ПРЕДИ 90 ГОДИНИ ПРОФ. ГАВРИЛ КАЦАРОВ ОПОВЕСТЯВА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СВОИТЕ ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ

(160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ГАВРИЛ КАЦАРОВ)

Тия дни се навършиха 160 години от рождението на един от най-видните и заслужили за българската наука учен, което събитие доколкото ми е известно никъде не беше отбелязано.

Академик Гаврил Кацаров (4 октомври 1874, Копривщица – 1 юни 1958, София) макар и днес почти напълно забравен е един от най-големите български учени, утвърдили родната наука далеч извън границите на Родината. Специализирал класическа филология и стара история в Германия и Италия той едва тридесетгодишен е вече професор по стара история и титуляр на катедрата в Софийския университет. През годините на Първата световна война (1915-1918) проф. Г. Кацаров е декан на Историко-филологическия факултет, а през 1927-1928 г. е и ректор на Софийския университет.

продължава>

 

СИМЕОН РАДЕВ РАЗКАЗВА ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ИВАН ВАЗОВ В ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

Малко се знае за политическата дейност на Иван Вазов, както в ранния му период, тъй и по времето на управлението на д-р Константин Стоилов. Ако за времето на министерствуването му в правителството на д-р Стоилов все пак да е писано от историци и литератори, то времето когато пребивава в Източна Румелия до обявяването на Съединението малко е изследвано. Освен че тук, в Пловдив, той пише едни от най-хубавите си стихотворения, Вазов е вестникар и заедно с най-близкия си приятел Константин Величков издава вестник „Народний глас“ (1881-1885), където е редактор, автор и кореспондент. В Пловдив, столицата на Източна Румелия, Вазов е и член на Постоянния комитет и депутат в Областното събрание.

продължава>

 

РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ, С. САЗОНОВ И АЛ. САВИНСКИ И ВКЛЮЧВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Досега читателите имаха възможност да се запознаят с редица важни документи за руската политика спрямо родината ни. Ако за времето на управлението на Стефан Стамболов много от фактите и документите от трудните руско-български отношения са известни и литературата е значителна както по обем, така и по значимост, то за времето след възстановяването на нормалните дипломатически отношения то не всичко е ясно, а литературата по въпроса е не просто субективна, но и обременена от русофилски симпатии и русофобски антипатии.

продължава>

 

ПРОФЕСОР БОГДАН ФИЛОВ ЗА ЦЪРКВАТА „САН КЛЕМЕНТЕ“ В РИМ И ЗА ГРОБА НА СВЕТИ КИРИЛ

Като се започна от 11 май до 24 май, та и преди и след тези дати радиа, телевизии и вестници продължиха най-усилено да ни заливат с истини и полуистини по отношение на светите братя Кирил и Методии и за тяхното дело. Повтаряха се и се преповтаряха известни и недостатъчно популярни факти от живота на светите братя, на техните ученици, както и на българския цар Борис – Михаил, на византийския император и патриарха, така и на римските папи.

Гледахме и традиционното посещение на българската културна делегация в Рим и поднасянето на цветя на гроба на свети Кирил в църквата „Сан Клементе“.

продължава>

 

СПОМЕН ЗА ЛАЗАР ПОПТРАЙКОВ И РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА ЦЕЛОКУПНА МАКЕДОНИЯ

(115 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА ТОЗИ ВИДЕН БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР)

Историкът на борбите на македонските и тракийските българи и певецът на македонската революция Христо Силянов завършва книгата си „От Витоша до Грамос” с думите:

„Ние напуснахме костурчани и не се върнахме вече при тях ни сами, ни с българската войска.

Костурско и днес е толкова далеко от България, колкото бе и преди славата, кървите и сълзите на войната.

И чака още българската войска.“

продължава>