ЧАСТ 1

Едва ли има изследовател на македоно-одринското революционно и легално движение, който да не познава дейността на видния деец на ВМОРО Никола Зографов (1869, с. Ораовец, Велешко – 25 ноември 1931, София). На своята революционна дейност той се спира в две свои книги – първата – „Няколко думи за борбите в Македоно-одринската организация“, която е отпечатана през 1901 г. в Кюстендил, а втората „Строежа на живота“, излязла през 1927 в София.

Неговият богат архив като пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Кюстендил е в основата и на издадените сборници с документите на Гоце Делчев и за дейността на революционната организация от самото й възникване. 

През тези дни излезе от печат книгата „Тайната дипломация на цар Фердинанд с Русия – път към първата национална катастрофа“. Тя е с пореден номер 65 от библиотечната поредица „Сите българи заедно“. Тъй като интересът към нея е голям, а и въпросите, които си задават читателите може би се нуждаят и от още подробности. Сега те ще имат възможност да се запознаят с допълнителна информация около публичното оповестяване на документите за Фердинандовата тайна дипломация с Русия в българското Народно събрание.

Измина повече от век от едно паметно събитие от нашата история – бунтът на младите българи от Македония в Крагуевац през пролетта на 1914 г. Годишнината от кървавото потушаване на съпротивата на българските новобранци в сръбската армия мина незабележимо в нашата страна, не го споменаха и скопските сърбомани, които продължават да демонстрират без какъвто и да било свян тесните си връзки с Белград и със сатрапите спрямо народа ни.

Българската национална идея и завоевателните стремежи на Балканите от 19 и 20 в.

Значимостта на националната идея се определя както от съдържанието на нейните ценности и цели, така и със степента на единно възприемане от обществото, благодарение на което тя се превръща в безусловен и незаменим духовен, културен и народностен щит от всички възможни ерозиращи обществото фактори. Историческото развитие на Европа, а от там и нейното влияние върху света, изтъква особеното значение на националната идея, култура и самоличност като консолидиращ фактор на обществото, държавата и духовността, като безусловен механизъм за осъществяване на националната сигурност и имунитет срещу външни влияния.