на този македонски историк-османист заслужаваше такова внимание, но битността му на директор на Института за национална история в Скопие и на председател на македонската част от Съвместната българо-македонска историческа комисия ме накара да се спра на някои негови публикации през последното двадесетина години.

Преди време в сайта „Сите българи заедно“ имахте възможност да се запознаете с мой кратък материал за една публикация на тогавашния магистър Драги Горгиев, озаглавена „Най-после скопско признание за българския характер на Илинденско-Преображенското въстание“. Той беше отпечатан като бележки за излязлата в Скопие негова книга „Амнистираните илинденци во 1904 година.“ (Превод и коментар магистър Драги Горгиев. Издание на Държавен архив на Република Македония и Институт за национална история, Скопие, 2003, 413 г.)

продължава>

 

ЗАКЪСНЯЛОТО ОСЪЗНАВАНЕ НА РАЗКАЯЛИТЕ СЕ РОДООТСТЪПНИЦИ ПАВЕЛ ШАТЕВ И ПАНКО БРАШНАРОВ

Сега, в подножието на Скопското кале, на брега на Вардара, е издигнат грандиозен музей на ВМРО и на македонската борба. Там на един от последните етажи се мъдри една огромна картина, на която е изрисуван гаснещият бивш солунски атентатор и висш македонски чиновник Павел Шатев в килията си в Скопския затвор. Но разказват, че седмица преди да умре в затвора, го изхвърлят, без да го помилват, и скоро боклукчиите ще го открият на битолското сметище, там, където му беше мястото. Ще го погребат в битолското гробище на църквата „Света Неделя”. На погребението на родоотстъпника ще присъстват само семейството му, заедно с битолския поп Миле и двамата гробари. Единствен ще се осмели да присъства само неговият съратник Коста Христов със сина си Димко.

продължава>

 

ДИМИТЪР-ЯРАНОВАТА КАРТА НА МАКЕДОНИЯ

През 1933 г. Македонският научен институт в София издава картата на Македония. Тя е дело на един от най-видните български географи университетския професор Димитър Атанасов Яранов (21 октомври 1909, Солун – 14 август 1962, София). Изданието е във вид на папка. Самата карта се състои от шест листа, като се предхожда от неговото изследване за развитието на картографията изобщо и за мястото на картографията на Македония от най-ранно време до 30-те години на 20 век.

продължава>

 

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ ПРЕЗ АПРИЛ 1941 Г. ОСВОБОДИХА ИЛИ ОКУПИРАХА МАКЕДОНИЯ?

Отговорът на този въпрос е ясен за всички българи. На него все още не могат да си отговорят околовардарските историчари, както и някои наши журналисти манипулатори.

За македонските българи през април 1941 г. е било ясно, че България, възползвайки се от участието си в Тристранния пакт идва в Македония и Беломорието като освободител. Децата на тогавашните българи днес са яростни противници не само на тези свои предци, но и безцеремонни фалшификатори на историческата истина и продължители на Титовата антибългарска политика.

продължава>