Делата и личностите на Георги С. Раковски, заедно с това на Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски са били винаги за пример на новата генерация от революционери, създатели на българската Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). „Наредата“ на Васил Левски е в основата на първите програмни документи на ВМОРО, а правилникът на Г. Раковски за четите е базата върху която е изработен правилникът на четите на ВМОРО. За това свидетелстват в своите спомени учредителите на ВМОРО.

За дейността на Българския екзарх Йосиф I е писано толкова много, че едва ли е нужно да припомняме за това. Но за направеното за него може би на първо място трябва да се споменат изследванията на акад. Михаил Арнаудов, който посвещава голяма част от своя творчески живот и изследвания на този бележит църковен деец. Той не само пише огромна по обем негова биография, но и публикува значителна част от неговото документално наследство. 

Въпреки, че трудно могат да се кажат добри думи за скопската историография все пак има някои издания, които заслужават нашето внимание. Едно от тях е обемистият том „Извештай од 1903 година на српските консули, митрополити и училиштни инспектори во Македония“, който беше подготвен и издаден през 1954 г. от покойния Любен Лапе. Този документален сборник съдържа сръбски дипломатически документи от 1903 г., т.е. от времето преди да се активизира и започне да действа в Македония сръбската въоръжена пропаганда.

Хрониката на Троянския манастир, която пише Огнянович през 1835-1836 г. е последвана от нейното няколкократно издаване и преиздаване от иеромонах Кирил Данов, богослова Йоаким Бакалов и проф. Петър Мутафчиев. Макар, че тя все още не е преведена на съвременен език, тя заляга в основата на всички известни истории този голям български манастир, какъвто е Троянският. Известни са и историите на Троянския манастир от иеромонах Кирил Данов, професор Васил Пандурски, Драговитийския епископ Харитон, както и кратките исторически очерци от акад. Анастас Иширков и Асен Василиев и някои по-малки приноси. Тук не бива да изключваме и написаното и нарисуваното от австро-унгарския пътешественик художник Феликс Каниц, както и автобиографията и спомените от Скопския и Пловдивския митрополит Максим, на когото пътят започва от Троянския манастир.