(ФИРМИЛИЯНОВИЯТ ВЪПРОС)

Отношението на П. К. Яворов към руската политика спрямо народа ни е отдавна известна, макар и да не се радва на особен интерес от изследователите. На нея Яворов се спира предимно в своята публицистика. Известна е и достатъчно популярна е с бичуващия му език статията за тържествата по случай годишнината от Шипченските боеве.

Темата за руската политика в творчеството на Симеон Радев е една от основните, а напоследък е и обект на задълбочени изследвания. Само разгърнете отново страниците на неговите „Строители на съвременна България“ и ще се убедите в тези ми думи. Това до най-голяма степен се отнася и до неговата публицистика.

Във вестниците „Вечерна поща“ и „Воля“, както и в списание „Художник“, на които е редактор излизат десетки статии-репортажи за положението в Русия по време на Първата руска революция, когато той командирован в Петербург и Москва. В тези своеобразни репортажи С. Радев отразява хода на две революции с международно значение – Първата руска (1905-1907) и Младотурската (1908).

Не веднъж нашите читатели са имали възможност да прочетат в сайта „Сите българи заедно“ материали за участието на българските анархисти в македоно-одринското революционно движение.

Може би най-познатите изследвания за тяхната дейност е двутомната история „Освободителните борби на Македония“ от Христо Силянов, както и спомените на Павел Шатев, Михаил Герджиков, Петър Манджуков и Георги Хаджиев.

На Великден 1941 г. Македония се завърна към общото българско Отечество след почти три десетилетия робия на сърби и гърци. Много македонски българи, напуснали родния край и дом след втората национална катастрофа се завърнаха по родните си места, за да усетят топлината на родното слънце и огнище. Сред тях беше и големият наш писател и публицист Димитър Талев. В поредица от статии, разкази и спомени той не крие радостта си от освобождението на Македония. Той живее със детските си спомени за дома, за семейството, за другарите и за училището, а на страниците на книгата му за Прилеп оживяват образите на скъпите за нас книжовници, революционери и духовници.