Д-Р КРЪСТЬО РАКОВСКИ КАТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА ИЗТОЧНИЯ ВЪПРОС И РОЛЯТА НА РУСИЯ В НЕГО

Скоро нашите читатели ще имат възможност да разгърнат том втори от книгата „Руската убийствена политика за българите“. Основната тема в нея ще бъде позицията и отношението на българските тесни социалисти към руската политика спрямо народа и държавата ни. Тук читателите ще се срещнат със словото на най-видните български социалисти – Димитър Благоев, Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Васил Коларов, Кръстьо Раковски и др. До 1919 г. когато партията на тесните социалисти се преобразува в Българска комунистическа партия и започва нейното болшевизиране, тя е най-ярката и последователна антируски настроена политическа партия. Нейното ръководство е в ръцете на образовани водачи, които освен че са утвърдени теоретици и публицисти, но и обаятелни оратори.

продължава>

 

ЗА ГЕРОИЧНАТА ПОСТЪПКА НА МАКЕДОНСКИЯ БЪЛГАРИН ИВАН МОМЧИЛОВ

За видния български революционер и терорист на ВМРО Иван Момчилов, макар че е писано тук-таме в историческата литература все пак неговото име днес остава почти неизвестно. А неговата саможертва в името на свободата на българите от Македония е впечатляваща.

Иван Момчилов е роден в града на Тодор Александров и Иван Михайлов Щип. За да прикрие следите си пред сръбските власти той емигрира в Сърбо-хърватско-словенското кралство след Деветоюнския преврат, представяйки се за привърженик на свалената от власт БЗНС. Успява да се внедри сред главните представители на земеделската емиграция и по такъв начин да се добере до най-висшите ръководители във Вътрешното, Външното и Военното министерства в Белград, като предлага услугите си на главния репресивен двигател заместник-министъра на вътрешните работи Жика Лазич да убие самия ръководител на ВМРО Иван Михайлов след като току-що са убити в Щип неговият баща и брат.

продължава>

 

ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК КАТО ИСТОРИК НА ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКО РОБСТВО

Богата и разностранна е литературата за видния български средновековен писател и висш духовник Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420).

Той е и един от най-ярките представители на Търновската книжовна школа и от продължителите на делото на Българския патриарх Евтимий. В своята църковна дейност той остава свързан не само с българската православна църква. Той заедно с неговия сродник Киприан през различни периоди възглавяват руската православна църква, като Григой Цамблак е киевски митрополит  от 1413 до 1420 г. Името и делото му е свързано и с византийската, румънската, сръбската и прибалтийските църкви.

продължава>

 

114 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

След броени дни нашият народ ще отбележи 114 годишнината от героичната смърт на един от най-великите си синове – Гоце Делчев (4 февруари 1872, Кукуш – 4 май 1903, с. Баница, Серско). Досега са публикувани десетки негови биографии, като на първо място сред тях поставяме написаната от най-близкия му друг – големият наш поет и революционер П. К. Яворов. Непосредствено до нея се нарежда тази от друг бележит наш писател и вестникар – прилепчанина Димитър Талев. Яворов и Христо Силянов ще възпеят Гоце в едни от най-хубавите си стихотворения, а народа ще запее песни за него.

продължава>

 

ЕДИН ПОТРЕСАЮЩ РАЗКАЗ ЗА ТУРСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ СРЕЩУ МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1903-1904 Г.

Като деца четяхме и отново преживявахме съдбата и страданията на героите от „По следите на заточеника“ и „Рали“, а порасли след години имахме възможност да прочетем спомените от Терсханата на Стоян Заимов, отнасящи се за времето от Априлското въстание (1976). Сега отново ще ви срещнем с един жесток разказ на оцелял диарбекирски заточеник от времето на второто по големина българско въстание Илинденско-Преображенското въстание (1903).

продължава>