РАЗКАЗЪТ НА ТОДОР СТАНКОВ ЗА ПРАЗНУВАНЕТО НА ДЕНЯ НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА ОТ МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ В КРАЯ НА XIX ВЕК

За отразяването на празника на Светите братя Кирил и Методий в техния роден край Македония не веднъж е ставало дума както в научната, така и в мемоарната литература. Ако се проследи българския периодичен печат още от времето на Българското възраждане ще станем свидетели на един култ към създателите на славяно-българската писменост и литература по всички български земи. Но като че ли този култ най-се откроява сред македонските българи. Дори личните имена на Светите Седмочисленици сред нашите сънародници от Македония са най-популярни.

продължава>

 

92 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА ПРОФЕСОР НИКОЛА МИЛЕВ

На 13 февруари 1925 г., вечерта на сред София е убит професор Никола Милев. Убийството става в близост до редакцията на вестник „Слово“ на когото той е директор.

Убийството е планирано от ЦК на БКП още през декември 1924 г., а е изпълнено от съмишлениците им анархисти. Целта е - с убийството на най-значима личност от българското общество да се съберат на едно място – в столичния храм „Света Неделя“ – цар Борис, правителството, политически, научни, културни и военни дейци и граждани, за да бъдат избити всички тъй като там предварително е струпано огромно количество взривни материали. Атентатът е организиран от българските комунисти, левите земеделци и анархистите и съгласуван с Коминтерна и в продължение на десетилетия той беше един от най-зловещите терористични актове в цял свят, както по замисъла и изпълнението си, така и по броя на жертвите.

продължава>

 

ХРИСТО КАБАКЧИЕВ ЗА РУСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРИЯ, ЗА ТАЙНИТЕ БЪЛГАРО-РУСКИ ДОГОВОРИ И ЗА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА

На 6 октомври 1940 г. в Москва умира един от най-образованите дейци на Българската комунистическа партия Христо Кабакчиев (1878, Галац – 1940, Москва). Там е и погребан. Интересно нещо – в Съветска Русия като че ли процентно измряха най–много дейци на международното комунистическо движение, отколкото в родните си страни, а Кабакчиев преди това, от есента на 1923 г. в продължение на няколко години прекарва в български затвор и дори присъдата му е намалена и е амнистиран от правителството на „кръволока“ проф. Александър Цанков.

продължава>

 

ФАЛШИФИКАЦИИ В АЛБУМА С БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, АНЕКС КЪМ СБОРНИКА С ДОКУМЕНТИ-СИНЯТА КНИГА НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ ЗА КОНФЕРЕНЦИЯТА В ПАРИЖ 1919 Г.

Album des Crimes Bulgares, Annex aux documents relatifs aux violations des conventions de la Haye et du Droit international en general, commises de 18915-1918 par les Bulgares en Serbe ocupee, Paris 1919

Един от официалните документи свързан с осъждането на България в Ньой през 1919 г. е приложението към Синята книга - Сборника от официални писмени доказателства за  нарушенията на Хагската конвенция и международните закони за водене на военни действия и обвиненията за зверства и жестокости от страна на Българската власт по време на окупацията на Сърбия 1915-1919 г. (Синята книга в 3 тома). Подобен тип илюстровано издание е направено и във връзка с обвиненията срещу Германия и Австро-Унгария. Албумът е съставна част от доказателствата и има претенции за автентичност и достоверност. Той съдържа 52 илюстрации.

продължава>

 

ЕДИН ОТ МАЛКОТО РУСКИ ГЛАСОВЕ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ СРЪБСКОТО ВЕРОЛОМСТВО ПРЕЗ 1885 Г.

След Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г., станало без благословията на Русия император Александър III нарежда всички руски офицери, намиращи се в двете Българии да напуснат и да се завърнат в Русия. Започва и подготовката за свалянето на българския княз Александър Батенберг и скъсването на дипломатическите отношения. На българската граница стоят струпани турски войски, в готовност да предприемат военни действия срещу съединена България. В тази взривоопасна ситуация, непредизвикана от българска страна България е нападната в гръб от Сърбия. Крал-Милановата дипломация оправдава сръбското вероломство с това, че България е нарушила Берлинския договор и тя се впуска в тази авантюра в ролята на жандарм на Великите сили, целяща да възстанови статуквото. През 1913 г. съседна Румъния ще повтори сръбското вероломство, също с оправданието, че е нарушено статуквото и равновесието на силите на Балканите от България.

продължава>