1. Янко Съкъзов

Темата за отношението на българските социалисти по националния въпрос е обсъждана и по нея има написани десетки книги, дисертации и огромен брой статии и доклади. Значително е и количеството на публикуваните документи. Но повечето приноси в тази област се отнасят предимно за отношението на тесните социалисти, по късно комунисти, по националния въпрос. Същевременно не бива да забравяме, че значителен брой от средите на социалистите участват в македоно-одринското и добруджанското движение. Дори в ранните години от съществуването на Върховния македоно-одрински комитет пред Димитър Благоев, като председател на Пловдивското дружество се открива възможността да застане начело на Върховния комитет. Огромен брой са и организационните войводи, като едни от най-видните сред тях са Никола Карев и Петко Напетов.

Името и делото на бележития войвода на ВМОРО Стоян Мълчанков (1875, с. Скребатно, Неврокопско – 22 април 1920, Разложко) е познато и се нарежда сред първите борци за свободата на народа ни. Той успява през краткия си живот да съчетава революционната си дейност с тази на педагога и общественика.

Още като ученик в Солунската българска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ той е заклет за член на ВМОРО, която завършва през 1895 г. По такъв начин той е един от най-ранните членове на революционната организация. Явно от това време още той се свързва с Даме Груев и Гоце Делчев. През Илинденско-Преображенското въстание (1903) Ст. Мълчанков е войвода на чета, действаща в Неврокопско и Мелнишко. Четата му участва в сраженията при Оброчището „Св. Троица“, при с. Обидим и в местността Харамибунар.

Във Вардарска Македония все още съществува един незаконороден изтърсак с гръмкото име ВМРО – ДПНМ, заченат от прелюбодейството на македонските сърбомани и сръбските тайни служби. Надяваме се рано или късно участниците в този срамен акт да открехнат завесата и обикновените членове на тази безсрамно съществуваща организация в Македония да се отърсят от лъжата за произхода, дейността и същността на истинската ВМОРО и да разберат, че да си българин е не срамно, а въпрос на чест и национална гордост. Българи бяха дядовците, бабите, бащите и майките на околовардарските необрязани потурнаци, а те какви искат да бъдат си е тяхна работа, но само да не се наричат ВМРО и да не срамят повече българското име.

Винаги съм го казвал, че историята е точна наука, а умуванията и тълкуванията на неопровержимите факти е занимание на манипулатори и шарлатани. Именно такива са околовардарските манипулатори и шарлатани, които вече повече от половин век преиначават фактите и като че ли започнаха да си вярват на лъжите. Безспорният факт, че ВМОРО е българска организация, известен на цял свят, там отново е поставен под въпрос. Дори и коминтерновските ръководители не успяха да поставят на антибългарска основа своето творение ВМРО (обединена) през 1925 г., докато белградските акушер-гинеколози в началото на 90-те години на миналия век успяха да създадат едно антибългарско отроче, бабувайки при неговото раждане, което се окичи най-безсрамно с името ВМРО.