АКАДЕМИК ИВАН ДУЙЧЕВ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КАТОЛИЦИ И ЗА ЧИПРОВСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1688 ГОДИНА

В резултат на няколкогодишната специализация във Ватиканските архиви и библиотека, както и на сериозното познаване на литературата Иван Дуйчев издава книгите си „Il cattolicismo in Bulgarria nel sec. XVII secondo i processi informative sulla nomina dei vescovi cattolici“ (Roma, 1937)  и „Чипровец и въстaниeтo през 1688 година“ (София, 1938).

През следващите години той ще издаде незагубилият и до днес своето значение двутомник „Из старата българска книжнина“, в който значителна част от документите са от Ватиканския архив.

продължава>

 

ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА БРОШУРАТА НА Г. С. РАКОВСКИ ЗА РУСКО-ТУРСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕСЕЛВАНЕТО НА БЪЛГАРИ В ЮЖНА РУСИЯ ПРЕЗ 1861 Г.

(МНЕНИЕТО НА Д-Р БОБИ ПЕТРОВ)

В началото на 60-те години на XIX век Г. С. Раковски разгръща изключителна по обема си дейност, за да предотврати преселването на българи, живеещи в Северна България, в близост до река Дунав в Южна Русия. На тяхно място Турската империя, в споразумение с Русия, заселва кримски татари и черкези. Макар че част от тях в следващите десетилетия се изселват, много техни потомци и днес живеят около Дунава във Видинския край и в Добруджа.

продължава>

 

МАКЕДОНСКИЯТ ДЕЕЦ ТОМА КАРАЙОВОВ ЗА ЛИЧНОСТТА И ДЕЛОТО НА Г. С. РАКОВСКИ

Делата и личностите на Георги С. Раковски, заедно с това на Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски са били винаги за пример на новата генерация от революционери, създатели на българската Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). „Наредата“ на Васил Левски е в основата на първите програмни документи на ВМОРО, а правилникът на Г. Раковски за четите е базата върху която е изработен правилникът на четите на ВМОРО. За това свидетелстват в своите спомени учредителите на ВМОРО.

продължава>

 

БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО

За дейността на Българския екзарх Йосиф I е писано толкова много, че едва ли е нужно да припомняме за това. Но за направеното за него може би на първо място трябва да се споменат изследванията на акад. Михаил Арнаудов, който посвещава голяма част от своя творчески живот и изследвания на този бележит църковен деец. Той не само пише огромна по обем негова биография, но и публикува значителна част от неговото документално наследство. 

продължава>

 

И ПРЕЗ 1903 Г. ЗА СРЪБСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ Е ЯСНО ЧЕ МАКЕДОНИЯ Е БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ И РЕВОЛЮЦИОННАТА Й ОРГАНИЗАЦИЯ Е СЪЩО БЪЛГАРСКА

Въпреки, че трудно могат да се кажат добри думи за скопската историография все пак има някои издания, които заслужават нашето внимание. Едно от тях е обемистият том „Извештай од 1903 година на српските консули, митрополити и училиштни инспектори во Македония“, който беше подготвен и издаден през 1954 г. от покойния Любен Лапе. Този документален сборник съдържа сръбски дипломатически документи от 1903 г., т.е. от времето преди да се активизира и започне да действа в Македония сръбската въоръжена пропаганда.

продължава>