ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 2

В творчеството си Ловчанският митрополит Антим (1937-1939) утвърждава твърдо тезата за разпространението на християнството по българските земи още от най-дълбока древност и то векове преди официалното му приемане по времето на цар Борис – Михаил.

В този материал ви предлагам текстовете на следващите две глави от книгата на Ловчанския митрополит Антим (д-р Антим Шивачев) от книгата му „Християнството на Балканския полуостров. Поява и разпространение през първите пет века и в България до Св. Цар Бориса (принос към най-старата история на християнската църква в Балканския полуостров)“ (София, 1929 г.).  Това са трета и четвърта глави - „Апостолски приемници и християнски църкви във вътрешността на по-луострова“ и „Ереси и църковни събори на Балканския полуостров“. Те са хронологическо продължение на предния му разказ и достигат до свикването на Сердикийския събор в 343 г. в сегашната наша столица.

През 1919 г., когато българското общество отново поставя въпроса за виновниците за двете национални катастрофи Григор Василев (24 юни 1883 г., с. Радово, Трънско - 7 ноември 1942 г., София) издава един доста дебел том с парламентарните си речи за времето от 1914 до 1918 г. Те представляват изключително ценен извор не само за неговата дейност като народен представител, но и за ролята на Демократическата партия в Народното събрание през този важен период от нашата история.

С особена стойност е една от най-ранните му речи през април 1914 г. като депутат от опозиционната тогава Демократическа партия. Тази реч Гр. Василев произнася пред Парламентарната изпитателна комисия за Балканските войни. Речта на този бележит български парламентарен оратор е базирана не само на богат фактически материал, но и на личните му впечатления от воденето на Балканските войни, в които той е участник, а не страничен наблюдател, както редица от останалите парламентаристи.

Един от най-важните въпроси в българската политическа и културна история, както и в църковната история, която не може да се отдели от общата история е въпроса за възникването и разпространението на християнството по българските земи до времето на св. цар Борис – Михаил. Този въпрос възниква доста често след откритията из нашите земи по време извършването на археологическите разкопки вече в продължение на век и половина.

Още повече, че един от най-запазените паметници от онези ранни години, с който се гордеем ние българите, е софийската катедрала „Света София“, в която е проведен през 343-344 г. Вторият вселенски събор - Сердикийският. В София, както и на териториите на които се е простирала през вековете средновековната българска държава могат да се открият както запазени, така и останките на стотици храмове в ранната история на нашите земи. Прави впечатление, че и днес по време на археологическите разкопки много често се установява, че строените църковни храмове през Първата и Втората български държави са базирани върху основите на християнски храмове от ранните векове на появата и разпространението на християнството.

Този месец се навършиха 28 години от смъртта на един от най-бележитите български революционери Иван Михайлов (1896-1990). С неговата смърт много от противниците на неговото дело и на българската идея се надяваха, че с тях вече е свършено. Определено може да кажем и да твърдим, че той ни остави огромното си творчество – спомени, книги, брошури и безброй статии, в които отстоява безкомпромисно българската истина. Творчеството му е до голяма степен познато, но все още има и малко познати негови статии, а архивното му наследство почти е непознато, въпреки някои постижения и в тази насока.

Може би най-опасни за враговете на България и на българите са неговите публични изяви. Мястото, където те са помествани са главно македонската революционна преса, като най-големия брой от тях са отпечатани на страниците на вестник „Македонска трибуна“.