Един от българските хайдути, превърнал се още приживе в легенда е копривщенецът Дончо Ватахът. И той става хайдутин като народен отмъстител, излязъл в Балкана, за да отмъщава на турския поробител. Той хайдутува в продължение на три десетилетия през първата половина на XIX век. Преди сам да поведе чета, той е четник при войводата дядо Никола Кърджалията, добил прякора си като унищожител на подвизаващите и безчинстваващи кърджалии. Дончо Ватахът действал в Стара планина, Средна гора, Родопите, Странджа, Одринско и Димотишко, но главно в родния си Средногорски край и в Одринския. Неговата жена, Пена е от Каблешковия род. Нейн брат е копривщенският чорбаджия Хаджи Лулчо Каблешков и тя след смъртта на Хаджи-Лулчовата съпруга - Стойка отглежда нейните шест деца, сред които е и бъдещия революционер Тодор Каблешков. 

През 30-те години на миналия век след отзоваването на Симеон Радев като пълномощен министър в САЩ той се завръща в родината. Очаквайки новото си назначение той започва работата си по третия том на „Строителите на съвременна България“, както и към довършването на редица свои творчески проекти. В издавания от неговия приятел Данаил Крапчев вестник „Зора“ С. Радев започва да поддържа една успешна и очаквана от читателите рубрика „По пътеките на историята“. 

Тия дни по нашите книжарници се появи една дългоочаквана книга. Това е книгата на полк. Александър Ганчев „Междусъюзническата война – 1913 г.“. Тя е с пореден номер 34 от библиотека „Сите българи заедно“. Тази книга е извлечение от капиталния труд на този виден наш военен историк „Войните през Третото българско царство (1877-1918)“. Тя доскоро беше недостъпна в нашите библиотеки, тъй като след 9 септември 194 г. попада в списъците с фашистката литература. Авторът е лаконичен, но изключително точен при разкриването на причините, хода и резултатите от Междусъюзническата война, довела страната и народа ни до най-жестоката национална катастрофа.

КАК ТУРЦИТЕ СПАЗВАХА ЖЕНЕВСКИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ И ЗАЛОЖНИЦИТЕ ПРЕЗ 1912 Г.

Досега не веднъж е ставало дума за скъпите жертви, които народа ни е давал в борбата срещу петвековния поробител, както и за българоизтребната и денационализаторска политика на християнските ни съседи, успели да заграбят огромни български територии и население. Може би затова сега нямах намерение отново да се спирам на този въпрос, но тъй като наскоро прочетох една статийка, в която наш университетски преподавател се пънеше да доказва колко жестока е била българската армия през войните спрямо нашите съседи. На тази тема бяха посветени и не малък брой чуждестранни изследвания, в които фактите бяха обърнати с краката нагоре, като дори един американски историк доказваше, че всъщност турския народ бил подложен на геноцид.