АНТОН СТРАШИМИРОВ И ДОБРУДЖА

(КЪРВАВИТЕ СТРАНИЦИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛЯ)

Преди дни излезе от печат една забравена и почти неизвестна книга на големия наш писател Антон Страшимиров. Става дума за книгата му „Червени страници“. Тя е издание на библиотека „Сите българи заедно“ и излиза под пореден номер 44 от тази библиотечна поредица. Цялата библиотека е под общата редакция на Никола Григоров

Антон Страшимиров като писател, публицист и драматург, се нарежда на едно от водещите места в нашата литература. Макар, че днес огромната част от неговото литуратурно творчество е известна и публикувана все още има непознати страници от него, които са разпръснати из вестници и списания. Напълно непознати са и книгите му за Балканските и Първата световна войни, както и за пътуването му до Германия, въпреки че някои от тях имат военновременни издания.

продължава>

 

АНДРЕЙ ТОШЕВ ЗА МИНАЛОТО НА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Години наред Андрей Тошев е на дипломатическа работа в балканските страни. Редица междудържавни външнополитически документи са подписани и с негово участие. Но най-траен интерес в неговото творчество е към македонския въпрос и към българо-сръбските отношения. Те датират от времето когато е учител в Българската солунска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, а впоследствие търговски агент в Битоля, Цетина, Белград, Атина и Цариград. От тогава той не само, че опознава в детайли македонския въпрос и пише пространния си доклад по неговото развитие, но и се сближава още повече с дейците на ВМОРО и Българската екзархия, сред които на първо място са Иван Гарванов, Даме Груев, Васил Кънчов и Димитър Матов, а сред духовните ни водачи е Охридско-Преспанския митрополит Методий.

продължава>

 

ДЖ. МАКГАХАН ЗА БОЕВЕТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН ПРЕЗ 1877 Г.

За освобождението на Ловеч и Плевен е писано толкова много и почти всичко е известно и като че ли няма какво повече да се каже. И в двата града и в техните околности са издигнати десетки паметници, а улици и паркове носят имената на Александър II и на руските генерали, участници във войната. Въпреки наличието на огромната по обем литература за боевете при Ловеч и Плевен едва ли има нещо по-добре и по-точно разказано отколкото от кореспонденциите на американския военен кореспондент Джанюариъс Макгахан, намиращ се в щаба на генерал Скобелев.

продължава>

 

КАК РУМЪНИЯ ЗАГРАБИ НОВИ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ ПРЕЗ 1913 Г. И УСТАНОВИ ЖЕСТОК ТЕРОР НАД СЪНАРОДНИЦИТЕ НИ В ДОБРУДЖА

За българо-румънските отношения през Възраждането и средните векове има сериозна литература. Но как се развиваха румънските апетити за български земи след Руско-турската война (1877-1878 г.) българската историография все още е в дълг.

Безспорно е и направеното досега, като не можем да не огбележим и високонаучните качества на сборниците „Добруджа“. Наистина благодарение на бившия търновски професор Петър Тодоров на бял свят излязоха и редица сериозни проучвания за добруджанския въпрос и четиритомен корпус от документи. Велко Тонев също даде своя сериозен принос в проучването на румъно-българските отношения и за развитието на добруджанския въпрос. Не може да се отминат и без внимание и изследванията на проф. Веселин Трайков и проф. Николай Жечев.

продължава>

 

ДОКЛАДИТЕ НА ЮДЖИЙН СКАЙЛЕР ЗА ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА ПО ВРЕМЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Наскоро беше отбелязана 142-годишнината от Априлското въстание. Едва ли има българин, който да не е чел Иван-Вазовото „Под иго“ и стиховете му от „Епопея на забравените“ и да не е трепнало сърцето му пред подвига и саможертвата на нашите деди. Същевременно нашият народ завинаги ще запази спомена за онези благородни чужденци отразили както героизма на българите, така и агарянските жестокости. Сред тях са имената на Уилям Гладстон, Дженерариус Макгахан, Иван дьо Вестин, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев, Жул Верн, Едуин Пиърс, преподавателите от Роберт колеж и на десетки чуждестранни журналисти и военни кореспонденти. Но като че ли почти винаги забравяме или споменаваме между другото имената на Юджийн Скайлер и Хорас Мейнард

продължава>