СИМЕОН РАДЕВ РАЗКРИВА ПРЕД СТРАШИМИР СЛАВЧЕВ СВОИТЕ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ

(ПО СЛУЧАЙ ПЕТДЕСЕТ ГОДИШНИНАТА ОТ СМЪРТТА НА С. РАДЕВ)

Преди дни – на 15 февруари - се навърши половин век от смъртта на бележития български историк, вестникар и дипломат Симеон Радев. С този материал за пореден път искаме да отдадем нашата почит и признателност към великия ресенчанин. Този път ще го представим чрез неговата кореспонденция с позабравения днес издател Страшимир Славчев.

За книгоиздателя и уредник-стопанина на най-хубавото наше историческо списание „Българска исто¬рическа библиотека” Страшимир Малчев Славчев (роден на 31 август 1894 г. в Разград) едва ли ще намерите нещо писано в литературата. Независимо от това, то е един неоспорим факт и само, тия които го притежават или са разгръщали неговите красиви страници, изпъстрени с калиграфски изработени винетки, графики, рисунки, исторически карти и крокита, снимки и факсимилета на документи знаят за какво е думата.

продължава>

 

ПРЕЗ 1943 Г. АКАДЕМИК ПЕТЪР ДИНЕКОВ ОТКРИВА СЛЕДИ ОТ ЕЗИКА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ В СОЛУНСКИТЕ СЕЛА

В разгара на Втората световна война през 1943 г. като млад университетски преподавател акад. Петър Динеков участва в една научна експедиция из Егейска Македония и Атон. Заедно с него в експедицията участват и редица видни български учени историци, филолози и изкуствоведи, сред които са Веселин Бешевлиев, Иван Дуйчев, Асен Василиев, Н. Божинов и др. Към резултатите и впечатленията си от тази обиколка ученият ще се връща и ще си спомня и след години, когато отново ще има възможност да посети Света гора.

продължава>

 

ПРЕЗ 1955 Г. АКАД. МИХАИЛ АРНАУДОВ ОТБЕЛЯЗВА СТОГОДИШНИНАТА НА АКАД. КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК

Ние българите се намираме между две важни годишнини за нашата историография – 140-годишнината от отпечатването на Иречековата „История на българите“ и 100 годишнината от неговата смърт. Дори тези, които не познават неговите научни трудове и невероятния му „Български дневник“ навярно не веднъж са били на гости във Виенския му дом заедно с Алеко-Константиновия Бай Ганю. Едва ли авторът е търсел някакъв синхрон с написването и издаването на историята му с избухналото по същото време Априлско въстание (1876), но в интерес на истината трябва да подчертаем, че отзвукът от тези две събития успява да достигне далеч зад националните ни граници. За да достигне до колкото си може повече българи Иречековата история, която в действителност е първата българска научна история, ние на първо място, разбира се след Иречек, трябва да сме благодарни на одеските българи, които осъществяват първия неин български превод и издание.

продължава>

 

Д-Р БОГДАН КЕСЯКОВ КАТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ.

ЕДНО ВИСОКО ПРИЗНАНИЕ ОТ БАН ПРЕЗ 1926 Г. ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА И СЪБИРАТЕЛСКАТА МУ РАБОТА

Практиката да се издават международни договори и дипломатическа документация съществува от столетия. Това са тъй наречените цветни книги на министерствата на външните работи. Българският опит в тази дейност също е впечатляващ, без да е необходимо да се връщаме много назад във времето. Преди всичко се откроява направеното от д-р Богдан Кесяков, проф. Георги П. Генов, проф. Владимир Кутиков и др. Най-пълно от тези издания на международните договори на България е четиритомният корпус от документи, съставен от д-р Кесяков, обхващащ времето от 1878 г. до 1925 г, като в приложенията на том І са включени султанския ферман за Българската екзархия (1870) и Санстефанският мирен договор (1878).

продължава>

 

ВАСИЛ КОЛАРОВ ЗА ПЪТЯ КЪМ ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА И ВИНОВНИЦИТЕ ЗА НЕЯ.

Преди време имахте възможност да се запознаете с речта на един от водачите на БРСДП (т.с.) Васил Коларов „Долу маските!“, произнесена на 22 юни 1919 г. в Софийския театър „Корона“. Тя е по повод на очакваната присъда от Парижката мирна конференция, която в историята ще заеме мястото си като втора национална катастрофа. Тя беше отпечатана в сайта „Сите българи заедно“ под заглавието „Васил Коларов за руската имперска политика към България“.

Сега ще можете да прочетете неговата брошура „Пътят към катастрофата“, написана през юли 1915 г. в Пловдив, но отпечатана значително по-късно, през 1919 г., когато партията е преименувана от социалдемократическа на Българска комунистическа партия и е съосновател на Третия Комунистически интернационал.

продължава>