ДНЕВНИКЪТ НА МИХАИЛ К. САРАФОВ ЗА ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ И НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР (1854 – 1924)
Сега в дните, когато всички българи ще отбележат 100 годишнината от най-жестокият договор - Ньойският, който осакати народа ни, трябва да напомним за дейността на един от неговите най-видни синове – политик, държавник, дипломат, педагог и учен. Това е Михаил Сарафов. По време на Парижката мирна конференция той е сред членовете на Българската делегация. През по-голяма част от живота си Сарафов води своя личен дневник, от който до сега е публикувана малка част. От този дневник може би една от най-важните части е тази, която се отнася до неговото участие в Българската делегация в Париж. Този дневник за първи път беше публикуван от академик Христо Христов в списание Известия на Института за българска история към БАН.
100 ГОДИНИ ОТ НЬОЙСКИЯ ПОГРОМ НАД БЪЛГАРИТЕ“Не бидейки в състояние да узаконят правдата,узакониха силата.” Паскал България участва в Първата световна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция. Главният мотив на цар Фердинанд и на правителството беше – да се поправи неправдата сторена в Букурещ спрямо страната ни на 28 юли 1913 г. Съгласно Букурещкия договор от страната ни бяха откъснати от Сърбия, Гърция и Румъния вековни български земи, населени предимно с българи – Вардарска и Егейска Македония, а към заграбената през 1878 г. Северна Добруджа беше присъединена и Южна Добруджа.
ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА РУМЪНСКИТЕ АПЕТИТИ КЪМ НОВИ БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ ПРЕЗ 1912-1913 Г.
ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ТАЙНАТА ФЕРДИНАНДОВА ДИПЛОМАЦИЯ С РУСИЯ И ЗА ПОЛУЧЕНИЯ ОГРОМЕН РУСКИ ПОДКУП
ИВАН-ОРМАНДЖИЕВАТА ИСТОРИЯ НА ВЪСТАНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В ТРАКИЯ ПРЕЗ 1903 Г.
|