ОТГОВОРЪТ НА ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ КЪМ КРИТИКИТЕ НА С. С. БОБЧЕВ НА БИОГРАФИЯТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Когато през 1883 г. Захарий Стоянов издава биографията на Апостолът на българската свобода Васил Левски съвсем не е еднозначно и само положително отношението към нея и към автора й. Най-много критики върху летописеца и върху неговата книга се изсипват по отношение на изказаното мнение от Апостола пред бай Иван Арабаджията от село Цароцово, че който ни освободи той ще ни зароби. Преди време имахте възможност да прочетете моя текст по отношение на тези критики и думите на Захарий Стоянов. Явно че много от читателите и от коментаторите на този текст не познаваха предговора на биографията или не й беше обърнато внимание, която по примера на безсмъртните „Записки по българските въстания“ е писана, както бележи Летописеца „по разкази на очевидци“.
ПРЕЗ 1990 Г. СЪВЕТСКА ИСТОРИЧКА ОТКРЕХВА ЗАВЕСАТА НА АРХИВА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ
ФРЕНСКАТА ЖЪЛТА КНИГА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС, ПРЕВЕДЕНА ОТ ДИМИТЪР РИЗОВДнес като че ли стана актуален въпрос отношението на Франция и на нейния президент към Македония. Явно там отдавна не са наясно с историята, а и с външната политика на френската държава през последните 150 години. Начело на френската дипломация преди малко повече от стотина години стоят образовани и знаещи политици. Още от средата на XIX век френските пътешественици в територията на тогавашните Вардарска и Егейска Македония откриваха предимно българи. За тях беше чуждо и непознато името македонец. Дори и когато преди 100 години наложиха на България Ньойския диктат никъде в протоколите на Парижката мирна конференция (1919 г.) не се говореше за околовардарски, егейски и беломорски македонци.
СЪДБАТА НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ 100 ГОДИНИ СЛЕД НЬОЙСКИЯ ДИКТАТ
За нашият анализ се налага да припомним някои общоизвестни факти и да проследим събитията които през десетилетията определяха нашата съдба.
Сръбските окупационни войски навлизат на 6 и 7 ноември 1920г. в Босилеградско, Царибродско, части от Трънско и Кулско и едно село във Видинско, с обща площ от 1545 кв. км., на която живеят около 90 000 етнически българи, разпределени в един град, 3 пазарни средища и 118 села, 115 първоначални училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които 269 учители преподават на 7 892 ученици. Има и още 45 черкви с 42 български свещеника.
БРЕСТ-ЛИТОВСКИЯ ДОГОВОР ОТ 3 МАРТ 1918 Г.Миналата 2018 година, когато на 3 март се навършваше 100 годишнината от подписването на Брест-Литовския договор отмина почти тихомълком. Всъщност това беше годишнината не от излизането на Съветска Русия от Първата световна война, както пише в руската историография, а годишнина от нейната капитулация пред страните победителки от Четворния съюз, сред които беше и България.
|
- 100 ГОДИНИ ОТ ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ В НЬОЙ - 27 НОЕМВРИ 1919Г.
- БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА ЗА ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
- ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ИЗДАНИЯ НА ПРОФ. ДРАГИ ГЕОРГИЕВ – БЕЗСПОРНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ И ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА ВМОРО И НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ
- ЗАКЪСНЯЛОТО ОСЪЗНАВАНЕ НА РАЗКАЯЛИТЕ СЕ РОДООТСТЪПНИЦИ ПАВЕЛ ШАТЕВ И ПАНКО БРАШНАРОВ