МАКЕДОНИЯ КАТО БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

(ЕДНА РЕЧ НА ПРОФ. МИХАИЛ АРНАУДОВ В БИТОЛЯ ПРЕЗ 1941 Г.)

Два месеца след освобождението на Вардарска Македония представителна група от професори от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ посещава Македония. В състава й влизат професорите Михаил Арнаудов, Петър Мутафчиев, Иван Снегаров, Иван Дуйчев, Стефан Цанков и Стоян Романски. По пътя си те посещават едно от най-светите за нас българите места в Македония – Охрид, Скопие, Битоля и Прилеп, където произнасят речи пред многолюдни митинги и събрания, които са публикувани по-късно като „поклоннически слова“. Ораторите не крият радостта си от освобождението на Македония и към започналото обединение на българските земи и народ.

продължава>

 

ПРОФЕСОР СТЕФАН БАЛАМЕЗОВ ЗА ЕТНИЧЕСКИТЕ ГРАНИЦИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ XIX ВЕК

Творчеството на проф. Стефан Баламезов (9 септември 1883, Кишинев – 30 септември 1960, София), като че ли е повече познато от правистите. Може би и до днес неговият капитален труд по конституционно право все още остава ненадминат. В неговият първи том проф. Ст. Баламезов се проявява не само като познавач и изследовател на българското и чуждестранното конституционно право, но и като добър познавач и на политическата история.

Като декан на Юридическия факултет и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и като висш чиновник в Министерството на външните работи и изповеданията той става и един от познавачите и теоретиците и на българската дипломатическа история.

продължава>

 

ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ДИМО-КАЗАСОВОТО УЧАСТИЕ В ДЕВЕТОЮНСКИЯ ПРЕВРАТ

(МНЕНИЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАТА ХАРАЛАМПИ ХРИСТОВ)

Огромна е литературата за Деветоюнския преврат, както е огромен и до ден днешен интересът на учени и общественост към него. И като че ли след всичко направено до сега няма какво повече да се каже за него. Макар, че не е основният двигател в преврата все пак написаното за Димо Казасов (1886 - 1980) е не по-малко от това, което се пише за неговият основен ръководител проф. Александър Цанков.

продължава>

 

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР

(99 ГОДИНИ ОТ НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР)

В резултат на Ньойския мирен договор България изпадна в тежка икономическа и политическа криза и докато успееше да се върне към нормален живот щяха да минат години, в които започна подготовката за реванша на победените.

Ньойският договор изправи страната и народа пред нови изпитания. Останалите извън държавните граници българи бяха подложени на жестока денационализация, като към свободната част от родината поеха огромни безкрайни бежански потоци от българи – от Егейска Македония – 26 753 семейства, от Турция – 15 542 семейства, от Вардарска Македония – 7 419 семейства и от Добруджа – 5 329 семейства.

продължава>

 

ЗА ОТКРИТИЯТА НА ДИМИТЪР ЙОЦОВ ВЪВ ФЕРДИНАДОВИЯ АРХИВ В КОБУРГ

Фердинанд Сакскобургготски управлява България в продължение на 31 години. Той вкарва страната ни в две балкански и в една световна войни. Авантюристичното му управление довежда страната ни до две национални катастрофи, в резултат на които народът ни е обезкръвен и извън държавните граници остават огромни български територии, населявани от над 2 000 000 българи. А от старата територия е откъсната и Южна Добруджа. И днес наследниците на озлочестените ни сънародници от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини продължават да проклинат Фердинандовата династия. 

продължава>