„УЖАСНИЯТ И НЕОГЪВАЕМИЯТ ПОРУЧИК” ДИМИТЪР ДУМБАЛАКОВ

Тези думи в заглавието взимам от една кореспонденция на големия английски журналист Алфред Хейлс, кореспондент на в. „Дейли Нюз” на Балканския полуостров и заедно с поручик Думбалаков е участник в българското Илинденско-Преображенско въстание (1903). Хейлс е четник в четата на подполковник Стефан Николов. За да съм по-точен, ще цитирам напълно думите на героичния англичанин: „ужасният и неогъваемият поручик Димитър Атанасов, човек, комуто великолепната храброст и ужасната омраза турците знаят и я избягват”.

продължава>

 

ПЪРВИ МАРТ

Баба Марта /Първи март/ един от най-обичаните и почитани български празници.  Как са го посрещали старите българи?
В представите и вярванията на предците ни Първи март се свързва с прехода от зимата към пролетта и лятото, с идването на новото слънце и пробуждането на природата. В някои краища на Македоно-Охридско, Стружко, Дебърско, както и в Голо Бърдо празникът е наречен „Летник”. В Котел някога съществувало поверие, че рано сутрин, преди изгрев слънце дева-мома викала лятото и прокуждала зимата, като оставяла дарове на всички, които отивали да я слушат.

продължава>

 

НЬОЙСКИЯТ ДОГОВОР И ОТРАЖЕНИЕТО МУ ВЪРХУ ЖИВОТА НА БЪЛГАРИТЕ - БЕЖАНЦИ, ЗАСЕЛИЛИ СЕ В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ (1919 - 1947г.)

България участва в Първата световна война с единствената цел да разреши националния си въпрос. След поражението във войната министър- председателят Ал. Стамболийски подписва на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой мирен договор, който води България до втора национална катастрофа след Букурещкия мирен договор от 1913 г. Настъпва третото след Берлин (1978 г.) и Букурещ (1913 г.) разделение на България. Този път най-тежкото, защото предоставя нейни територии на балканските държави-победителки в световната война (Сърбия, Румъния и Гърция), установили трайни съюзнически отношения с могъщи световни сили. Така България се нарежда с останалите победени държави - Германия, с която е сключен Версайският договор на 28 юни 1919 г.; Австрия, с която е сключен договор в Сен Жермен на 10 септември 1919 г.; Унгария – в Трианон на 2 юни 1920 г. и Турция - в Севър на 10 август 1920 г.

продължава>

 

ГЕНЕРАЛ КОНСТАНТИН ЖОСТОВ - ВОЕНАЧАЛНИКЪТ, КОЙТО СЪСТАВИ ПЛАНА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1915 Г.

Предложеният на вашето внимание дневник на ген. Константин Жостов е оформен от ген. Сава Савов заедно с неговите спомени през 30-те години като едно цяло, под заглавие „Неща, които се знаят от малцина и са едни от интимните причини за погромите на България”. Съхраняват се в Централния държавен архив във фонда на Димо Казасов (№ 780 к).
И ген. Савов, и ген. Жостов се посвещават на военната кариера от най-ранни години. Техният живот минава по бойните полета на войните за освобождение и обединение. И двамата служат както по върховете на военното ведомство, така и в свитата на държавния глава - цар Фердинанд Сакскобургготски, и са в преки контакти както с царския двор, така и с главнокомандващия българската армия ген. Никола Жеков и българските политици и държавници, германски, австро-унгарски и турски военачалници и монарси. Дневникът на ген. К. Жостов крие толкова тайни и може би това беше причината доскоро да не види бял свят. В него се съдържат факти, които или са били неизвестни, или просто са останали скрити. Пред вас директно изпъкват образите на цар и главнокомандващ както в интимната им среда, така и като такива, останали неизвестни пред обществеността. Затова дали трябва да повярвате на всичко, което ще прочетете, това сами ще прецените.

продължава>

 

ПРИКАЗКА ЗА ТОРЛАЦИТЕ

Имало едно време едни достойни, горди и непокорни хора. Има ги и сега. Наричат ги торлаци. Хората с белите дрехи, бели като снега по Балкана и босилека в момината градина. Те живеят в дивно място, там, където планината докосва небето, там, където започва безкраят!
Учените още спорят за произхода им. Едни ги определят като наследници на древните траки, други виждат в тях потомци на прабългарски воини.
Казват, че силата им идела от дълбоките и жилави корени, пуснати в българската земя. От предаността им към Христовата вяра, обединила православни и католици да съграждат тук школа, черкви, манастири.

продължава>