КАК РУМЪНИЯ ЗАГРАБИ НОВИ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ ПРЕЗ 1913 Г. И УСТАНОВИ ЖЕСТОК ТЕРОР НАД СЪНАРОДНИЦИТЕ НИ В ДОБРУДЖА

За българо-румънските отношения през Възраждането и средните векове има сериозна литература. Но как се развиваха румънските апетити за български земи след Руско-турската война (1877-1878 г.) българската историография все още е в дълг.

Безспорно е и направеното досега, като не можем да не огбележим и високонаучните качества на сборниците „Добруджа“. Наистина благодарение на бившия търновски професор Петър Тодоров на бял свят излязоха и редица сериозни проучвания за добруджанския въпрос и четиритомен корпус от документи. Велко Тонев също даде своя сериозен принос в проучването на румъно-българските отношения и за развитието на добруджанския въпрос. Не може да се отминат и без внимание и изследванията на проф. Веселин Трайков и проф. Николай Жечев.

продължава>

 

ДОКЛАДИТЕ НА ЮДЖИЙН СКАЙЛЕР ЗА ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА ПО ВРЕМЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Наскоро беше отбелязана 142-годишнината от Априлското въстание. Едва ли има българин, който да не е чел Иван-Вазовото „Под иго“ и стиховете му от „Епопея на забравените“ и да не е трепнало сърцето му пред подвига и саможертвата на нашите деди. Същевременно нашият народ завинаги ще запази спомена за онези благородни чужденци отразили както героизма на българите, така и агарянските жестокости. Сред тях са имената на Уилям Гладстон, Дженерариус Макгахан, Иван дьо Вестин, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев, Жул Верн, Едуин Пиърс, преподавателите от Роберт колеж и на десетки чуждестранни журналисти и военни кореспонденти. Но като че ли почти винаги забравяме или споменаваме между другото имената на Юджийн Скайлер и Хорас Мейнард

продължава>

 

ПУБЛИЦИСТИКАТА НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И НАЦИОНАЛИЗЪМ

Значителен период от творческа биография на Димитър Талев обхваща неговата дейност като вестникар и публицист. Публицистиката е неотделима част от неговото творчество. След запознаването с нея читателят ще се убеди, че Д. Талев не се ограничава от регионалния патриотизъм на родения в Македония българин – за него са еднакво мили и скъпи и добруджанските, и тракийските, и беломорските, както и западнопокраинските българи. Това се отнася както до неговата белетристика, така и до творчеството му като журналист и публицист. Той най-тясно е свързан с двата големи български вестника „Македония“, в редакцията на когото прави стремителната кариера от коректор до редактор и директор на вестника, и с ежедневника „Зора“, където завежда литературната страница. 

продължава>

 

ПРОФ. МИХАИЛ АРНАУДОВ ЗА ЛИЧНОСТТА И ДЕЛОТО НА НЕОФИТ ХИЛЕНДАРСКИ БОЗВЕЛИ

(170 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА АВТОРЪТ НА „МАТИ БОЛГАРИЯ“)

Тези дни се навършиха 170 години от смъртта на един от най-бележитите български възрожденци – Неофит Хилендарски Бозвели (1785, Котел – 4 юни 1848, Хилендарски манастир). За продължителя на делото на Отец Паисий, Софроний Врачански и Васил Априлов има изключително богата литература. Многократно са публикувани и неговите произведения, а капиталният му труд „Мати Болгария“ и до днес остава като една от най-популярните книги от времето на Българското възраждане. Тя се нарежда редом до Паисиевата история, Софрониевото житие и Рибния буквар на д-р Петър Берон.

продължава>

 

ПРЕДИ 90 ГОДИНИ ПРОФ. ГАВРИЛ КАЦАРОВ ОПОВЕСТЯВА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СВОИТЕ ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ

(160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ГАВРИЛ КАЦАРОВ)

Тия дни се навършиха 160 години от рождението на един от най-видните и заслужили за българската наука учен, което събитие доколкото ми е известно никъде не беше отбелязано.

Академик Гаврил Кацаров (4 октомври 1874, Копривщица – 1 юни 1958, София) макар и днес почти напълно забравен е един от най-големите български учени, утвърдили родната наука далеч извън границите на Родината. Специализирал класическа филология и стара история в Германия и Италия той едва тридесетгодишен е вече професор по стара история и титуляр на катедрата в Софийския университет. През годините на Първата световна война (1915-1918) проф. Г. Кацаров е декан на Историко-филологическия факултет, а през 1927-1928 г. е и ректор на Софийския университет.

продължава>