ПРЕЗ 1920 Г. ВМРО ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ ИЗЯВЯВА КАТО БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Наскоро имахте възможност да се запознаете с два изключително важни документа за историята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) след войните, както и за биографията на Тодор Александров. Това са протоколът за възстановяването дейността на ВМРО на 11 юни 1920 г. и изработената от Т. Александров директива за нейната бъдеща дейност и утвърдена на заседание на Централния й комитет.

Тъй като ВМРО не е легална организация в Югославия и няма възможност да излъчи свои кандидати за Учредително народно събрание (Конституанта), повежда агитация в полза на Сръбската комунистическа партия, единствената политическа сила, която все още признава българската националност в Македония и настоява да й се дадат малцинствени права – да се запазят българските училища, църкви и останалите културни и просветни институции. По такъв начин с намесата на ВМРО, която макар и чужда на комунистическите идеи, в изборите от 58 избрани комунисти за цяла Югославия 16 са от Македония. Както ще се убедят читателите ВМРО в лицето на Т. Александров само дни след приемането на директивата за бъдещата дейност на ВМРО е приложена на практика. 

продължава>

 

БИОГРАФИЯТА НА СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ОТ АКАДЕМИК ИВАН ДУЙЧЕВ

Наскоро, на 27 юли се навършиха 1102 години от смъртта на великият български просветител Св. Климент Охридски. Въпреки, че нашите читатели познават неговите жития от Дмитрий Хоматиан и Теофилакт Охридски, както и написаното от нашите най-добри историци и изследователи на българската литература и култура, все още има позабравени текстове в които се отдава почит към светеца-просветител. Един такъв позабравен и неиздаван повторно текст, доколкото ми е известно, е написан от акад. Иван Дуйчев. 

продължава>

 

МАКЕДОНИЯ В БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(ЕДНА МАЛКО ПОЗНАТА КНИГА НА АКАД. ИВАН ДУЙЧЕВ)

Името и творчеството на един от най-големите български историци академик Иван Дуйчев (1907-1986) е познато не само сред нашата общественост и научните среди, но и далеч зад границата на Родината ни. Така също в сайта „Сите българи заедно“ не веднъж е имало оповестени материали както за него, така и от неговото творчество. Досега на български, а и на редица от европейските езици са публикувани голяма част от неговите изследвания по българска, византийска и балканска история, както и по църковна история, библиография и документознание. Това което прави впечатление в неговото творчество е задълбочеността на изследователя при проучването на даден проблем и събитие, но и преди всичко ерудицията му на изследовател и сериозността при боравенето с историческите извори и научна литература

продължава>

 

ПРЕЗ 1920 Г. ВМРО ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ ИЗЯВЯВА КАТО БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

Преди време имахте възможност да се запознаете с важни документи от биографията на Тодор Александров и историята на ВМРО след Първата световна война. Те се отнасяха до недостатъчно известния сред обществеността въпрос около очертаващата се възможност ВМРО през този период в рамките на Сърбо-хърватско-словенското кралство (бъдещата Югославия) да се превърне в легална политическа партия и условията за това. Първите условия за това са признаването на принадлежността към българската народност на населението във Вардарска Македония, възстановяването на българските национални институции в областта, каквито са общинските управления, църква, училища, читалища, използването официално на българския език, като равноправен с останалите езици в кралството, както и възстановяването на българския периодичен печат (вестници, списания и пр.) и разпространение на българските книги.

продължава>

 

ТИРАНСКИТЕ ПРОТОКОЛИ НА ВМРО ЗА БЪЛГАРО-АЛБАНСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРЕЗ 1921 Г.

През пролетта на 1921 г. в София се водят преговори между личните пратеници на Тодор Александров, от страна на ВМРО и на тия на възглавяваното от Мустафа Кемал паша турско революционно правителство. Въпреки, че познанството и близостта на големият турски реформатор и ген. Александър Протогеров датират от времето преди Първата световна война, когато Мустафа Кемал паша е турски военен аташе в българската столица по негово настояване преговорите се водят под прякото наблюдение и ръководство на Тодор Александров.

продължава>