ПРЕЗ 1955 Г. АКАД. МИХАИЛ АРНАУДОВ ОТБЕЛЯЗВА СТОГОДИШНИНАТА НА АКАД. КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК

Ние българите се намираме между две важни годишнини за нашата историография – 140-годишнината от отпечатването на Иречековата „История на българите“ и 100 годишнината от неговата смърт. Дори тези, които не познават неговите научни трудове и невероятния му „Български дневник“ навярно не веднъж са били на гости във Виенския му дом заедно с Алеко-Константиновия Бай Ганю. Едва ли авторът е търсел някакъв синхрон с написването и издаването на историята му с избухналото по същото време Априлско въстание (1876), но в интерес на истината трябва да подчертаем, че отзвукът от тези две събития успява да достигне далеч зад националните ни граници. За да достигне до колкото си може повече българи Иречековата история, която в действителност е първата българска научна история, ние на първо място, разбира се след Иречек, трябва да сме благодарни на одеските българи, които осъществяват първия неин български превод и издание.

продължава>

 

Д-Р БОГДАН КЕСЯКОВ КАТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ.

ЕДНО ВИСОКО ПРИЗНАНИЕ ОТ БАН ПРЕЗ 1926 Г. ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА И СЪБИРАТЕЛСКАТА МУ РАБОТА

Практиката да се издават международни договори и дипломатическа документация съществува от столетия. Това са тъй наречените цветни книги на министерствата на външните работи. Българският опит в тази дейност също е впечатляващ, без да е необходимо да се връщаме много назад във времето. Преди всичко се откроява направеното от д-р Богдан Кесяков, проф. Георги П. Генов, проф. Владимир Кутиков и др. Най-пълно от тези издания на международните договори на България е четиритомният корпус от документи, съставен от д-р Кесяков, обхващащ времето от 1878 г. до 1925 г, като в приложенията на том І са включени султанския ферман за Българската екзархия (1870) и Санстефанският мирен договор (1878).

продължава>

 

ВАСИЛ КОЛАРОВ ЗА ПЪТЯ КЪМ ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА И ВИНОВНИЦИТЕ ЗА НЕЯ.

Преди време имахте възможност да се запознаете с речта на един от водачите на БРСДП (т.с.) Васил Коларов „Долу маските!“, произнесена на 22 юни 1919 г. в Софийския театър „Корона“. Тя е по повод на очакваната присъда от Парижката мирна конференция, която в историята ще заеме мястото си като втора национална катастрофа. Тя беше отпечатана в сайта „Сите българи заедно“ под заглавието „Васил Коларов за руската имперска политика към България“.

Сега ще можете да прочетете неговата брошура „Пътят към катастрофата“, написана през юли 1915 г. в Пловдив, но отпечатана значително по-късно, през 1919 г., когато партията е преименувана от социалдемократическа на Българска комунистическа партия и е съосновател на Третия Комунистически интернационал.

продължава>

 

ПРЕДИ ВЕК И ПОЛОВИНА СТЕФАН ВЕРКОВИЧ НЕ УСПЯВА ДА ОТКРИЕ МАКЕДОНЦИ В МАКЕДОНИЯ!

(ЧЕТИВО ЗА МАКЕДОНИСТИ)

През 2021 г. ще се навършат двеста години от рождението на босненския хърватин Стефан Веркович. Въпреки, популярността на неговото име сред нас българите ние все още не разполагаме с негова научна биография и с пълно събрание на съчиненията му. Вече е публикувана голяма част от неговия архив, който се съхранява в Българската академия на науките, както и докладите му до Сръбската академия на науките. Същевременно акад. Михаил Арнаудов публикува в един голям том запазената документация, свързана с „Веда словена“. „Веда словена“ – достоверна или мистификация, вече повече от един век откак е публикувана, тя вече е класика и принадлежи на историята и на литературата, който факт и отрежда важно място в едно бъдещо издание на съчиненията на Веркович.

продължава>

 

ВАРНЕНСКАТА ПОЛИЦИЯ ПО СЛЕДИТЕ НА ПЕТКО ВОЙВОДА

За тракийския войвода капитан Петко Киряков (6 септември 1844 г., Дуган Хисар – 7 февруари 1900 г., Варна) е писано от историци и писатели. Той е герой и на един от най-успешните телевизионни сериали. Като започнем от Варна и минем през родния му Дуган Хисар паметта на поколенията ще достигнем до далечния Рим, където са издигнати бюстове на този виден български революционер. Името му ще остане в историята като име на борец за свободата не само на своя народ, но и на гръцкия и италианския.

Няма да се спирам на биографията му тъй като тя е толкова позната и популярна и като че ли няма какво да се добави към. Публикувани са и известните документи за него. Още приживе, през 1888 г., известният наш краевед Христо Попконстантинов публикува първата му биография, която е резултат на подробна анкета с войводата. Още тогава, за пръв път, авторът дава гласност и да предоставените му от Петко Войвода документи за революционната му дейност до 1879 г., както и списъците с двете му чети – първата до Освобождението, а втората, действаща в Ахъчелебийско от Освобождението до 1879 г.

продължава>