БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЦЪРКОВНИЯ ВЪПРОС, ОБЯВЕНАТА СХИЗМА ОТ ЦАРИГРАДСКАТА ПАТРИАРШИЯ И РУСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Като че ли не остана нищо неясно около живота и дейността на Българския екзарх Йосиф I. Акад. Михаил Арнаудов публикува две негови биографии, като от първата беше отпечатан само първия й том, докато втората обхващаше целия му живот, но беше съвсем кратка. Не веднъж акад. Арнаудов публикува и едни от най-значителните документи, свързани с Екзарх Йосиф I и Българската екзархия.

А може би едни от най-хубавите и най-емоционални страници за Екзарх Йосиф I са написани от Симеон Радев и Христо Бръзицов. И двамата бележити македонски българи разказват за познанството и близостта си с великия българин по време на детските и ученическите си години в Цариград.

продължава>

 

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ В СПОМЕНИТЕ НА П. К. ЯВОРОВ

Гоце Делчев не ни оставя своите спомени, но той говори за себе си и за революционната си дейност чрез словото на П. К. Яворов, където имаме възможност да се срещнем с истинския революционер – Апостола на свободата на поробените българи от Македония и Тракия. Всред всичко писано за Гоце Делчев се откроява тази биография, тъй като тя е писана от най-близкия му приятел поета-революционер Пейо Крачолов Яворов. За пръв път те е публикувана през 1904 г. След тази дата тя е публикувана многократно. Наскоро след отпечатването й биографията на Гоце е оценена изключително високо като е премирана от Българската академия на науките.

продължава>

 

ОБРЪЩЕНИЕТО НА ПРОФ. Д-Р АВГУСТ ФОРЕЛ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ 1918 Г.

Името на големият приятел на народа ни швейцарския учен проф. д-р Август Форел (1 септември 1848, Морж – 27 юли 1931, Иворн) е известно и популярно в страната ни.

Основните му трудове – „Половият въпрос. Естественонаучно, социоложко, хигиенно и психоложко изследване“ и „Конфликти в половия живот в и извън брака“ са познати и отдавна преведени на български език (1929, 1993).

Проф. А. Форел не веднъж взима отношение към съдбата, стремежите и противопоставянията на балканските народи. Същевременно правят впечатление особено неговите симпатии към нашия народ. Той изразява своите съчувствия към народа ни на два пъти, като и двете му обръщения към българския народ са в навечерията на първата и втората национални катастрофи (1913 и 1918 г.).

продължава>

 

ОТНОВО ЗА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И СЪВЕТСКА РУСИЯ

И след Първата световна война база на Вътрешната македонска революционна организация отново е изтощената и обеднялата от войните, но свободна българска държава. ВМРО в много отношения се поучава от националните катастрофи, през които мина българския народ, и съблюдава по-гъвкава политика на действия.

През това време тя създава и своя задгранична централа във Виена, чрез която запознава западната общественост с целите и задачите на ВМРО. Като начало се установяват контакти с турското и албанското правителства (1920 и 1921 г.). Малко по-късно се правят сондажи и за установяване на връзка и със съветското правителство, както и с дейци на Комунистическия интернационал. Изпратена е и делегация за преговори в Съветска Русия. 

продължава>

 

АКАДЕМИК ДИМИТЪР МИШЕВ ЗА НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Точно преди четиридесет години имах възможност да се запозная с архивното наследство на големия български книжовник Димитър Мишев. Интересът ми нарасна и успоредно с работата ми по неговия архив изчетох и голяма част от неговото творчество. От всичко, което прочетох най-голямо впечатление ми направи книгата му „България в миналото“, която пише по време на Първата световна война и издава на няколко европейски езика. Сборниците с архивни документи, които издава през дългогодишното си творчество и днес са основно историческо градиво, а по времето на Парижката мирна конференция след Първата световна война ще послужат на Българската делегация при подготовката на документите, в които тя ще обоснове правата на България върху Тракия, Македония и Добруджа. За съжаление победителите нямат ум, морал, човещина, очи и уши да прозрат историческата правда, която големият българин прокламира по време на пребиваването си в Швейцария, като създател и ръководител на „Българския съюз в Швейцария“.

продължава>