През 2002 г. публикувах книгата си „Княжество България и македонският въпрос. Т. I. Върховен Македоно-Одрински Комитет (1895 - 1905 г.) (Протоколи от конгресите)“, 400 с. Тя отдавна е изчерпана и днес е библиографска рядкост. Подготвил съм и материалите за втория том, но така и не се намериха нито средства, нито издателство, което да го отпечата. В първия том са включени всички запазени отчетни доклади и протоколи от десетте конгреса на Върховния комитет, а така също и запазените протоколи от заседанията на комитета между отделните конгреси и протоколите от районните конгреси на Върховния комитет от 1905 г., както и протоколите на Офицерското братство и Одринското дружество "Странджа", влизащи също в структурите на Македоно-одринската организация в Княжество България.

Може би много от нашите сънародници се питат защо почти нищо не е останало от културното наследство на Първата и Втората български държави и от несметните богатства на българските царе, описани от Йоан Екзарх. Отговорът е известен – защото те са ограбени от поробителите руси, византийци и турци, а недоограбеното през XX век беше плячкосано от сърби, гърци и румънци. Преди няколко десетилетия проф. Кую Куев тръгна по следите на изчезналите и загубени български ръкописи из тогавашните руски земи и откри хиляди от тях в съветските архиви, библиотеки и музеи. (Вж. Куйо М. Куев, Съдбата на старобългарските ръкописи през векове. София, Наука и изкуство, 1979.)

Ако се изследва творчеството на Симеон Радев веднага се набива на очи, че в него освен придържането към историческите факти, той винаги стои на стабилни национални позиции. На тези принципи е изградено цялостното му творчество - това му на публицист и това му на историк-изследовател. В него той остава незасегнат от пробиващата си със руска и сръбска настойчивост македонистка антибългарска теория, въпреки че в Скопие и него се опитаха да си присвоят околовардарските фалшификатори и манипулатори.

Един от българските хайдути, превърнал се още приживе в легенда е копривщенецът Дончо Ватахът. И той става хайдутин като народен отмъстител, излязъл в Балкана, за да отмъщава на турския поробител. Той хайдутува в продължение на три десетилетия през първата половина на XIX век. Преди сам да поведе чета, той е четник при войводата дядо Никола Кърджалията, добил прякора си като унищожител на подвизаващите и безчинстваващи кърджалии. Дончо Ватахът действал в Стара планина, Средна гора, Родопите, Странджа, Одринско и Димотишко, но главно в родния си Средногорски край и в Одринския. Неговата жена, Пена е от Каблешковия род. Нейн брат е копривщенският чорбаджия Хаджи Лулчо Каблешков и тя след смъртта на Хаджи-Лулчовата съпруга - Стойка отглежда нейните шест деца, сред които е и бъдещия революционер Тодор Каблешков.