ПРЕДИ 86 ГОДИНИ АНДРЕЙ ТОШЕВ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИКУВА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СРЪБСКАТА АНТИБЪЛГАРСКА ПРОГРАМА НА ГАРАШАНИН

Въпреки, че нашата общественост отдавна вече е запозната с Гарашаниновата агресивна програма срещу нас българите, като и срещу съседните на Сърбия народи, сега ще имате възможност да се запознаете с пълния текст и на статията на видния наш държавник, дипломат, книжовник, учен и педагог старозагорчанина Андрей Тошев. Неговата общественополитическа кариера като учител, дипломат и сподвижник на дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е тясно свързана, както със съдбата на България, така и на българите останали извън границите на Родината. Македонската тема и балканските отношения са основните в неговото научно и публицистично творчество.

продължава>

 

УБИТ ЛИ БЕШЕ БЪЛГАРСКИЯ ЦАР БОРИС ІІІ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА МУ СРЕЩА С АДОЛФ ХИТЛЕР?

Темата за смъртта на българския монарх цар Борис III не слиза от вниманието на историци и писатели. Не са малко и съмненията, че монархът е убит от тайните служби на Третият Райх след отказа му на последната му среща с Адолф Хитлер да изпрати български войски на Източния фронт срещу Съветския Съюз. Тази хипотеза съм слушал още като ученик в прогимназията от покойния вече генерал Васил Бойдев, мой учител по немски език.

продължава>

 

ДВА СЛОВЕСНИ ПОРТРЕТА НА АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ

Върху личността и делото на видния наш политик Андрей Ляпчев (12 ноември 1866, Ресен – 6 ноември 1933, София) вече определено има сериозни завоевания. Макар, че той не ни оставя свои спомени и дневници, както и творчество, ние разполагаме с неговия богат архив, който може да служи за сериозна база и за по-нататъшни проучвания. В нашите библиотеки са достъпни и вестниците и списанията, създадени и редактирани от него, а в дипломатическата ни история също неговото място е сред това на видните наши дипломати. Имаме и значителен брой на спомени и паметни издания както за неговата личност, така и за политическата му дейност. И днес впечатлява с обема и съдържанието си паметния брой на посветения за него вестник по случай петгодишнината от неговата смърт през 1938 г.

продължава>

 

78 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ВИДНИЯ НАШ ЕТНОГРАФ И ИСТОРИК ДИМИТЪР МАРИНОВ

На 10 януари се навършиха 78 години от смъртта на Димитър Маринов.

Името на Димитър Маринов (14 октомври 1846, Вълчедръм – 10 януари 1940, Рилски манастир) е достатъчно известно както сред нашата научна общественост, така и сред широката читателска аудитория. Той е един от най-изявените ученици и последователи на учителя си Кръстю Пишурката. 

продължава>

 

ПРОФ. НИКОЛА МИЛЕВ ЗА ХРИСТО БОТЕВ И ЗА НЕГОВИЯТ БИОГРАФ ИВАН КЛИНЧАРОВ

Проф. Никола Милев се утвърдява като един от най-добрите български историци, макар че научната му кариера продължава малко повече от едно десетилетие. Не случайно най-високите оценки за него са от неговите учители професорите Васил Златарски, Константин Иречек и Ханс Юберсбергер. Неговите научни приноси са от областта на най-ранната българска история, от епохата на турския феодализъм и Българското възраждане, както и от най-новата българска и балканска история. Въпреки че неговото творчество не е обемисто, то и до днес притежава високи научни качества.

продължава>