(СПОРЕД СИМЕОН РАДЕВ)

Една от характерните особености на личния режим на Фердинанд е правото, което получава с изменението на Търновската конституция да сключва и подписва тайни договори с чужди страни без да се допитва или да информира правителството и Народното събрание. Своята тайна дипломация той води и преди това, а истината за нея все още не е излязла на бял свят. За своята дейност монархът не се отчита пред никого, което му е гарантирано от конституцията, а и плодовете от тази му безотговорна дейност няма да закъснеят.

Всеки документ излязъл изпод ръката на водача на ВМРО Иван Михайлов представлява изключителна ценност, тъй като той е принос както към биографията на революционера, така и към историята на борбите на македонските българи.

В Централния държавен архив в София се съхраняват два изключително важни документи, свидетелстващи за отношенията на Ив. Михайлов както с българския владетел цар Борис III, така и правосъдния министър Васил Митаков. Писмата Ив. Михайлов пише в Загреб, където пребивава през цялата Втора световна война по покана на ръководителя на независимата хърватска държава и поглавник на усташите д-р Анте Павелич. 

Водачът на ВМРО Иван Михайлов е автор на четири тома със спомени, десетки книги и брошури, голям брой интервюта и стотици статии. Имаше времена когато творчеството на Ив. Михайлов беше недостъпно за нас и се преследваха тези, които го четяха и разпространяваха. Сега можем да кажем, че то е достъпно и се издава и преиздава и въпреки многото издания, книгите му много бързо отново стават библиографска рядкост. Колкото и да е известна книгата му “По трънливия път на македонското освободително дело”, тя същевременно е и една от най-непознатите му работи, въпреки двете й издания - едното задгранично (1939), а другото българско (1998). Критиците на Ив. Михайлов около Вардара и в България правят не малко опити и полагат сериозни усилия да я представят като антибългарска книга, с която е нанесен сериозен удар на България и са разкрити “апетитите й към Македония”.

Двама водещи български журналисти Симеон Радев и д-р Владимир Бурилков са едни от първите, които заминават за Македония след обявяването на Младотурската революция (1908 г.). И двамата, зедно с третия виден тогава български журпналист П. Н. Даскалов присъстват на тайната среща с един от водачите на Младотурската революция Джавид бей в София още преди обявяването на революцията на 10 юли 1908 г., от когото научават че Турция е в навечерието на сериозни промени. По това време Симеон Радев е главен редактор на в. „Вечерна поща“ и специален пратеник на вестника в Македония, а д-р Владимир Бурилков е редактор на в. „Дневник“ и също специален пратеник на вестника в Македония.