ПРЕЗ 1833-1834 Г. ФРЕНСКИЯТ ДИПЛОМАТ БАРОН ДЕ БОА ЛЕКОНТ ОТКРИВА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ

През 30-те години на миналия век след отзоваването на Симеон Радев като пълномощен министър в САЩ той се завръща в родината. Очаквайки новото си назначение той започва работата си по третия том на „Строителите на съвременна България“, както и към довършването на редица свои творчески проекти. В издавания от неговия приятел Данаил Крапчев вестник „Зора“ С. Радев започва да поддържа една успешна и очаквана от читателите рубрика „По пътеките на историята“. 

продължава>

 

ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР ГАНЧЕВ ПРОСЛЕДЯВА ПЪТЯ ДО ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА

Тия дни по нашите книжарници се появи една дългоочаквана книга. Това е книгата на полк. Александър Ганчев „Междусъюзническата война – 1913 г.“. Тя е с пореден номер 34 от библиотека „Сите българи заедно“. Тази книга е извлечение от капиталния труд на този виден наш военен историк „Войните през Третото българско царство (1877-1918)“. Тя доскоро беше недостъпна в нашите библиотеки, тъй като след 9 септември 194 г. попада в списъците с фашистката литература. Авторът е лаконичен, но изключително точен при разкриването на причините, хода и резултатите от Междусъюзническата война, довела страната и народа ни до най-жестоката национална катастрофа.

продължава>

 

САМО СРЕЩУ АРМЕНЦИТЕ ЛИ ИМАШЕ ТУРСКИ ГЕНОЦИД? ЗАЩО ЗАБРАВЯМЕ ПЕТВЕКОВНИЯ ГЕНОЦИД СРЕЩУ НАРОДА НИ?

КАК ТУРЦИТЕ СПАЗВАХА ЖЕНЕВСКИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ И ЗАЛОЖНИЦИТЕ ПРЕЗ 1912 Г.

Досега не веднъж е ставало дума за скъпите жертви, които народа ни е давал в борбата срещу петвековния поробител, както и за българоизтребната и денационализаторска политика на християнските ни съседи, успели да заграбят огромни български територии и население. Може би затова сега нямах намерение отново да се спирам на този въпрос, но тъй като наскоро прочетох една статийка, в която наш университетски преподавател се пънеше да доказва колко жестока е била българската армия през войните спрямо нашите съседи. На тази тема бяха посветени и не малък брой чуждестранни изследвания, в които фактите бяха обърнати с краката нагоре, като дори един американски историк доказваше, че всъщност турския народ бил подложен на геноцид.

продължава>

 

100 ГОДИНИ ОТ ПОГРОМА НАД БЪЛГАРИТЕ В БОСИЛЕГРАД ПО ВРЕМЕ НА СРЪБСКОТО РАЗБОЙНИЧЕСКО "МОРАВСКО ВЪСТАНИЕ" (15-16 МАЙ 1917Г.)

На 15.05.1917г. сръбска паравоенна част начело със сръбския офицер Коста Печанац нахлува на българска територия в района на Босилеградско, като избива 32 души цивилно население, в това число и две деца, опожарява Босилеград и селата Голна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата, Горна Лисина заедно с 317 къщи и много стопански обекти.

В летописната книга на Босилеградската гимназия пише следното: "15 май 1917 година е дата, която бе съпроводена с трагизъм, както за самото училище, така и за селото. Нейното извикване в съзнанието на всеки, който е бил съвременник и свидетел на това, което стана на тази дата, както и на онзи, който би прочел тия редове - ще бъде съпроводено с тъжни спомени. Той не може да не изпита чувства на на най-голяма горест!" (1)

продължава>

 

ПЪРВАТА БИОГРАФИЯ НА ПЕТКО ВОЙВОДА

Една от най-крупните фигури в нашето националноосвободително движение безспорно е родопския войвода Петко Киряков (Доганхисар, 6 декември 1844 г. – Варна, 7 февруари 1900 г.). Неговата революционна дейност обхваща четирите основни периода от революционните борби на народа ни – 1) хайдушкия, 2) организирания до освобождението, 3) около войната (1877-1878) и 4) македоно-одринския. За съжаление, въпреки дългия си живот Петко войвода не остава спомени за революционната си дейност. Въпреки това не можем да кажем, че дейността му на революционер е останала недокументирана. Документите за него и за дейността му са значителни на брой и в основната си част вече са публикувани, като има издадени и няколко документални сборника.

продължава>