(150 ГОДИНИ ОТ НЕГОВАТА СМЪРТ)

През тази година нашият народ ще отбележи 150 годишнината от смъртта на патриарха на българската национална революция Г. С. Раковски (1821, Котел – 1867, Букурещ). За него сме писали не веднъж в сайта „Сите българи заедно“. Сега ще имате възможност да се запознаете с един не много познат текст за него от втория том на Симеон-Радевата „Македония и Българското възраждане“. Двата тома на тази знакова книга на бележития ресенчанин излязоха в една книга през 2013 г.

Не веднъж нашите читатели са имали възможност да четат написаното от Симеон Радев както по исторически теми, така и по злободневни събития и теми, на които той е внимателен и наблюдателен хронист.

Тук ще можете да се запознаете с неговата ранна дейност, като член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и впоследствие на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), отразена във вестниците „Вечерна поща“ и „Право“. Съобщенията се отнасят за един кратък период от време през 1901 г., когато С. Радев е студент по право в Женева и Париж. За времето, когато следва в Женева и Париж, С. Радев издава вестниците „Effort” и „Mouvement Macedonien”, неофициални печатни органи на ВМОРО, основната тема на които, както се подразбира е македоно-одринският въпрос. Средствата за издаването на вестниците са му предоставени от Гоце Делчев и Борис Сарафов. Г. Делчев по това време е задграничен представител на организацията в София, а Б. Сарафов е председател на Върховния комитет.

1901 година се оказва една от най-съдбоносните за българите в Македония и Одринско. Избухналите афери в организационната територия и Михайляновата в Румъния нанасят сериозни удари, както върху ВМОРО, така и върху ВМОК. Целият Централен комитет на ВМОРО е арестуван, осъден и заточен сред Солунската и Поп-Ставревата афера в Битоля, като начело на организацията ще застане Иван Гарванов след сливането на Благотворителното братство с Революционната организация. А Михайляновата афера довежда до арестуването и съденето на целият Върховен комитет.

Преди петнадесетина години попаднах на едно изключително важно писмо в архива на д-р Кръстю Кръстев, което включих в книгата си „Кръгът „Мисъл“. Кореспонденция“. За съжаление поради малкия тираж на книгата или поради незаинтересуваност то така си и остана незабелязано. Писмото е недатирано, но според мен е от началото на 1914 г., наскоро след първата национална катастрофа. Д-р Кръстев го пише до приятеля си, писателя Петко Ю. Тодоров, един от великата четворка на Кръга „Мисъл“. Въпреки, че досега науката не се е занимавала с дейността на д-р Кр. Кръстев (1886, Пирот – 1919, София) като защитник на българските национални интереси, тук само ще отбележа няколко важни момента от тази му дейност.