ВОЙНАТА, КОЯТО ВОДИ Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ С ПРОФ. ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА.

Вече посетителите в сайта имаха възможност да се запознаят с едно от писмата на д-р Ганчо Ценов до министъра на просветата Петър Пешев (от 22 март 1914 г.) след като неговата кандидатура за доцент по история в Софийския университет е отхвърлена. Тъй като основният рецензент е професор Васил Златарски, който дава отрицателна рецензия на труда на д-р Г. Ценов „Произходът на българите и начало на българ¬ската държава и българската цръква“ основните стрели на отхвърления кандидат са насочени предимно към рецензента, утвърден български историк и уважаван далеч извън границите на страната.

 

продължава>

 

НЕОФИТ БОЗВЕЛИ - ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ, КОЙТО РАЗКРИВА УБИЙСТВЕНАТА РУСКО-ГРЪЦКА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

За биографията на архимандрит Неофит Бозвели Хилендарски от голяма значение са публикуваните през 1964 г. от проф. Ванда Смоховска-Петрова и рапорти на Михаил Чайковски до Адам Чарториски в книгата й „Неофит Бозвели и българският църковен въпрос (Нови данни из Архива на А. Чарториски)“.Те също се съхраняват в архива на княз Адам Чарториски в музея „Чарториски“ в Краков. Те заедно с публикуваните от К. Суходолска през 1894 г. спомени на Чайковски дават още по-пълна картина за живота и делото на Неофит Бозвели и неговите съвременници българи, борци за църковна самостоятелност (Вж. К. Суходолска, Българите в неиздадените мемоари на Чайка Чайковски, СБНУ, Х, 1894 г.).

продължава>

 

Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ ЗА РАННОТО ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

Д-р Ганчо Ценов завършва история с първия випуск във Висшето училище в София, което е последвано от кратковременно учителстване във Видинската мъжка гимназия и работа във Военното министерство. През 1899 г. той спечелва конкурс и заминава на 4-годишна специализация в Берлинския университет. Тук защитава дисертация на тема за Наполеоновата война срещу Русия - „Кой е запалил Москва в 1812 г.?” (Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt?, Gantscho Tzenoff.), която е отпечатана през 1900 г. на немски език от Nachdr. d. Ausg. Ebering, Berlin.

продължава>

 

ПРОФЕСОР ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ ЗА ВЕЛИКДЕНСКАТА АКЦИЯ И ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БОРБИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА ЦЪРКОВНА НЕЗАВИСИМОСТ (1860 г.)

През 1922 г. излиза от печат Сборник в чест на Варненския и Преславския митрополит Симеон, с който се отбелязва 50-годишнината от неговата дейност като Варненски и Преславски митрополит. В сборника са поместени ценни приноси от развитието на българския църковен въпрос.

На страниците на сборника видният български историк проф. Васил Златарски публикува за първи път статията си „Александър II и българският църковен въпрос“, към която прилага и текста на новооткрит документ – записка от граф Александър Петрович Толстой, оберпрокурорът на руския Свети Синод до руския император Александър II. Този документ е едно от малкото документални свидетелства за отношението на Цар Освободителя към нашия народ и към водените от него борби за църковна самостоятелност.

продължава>

 

НЕОФИТ БОЗВЕЛИ - ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ, КОЙТО РАЗКРИВА УБИЙСТВЕНАТА РУСКО-ГРЪЦКА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ

Един от най-сериозните изследователи на биографията на Неофит Бозвели е акад. Михаил Арнаудов. Познати са неговите изследвания „Неофит Хилендарски Бозвели – живот, дело, епоха“ (1930), „Непознатият Бозвели“ (1942), както и десетки негови по-малки приноси.

(Вж. и нашия материал „Проф. Михаил Арнаудов за личността и делото на Неофит Хилендарски Бозвели (170 години от смъртта на авторът на „Мати Болгария“.)

В „Непознатият Бозвели“ той за първи път събира на едно място всичките известни му документи за Неофит Бозвели, а през 1968 г. издателство „Български писател“ издаде едно шуто издание „Неофит Бозвели, Съчинения“. Но и до днес не разполагаме с ново по-пълно издание на запазените архивни материали на Неофит Бозвели.

продължава>