ЕДИН ПОТРЕСАЮЩ РАЗКАЗ ЗА ТУРСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ СРЕЩУ МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1903-1904 Г.

Като деца четяхме и отново преживявахме съдбата и страданията на героите от „По следите на заточеника“ и „Рали“, а порасли след години имахме възможност да прочетем спомените от Терсханата на Стоян Заимов, отнасящи се за времето от Априлското въстание (1976). Сега отново ще ви срещнем с един жесток разказ на оцелял диарбекирски заточеник от времето на второто по големина българско въстание Илинденско-Преображенското въстание (1903).

продължава>

 

ПРОФ. ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ ЗА ЗАСЛУГИТЕ НА ПРОФ. КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА

Винаги когато ние българите правим равносметка за заслугите към народа ни на известни чужденци, името на чешкия учен акад. Константин Иречек ще бъде на най-челно място.
Наскоро имахте възможност да се запознаете с паметната статия на акад. Михаил Арнаудов по случай 100-годишнината от рождението на проф. Константин Иречек. Сега ще можете да се запознаете с паметната статия на проф. Васил Златарски, написана непосредствено след смъртта на бележития учен-българист през 1918 г. Тя е поместена през 1919 г. в Летописа на БАН и поради ограничения тираж на това издание на нашата академия тя е останала непозната за по-широк кръг читатели и почитатели на автора на първата научна история на народа ни.

продължава>

 

ПРЕЗ 1919 Г. БАН ЖАЛИ ЗА СМЪРТТА НА РОДОНАЧАЛНИКА НА МАКЕДОНИЗМА И ВЕЛИКОСРЪБСКАТА ИДЕЯ ПРОФ. СТОЯН НОВАКОВИЧ

За големия сръбски политически и държавен деец, както и учен със световна известност професор Стоян Новакович (1 ноември 1842, Шабац – 18 февруари 1915, Ниш) е писано многократно и тук нямам намерение да повтарям известното за него. Във всички библиографии по история на Сърбия, на Балканите и на славянството може да се види колко огромно и стойностно е неговото творчество. Познати са неговите приноси върху правните извори от времето на средните векове на Европейския Югоизток.

продължава>

 

105 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ПЕРЕ ТОШЕВ

Може би най-светлата и най-симпатичната фигура в македоно-одринското революционно движение е Пере Тошев (1865, Прилеп – 21 април / 4 май 1912, Дреновска клисура, Тиквешко). Не случайно през 1936 г. във в. „Обзор“ Антон Страшимиров в статията си „За Илинден и неговите творци“ ще го определи като „съвестта на революционна Македония“.

На 21 април тази година ще се навършат 105 години от убийството на един от най-бележитите български революционери Пере Тошев. Той е убит от тиквешките помаци в Тиквешката Дряновска клисура, като това престъпление е организирано от турските анархисти от организацията Червените братя и със съдействието на нашите анархисти.

продължава>

 

СПОМЕНИТЕ НА БИТОЛСКИЯ ВОЙВОДА ХРИСТО ПАСХОВ ЗА УЧАСТИЕТО МУ В ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ – 1903 Г.

През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозанчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, един от най-високо ценените от Иван Михайлов дейци на  ВМОРО, който е и един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на българите от Македония.

продължава>