ВОЕННАТА БОЛНИЦА И ГРОБИЩАТА ПРИ ДРЕНОВО, КАВАДАРСКО ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. ПО ДОКУМЕНТИ ОТ ДЪРЖАВНИЯ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ АРХИВ.
Причината да напиша тези редове е поредното повдигане на въпроса за състоянието на българските военни паметници, гробища и гробове в нашата югозападна съседка. Обществената значимост и чувствителността на нашия народ към този проблем не ми позволяват да стоя безучастен към казаното и написаното у нас и в чужбина през отминалия месец октомври 2021 г. по повод българските паметници при гара Дреново и едноименното село, Кавадарско. Недоумение (меко казано) буди изобщо съмнението, че там е имало българско военно гробище (гробища), както и твърдението, че имало общ масов гроб, над който има мемориал. Такива нелепи твърдения, неотговарящи на историческата истина, умело се използват от властите в Република Северна Македония, отричащи съществуването на военни гробища в посочения район.
ЕДИН СЕНЗАЦИОНЕН РАЗКАЗ НА ТРАЙКО КИТАНЧЕВ ЗА АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РУСИЯ КАТО ТЮРМА НА НАРОДИТЕ
През 1914 г. на българския пазар излиза една малка книжка „България и интригите на Русия. (Сборник от статии)“. Едва ли трябва в нея трябва да се търси обективност и научна истина, понеже тя има преди всичко пропаганден характер, тъй като в оня момент страната ни все още не се е определила през бушуващата от месеци Първа световна война в кой от двата воюващи лагера да се присъедини. Почти всички автори в нея са пристрастни към Тройния съюз, от който България очаква да получи своя реванш от съседите си за катастрофата от Балканските войни.
II. ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА ЗА ИЗДИРВАНЕ, ОПАЗВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВОЕННИТЕ ПАМЕТНИЦИ, ГРОБИЩА И ГРОБОВЕ В МАКЕДОНИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИГеорги Луков, Марина Калчева Българските военни паметници, гробища и гробове на загиналите във войните за национално освобождение и обединение са обект на засилен обществен интерес през последните години. Почти ежедневно в Държавния военноисторически архив (ДВИА) се правят справки, подготвят се архивни документи за ползване в читалня, изготвят се копия и се дават консултации, свързани с тази проблематика, за което има логично обяснение. Едва ли ще е пресилено да се твърди, че всеки съвременен българин има в своето родословие загинал, ранен или завърнал се със своите спомени и преживявания родственик, участвал в тях.
ГРИЖАТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ДО 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. ЗА ЗАПАЗВАНЕ СПОМЕНА ЗА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА
|