Нашите читатели вече познават пълния текст на брошурата на патриарха на българската национална революция Георги С. Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“. С нея имахте възможност да се запознаете в сайта „Сите българи заедно“, както и като съставна част от том 1 на книгата ни „Руската убийствена политика за българите. Прозренията на нашите народни водители – от Г. С. Раковски до митрополит Методий Кусевич“, която излезе от печат през 2016 г. под № 31 от библиотечната поредица на библиотека „Сите българи заедно“. През 2017 г. тя беше отпечатана в самостоятелно издание в същата поредица, този път под № 31а. Всичките наши публикации бяха съобразно с публикуването й през 1886 г. от апостола на Априлското въстание и негов летописец Захарий Стоянов, както и от следващото й издание от акад. Михаил Арнаудов през 1922 г.

Многократно нашите читатели са имали възможност да се срещнат с безкомпромисното мнение на водача на ВМРО Иван Михайлов към скопските претенции към България и към техните фалшификации на българската история.

На тези му изяви най-често използвана трибуна беше печатния орган на Македонските политически организации в САЩ и Канада вестник „Македонска трибуна“. Иван Михайлов беше един от създателите на вестника на българската емиграция в Новия свят, който в продължение на десетилетия отстояваше българския характер на целокупна Македония, както и българската националност и език на нейното население. Иван Михайлов и в. „Македонска трибуна“ не отминаваха без внимание и без отговор скопските фалшификации и претенции към общото Отечество – България.

(АНАЛИЗИТЕ НА ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР МИЛЕВ)

Научната дейност и творчеството на видния наш езиковед, лексикограф и преводач проф. Александър Милев (16 септември 1904, Годеч – 16 април 1980, София) е позната. Стотици са днес неговите ученици и последователи.

Той е и един от преводачите и анализаторите на житията на св. св. Кирил и Методий и на св. Климент Охридски.

През 1954 г. проф. Милев предлага нов прочит на пространното житие на св. Климент Охридски на страниците на печатния орган на Българската православна църква в. „Църковен вестник“. Той припомня за читателите, че това житие на българския просветител е сътворено от Охридският архиепископ гъркът Теофилакт Охридски по каноните на източноправославната църква на житията на светците. Проф. Ал. Милев отбелязва също така, че това житие е известно в науката и като „българската легенда“ и до голяма степен авторът му го съставя и въз основа на домашни, неизвестни днес, български свидетелства. За съжаление и ученият подчертава, че изложените факти от Теофилакт Охридски все още не са намерили потвърждение и от други извори.

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Наскоро имахте възможност да се запознаете с два изключително важни документа за историята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) след войните, както и за биографията на Тодор Александров. Това са протоколът за възстановяването дейността на ВМРО на 11 юни 1920 г. и изработената от Т. Александров директива за нейната бъдеща дейност и утвърдена на заседание на Централния й комитет.

Тъй като ВМРО не е легална организация в Югославия и няма възможност да излъчи свои кандидати за Учредително народно събрание (Конституанта), повежда агитация в полза на Сръбската комунистическа партия, единствената политическа сила, която все още признава българската националност в Македония и настоява да й се дадат малцинствени права – да се запазят българските училища, църкви и останалите културни и просветни институции. По такъв начин с намесата на ВМРО, която макар и чужда на комунистическите идеи, в изборите от 58 избрани комунисти за цяла Югославия 16 са от Македония. Както ще се убедят читателите ВМРО в лицето на Т. Александров само дни след приемането на директивата за бъдещата дейност на ВМРО е приложена на практика.