Днес като че ли стана актуален въпрос отношението на Франция и на нейния президент към Македония. Явно там отдавна не са наясно с историята, а и с външната политика на френската държава през последните 150 години. Начело на френската дипломация преди малко повече от стотина години стоят образовани и знаещи политици.

Още от средата на XIX век френските пътешественици в територията на тогавашните Вардарска и Егейска Македония откриваха предимно българи. За тях беше чуждо и непознато името македонец. Дори и когато преди 100 години наложиха на България Ньойския диктат никъде в протоколите на Парижката мирна конференция (1919 г.) не се говореше за околовардарски, егейски и беломорски македонци.

Равносметката от 100 годишния престой на българите в Западните покрайнини във всичките седем югославски формирования, до днешна Сърбия, е фатален по своите икономически, културно-просветни, социални, духовни, екологически и демографски последствия.

За нашият анализ се налага да припомним някои общоизвестни факти и да проследим събитията които през десетилетията определяха нашата съдба.

Сръбските окупационни войски навлизат на 6 и 7 ноември 1920г. в Босилеградско, Царибродско, части от Трънско и Кулско и едно село във Видинско, с обща площ от 1545 кв. км., на която живеят около 90 000 етнически българи, разпределени в един град, 3 пазарни средища и 118 села, 115 първоначални училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които 269 учители преподават на 7 892 ученици. Има и още 45 черкви с 42 български свещеника.

Миналата 2018 година, когато на 3 март се навършваше 100 годишнината от подписването на Брест-Литовския договор отмина почти тихомълком. Всъщност това беше годишнината не от излизането на Съветска Русия от Първата световна война, както пише в руската историография, а годишнина от нейната капитулация пред страните победителки от Четворния съюз, сред които беше и България.

,,Там на Балканите има един див народ, който трябва да бъде унищожен!“

Жорж Клемансо-министър-председател на Франция (1917-1920г.)
и председател на Парижката мирна конференция от 1919г.

На 27 ноември се навършва точно век от едно от най-трагичните събития в българската история-подписването в парижкото предградие Ньой сюр Сен от България на мирния договор с победителките от Първата световна война, с който страната ни е жестоко наказана и е записана поредната национална катастрофа.