През октомври 1931 г. в Цариград и Анкара се провежда Втората балканска конференция. От българска страна присъстват българските академици Димитър Мишев и Андрей Тошев. И двамата изнасят обширни доклади, изградени на базата на достоверни исторически сведения. И тук въпросът за заграбените български земи е основен в техните доклади, като акцентът е предимно на Македонския въпрос. Наскоро след конференцията бившият сръбски дипломат Жика (Живоин) Балугджич (1868-1941) излиза анонимно в пресата с манипулативни изявления, в които премълчава, изкривява и направо фалшифицира историческите извори, пътеписите на чужденци минали през Балканите, за да декларира за пореден път сръбските апетити към българските земи, както в Македония, така и в Моравско, а и в още по източните български територии. 

Днес той е напълно забравен, докато приживе е един от символите на борбата на костурските българи за свобода и за обединение на земите ни. Макар че Иван Попов е другар на бележитите костурски революционери Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Христо Силянов, Лазар Киселинчев, Митре Влаха и Никола Андреев сега вече никой не говори и не си спомня за тях. Забравено е Костурско, а какво е станало с потомците на тези корави българи никой вече не си и задава този въпрос. 

Досега нашите читатели имаха възможност да се запознаят с не един материал за един от най-големите български писатели, творил под небивал натиск от Държавна сигурност и БКП. Димитър Талев е следен и при двата режима, при които живее. Това той дължи на близостта си с ръководителя на ВМРО Иван Михайлов.

Д. Талев се утвърждава като журналист и публицист, но и като белетрист още през 30-те години на миналия век. Но в края на 40-те и началото на 50-те години четирилогията му (Железният светилник, Илинден, Преспанските камбани и Гласовете ви чувам) го утвърждава като най-добрия български писател, както в Родината така и далеч зад границите на България. 

На 9 срещу 10 януари 1944 г. видният български дипломат, учен, държавен и културнопросветен деец и публицист с европейски авторитет Андрей Тошев (роден на 4 април 1867 г. в Стара Загора) загива в София под бомбите на антифашистката коалиция.

Неговата общественополитическа кариера като учител, дипломат и сподвижник на дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е тясно свързан със съдбата на България. Но македонската тема и балканските отношения са основните в неговото научно и публицистично творчество.