"Най-после и ние сме народ, боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достойнство, което трябва да тържествува над чуждите авторитети, трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна самонижающа се тълпа".

Из Захари Стоянов "Васил Левски (дяконът). Черти от живота му"

В дните около 3 март на българското общество бе поднесена "радостна" новина. Гигантска деветметрова статуя на руския император Александър II щяла да бъде монтирана в Свищов - градът, който според официалната историография първи бил освободен от руските войски през 1877г. Тя била "подарък" от "братския" руски народ. Така твърди официалната руска пропаганда, проникнала в община Свищов благодарение на нейния кмет и послушните му общински съветници, вкупом с пълно единодушие типично по болшевишки одобрили без дебат мегаломанската идея.

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА СЪБИТИЯТА ДО 1898 Г. ОТ Д-Р КРЪСТЬО РАКОВСКИ

Въпреки, че скоро ще имате възможност да държите в ръцете си втория том от книгата „Руската убийствена политика за българите“ сега продължаваме да ви предлагаме откъси от нея. Генезисът на руските интереси на Балканите датира далеч назад във вековете и корените на ставащото днес може да се търси в историята.

Д-р Кръстьо Раковски прави един исторически преглед на развитието на тези интереси през 1898 г. в книгата си „Русия на Изток“. От активното участието на Русия в разрешаването на Източния въпрос днес имаме едно разпарчадосване на Балканския полуостров и в него сега вече съществуват десетки малки, слаби и силно зависими държавички, наподобяващо времето на средновековната разпокъсаност. От главните играчи - Русия, Турция и Австро-Унгария, които сблъскваха своите интереси на Балканите отпадна само дуалистичната монархия, която отдавна е вече само в историята.

Безспорно Яне Сандански е една от големите фигури в македоно-одринското освободително движение. На него са посветени значителен брой биографии, документални сборници, статии и филми. Провеждаха се национални и местни конференции и чествания, свързани по различни поводи с неговия живот на революционер. Въпреки това остават все още редица неизяснени моменти от неговата биография. Тук нямам намерение да ги изброявам или изяснявам, а само да се спра на неговото убийство, резултат на разприте в ръководството и средите на ВМОРО.

Сега в дните когато ще отбележим 114 годишнината от героичната смърт на великия български революционер Гоце Делчев (23 януари 1872, Кукуш – 4 май 1903, с. Баница, Серско) предлагам да си припомним няколко документални свидетелства, в които той отстоява принадлежността си към българския народ.

През 1904 г. най-близкият другар и съратник на Гоце Делчев поетът-революционер П. К. Яворов издава първата биография на Гоце. Стойността на тази биография на Г. Делчев е много висока и поради това, че от него не са оставени никакви спомени, поради гибелта му. В книгата на П. К. Яворов се съдържат изключително важни сведения и документи за живота и революционната дейност на революционера, почерпени от него от разговорите си с Г. Делчев, поради голямата близост на двамата. Още тогава биографията на Гоце е оценена изключително високо като е премирана от Българската академия на науките.