КИРО ГЛИГОРОВ–ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА НА ЕДИН ХАМЕЛЕОН

Киро Глигоров лично не познавам. Преди години, когато се представи книгата със стенограми от разговори на стария югославски функционер Кръсте Цървенковски с Тодор Живков го видях (Вж. Кр. Црвенковски, На браникот на македонската самобитност. Скопjе, 1998, 209 с.). Тогава през същата 1998 г., по време на наша служебна командировка бяхме поканени да присъстваме на това антибългарско сборище в центъра на Скопие. Отидохме от любопитство. По пътя към залата аз вървях съвсем близо до тогавашния македонски президент. Беше наскоро след като се оправи от атентата. От двете му страни вървяха двама яки и снажни гавази с извадени дълги револвери.

продължава>

 

ПЕРЕ ТОШЕВ - СЪВЕСТТА НА МАКЕДОНИЯ

Силата на документите

Един от най-симпатичните дейци в българското националноосвободително движение след Берлинския конгрес (1878 г.) безспорно е Пере Тошев. Забележителни по дълбочината и точността си са оценките, които дават Симеон Радев и Антон Страшимиров, като характеризират човека и революционера Пере Тошев. А. Страшимиров, който е един от близките му приятели, го определя като „съвестта на Македония”, а няколко години след убийството му С. Радев му отрежда достойно място сред „великите сенки” на тези, които приготвиха и създадоха подвига на 1903 г.” Той го нарича „най-неизвестния между най-големите македонски дейци”, като „у никой от съратниците му вътрешният живот не бе тъй чист, съсредоточен и изобилен с нравствено богатство, като у него”.

продължава>

 

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ КИРИЛИЦАТА - ТЯ Е БЪЛГАРСКА, НЕ СЛАВЯНСКА!

Години наред продължава борбата за международното признание на нашата азбука и срещу опитите на руснаци да изопачат истината.
Кирилицата, като най-трайното и ценно постижение, което България е дала на света, предстои да влезе в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Тъкмо това е най-подходящият момент да се подчертае категорично нейният български характер, настояват водещи български медиевисти и историци. Необходимостта това да стане е продиктувана от факта, че преди всичко в науката отдавна се извършават спекулации и подмяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски народи посягат на делото на светите братя и го приписват за свое.

продължава>

 

ЛЕГЕНДАРНИЯТ КОСТУРСКИ ВОЙВОДА ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ

Аз съм от поколението, което расна в дълбоката провинция с книгите на Иван Вазов, на Ангел Каралийчев, на Елин Пелин, на Йордан Йовков и Димитър Талев. Троянският Балкан и непресъхващият Осъм винаги са били пред очите ми. В Троянския манастир Васил Левски основава първия революционен комитет от монаси,  начело на който застава игуменът Хаджи Макарий. Комитетът е посещаван от Панайот Волов и Димитър Общи.

продължава>

 

КАРНЕГИЕВАТА АНКЕТА

През 1914 г. един от най-добрите познавачи на Балканския полуостров и на македонския въпрос проф. Павел Милюков дава интервю, което е отпечатано в списание „Илюстрация светлина”. То е озаглавено „За ужасите на новото равновесие на Балканите. Денационализацията на Македония”. В него големият руски учен историк накратко споделя впечатленията си като член на Международната комисия за разследване на причините и последиците от Балканските войни (1912-1913 г.). Преди да разкажем за учредяването и анкетата, която извършва тази комисия, искам да ви цитирам дословно впечатленията на този голям приятел на народа ни за това какво се беше случило и се случваше с българите в заграбената от гърците и сърбите Македония:

продължава>