По въпроса за войната на България със САЩ и Англия е писано многократно и натрупаната литература е огромна по обем. Вследствие на тази война в продължение на близо три години страната ни е бомбардирана от американските и английските самолети. Наистина нашите летци и артилерия проявяват изключителен героизъм в тази предварително обречена война, но все още личат местата където са попадали авиационните бомби. Разрушенията, специално в София, Ниш и Скопие са изключително сериозни. Тази символична война, както е наречена още в края на декември 1941 г., се превръща в жестока реалност и ще бъде един от аргументите, при сключването, както на примирието през есента на 1944 г., така и на мирния договор в Париж, когато страната ни отново ще се намери сред победените, в резултат на което тя ще се прости завинаги със своя национален идеал – освобождението и обединението на всички българи в една държава. 

Преди 20 години, през 1997 г. в Москва бе издаден на руски език документалния сборник „Македония. Путь к самостоятельности. Документы“. Нямам намерение да се питам защо именно там излезе тази книга, въпреки че повече от едно столетие е известно, че Русия живо се интересува и намесва при разрешаването на Македонския въпрос, и то винаги в ущърб на българите.

През 2002 г. публикувах книгата си „Княжество България и македонският въпрос. Т. I. Върховен Македоно-Одрински Комитет (1895 - 1905 г.) (Протоколи от конгресите)“, 400 с. Тя отдавна е изчерпана и днес е библиографска рядкост. Подготвил съм и материалите за втория том, но така и не се намериха нито средства, нито издателство, което да го отпечата. В първия том са включени всички запазени отчетни доклади и протоколи от десетте конгреса на Върховния комитет, а така също и запазените протоколи от заседанията на комитета между отделните конгреси и протоколите от районните конгреси на Върховния комитет от 1905 г., както и протоколите на Офицерското братство и Одринското дружество "Странджа", влизащи също в структурите на Македоно-одринската организация в Княжество България.

Може би много от нашите сънародници се питат защо почти нищо не е останало от културното наследство на Първата и Втората български държави и от несметните богатства на българските царе, описани от Йоан Екзарх. Отговорът е известен – защото те са ограбени от поробителите руси, византийци и турци, а недоограбеното през XX век беше плячкосано от сърби, гърци и румънци. Преди няколко десетилетия проф. Кую Куев тръгна по следите на изчезналите и загубени български ръкописи из тогавашните руски земи и откри хиляди от тях в съветските архиви, библиотеки и музеи. (Вж. Куйо М. Куев, Съдбата на старобългарските ръкописи през векове. София, Наука и изкуство, 1979.)