Досега сте имали възможност да прочетете не малко материали за гръцката антибългарска политика за един многовековен период. Но с малко текстове за вътрешното положение в Гърция, може би с изключение на този за Хаджи Христо, сте имали възможност да се запознаете.

Сега ще можете да разгърнете страниците на почти неизвестните и недостъпни страници от спомените на българския генерал Илия Каблешков, който през 1915 и 1916 г. е военен аташе в Атина (по това време той е с чин майор, а от 1916 г. подполковник). След излизането на Гърция от неутралитета Каблешков е отзован и след завръщането си в България е включен във военните действия като командир на бригада от 2 пехотна дивизия, както и получаването на назначение за военен аташе в Цариград в турската главна квартира, по времето когато Турция е съюзник в Първата световна война. По-късно ген. Каблешков е назначен за началник на Военното училище в София.

За видният македоно-одрински деец Тома Карайовов (1868, Скопие – 1951, София) не веднъж е писано в сайта „Сите българи заедно“. Печатани са и негови материали, свързани както с развитието на македоно-одринското революционно и легално движение, така и за излизането му от ВМРО след 1934 г. (Вж „Тома Карайовов – дипломат, революционер или книжовник?“, „Разказът на Тома Карайовов за настаняването на сръбските войски в Скопие през 1912 г.“ и др.)

По време на Младотурската революция успоредно със съществуващата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се създават редица други политически, професионални и културни организации на българите от европейските вилаети на Турция. На първо място това са Съюзът на българските конституционни клубове (СБКК), учреден през 1908 г., и Народната федеративна партия (Българска секция (БНФП).

МНЕНИЕТО НА НЕМСКИЯ ОФИЦЕР КАРЛ АЛМЕНДИНГЕР ВЪРХУ МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

През 1927 г. Националният комитет на Съюза на македонските благотворителни братства в България издава като самостоятелно издание на немски език статията на немския офицер Карл Алмендингер „Македонският въпрос“. Същата година тя е отпечатана заедно с друга статия на председателя на Балканския комитет в Лондон Едуард Бойл в отделна брошура. Още тогава тази статия прави впечатление както сред българската общественост, така и сред нейните немски читатели, тъй като преди българското й издание същата година тя е отпечатана в Берлинското „Wissen und Wehr“.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 1

Наскоро се навършиха 75 години от смъртта на един от най-видните наши дипломати, историци и държавници Андрей Тошев (16 април 1867, Стара Загора - 10 януари 1944, София), загинал по време на англо-американските бомбардировки над София. А тия дни ще се навършат 152 години от неговото рождение.

За дейността на Андрей Тошев  като дипломат не веднъж е ставало дума в сайта „Сите българи заедно“, макар че за него все още нашата наука е в дълг.