Наскоро, на 27 юли се навършиха 1102 години от смъртта на великият български просветител Св. Климент Охридски. Въпреки, че нашите читатели познават неговите жития от Дмитрий Хоматиан и Теофилакт Охридски, както и написаното от нашите най-добри историци и изследователи на българската литература и култура, все още има позабравени текстове в които се отдава почит към светеца-просветител. Един такъв позабравен и неиздаван повторно текст, доколкото ми е известно, е написан от акад. Иван Дуйчев. 

(ЕДНА МАЛКО ПОЗНАТА КНИГА НА АКАД. ИВАН ДУЙЧЕВ)

Името и творчеството на един от най-големите български историци академик Иван Дуйчев (1907-1986) е познато не само сред нашата общественост и научните среди, но и далеч зад границата на Родината ни. Така също в сайта „Сите българи заедно“ не веднъж е имало оповестени материали както за него, така и от неговото творчество. Досега на български, а и на редица от европейските езици са публикувани голяма част от неговите изследвания по българска, византийска и балканска история, както и по църковна история, библиография и документознание. Това което прави впечатление в неговото творчество е задълбочеността на изследователя при проучването на даден проблем и събитие, но и преди всичко ерудицията му на изследовател и сериозността при боравенето с историческите извори и научна литература

Преди време имахте възможност да се запознаете с важни документи от биографията на Тодор Александров и историята на ВМРО след Първата световна война. Те се отнасяха до недостатъчно известния сред обществеността въпрос около очертаващата се възможност ВМРО през този период в рамките на Сърбо-хърватско-словенското кралство (бъдещата Югославия) да се превърне в легална политическа партия и условията за това. Първите условия за това са признаването на принадлежността към българската народност на населението във Вардарска Македония, възстановяването на българските национални институции в областта, каквито са общинските управления, църква, училища, читалища, използването официално на българския език, като равноправен с останалите езици в кралството, както и възстановяването на българския периодичен печат (вестници, списания и пр.) и разпространение на българските книги.

През пролетта на 1921 г. в София се водят преговори между личните пратеници на Тодор Александров, от страна на ВМРО и на тия на възглавяваното от Мустафа Кемал паша турско революционно правителство. Въпреки, че познанството и близостта на големият турски реформатор и ген. Александър Протогеров датират от времето преди Първата световна война, когато Мустафа Кемал паша е турски военен аташе в българската столица по негово настояване преговорите се водят под прякото наблюдение и ръководство на Тодор Александров.