Като че ли не остана нищо неясно около живота и дейността на Българския екзарх Йосиф I. Акад. Михаил Арнаудов публикува две негови биографии, като от първата беше отпечатан само първия й том, докато втората обхващаше целия му живот, но беше съвсем кратка. Не веднъж акад. Арнаудов публикува и едни от най-значителните документи, свързани с Екзарх Йосиф I и Българската екзархия.

А може би едни от най-хубавите и най-емоционални страници за Екзарх Йосиф I са написани от Симеон Радев и Христо Бръзицов. И двамата бележити македонски българи разказват за познанството и близостта си с великия българин по време на детските и ученическите си години в Цариград.

Гоце Делчев не ни оставя своите спомени, но той говори за себе си и за революционната си дейност чрез словото на П. К. Яворов, където имаме възможност да се срещнем с истинския революционер – Апостола на свободата на поробените българи от Македония и Тракия. Всред всичко писано за Гоце Делчев се откроява тази биография, тъй като тя е писана от най-близкия му приятел поета-революционер Пейо Крачолов Яворов. За пръв път те е публикувана през 1904 г. След тази дата тя е публикувана многократно. Наскоро след отпечатването й биографията на Гоце е оценена изключително високо като е премирана от Българската академия на науките.

Името на големият приятел на народа ни швейцарския учен проф. д-р Август Форел (1 септември 1848, Морж – 27 юли 1931, Иворн) е известно и популярно в страната ни.

Основните му трудове – „Половият въпрос. Естественонаучно, социоложко, хигиенно и психоложко изследване“ и „Конфликти в половия живот в и извън брака“ са познати и отдавна преведени на български език (1929, 1993).

Проф. А. Форел не веднъж взима отношение към съдбата, стремежите и противопоставянията на балканските народи. Същевременно правят впечатление особено неговите симпатии към нашия народ. Той изразява своите съчувствия към народа ни на два пъти, като и двете му обръщения към българския народ са в навечерията на първата и втората национални катастрофи (1913 и 1918 г.).

И след Първата световна война база на Вътрешната македонска революционна организация отново е изтощената и обеднялата от войните, но свободна българска държава. ВМРО в много отношения се поучава от националните катастрофи, през които мина българския народ, и съблюдава по-гъвкава политика на действия.

През това време тя създава и своя задгранична централа във Виена, чрез която запознава западната общественост с целите и задачите на ВМРО. Като начало се установяват контакти с турското и албанското правителства (1920 и 1921 г.). Малко по-късно се правят сондажи и за установяване на връзка и със съветското правителство, както и с дейци на Комунистическия интернационал. Изпратена е и делегация за преговори в Съветска Русия.