За отразяването на празника на Светите братя Кирил и Методий в техния роден край Македония не веднъж е ставало дума както в научната, така и в мемоарната литература. Ако се проследи българския периодичен печат още от времето на Българското възраждане ще станем свидетели на един култ към създателите на славяно-българската писменост и литература по всички български земи. Но като че ли този култ най-се откроява сред македонските българи. Дори личните имена на Светите Седмочисленици сред нашите сънародници от Македония са най-популярни.

На 13 февруари 1925 г., вечерта на сред София е убит професор Никола Милев. Убийството става в близост до редакцията на вестник „Слово“ на когото той е директор.

Убийството е планирано от ЦК на БКП още през декември 1924 г., а е изпълнено от съмишлениците им анархисти. Целта е - с убийството на най-значима личност от българското общество да се съберат на едно място – в столичния храм „Света Неделя“ – цар Борис, правителството, политически, научни, културни и военни дейци и граждани, за да бъдат избити всички тъй като там предварително е струпано огромно количество взривни материали. Атентатът е организиран от българските комунисти, левите земеделци и анархистите и съгласуван с Коминтерна и в продължение на десетилетия той беше един от най-зловещите терористични актове в цял свят, както по замисъла и изпълнението си, така и по броя на жертвите.

На 6 октомври 1940 г. в Москва умира един от най-образованите дейци на Българската комунистическа партия Христо Кабакчиев (1878, Галац – 1940, Москва). Там е и погребан. Интересно нещо – в Съветска Русия като че ли процентно измряха най–много дейци на международното комунистическо движение, отколкото в родните си страни, а Кабакчиев преди това, от есента на 1923 г. в продължение на няколко години прекарва в български затвор и дори присъдата му е намалена и е амнистиран от правителството на „кръволока“ проф. Александър Цанков.

Album des Crimes Bulgares, Annex aux documents relatifs aux violations des conventions de la Haye et du Droit international en general, commises de 18915-1918 par les Bulgares en Serbe ocupee, Paris 1919

Един от официалните документи свързан с осъждането на България в Ньой през 1919 г. е приложението към Синята книга - Сборника от официални писмени доказателства за  нарушенията на Хагската конвенция и международните закони за водене на военни действия и обвиненията за зверства и жестокости от страна на Българската власт по време на окупацията на Сърбия 1915-1919 г. (Синята книга в 3 тома). Подобен тип илюстровано издание е направено и във връзка с обвиненията срещу Германия и Австро-Унгария. Албумът е съставна част от доказателствата и има претенции за автентичност и достоверност. Той съдържа 52 илюстрации.