110 ГОДИНИ ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО НА РЕВАЛСКАТА СРЕЩА (1908)

(АНАЛИЗЪТ НА СИМЕОН РАДЕВ И ДОКУМЕНТАЛНИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА)

През юни тази година ще отбележим 110 години от провеждането на Ревалската среща между руския император Николай II и английския крал Едуард VII. На тази среща двамата монарси ще обсъдят редица важни въпроси както от международното положение в Европа, така и в Азия, където и двете държави имат своите интереси. По отношение на разстановката на Силите в Европа е заделено специално място на отношенията с доскорошните съюзници на Русия Австро-Унгария и Германия. Започва новото прегрупиране на Силите, което най-ясно ще се открои както в навечерието, така и през самата Първа световна война.

продължава>

 

ДЕЙСТВИЯТА НА РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

Огромна и почти необхватна е литературата за отношението и дейността на Русия по македонския въпрос. Доста срамежливо започнаха да излизат на бял свят факти и документи, включително и за нейната роля за възникването и утвърждаването на антибългарски насочената теория за македонизма, която вече в продължение на век и половина обслужва Сърбия и нейните апетити към българските земи и народ.

Руските консули в Македония са особено активни в дейността си за откъсването на македонските българи от народността си, представяйки ги в своите доклади предимно като християнско, или славянско население и с редки изключения като македонски българи. Дори може да срещнете и неверните твърдения, че Македония е еднакво значеща, както за България, така и за Сърбия, независимо че дори световната наука още преди векове се е произнесла, че в Македония сърби няма.

продължава>

 

П. К. ЯВОРОВ ЗА УДАРИТЕ, КОИТО РУСИЯ НАНАСЯШЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И ЦЪРКВА

(ФИРМИЛИЯНОВИЯТ ВЪПРОС)

Отношението на П. К. Яворов към руската политика спрямо народа ни е отдавна известна, макар и да не се радва на особен интерес от изследователите. На нея Яворов се спира предимно в своята публицистика. Известна е и достатъчно популярна е с бичуващия му език статията за тържествата по случай годишнината от Шипченските боеве.

продължава>

 

СИМЕОН РАДЕВ ЗА РУСКАТА ПОЛИТИКА СПРЯМО БЪЛГАРИЯ

Темата за руската политика в творчеството на Симеон Радев е една от основните, а напоследък е и обект на задълбочени изследвания. Само разгърнете отново страниците на неговите „Строители на съвременна България“ и ще се убедите в тези ми думи. Това до най-голяма степен се отнася и до неговата публицистика.

Във вестниците „Вечерна поща“ и „Воля“, както и в списание „Художник“, на които е редактор излизат десетки статии-репортажи за положението в Русия по време на Първата руска революция, когато той командирован в Петербург и Москва. В тези своеобразни репортажи С. Радев отразява хода на две революции с международно значение – Първата руска (1905-1907) и Младотурската (1908).

продължава>

 

115 ГОДИНИ ОТ ГЕРОИЗМА НА СОЛУНСКИТЕ АТЕНТАТОРИ

Не веднъж нашите читатели са имали възможност да прочетат в сайта „Сите българи заедно“ материали за участието на българските анархисти в македоно-одринското революционно движение.

Може би най-познатите изследвания за тяхната дейност е двутомната история „Освободителните борби на Македония“ от Христо Силянов, както и спомените на Павел Шатев, Михаил Герджиков, Петър Манджуков и Георги Хаджиев.

продължава>