Значителен период от творческа биография на Димитър Талев обхваща неговата дейност като вестникар и публицист. Публицистиката е неотделима част от неговото творчество. След запознаването с нея читателят ще се убеди, че Д. Талев не се ограничава от регионалния патриотизъм на родения в Македония българин – за него са еднакво мили и скъпи и добруджанските, и тракийските, и беломорските, както и западнопокраинските българи. Това се отнася както до неговата белетристика, така и до творчеството му като журналист и публицист. Той най-тясно е свързан с двата големи български вестника „Македония“, в редакцията на когото прави стремителната кариера от коректор до редактор и директор на вестника, и с ежедневника „Зора“, където завежда литературната страница. 

(170 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА АВТОРЪТ НА „МАТИ БОЛГАРИЯ“)

Тези дни се навършиха 170 години от смъртта на един от най-бележитите български възрожденци – Неофит Хилендарски Бозвели (1785, Котел – 4 юни 1848, Хилендарски манастир). За продължителя на делото на Отец Паисий, Софроний Врачански и Васил Априлов има изключително богата литература. Многократно са публикувани и неговите произведения, а капиталният му труд „Мати Болгария“ и до днес остава като една от най-популярните книги от времето на Българското възраждане. Тя се нарежда редом до Паисиевата история, Софрониевото житие и Рибния буквар на д-р Петър Берон.

(160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ГАВРИЛ КАЦАРОВ)

Тия дни се навършиха 160 години от рождението на един от най-видните и заслужили за българската наука учен, което събитие доколкото ми е известно никъде не беше отбелязано.

Академик Гаврил Кацаров (4 октомври 1874, Копривщица – 1 юни 1958, София) макар и днес почти напълно забравен е един от най-големите български учени, утвърдили родната наука далеч извън границите на Родината. Специализирал класическа филология и стара история в Германия и Италия той едва тридесетгодишен е вече професор по стара история и титуляр на катедрата в Софийския университет. През годините на Първата световна война (1915-1918) проф. Г. Кацаров е декан на Историко-филологическия факултет, а през 1927-1928 г. е и ректор на Софийския университет.

Малко се знае за политическата дейност на Иван Вазов, както в ранния му период, тъй и по времето на управлението на д-р Константин Стоилов. Ако за времето на министерствуването му в правителството на д-р Стоилов все пак да е писано от историци и литератори, то времето когато пребивава в Източна Румелия до обявяването на Съединението малко е изследвано. Освен че тук, в Пловдив, той пише едни от най-хубавите си стихотворения, Вазов е вестникар и заедно с най-близкия си приятел Константин Величков издава вестник „Народний глас“ (1881-1885), където е редактор, автор и кореспондент. В Пловдив, столицата на Източна Румелия, Вазов е и член на Постоянния комитет и депутат в Областното събрание.