КАК СИМЕОН РАДЕВ ЗАЩИТАВА В БЕЛГРАД БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

Не веднъж нашите читатели са имали възможност да четат написаното от Симеон Радев както по исторически теми, така и по злободневни събития и теми, на които той е внимателен и наблюдателен хронист.

Тук ще можете да се запознаете с неговата ранна дейност, като член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и впоследствие на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), отразена във вестниците „Вечерна поща“ и „Право“. Съобщенията се отнасят за един кратък период от време през 1901 г., когато С. Радев е студент по право в Женева и Париж. За времето, когато следва в Женева и Париж, С. Радев издава вестниците „Effort” и „Mouvement Macedonien”, неофициални печатни органи на ВМОРО, основната тема на които, както се подразбира е македоно-одринският въпрос. Средствата за издаването на вестниците са му предоставени от Гоце Делчев и Борис Сарафов. Г. Делчев по това време е задграничен представител на организацията в София, а Б. Сарафов е председател на Върховния комитет.

продължава>

 

МЕМОАРЪТ НА ВМОК ОТ 1901 Г. ДО БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

1901 година се оказва една от най-съдбоносните за българите в Македония и Одринско. Избухналите афери в организационната територия и Михайляновата в Румъния нанасят сериозни удари, както върху ВМОРО, така и върху ВМОК. Целият Централен комитет на ВМОРО е арестуван, осъден и заточен сред Солунската и Поп-Ставревата афера в Битоля, като начело на организацията ще застане Иван Гарванов след сливането на Благотворителното братство с Революционната организация. А Михайляновата афера довежда до арестуването и съденето на целият Върховен комитет.

продължава>

 

ЗА СПОРА НА Д-Р КРЪСТЮ КРЪСТЕВ С РУСКИЯ ВЕСТНИКАР ВАСИЛИЙ ВОДОВОЗОВ ЗА ХАРАКТЕРА НА МАКЕДОНИЯ И НА НЕЙНОТО НАСЕЛЕНИЕ

Преди петнадесетина години попаднах на едно изключително важно писмо в архива на д-р Кръстю Кръстев, което включих в книгата си „Кръгът „Мисъл“. Кореспонденция“. За съжаление поради малкия тираж на книгата или поради незаинтересуваност то така си и остана незабелязано. Писмото е недатирано, но според мен е от началото на 1914 г., наскоро след първата национална катастрофа. Д-р Кръстев го пише до приятеля си, писателя Петко Ю. Тодоров, един от великата четворка на Кръга „Мисъл“. Въпреки, че досега науката не се е занимавала с дейността на д-р Кр. Кръстев (1886, Пирот – 1919, София) като защитник на българските национални интереси, тук само ще отбележа няколко важни момента от тази му дейност.

продължава>

 

МАКЕДОНСКИЯТ БЪЛГАРИН ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ ЗА ХРИСТО БОТЕВ

И тази година на 2 юни нашият народ отбеляза деня на гибелта на великият поет и революционер Христо Ботев и на падналите българи за свободата на Родината.

Ако се разровим в неговите биографии, дело на утвърдени наши историци, сред които са проф. Михаил Димитров, проф. Александър Бурмов, проф. Димитър Косев и проф. Иван Унджиев, можем да възстановим почти целия живот на революционера, поета, журналиста и човека Христо Ботев, който така и не доживя до освобождението на народа си, но ако трябва да търсим някаква утеха или предизвикателство, то и ние не успяхме да видим пълното освобождение и обединение на народа си.

продължава>

 

ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ОБЯВЕНАТА ВОЙНА ОТ БЪЛГАРИЯ НА САЩ И АНГЛИЯ НА 13 ДЕКЕМВРИ 1941 Г.

По въпроса за войната на България със САЩ и Англия е писано многократно и натрупаната литература е огромна по обем. Вследствие на тази война в продължение на близо три години страната ни е бомбардирана от американските и английските самолети. Наистина нашите летци и артилерия проявяват изключителен героизъм в тази предварително обречена война, но все още личат местата където са попадали авиационните бомби. Разрушенията, специално в София, Ниш и Скопие са изключително сериозни. Тази символична война, както е наречена още в края на декември 1941 г., се превръща в жестока реалност и ще бъде един от аргументите, при сключването, както на примирието през есента на 1944 г., така и на мирния договор в Париж, когато страната ни отново ще се намери сред победените, в резултат на което тя ще се прости завинаги със своя национален идеал – освобождението и обединението на всички българи в една държава. 

продължава>