Втория том на своите спомени водачът на ВМРО Иван Михайлов посвещава на революционната дейност на Тодор Александров като обхваща времето от края на Първата световна война до началото на август 1924 г., когато Т. Александров и ген. Александър Протогеров дават опровержение на наскоро публикувания Майския манифест във в. „Балканска федерация“ и „Илинден“.

Ив. Михайлов освен в първия, втория и третия том от спомените си е автор и на десетки статии, интервюта и спомени за своя именит съгражданин, на когото с право се смята че е продължител на неговото дело. Във втория том Ив. Михайлов разказва накратко за една нарочна среща с Т. Александров в пограничните села на Горно-Джумайско.

На 28 ноември се навършиха 110 години от убийството на двама от най-видните дейци на македоно-одриското революционно движение – Иван Гарванов и Борис Сарафов. Когато ги застрелва Тодор Паница, смъртта ги заварва като задгранични представители на ВМОРО в София.
Задграничното представителство на ВМОРО е важна структура във ВМОРО, като същевременно представителите са и членове на Централния й комитет, а в периода преди да бъде прекратена дейността на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) те по право са и негови членове и участват в неговите заседания и във вземането на решения. Задграничното представителство на практика представлява един вид външното министерство на ВМОРО, която на практика е „държава в държавата“.

Тия дни по всички български медии и от всички страни ни залива една научна сензация – откриването на малкоизвестен и дори напълно непознат труд на Софийския католически архиепископ Петър Богдан (1601-1674), писан през XVII век, т.е. един век преди Отец-Паисиевата История. Дори започнаха да се прокрадват нотки на подценяване, че дори и на отричане и характеризиране на Паисиевата История като несръчна компилация на необразован светогорски монах в сравнение с високообразования и високопоставен католически архиепископ.

Турското робство за българите продължи повече от пет века. И ако за тези от Северна и Южна България то завърши с Руско-турската война от 1877-1878 г., то за българите от Македония и Тракия робството продължи до 1912-1913 г. и отново след 1919 г., когато мястото на турския поробител бе заето от Сърбия и Гърция, а Източна Тракия отново остана в рамките на Турция, а Западна Тракия бе отнета от България и предадена на Гърция. Официалните българо-турски отношения през ХХ век вървяха успоредно както с преки контакти така и със споразумения на турското правителство и младотурците с революционната организация на българите от Македония и Тракия. По-долу ще имаме възможност да проследим накратко историята на тези отношения до първите следвоенни години.