МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ВМОРО (1908)

(ПО СЛУЧАЙ 110 ГОДИНИ ОТ НЕЙНОТО НАЧАЛО.)

Един от най-важните периоди от историята на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско, за които съществува значителна по обем литература и въпреки това можем да кажем, че не е достатъчно добре проучен, е периодът от Младотурската революция през 1908 г. до избухването на Балканската война.

Скоро ще се навършат 110 години от началото на Младотурската революция, но едва ли някой в Турция ще я отбележи, тъй като там имат по-особено виждане за нея. Тя беше в същноста си един неуспешен опит Турция да се превърне в модерна европейска държава.

продължава>

 

МИХАИЛ ПОПЕТО - ЕДИН ОТ БЕЗСМЪРТНИТЕ ВОЙВОДИ НА ВМОРО

Една от най-симпатичните фигури в македоно-одринското революционно движение безспорно е Михаил Апостолов Попето.

Роденият в Шоплука на 8 януари 1871 г. в с. Горна Диканя, Радомирско бъдещ революционер минавайки през службата си във войската, където достига до подоофицерски чин от кавалерията и като стражар от Софийската конна полиция достига една от най-високите длъжности във ВМОРО. Той заедно с Марко Лерински, Христо Чернопеев, Лазар Поптрайков, Кръстю Българията и Атанас Бабата под ръководството на Гоце Делчев създават истинска военна академия на територията на Македония и Одринско, които са учителите и възпитателите на войводите на четите на ВМОРО. Но освен строг учител на революционерите, Попето е и действащ войвода.

продължава>

 

115 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ТРАКИЙСКИЯ ВОЙВОДА ГЕОРГИ КОНДОЛОВ.

За малкотърновския и одрински войвода Георги Кондолов (1858, с. Велика, Малкотърновско – 1903, с. Паспалово) е писано и като че ли нищо неизвестно не е останало. Народът ни и до днес тачи паметта на легендарния войвода, участник в революционните борби на останалите под турско тракийски и македонски българи в продължение на четвърт век.

В Бургас, където се преселва от родния Малкотърновски край Г. Кондолов последователно е деец на Македонското дружество „Пирин планина“ и на Одринското преселническо дружество „Странджа“, които по-късно се вливат в Македоно-одринската организация в България, начело с Върховния комитет. Г. Кондолов е един от най-близките съратници на Петко войвода в дейността на дружество „Странджа“. Неговата революционна и организаторска дейност е високо оценявана от ръководителят на всички македонски и тракийски чети Гоце Делчев, който го привлича на страната на ВМОРО.

продължава>

 

115 ГОДИНИ ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО НА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ КОНГРЕСИ В СОЛУН, СМИЛЕВО И ПЕТРОВА НИВА

Преди 115 години въстана народът ни от Македония и Тракия, подпомогнат от българите от освободените части на Отечеството, както и на тези живеещи близо или далеч в чужбина. Макар и познати на протоколите от трите конгреса – Солунският, Смилевският и този на Петрова нива решават вдигането на Илинденско-Преображенското въстание нашите читатели ще имат възможност отново да се запознаят с техните текстове. Ние разполагаме с техните текстове благодарение на проф. Любомир Милетич, костурският войвода Васил Чекаларов и одринския войвода Христо Караманджуков, които най-добре за пръв път са анализирани от историка на революционните борби на българите от Македония и Одринско Христо Силянов в неговия двутомен труд „Освободителните борби на Македония“ (1933 и 1943). 

продължава>

 

ДВЕТЕ ГОЛЕМИ БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ В ПИЯНЕЦ ПРЕЗ 1876 И 1878 Г.

За Пиянец - този хилядолетен български край са писали краеведи, историци, етнографи, фолклористи, филолози, както и други изследователи. Не бива да изпускаме съчиненията на Васил Кънчов, акад. Йордан Иванов и Христо Силянов, както и статистиките на акад. Димитър Мишев.

Но може би една от най-хубавите книги за Пиянец, която е и определено постижение за българското краеведение е изследването на академик Юрдан Захариев (Пиянец. Земя и население. В Сборник за народни умотворения, т. 45, 1949 г., 423 с.)

Сега ще имате възможност да се запознаете с малкоизвестни статии за революционните борби на българите от тоя край, които са излезли изпод перото на Юрдан Анастасов и Владимир Караманов. И двамата са известни като изследователи на революционните борби на македнските българи и имат огромни и изключително ценни архиви, които се пазят в системата на българските държавни архиви.

продължава>