АПОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ХАЙДУТСТВО

На нашия книжен пазар най-после се яви книга, която запълни една сериозна празнина в българската историческа литература. Като № 35 от библиотека „Сите българи заедно“ излезе от печат един обемист сборник, носещ заглавието „Истории за вехти войводи“, силно повлияно от безсмъртната поема на Христо Ботев „Хайдути“.

Едва ли има българин, който да не се е вълнувал от съдбата и приключенията на нашите хайдушки войводи. Но до този момент никой не се досети да събере в общо издание на техните биографии. Това издание ще задоволи най-сетне интереса на българските читатели, благодарение и на инициативата на отговорния редактор на поредицата Никола Григоров.

продължава>

 

НЕПОЗНАТИЯТ Г. С. РАКОВСКИ

(150 ГОДИНИ ОТ НЕГОВАТА СМЪРТ)

През тази година нашият народ ще отбележи 150 годишнината от смъртта на патриарха на българската национална революция Г. С. Раковски (1821, Котел – 1867, Букурещ). За него сме писали не веднъж в сайта „Сите българи заедно“. Сега ще имате възможност да се запознаете с един не много познат текст за него от втория том на Симеон-Радевата „Македония и Българското възраждане“. Двата тома на тази знакова книга на бележития ресенчанин излязоха в една книга през 2013 г.

продължава>

 

КАК СИМЕОН РАДЕВ ЗАЩИТАВА В БЕЛГРАД БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

Не веднъж нашите читатели са имали възможност да четат написаното от Симеон Радев както по исторически теми, така и по злободневни събития и теми, на които той е внимателен и наблюдателен хронист.

Тук ще можете да се запознаете с неговата ранна дейност, като член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и впоследствие на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), отразена във вестниците „Вечерна поща“ и „Право“. Съобщенията се отнасят за един кратък период от време през 1901 г., когато С. Радев е студент по право в Женева и Париж. За времето, когато следва в Женева и Париж, С. Радев издава вестниците „Effort” и „Mouvement Macedonien”, неофициални печатни органи на ВМОРО, основната тема на които, както се подразбира е македоно-одринският въпрос. Средствата за издаването на вестниците са му предоставени от Гоце Делчев и Борис Сарафов. Г. Делчев по това време е задграничен представител на организацията в София, а Б. Сарафов е председател на Върховния комитет.

продължава>

 

МЕМОАРЪТ НА ВМОК ОТ 1901 Г. ДО БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

1901 година се оказва една от най-съдбоносните за българите в Македония и Одринско. Избухналите афери в организационната територия и Михайляновата в Румъния нанасят сериозни удари, както върху ВМОРО, така и върху ВМОК. Целият Централен комитет на ВМОРО е арестуван, осъден и заточен сред Солунската и Поп-Ставревата афера в Битоля, като начело на организацията ще застане Иван Гарванов след сливането на Благотворителното братство с Революционната организация. А Михайляновата афера довежда до арестуването и съденето на целият Върховен комитет.

продължава>

 

ЗА СПОРА НА Д-Р КРЪСТЮ КРЪСТЕВ С РУСКИЯ ВЕСТНИКАР ВАСИЛИЙ ВОДОВОЗОВ ЗА ХАРАКТЕРА НА МАКЕДОНИЯ И НА НЕЙНОТО НАСЕЛЕНИЕ

Преди петнадесетина години попаднах на едно изключително важно писмо в архива на д-р Кръстю Кръстев, което включих в книгата си „Кръгът „Мисъл“. Кореспонденция“. За съжаление поради малкия тираж на книгата или поради незаинтересуваност то така си и остана незабелязано. Писмото е недатирано, но според мен е от началото на 1914 г., наскоро след първата национална катастрофа. Д-р Кръстев го пише до приятеля си, писателя Петко Ю. Тодоров, един от великата четворка на Кръга „Мисъл“. Въпреки, че досега науката не се е занимавала с дейността на д-р Кр. Кръстев (1886, Пирот – 1919, София) като защитник на българските национални интереси, тук само ще отбележа няколко важни момента от тази му дейност.

продължава>