ПРИЛЕП – ХИЛЯДОЛЕТНА БЪЛГАРСКА ТВЪРДИНА

(ЕДНА РЕЧ НА АКАД. ИВАН ДУЙЧЕВ ОТ 1941 Г.)

По време на пътуването на членовете на Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1941 г. в старопрестолния български град Прилеп акад. Иван Дуйчев произнася речта си „Прилеп в нашето минало“.

Литературата за Прилеп и прилепчани е толкова огромна, че едва ли тук може да бъдат изредени само по-главните съчинения. Дори нечестивците около Вардара издадоха томове с изследвания и документи, в които историята е грубо фалшифицирана, а участниците в културния, църковния, политическия и революционния живот на народа ни са „самоопределени“ като македонци. 

продължава>

 

ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ ЗА МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКА ПОЧВА

Все още нашата наука е в дълг към един от най-бележитите български революционери - Гьорче Петров. Той е и един от видните идеолози и ръководители на ВМОРО. Изминаха повече от 120 години от първото издание на неговите „Материали за изучванието на Македония“, отпечатани тогава в незначителен тираж за нуждите на Военното ни министерство. Най-познати и популярни са неговите спомени, а през последните десетилетия бяха публикувани и негови писма, свързани с революционната му дейност. Но това е толкова малко и незначително сравнено с неговата огромна творческа дейност, свързана с борбите за освобождението на македонските и тракийските българи. Г. Петров освен идеолог на Вътрешната организация е и забележителен публицист с огромно наследство, разпръснато из българската периодика. С голяма стойност са и неговите работи свързани с географията на Македония.

продължава>

 

ПРОФ. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Два месеца след освобождението на Вардарска Македония представителна група от професори от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представляващи неговия Академичен съвет, посещава Македония. В състава й влизат професорите Михаил Арнаудов, Петър Мутафчиев, Иван Снегаров, Иван Дуйчев, Стефан Цанков и Стоян Романски. По пътя си те посещават едни от най-светите за нас българите места в Македония – Охрид, Скопие, Битоля и Прилеп, където произнасят речи пред многолюдни митинги и събрания. Речите са публикувани по-късно като „поклоннически слова“. Ораторите не крият радостта си от освобождението на Македония и към започналото обединение на българските земи и народ.

продължава>

 

МАКЕДОНИЯ КАТО БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

(ЕДНА РЕЧ НА ПРОФ. МИХАИЛ АРНАУДОВ В БИТОЛЯ ПРЕЗ 1941 Г.)

Два месеца след освобождението на Вардарска Македония представителна група от професори от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ посещава Македония. В състава й влизат професорите Михаил Арнаудов, Петър Мутафчиев, Иван Снегаров, Иван Дуйчев, Стефан Цанков и Стоян Романски. По пътя си те посещават едно от най-светите за нас българите места в Македония – Охрид, Скопие, Битоля и Прилеп, където произнасят речи пред многолюдни митинги и събрания, които са публикувани по-късно като „поклоннически слова“. Ораторите не крият радостта си от освобождението на Македония и към започналото обединение на българските земи и народ.

продължава>

 

ПРОФЕСОР СТЕФАН БАЛАМЕЗОВ ЗА ЕТНИЧЕСКИТЕ ГРАНИЦИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ XIX ВЕК

Творчеството на проф. Стефан Баламезов (9 септември 1883, Кишинев – 30 септември 1960, София), като че ли е повече познато от правистите. Може би и до днес неговият капитален труд по конституционно право все още остава ненадминат. В неговият първи том проф. Ст. Баламезов се проявява не само като познавач и изследовател на българското и чуждестранното конституционно право, но и като добър познавач и на политическата история.

Като декан на Юридическия факултет и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и като висш чиновник в Министерството на външните работи и изповеданията той става и един от познавачите и теоретиците и на българската дипломатическа история.

продължава>