Д-Р БОГДАН КЕСЯКОВ КАТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ.

ЕДНО ВИСОКО ПРИЗНАНИЕ ОТ БАН ПРЕЗ 1926 Г. ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА И СЪБИРАТЕЛСКАТА МУ РАБОТА

Практиката да се издават международни договори и дипломатическа документация съществува от столетия. Това са тъй наречените цветни книги на министерствата на външните работи. Българският опит в тази дейност също е впечатляващ, без да е необходимо да се връщаме много назад във времето. Преди всичко се откроява направеното от д-р Богдан Кесяков, проф. Георги П. Генов, проф. Владимир Кутиков и др. Най-пълно от тези издания на международните договори на България е четиритомният корпус от документи, съставен от д-р Кесяков, обхващащ времето от 1878 г. до 1925 г, като в приложенията на том І са включени султанския ферман за Българската екзархия (1870) и Санстефанският мирен договор (1878).

продължава>

 

ВАСИЛ КОЛАРОВ ЗА ПЪТЯ КЪМ ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА И ВИНОВНИЦИТЕ ЗА НЕЯ.

Преди време имахте възможност да се запознаете с речта на един от водачите на БРСДП (т.с.) Васил Коларов „Долу маските!“, произнесена на 22 юни 1919 г. в Софийския театър „Корона“. Тя е по повод на очакваната присъда от Парижката мирна конференция, която в историята ще заеме мястото си като втора национална катастрофа. Тя беше отпечатана в сайта „Сите българи заедно“ под заглавието „Васил Коларов за руската имперска политика към България“.

Сега ще можете да прочетете неговата брошура „Пътят към катастрофата“, написана през юли 1915 г. в Пловдив, но отпечатана значително по-късно, през 1919 г., когато партията е преименувана от социалдемократическа на Българска комунистическа партия и е съосновател на Третия Комунистически интернационал.

продължава>

 

ПРЕДИ ВЕК И ПОЛОВИНА СТЕФАН ВЕРКОВИЧ НЕ УСПЯВА ДА ОТКРИЕ МАКЕДОНЦИ В МАКЕДОНИЯ!

(ЧЕТИВО ЗА МАКЕДОНИСТИ)

През 2021 г. ще се навършат двеста години от рождението на босненския хърватин Стефан Веркович. Въпреки, популярността на неговото име сред нас българите ние все още не разполагаме с негова научна биография и с пълно събрание на съчиненията му. Вече е публикувана голяма част от неговия архив, който се съхранява в Българската академия на науките, както и докладите му до Сръбската академия на науките. Същевременно акад. Михаил Арнаудов публикува в един голям том запазената документация, свързана с „Веда словена“. „Веда словена“ – достоверна или мистификация, вече повече от един век откак е публикувана, тя вече е класика и принадлежи на историята и на литературата, който факт и отрежда важно място в едно бъдещо издание на съчиненията на Веркович.

продължава>

 

ВАРНЕНСКАТА ПОЛИЦИЯ ПО СЛЕДИТЕ НА ПЕТКО ВОЙВОДА

За тракийския войвода капитан Петко Киряков (6 септември 1844 г., Дуган Хисар – 7 февруари 1900 г., Варна) е писано от историци и писатели. Той е герой и на един от най-успешните телевизионни сериали. Като започнем от Варна и минем през родния му Дуган Хисар паметта на поколенията ще достигнем до далечния Рим, където са издигнати бюстове на този виден български революционер. Името му ще остане в историята като име на борец за свободата не само на своя народ, но и на гръцкия и италианския.

Няма да се спирам на биографията му тъй като тя е толкова позната и популярна и като че ли няма какво да се добави към. Публикувани са и известните документи за него. Още приживе, през 1888 г., известният наш краевед Христо Попконстантинов публикува първата му биография, която е резултат на подробна анкета с войводата. Още тогава, за пръв път, авторът дава гласност и да предоставените му от Петко Войвода документи за революционната му дейност до 1879 г., както и списъците с двете му чети – първата до Освобождението, а втората, действаща в Ахъчелебийско от Освобождението до 1879 г.

продължава>

 

МАКЕДОНИЗМЪТ – РЕЗУЛТАТ НА СРЪБСКО-РУСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

РАЗКРИТИЯТА НА ХРИСТО ШАЛДЕВ ПРЕЗ 1904 Г.

Сръбската държавна доктрина, създадена през 40-те години на ХІХ век от Илия Гарашанин е стриктно спазвана без да й се дава гласност (до 1902 г.) в продължение на десетилетия. Макар и антируско в своята същност “Начертанието” на Гарашанин не е пречка при съгласуваността на сръбската външна политика с руската през следващия век и половина. То е изградено, ако погледнем през погледа на неговия автор, като едно сръбско патриотично творение, целящо не само освобождаването на все още поробените славяни от Османската империя, а и от Австрия, както и извоюването на сръбската независимост. Територията на Сърбия трябвала да се увеличи с привличането в рамките на скороосвободената държава и останалите близки и далечни славянски земи, като по този начин Сърбия изиграе ролята на един Пиемонт на Балканите.

продължава>