СПОМЕНИТЕ НА ЧЛЕНА НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ АНАСТАС ЛОЗАНЧЕВ

През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозенчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, който е един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на ВМОРО. Техните оригинални записи се съхраняват в Централния държавен архив и в Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и бяха предадени на съхранение лично от него в последните години от живота му. Книгата отдавна е изчерпана и е библиографска рядкост и би трябвало да помислим за едно ново нейно допълнено издание.

продължава>

 

АРГИР МАНАСИЕВ РАЗКАЗВА ЗА СВОЕТО УЧАСТИЕ В РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ В МАКЕДОНИЯ

През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозенчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, който е един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на ВМОРО. Техните оригинални записи се съхраняват в Централния държавен архив и в Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и бяха предадени на съхранение лично от него в последните години от живота му. Книгата отдавна е изчерпана и би трябвало да помислим за едно ново нейно допълнено издание.

продължава>

 

КАКВО СИ СПОМНЯ СТИЛИЯН КАРАМАНЧЕВ ЗА ДИМИТЪР КЕМАЛОВ?

Напоследък имах възможност да прочета една от най-интересните мемоарни книги, която ми попадна благодарение на нейния издател. Става дума за спомените на писателя, книгоиздателя и журналиста Валентин Караманчев „Патила и страдалчества на книги и люде“ (2016). Неговото творчество познавах от десетилетия и макар, че по македонския въпрос сме на коренно противоположни позиции не мога да си изкривя душата да не отбележа, че неговата „Черешова задушница“ е може би най-сериозното постижение на българската белетристика през последния половин век. И може би тук му е мястото да отбележа, че това мое мнение споделяха и покойните дъщеря и зет на Тодор Александров – Мария и д-р Георги Коеви, независимо, че книгата на Караманчев беше насочена срещу възглавяваната от Т. Александров и Иван Михайлов ВМРО и нейната дейност в Пиринска Македония.

продължава>

 

СИМЕОН РАДЕВ РАЗКРИВА ПРЕД СТРАШИМИР СЛАВЧЕВ СВОИТЕ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ

(ПО СЛУЧАЙ ПЕТДЕСЕТ ГОДИШНИНАТА ОТ СМЪРТТА НА С. РАДЕВ)

Преди дни – на 15 февруари - се навърши половин век от смъртта на бележития български историк, вестникар и дипломат Симеон Радев. С този материал за пореден път искаме да отдадем нашата почит и признателност към великия ресенчанин. Този път ще го представим чрез неговата кореспонденция с позабравения днес издател Страшимир Славчев.

За книгоиздателя и уредник-стопанина на най-хубавото наше историческо списание „Българска исто¬рическа библиотека” Страшимир Малчев Славчев (роден на 31 август 1894 г. в Разград) едва ли ще намерите нещо писано в литературата. Независимо от това, то е един неоспорим факт и само, тия които го притежават или са разгръщали неговите красиви страници, изпъстрени с калиграфски изработени винетки, графики, рисунки, исторически карти и крокита, снимки и факсимилета на документи знаят за какво е думата.

продължава>

 

ПРЕЗ 1943 Г. АКАДЕМИК ПЕТЪР ДИНЕКОВ ОТКРИВА СЛЕДИ ОТ ЕЗИКА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ В СОЛУНСКИТЕ СЕЛА

В разгара на Втората световна война през 1943 г. като млад университетски преподавател акад. Петър Динеков участва в една научна експедиция из Егейска Македония и Атон. Заедно с него в експедицията участват и редица видни български учени историци, филолози и изкуствоведи, сред които са Веселин Бешевлиев, Иван Дуйчев, Асен Василиев, Н. Божинов и др. Към резултатите и впечатленията си от тази обиколка ученият ще се връща и ще си спомня и след години, когато отново ще има възможност да посети Света гора.

продължава>