АВТЕНТИЧНИ СВЕДЕНИЯ ЗА НАЙ-РАННИТЕ ГОДИНИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ

Малко познат, даже почти неизвестен е най-ранния период от живота, педагогическата и революционната дейност на най-видният български революционер след Берлинския конгрес Тодор Александров.

Първоначално Тодор Александров учи в училищата в родния си град Щип и в Радовиш, а от 1895 г. се прехвърля в Българското мъжко III класно и педагогическо училище в Скопие, което завършва с отличие. Директор на училището е един от най-забележителните български революционери и теоретик на Вътрешната организация Христо Матов, който е негов кръстник при постъпването му във ВМОРО. При полагането на клетвата Т. Александров държи една пламенна реч пред кръстника си и пред съучениците си. Хр. Матов го определя след завършване на училището за учител в Кочани, който беше силно пострадал след разкритията през Винишката афера.

продължава>

 

БОЛГРАДСКАТА БЪЛГАРСКА ГИМНАЗИЯ В СПОМЕНИТЕ НА ВЛАДИМИР ДЯКОВИЧ

Една от характерните черти на Българското възраждане е умелото съчетаване на културно-просветните и църковните борби с революционните. Ако българските манастири с килийните си училища и с книжовните школи, които са продължение на тези създадени преди робството се грижат за просветата на българите през дългите векове на турското и фанариотското робство, тази дейност за светското вече образование е продължена от създадените през XIX век български гимназии.

продължава>

 

150 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ГЕОРГИ С. РАКОВСКИ

Тия дни, на 9 октомври ще отбележим 150 годишнината от смъртта на патриарха на българската национална революция Георги С. Раковски (1821, Котел – 9 октомври 1967, Букурещ). Досега в сайта „Сите българи заедно“ нашите читатели имаха възможност да се запознаят с няколко материала за него – за началото на революционната му дейност като участник в „Македонската дружина“ и за отношението му към преселението на българите от Видинско в Русия през 1861 г. Българската историография има сериозни постижения в проучването на живота, дейността и творчеството на Г. С. Раковски, но сред изследователите на неговото дело трябва да откроим преди всичко направеното от Захарий Стоянов, акад. Михаил Арнаудов, Никола Трайков и проф. Веселин Трайков.

продължава>

 

НЯКОЛКО МАЛКОИЗВЕСТНИ ЩРИХИ КЪМ ОБРАЗА НА ЦАР ФЕРДИНАНД И ОТНОШЕНИЯТА МУ С РУСИЯ

(СПОРЕД СИМЕОН РАДЕВ)

Една от характерните особености на личния режим на Фердинанд е правото, което получава с изменението на Търновската конституция да сключва и подписва тайни договори с чужди страни без да се допитва или да информира правителството и Народното събрание. Своята тайна дипломация той води и преди това, а истината за нея все още не е излязла на бял свят. За своята дейност монархът не се отчита пред никого, което му е гарантирано от конституцията, а и плодовете от тази му безотговорна дейност няма да закъснеят.

продължава>

 

ДВЕ ПИСМА НА ИВАН МИХАЙЛОВ ДО ЦАР БОРИС III И ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ВАСИЛ МИТАКОВ

Всеки документ излязъл изпод ръката на водача на ВМРО Иван Михайлов представлява изключителна ценност, тъй като той е принос както към биографията на революционера, така и към историята на борбите на македонските българи.

В Централния държавен архив в София се съхраняват два изключително важни документи, свидетелстващи за отношенията на Ив. Михайлов както с българския владетел цар Борис III, така и правосъдния министър Васил Митаков. Писмата Ив. Михайлов пише в Загреб, където пребивава през цялата Втора световна война по покана на ръководителя на независимата хърватска държава и поглавник на усташите д-р Анте Павелич. 

продължава>