ЕДНА МАЛКО ПОЗНАТА СТАТИЯ НА П. К. ЯВОРОВ ЗА ТУРСКИТЕ ЗЛОСТОРНИЧЕСТВА В МАКЕДОНИЯ

Макар, че Турция през 1912 г. все още се намира във война с Италия, няколко месеца преди започването на Балканската война турските злосторничества над българите в Македония и Тракия не стихват. Българската преса, а и европейската не спират да информират читателите си за този формен геноцид над народа ни, останал извън държавните граници.

продължава>

 

Д-Р НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ И ЗА „МАКЕДОНСКИЯ“ ЕЗИК

Три години преди да почине известния български военен и политически деец подполковник д-р Николай Петров Николаев (1887, Шумен – 1960, Стокхолм) публикува в американското списание „Американ Бългериан Ревю“ една статия върху насилственото русифициране на българския език и за създаването и утвърждаването на измисления след Втората световна война „македонски“ език. Тя е препечатана в най-големия български вестник отвъд океана „Македонска трибуна“. Убеден съм че повечето от нашите читатели не я познават и ще бъдат изненадани от категоричността на автора й. Тя е писана по времето когато д-р Николаев е професор във Университета в Упсала.

Макар, че не веднъж сме се спирали на биографията на този виден наш политически, държавен и военен деец ще повторя някои моменти от неговия живот и дейност.

продължава>

 

ГЕНЕРАЛ-ФЕЛДМАРШАЛ АУГУСТ ФОН МАКЕНЗЕН ЗА ВОЙНАТА В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 Г. И ЗА КАЧЕСТВАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

На 5 декември 1917 г. генерал-фелдмаршал Август фон Макензен изпраща на издателя на едно от най-популярните по онова време българско списание „Илюстрация Светлина“ Юрдан Михайлов свой портрет с кратко посвещение - „Правдата ще победи. Макензен“. (Вж. „Илюстрация Светлина“, год. XXV, януари 1918 г., с. 13.) Въпросът е там, че не само че правдата не победи, но Родината ни излезе от тази война орязана, осакатена и ограбена. Но дали и в спомените на този висш германски военноначалник правдата беше водеща?

продължава>

 

МНЕНИЯ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС И ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ – МАКЕДОНИЯ ЗА ЕДИН ПЕРИОД ОТ 20 ГОДИНИ

Макар че едва ли има некомпетентни българи, не познаващи развитието на македонския въпрос през последните десетилетия, както и отношенията между България и Македония на нашите читатели предлагаме две интервюта на един от редовните автори в сайта „Сите българи заедно“ Цочо Билярски.

Първото интервю Ц. Билярски дава пред кореспондента на скопското списание „Македонско дело“ Серьожа Неделковски в Скопие на 30 юни 1999 г. по времето на негова командировка там, заедно с Ива Бурилкова. Двадесет години по-късно през март 2019 г. към Ц. Билярски се обърна за интервю директорът на софийското списание „България Македония“ Иван Николов

продължава>

 

СПОМЕНИТЕ НА ВОЕННИЯ АТАШЕ ГЕНЕРАЛ ИЛИЯ КАБЛЕШКОВ ЗА БОРБИТЕ В ГЪРЦИЯ ДО ЗАПОЧВАНЕТО НА ВОЙНАТА Й С БЪЛГАРИЯ (1915-1916)

Досега сте имали възможност да прочетете не малко материали за гръцката антибългарска политика за един многовековен период. Но с малко текстове за вътрешното положение в Гърция, може би с изключение на този за Хаджи Христо, сте имали възможност да се запознаете.

Сега ще можете да разгърнете страниците на почти неизвестните и недостъпни страници от спомените на българския генерал Илия Каблешков, който през 1915 и 1916 г. е военен аташе в Атина (по това време той е с чин майор, а от 1916 г. подполковник). След излизането на Гърция от неутралитета Каблешков е отзован и след завръщането си в България е включен във военните действия като командир на бригада от 2 пехотна дивизия, както и получаването на назначение за военен аташе в Цариград в турската главна квартира, по времето когато Турция е съюзник в Първата световна война. По-късно ген. Каблешков е назначен за началник на Военното училище в София.

продължава>