На 15.05.1917г. сръбска паравоенна част начело със сръбския офицер Коста Печанац нахлува на българска територия в района на Босилеградско, като избива 32 души цивилно население, в това число и две деца, опожарява Босилеград и селата Голна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата, Горна Лисина заедно с 317 къщи и много стопански обекти.

В летописната книга на Босилеградската гимназия пише следното: "15 май 1917 година е дата, която бе съпроводена с трагизъм, както за самото училище, така и за селото. Нейното извикване в съзнанието на всеки, който е бил съвременник и свидетел на това, което стана на тази дата, както и на онзи, който би прочел тия редове - ще бъде съпроводено с тъжни спомени. Той не може да не изпита чувства на на най-голяма горест!" (1)

Една от най-крупните фигури в нашето националноосвободително движение безспорно е родопския войвода Петко Киряков (Доганхисар, 6 декември 1844 г. – Варна, 7 февруари 1900 г.). Неговата революционна дейност обхваща четирите основни периода от революционните борби на народа ни – 1) хайдушкия, 2) организирания до освобождението, 3) около войната (1877-1878) и 4) македоно-одринския. За съжаление, въпреки дългия си живот Петко войвода не остава спомени за революционната си дейност. Въпреки това не можем да кажем, че дейността му на революционер е останала недокументирана. Документите за него и за дейността му са значителни на брой и в основната си част вече са публикувани, като има издадени и няколко документални сборника.

Хиляди са българите участници в борбите за свободата на сърбите. Те са сред съратниците на Кара Георги, а участниците в двете български легии участват в боевете за Белград. Със славата на героите се окичват и българските доброволци в Сръбско-турската война през 1876 г.

Това което прави впечатление при един бегъл поглед в историческите събития - в българските въстания и в борбите за българската свобода е че там няма сърби. Точно обратното е забележимото – сърбите, притаили се са в очакване да грабнат в суматохата нови и нови български територии. Ако има някакво съмнение в думите ми, то разгледайте историческите карти и там ще намерите потвърждение в казаното.

"Името на Черна трябва да се поменава с благоволение: по каменистите чукари край нея българският войник се бори с четири врага и ги победи. Слава нему!"

Сборник "Черна", 1917г.

9 май е един от най-славните дни в българската военна история. С основание може да бъде наречен българският ден на победата. За голямо разочарование на днешните комунисти и русофили обаче този наш ден на победата няма нищо общо с любимата им окупационна за България след 9.09.1944г. Червена армия. Защото става дума за български победи на фронта в Македония по време на българското участие в Първата световна война (1915-1918).

Рано сутринта на 9 май 1917г. завършва разгромът на английските войски на Дойранската позиция. Нашите славни защитници от 9-та Плевенска дивизия им нанасят едно наистина съкрушително поражение.