ОБИЧАИ ЗА ДЪЖД ПРИ БЪЛГАРИТЕ

В цялото етническо землище на българите са познати обичаи, които се изпълняват по време на суша с цел да се предизвика дъжд, за да се осигури така необходимата влага за посевите, за да има плодородие и благоденствие. В тези обичаи оживяват старинни вярвания и представи, идващи от дълбока древност, които по един необикновен начин са съчетани с идеите и възприятията на православната ни църква. Християнските норми на поведение, понятията за добро и зло, за праведно и грешно, за позволено и забранено са определящи в живота на старите българи. Ето защо и всяко зло, беда и болест, споходили селището, се възприемат като знак за това, че са нарушени старите повели на детите. Според народната вяра, когато настъпи засушаване, то е заради сторен грях. Според строгите норми на общуване в живота на патриархалните българи изневярата, блудството, кръвосмешението, зачеването на дете без брак от мома и вдовица и раждането на такова дете е тежък грях.

продължава>

 

ГРЪЦКОТО НАХЛУВАНЕ В ПЕТРИЧКО ПРЕЗ 1925 Г. (ПЕТРИЧКИЯТ ИНЦИДЕНТ)

Гръцките жестокости и варваризъм продължават и след Първата световна война. Това, което не беше доизклано и изгонено от народа ни в Тракия и Егейска Македония след Балканските войни, беше прогонено с българо-гръцките преселнически спогодби. Тези спогодби са: Конвенцията между България и Гърция относително свободата за емиграция на малцинствата, подписана на 27 ноември 1919 година в Нйоий на Сена; Правилникът по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства, изработен от Смесената комисия по гръцко-българското изселване въз основа на горната конвенция. (Обнародвани в брой 68 на „Държавен вестник” от 28 юни 1922 г.); Спогодбата между България и Гърция „Моллов–Кафандарис” за свободата на емиграцията на малцинствата. Женева, София, 9 декември 1927, 3 и 13 април 1928 г.; Планът за изплащанията, които България и Гърция ще извършат в изпълнение на Гръцко-българската конвенция за взаимното и доброволно изселване на малцинствата, подписана в Ньоий-на-Сена, на 27 ноември 1922 г., одобрен от Министерския съвет с XV-то постановление, взето в заседанието му от 20 септември 1922 г., Протокол № 91 и възприет от Смесената комисия за гръцко-българското изселване в заседанието й от 8 декември 1922 г.; Протоколът на Международния комитет на експертите и съглашение между България и Гърция относно репарационните плащания и изпълнението на спогодбата „Моллов–Кафандарис”. Лондон,  Атина, София, 11 ноември 1931, 21 януари, 24 март 1932 г.;

продължава>

 

ЗАБРАВЕНИЯТ ДНЕС Д-Р ИВАН КАСАБОВ – ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ДЕЙЦИ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ

Когато през 1905 г. излизат спомените на д-р Иван Касабов, те изведнъж променят начеващата българска историография и дават нова насока на революционната мемоаристика, тъй като дотогава много факти, свързани с революционното движение на българите през Възраждането и с биографиите на Георги С. Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. или са премълчавани, или са били неизвестни. Казаното от Захари Стоянов и Стоян Заимов не само е допълнено, но и конкретизирано с напълно неизвестни факти от периода не само на „Комитетското десетилетие”, но и на зараждането и развитието на революционните идеи сред българската емиграция в Сърбия и Влашко. Като че ли неговите мемоари отприщват мисълта и спомените и на други негови съвременници, за да бъдат уточнени и редица важни моменти и детайли от епохата на революционните борби до Руско-турската война (1877 - 1878). Макар че тази малка книжка никога повече не беше препубликувана и днес е библиографска рядкост, тя става един от основните извори на всички изследователи на този период (Вж. изследванията на Д. Т. Страшимиров, проф. Михаил Димитров, проф. Иван Унджиев, проф. Христо Гандев, проф. Александър Бурмов, проф. Димитър Косев, проф. Николай Генчев, проф. Веселин Трайков, проф. Иван Стоянов и др.).

продължава>

 

ЕДНА ВАРДАРСКА БАЛАДА

След участието си в Ноемврийското въстание през 1831 г. срещу руското владичество в Полша полският революционер Михаил Чайковски намира политическо убежище в Турция. В Цариград той влиза във връзка с Неофит Бозвели, Георги С. Раковски, д-р Стоян Чомаков и Иларион Макариополски.
През 1861 г. Чайковски предприема обиколка из българските земи. От това пътуване той оставя своите пътни бележки, които отпечатва през следващата година. С руски параход през август той пристига в Солун. Оттук пътят му го отвежда през Енидже Вардар, Воден, Остров, Баница, Битоля, Прилеп и Велес. Задържа се известно време във Велес, оттам продължава за Скопие и след това заминава за Косово. Където минава полският революционер, среща само българи. През 1868 г. в Лайпциг на полски език излиза от печат том първи от неговите писания. Тук отново е отпечатан разказът от пътуването му през Македония.

продължава>

 

СВЕТИ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

На 29 юни Светата Църква чества паметта на великите апостоли Петър и Павел, погинали на този ден за тържеството на христовата вяра. Петър, който първоначално се наричал Симон, се родил в едно малко селище, Витсаида, на брега на Галилейското езеро. Негов брат бил Свети Андрей Първозвани, първият, който по указания на Свети Йоан Кръстител тръгнал след Иисус Христос, апостолът проповядвал по Черноморското крайбрежие и Скития. Свети Андрей завел своя брат при Спасителя, казвайки му, че е открил Месията. Иисус го нарекъл „Кифа” (на еврейски) или „Петър” (на гръцки), което ще рече камък. Веднъж се случило така, че Иисус Христос проповядвал от лодката на Петър, той и брат му Андрей били рибари. Учителят наредил на Петър да хвърли мрежата за риба. Тогава Петър изразил съмнение, че ще има улов, тъй като те цяла нощ не били хванали нищо. Въпреки това хвърлил мрежата и имало толкова много риба,че мрежата се раздирала. Петър с помощта на Яков и Йоан напълнили две лодки с риба. При вида на стореното чудо Петър паднал в нозете Христови и искрено и смирено се покаял. От този миг насетне Петър посветил живота си на служение Богу. Случило се веднъж Иисус да попита своите ученици за кого го мислят човеците - едни казали за Йоан Кръстител, други  - за Пророк Илия, трети - за Йеремия... Тогава Симон Петър отговорил: „...Ти си Христос, Синът на живия Бог!”. Тогава Спасителят рекъл: „...Блажен си ти,  Симоне, сине Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата!

продължава>