За големия сръбски политически и държавен деец, както и учен със световна известност професор Стоян Новакович (1 ноември 1842, Шабац – 18 февруари 1915, Ниш) е писано многократно и тук нямам намерение да повтарям известното за него. Във всички библиографии по история на Сърбия, на Балканите и на славянството може да се види колко огромно и стойностно е неговото творчество. Познати са неговите приноси върху правните извори от времето на средните векове на Европейския Югоизток.

Може би най-светлата и най-симпатичната фигура в македоно-одринското революционно движение е Пере Тошев (1865, Прилеп – 21 април / 4 май 1912, Дреновска клисура, Тиквешко). Не случайно през 1936 г. във в. „Обзор“ Антон Страшимиров в статията си „За Илинден и неговите творци“ ще го определи като „съвестта на революционна Македония“.

На 21 април тази година ще се навършат 105 години от убийството на един от най-бележитите български революционери Пере Тошев. Той е убит от тиквешките помаци в Тиквешката Дряновска клисура, като това престъпление е организирано от турските анархисти от организацията Червените братя и със съдействието на нашите анархисти.

През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозанчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, един от най-високо ценените от Иван Михайлов дейци на  ВМОРО, който е и един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на българите от Македония.

През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозенчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, който е един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на ВМОРО. Техните оригинални записи се съхраняват в Централния държавен архив и в Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и бяха предадени на съхранение лично от него в последните години от живота му. Книгата отдавна е изчерпана и е библиографска рядкост и би трябвало да помислим за едно ново нейно допълнено издание.