ДЖ. МАКГАХАН ЗА БОЕВЕТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН ПРЕЗ 1877 Г.

За освобождението на Ловеч и Плевен е писано толкова много и почти всичко е известно и като че ли няма какво повече да се каже. И в двата града и в техните околности са издигнати десетки паметници, а улици и паркове носят имената на Александър II и на руските генерали, участници във войната. Въпреки наличието на огромната по обем литература за боевете при Ловеч и Плевен едва ли има нещо по-добре и по-точно разказано отколкото от кореспонденциите на американския военен кореспондент Джанюариъс Макгахан, намиращ се в щаба на генерал Скобелев.

продължава>

 

КАК РУМЪНИЯ ЗАГРАБИ НОВИ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ ПРЕЗ 1913 Г. И УСТАНОВИ ЖЕСТОК ТЕРОР НАД СЪНАРОДНИЦИТЕ НИ В ДОБРУДЖА

За българо-румънските отношения през Възраждането и средните векове има сериозна литература. Но как се развиваха румънските апетити за български земи след Руско-турската война (1877-1878 г.) българската историография все още е в дълг.

Безспорно е и направеното досега, като не можем да не огбележим и високонаучните качества на сборниците „Добруджа“. Наистина благодарение на бившия търновски професор Петър Тодоров на бял свят излязоха и редица сериозни проучвания за добруджанския въпрос и четиритомен корпус от документи. Велко Тонев също даде своя сериозен принос в проучването на румъно-българските отношения и за развитието на добруджанския въпрос. Не може да се отминат и без внимание и изследванията на проф. Веселин Трайков и проф. Николай Жечев.

продължава>

 

ДОКЛАДИТЕ НА ЮДЖИЙН СКАЙЛЕР ЗА ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА ПО ВРЕМЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Наскоро беше отбелязана 142-годишнината от Априлското въстание. Едва ли има българин, който да не е чел Иван-Вазовото „Под иго“ и стиховете му от „Епопея на забравените“ и да не е трепнало сърцето му пред подвига и саможертвата на нашите деди. Същевременно нашият народ завинаги ще запази спомена за онези благородни чужденци отразили както героизма на българите, така и агарянските жестокости. Сред тях са имената на Уилям Гладстон, Дженерариус Макгахан, Иван дьо Вестин, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев, Жул Верн, Едуин Пиърс, преподавателите от Роберт колеж и на десетки чуждестранни журналисти и военни кореспонденти. Но като че ли почти винаги забравяме или споменаваме между другото имената на Юджийн Скайлер и Хорас Мейнард

продължава>

 

ПУБЛИЦИСТИКАТА НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И НАЦИОНАЛИЗЪМ

Значителен период от творческа биография на Димитър Талев обхваща неговата дейност като вестникар и публицист. Публицистиката е неотделима част от неговото творчество. След запознаването с нея читателят ще се убеди, че Д. Талев не се ограничава от регионалния патриотизъм на родения в Македония българин – за него са еднакво мили и скъпи и добруджанските, и тракийските, и беломорските, както и западнопокраинските българи. Това се отнася както до неговата белетристика, така и до творчеството му като журналист и публицист. Той най-тясно е свързан с двата големи български вестника „Македония“, в редакцията на когото прави стремителната кариера от коректор до редактор и директор на вестника, и с ежедневника „Зора“, където завежда литературната страница. 

продължава>

 

ПРОФ. МИХАИЛ АРНАУДОВ ЗА ЛИЧНОСТТА И ДЕЛОТО НА НЕОФИТ ХИЛЕНДАРСКИ БОЗВЕЛИ

(170 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА АВТОРЪТ НА „МАТИ БОЛГАРИЯ“)

Тези дни се навършиха 170 години от смъртта на един от най-бележитите български възрожденци – Неофит Хилендарски Бозвели (1785, Котел – 4 юни 1848, Хилендарски манастир). За продължителя на делото на Отец Паисий, Софроний Врачански и Васил Априлов има изключително богата литература. Многократно са публикувани и неговите произведения, а капиталният му труд „Мати Болгария“ и до днес остава като една от най-популярните книги от времето на Българското възраждане. Тя се нарежда редом до Паисиевата история, Софрониевото житие и Рибния буквар на д-р Петър Берон.

продължава>