Сега в дните когато ще отбележим 114 годишнината от героичната смърт на великия български революционер Гоце Делчев (23 януари 1872, Кукуш – 4 май 1903, с. Баница, Серско) предлагам да си припомним няколко документални свидетелства, в които той отстоява принадлежността си към българския народ.

През 1904 г. най-близкият другар и съратник на Гоце Делчев поетът-революционер П. К. Яворов издава първата биография на Гоце. Стойността на тази биография на Г. Делчев е много висока и поради това, че от него не са оставени никакви спомени, поради гибелта му. В книгата на П. К. Яворов се съдържат изключително важни сведения и документи за живота и революционната дейност на революционера, почерпени от него от разговорите си с Г. Делчев, поради голямата близост на двамата. Още тогава биографията на Гоце е оценена изключително високо като е премирана от Българската академия на науките.

ЕДНО РАННО ОСВЕТЛЕНИЕ НА Д-Р КРЪСТЬО РАКОВСКИ

Една от най-силните глави в книгата на Кръстьо Раковски „Русия на Изток“ (1898 г.) е главата „Русия и Армения“. Макар, че до началото на Първата световна война когато младотурците ще довършат геноцида над арменския народ има повече от едно десетилетие българският социалист д-р Кр. Раковски ще издигне своя глас в защита над арменския народ. А и П. К. Яворов все още не е написал своето „Арменци“. И българския и арменския народ имат почти идентична трагична съдба, тъй като и двата народа са подложени на един ужасяющ геноцид продължил векове. И при двата народа поробителят е един и същ – Турция, а „освободителят“ също е един и същ – Русия.

Скоро нашите читатели ще имат възможност да разгърнат том втори от книгата „Руската убийствена политика за българите“. Основната тема в нея ще бъде позицията и отношението на българските тесни социалисти към руската политика спрямо народа и държавата ни. Тук читателите ще се срещнат със словото на най-видните български социалисти – Димитър Благоев, Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Васил Коларов, Кръстьо Раковски и др. До 1919 г. когато партията на тесните социалисти се преобразува в Българска комунистическа партия и започва нейното болшевизиране, тя е най-ярката и последователна антируски настроена политическа партия. Нейното ръководство е в ръцете на образовани водачи, които освен че са утвърдени теоретици и публицисти, но и обаятелни оратори.

За видния български революционер и терорист на ВМРО Иван Момчилов, макар че е писано тук-таме в историческата литература все пак неговото име днес остава почти неизвестно. А неговата саможертва в името на свободата на българите от Македония е впечатляваща.

Иван Момчилов е роден в града на Тодор Александров и Иван Михайлов Щип. За да прикрие следите си пред сръбските власти той емигрира в Сърбо-хърватско-словенското кралство след Деветоюнския преврат, представяйки се за привърженик на свалената от власт БЗНС. Успява да се внедри сред главните представители на земеделската емиграция и по такъв начин да се добере до най-висшите ръководители във Вътрешното, Външното и Военното министерства в Белград, като предлага услугите си на главния репресивен двигател заместник-министъра на вътрешните работи Жика Лазич да убие самия ръководител на ВМРО Иван Михайлов след като току-що са убити в Щип неговият баща и брат.