ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК КАТО ИСТОРИК НА ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКО РОБСТВО

Богата и разностранна е литературата за видния български средновековен писател и висш духовник Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420).

Той е и един от най-ярките представители на Търновската книжовна школа и от продължителите на делото на Българския патриарх Евтимий. В своята църковна дейност той остава свързан не само с българската православна църква. Той заедно с неговия сродник Киприан през различни периоди възглавяват руската православна църква, като Григой Цамблак е киевски митрополит  от 1413 до 1420 г. Името и делото му е свързано и с византийската, румънската, сръбската и прибалтийските църкви.

продължава>

 

114 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

След броени дни нашият народ ще отбележи 114 годишнината от героичната смърт на един от най-великите си синове – Гоце Делчев (4 февруари 1872, Кукуш – 4 май 1903, с. Баница, Серско). Досега са публикувани десетки негови биографии, като на първо място сред тях поставяме написаната от най-близкия му друг – големият наш поет и революционер П. К. Яворов. Непосредствено до нея се нарежда тази от друг бележит наш писател и вестникар – прилепчанина Димитър Талев. Яворов и Христо Силянов ще възпеят Гоце в едни от най-хубавите си стихотворения, а народа ще запее песни за него.

продължава>

 

ЕДИН ПОТРЕСАЮЩ РАЗКАЗ ЗА ТУРСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ СРЕЩУ МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1903-1904 Г.

Като деца четяхме и отново преживявахме съдбата и страданията на героите от „По следите на заточеника“ и „Рали“, а порасли след години имахме възможност да прочетем спомените от Терсханата на Стоян Заимов, отнасящи се за времето от Априлското въстание (1976). Сега отново ще ви срещнем с един жесток разказ на оцелял диарбекирски заточеник от времето на второто по големина българско въстание Илинденско-Преображенското въстание (1903).

продължава>

 

ПРОФ. ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ ЗА ЗАСЛУГИТЕ НА ПРОФ. КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА

Винаги когато ние българите правим равносметка за заслугите към народа ни на известни чужденци, името на чешкия учен акад. Константин Иречек ще бъде на най-челно място.
Наскоро имахте възможност да се запознаете с паметната статия на акад. Михаил Арнаудов по случай 100-годишнината от рождението на проф. Константин Иречек. Сега ще можете да се запознаете с паметната статия на проф. Васил Златарски, написана непосредствено след смъртта на бележития учен-българист през 1918 г. Тя е поместена през 1919 г. в Летописа на БАН и поради ограничения тираж на това издание на нашата академия тя е останала непозната за по-широк кръг читатели и почитатели на автора на първата научна история на народа ни.

продължава>

 

ПРЕЗ 1919 Г. БАН ЖАЛИ ЗА СМЪРТТА НА РОДОНАЧАЛНИКА НА МАКЕДОНИЗМА И ВЕЛИКОСРЪБСКАТА ИДЕЯ ПРОФ. СТОЯН НОВАКОВИЧ

За големия сръбски политически и държавен деец, както и учен със световна известност професор Стоян Новакович (1 ноември 1842, Шабац – 18 февруари 1915, Ниш) е писано многократно и тук нямам намерение да повтарям известното за него. Във всички библиографии по история на Сърбия, на Балканите и на славянството може да се види колко огромно и стойностно е неговото творчество. Познати са неговите приноси върху правните извори от времето на средните векове на Европейския Югоизток.

продължава>