Македонските революционно и легално движение са тясно свързани с Хърватското. Върху тези отношения са публикувани изследвания и документални сборници. Известни са и резултатите от тази дружба, съвместните действия между ВМРО и усташите, едно от които е Марсилския атентат през 1934 г., целта на който е югославският крал Александър Карагеоргевич.

Още през 20-те години на миналия век Тодор Александров установява връзка с хърватски политици, на първо място сред които е Степан Радич. Но най-трайни са отношенията между хърватските революционери и ВМРО по времето когато начело на Организацията застава Иван Михайлов. Той по време на Втората световна война от 1941 до 1944 г. е гост заедно със съпругата си революционерката Менча Кърничева на хърватския поглавник д-р Анте Павелич.

Тази година се навършиха 105 години от гибелта на бележития наш военоначалник полковник Коста Каварналиев.

Едни от най-хубавите редове за полковник Коста Каварналиев са написани от видния политически и държавен деец Григор Василев. Гр. Василев е участник във войните за национално освобождение и обединение. През Балканските войни той има възможност не само да участва в боевете, но и да се срещне с най-големите наши военоначалници. Своите впечатления от Балканските войни той стриктно записва в дневниците си, които озаглавява „Бележки на деня“. По-късно, въз основа на тях, в него възниква идеята да напише книга за Балканската война и дори публикува в пресата обява за предстоящото й излизане. За съжаление той не успява да я реализира, но ни оставя много статии и спомени за битки и военоначалници, сред които не мога да не спомена написаното от него за генерал Иван Колев и за боевете на Тракийския фронт и при Порто Лагос.

(Продължение)

Този материал не е обикновено продължение на преди публикувания.

В две свои поверителни писма Българският екзарх Йосиф I до Варненския и Преславски митрополит Симеон, по това време и председател на Светия Синод на Българската православна църква споделя притесненията си относно развитието на църковния въпрос в Македония. Писмата са от началото на 1904 г. и са само няколко месеца след избухването на Илинденско-Преображенското въстание и след налагането на Мюрцщегските реформи на Високата порта.

В творчеството си Йордан Йовков рисува героичните битки на армията и народа ни по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. И до днес остава ненадминат нарисувания от него портрет на Добруджанския герой генерал Иван Колев, който на смъртния си одър след като му прочитат разказа „Мустафа Ачи“ ще се насълзи от разказа и изплувалия в съзнанието му спомен и ще промълви „Така беше!“