СПОМЕНИТЕ НА ТОМА КАРАЙОВОВ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОНСТИТУЦИОННИ КЛУБОВЕ

За видният македоно-одрински деец Тома Карайовов (1868, Скопие – 1951, София) не веднъж е писано в сайта „Сите българи заедно“. Печатани са и негови материали, свързани както с развитието на македоно-одринското революционно и легално движение, така и за излизането му от ВМРО след 1934 г. (Вж „Тома Карайовов – дипломат, революционер или книжовник?“, „Разказът на Тома Карайовов за настаняването на сръбските войски в Скопие през 1912 г.“ и др.)

По време на Младотурската революция успоредно със съществуващата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се създават редица други политически, професионални и културни организации на българите от европейските вилаети на Турция. На първо място това са Съюзът на българските конституционни клубове (СБКК), учреден през 1908 г., и Народната федеративна партия (Българска секция (БНФП).

продължава>

 

„ТРИТЕ ВОЙНИ ЗА МАКЕДОНИЯ НЕ СА ПОСЛЕДНИТЕ“

МНЕНИЕТО НА НЕМСКИЯ ОФИЦЕР КАРЛ АЛМЕНДИНГЕР ВЪРХУ МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

През 1927 г. Националният комитет на Съюза на македонските благотворителни братства в България издава като самостоятелно издание на немски език статията на немския офицер Карл Алмендингер „Македонският въпрос“. Същата година тя е отпечатана заедно с друга статия на председателя на Балканския комитет в Лондон Едуард Бойл в отделна брошура. Още тогава тази статия прави впечатление както сред българската общественост, така и сред нейните немски читатели, тъй като преди българското й издание същата година тя е отпечатана в Берлинското „Wissen und Wehr“.

продължава>

 

БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ПРЕГОВОРИ И ДОГОВОРЕНОСТИ ОТ 1914 Г. И РОЛЯТА НА АНДРЕЙ ТОШЕВ В ТЯХ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 1

Наскоро се навършиха 75 години от смъртта на един от най-видните наши дипломати, историци и държавници Андрей Тошев (16 април 1867, Стара Загора - 10 януари 1944, София), загинал по време на англо-американските бомбардировки над София. А тия дни ще се навършат 152 години от неговото рождение.

За дейността на Андрей Тошев  като дипломат не веднъж е ставало дума в сайта „Сите българи заедно“, макар че за него все още нашата наука е в дълг.

продължава>

 

БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ПРЕГОВОРИ И ДОГОВОРЕНОСТИ ОТ ЕСЕНТА НА 1913 Г.

Върху българо-турските отношения след неуспешните за Турция и България Балкански войни (1912-1913 г.) са изписани хиляди страници, а и публикуваните документи по тази тема са огромни като количество и почти необхватни дори и за изследователите.

Сега ще имате възможност да се запознаете с част от документацията, обхващаща само няколко месеца и то непосредствено след подписването на Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г., последвано от сключването на Цариградския българо-турски договор от 16 септември 1913 г. 

продължава>

 

СЪР ЕДУАРД БОЙЛ ЗА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ

Дългогодишната дейност на сър Едуард Бойл (1878-1945) в защита на правата на македонските българи е известна. Той е член на Лондонския Балкански комитет още от самото му създаване през 1903 г. до самата си смърт. Последователно е негов секретар, а по-късно и председател. Заедно с братята Бъкстон, Джеймс Брайс и Джеймс Баучер той се нарежда сред най-големите английски познавачи на македонския въпрос и положението на Балканите.

Не малка част от документите на Балканския комитет по времето когато той е сред неговите ръководители е публикувана.

За неговата научна дейност и за защита на нашия народ той е удостоен през 1939 г. от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с научната степен доктор хонориус кауза, когато е почетен гост по време на юбилея на Университета.

През 1927 г. в „Conterporary Review“ той публикува статията си „Сърбия и македонците“, която още същата година е преведена и публикувана на български език от Изпълнителния комитет на Съюза на македонските благотворителни братства в България.

продължава>