(99 ГОДИНИ ОТ НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР)

В резултат на Ньойския мирен договор България изпадна в тежка икономическа и политическа криза и докато успееше да се върне към нормален живот щяха да минат години, в които започна подготовката за реванша на победените.

Ньойският договор изправи страната и народа пред нови изпитания. Останалите извън държавните граници българи бяха подложени на жестока денационализация, като към свободната част от родината поеха огромни безкрайни бежански потоци от българи – от Егейска Македония – 26 753 семейства, от Турция – 15 542 семейства, от Вардарска Македония – 7 419 семейства и от Добруджа – 5 329 семейства.

Фердинанд Сакскобургготски управлява България в продължение на 31 години. Той вкарва страната ни в две балкански и в една световна войни. Авантюристичното му управление довежда страната ни до две национални катастрофи, в резултат на които народът ни е обезкръвен и извън държавните граници остават огромни български територии, населявани от над 2 000 000 българи. А от старата територия е откъсната и Южна Добруджа. И днес наследниците на озлочестените ни сънародници от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини продължават да проклинат Фердинандовата династия. 

(СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ГРИГОР ВАСИЛЕВ)

По темата на Българското Беломорие като че ли най-малко се пише и говори, тъй като сме се вторачили само в неправдата при заграбването на Македония от нашите съседи Сърбия и Гърция. И до днес Беломорският въпрос, както и за излаза на България на Бяло море, гарантиран с мирните договори стои открит и нерешен. Повече е писано по темата за Беломорието преди 1944 г. и то главно от изследователите на Тракийския въпрос.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 4

Сега нашите читатели ще имат възможност да прочетат шестата и последна глава от книгата на Ловчанския митрополит Антим (1937-1939) (д-р Антим Шивачев) „Християнството на Балканския полуостров. Поява и разпространение през първите пет века и в България до Св. Цар Бориса (Принос към най-старата история на християнската църква в Балканския полуостров)“ (София, 1929 г.). С този текст приключвам представянето на този наш бележит църковен деец и учен, с надеждата че неговото творчество ще достигне до повечето българи, милеещи както за нашето минало, така и за истината за нашия народ като един от най-ранните християнски народи.