(115 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА ТОЗИ ВИДЕН БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР)

Историкът на борбите на македонските и тракийските българи и певецът на македонската революция Христо Силянов завършва книгата си „От Витоша до Грамос” с думите:

„Ние напуснахме костурчани и не се върнахме вече при тях ни сами, ни с българската войска.

Костурско и днес е толкова далеко от България, колкото бе и преди славата, кървите и сълзите на войната.

И чака още българската войска.“

Досега посетителите в сайта  „Сите българи заедно“ не веднъж са имали възможност да четат за живота и творчеството на бележития български филолог, езиковед, фолклорист и публицист Кръстю Мисирков (18 ноември 1876, с. Постол, Ениджевардарско – 26 юни 1926, София). Значителна част от неговото творчество вече е публикувана и всички интересуващи се от него могат да се докоснат до него в библиотеките и архивите. Наистина, той през своя половинвековен живот, изпълнен с трудности и изпитания заема не рядко взаимноизключващи се становища, но по отношение на своята принадлежност към българския народ е категоричен, подписвайки своите писма и работи като  „българин от Македония“ или  „македонски българин“.

(85 ГОДИНИ ОТ ПУБЛИКУВАНЕТО НА КНИГАТА НА ТИХОМИР ПАВЛОВ „СЪРБИЗМЪТ И БЪЛГАРЩИНАТА НА БАЛКАНИТЕ“)

Като че ли за личността на Тихомир Павлов (Александър Александров Павлов) (2 юни 1880, Казанлък – 1 декември 1937, София) се знае значително по-малко отколкото за неговото творчество. Т. Павлов е един от сериозните познавачи на македонския въпрос и още от най-ранните си години става член на ВМОРО. Като деец на ВМОРО участва в революционните борби в Одринско, където предвожда нейна чета. Впоследствие е прехвърлен и в Македония и действа в Битолско, където се включва и в политическите борби по време на Хуриета.

Руско-турската война от 1828-1829 г., завършила с Одринския мирен договор и днес след 190 години все още остава не достатъчно известна. Народът ни я свързва главно с голямото преселение на българите и заселването им в Бесарабия и Южна Русия. В резултат на тази война Гърция получава своето частично освобождение, а Сърбия само някои облаги.

Напоследък нашата общественост има възможност да прочете за тази война в доскоро неизвестната книга на Симеон Радев „Дипломатическата история на освобождението на България“, в която той се спира доста подробно на похода на Дибич Забалкански. На Одринския мир и на борбите на гърците за освобождение има и редица специални изследвания от български и чуждестранни изследователи, които любителите на историческото четиво биха могли да разгърнат за повече подробности.