ОБРАЗЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ СВЕТЕЦ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ, ПОКАЗАН ОТ ВИЗАНТИЕЦА ТЕОФИЛАКТ ОХРИДСКИ

Вече почти 11 века сред народа ни не замира култът към св. Климент Охридски. Името му е толкова популярно сред българите и днес и един бегъл поглед ще покаже, че десетки хиляди носят това име. Нашите деца още от ученическата скамейка знаят, че св. Климент се нарежда на първо място след българските и славянските просветители - св. св. Кирил и Методий, и сред Светите седмочисленици. Написаното за него е толкова огромно и всеобхватно, че тук не може, а и не му е мястото да бъде споменавано. Посвещават му се специални научни конференции и симпозиуми, а българската Алма матер - Софийският университет, по право носи неговото име и стои като символ за близостта и свързаността му със Светите братя, редом до нашата Народна библиотека, която пък носи тяхното име. Този просветен център на България е допълнен и с техните паметници в градинките срещу Университета и пред Библиотеката.

продължава>

 

КОЙ?

Статия от Захари Стоянов

Представяме Ви още една блестяща, почти непозната, статия на Захари Стоянов. В нея отново личи талантът на големия възрожденец като публицист. Захари Стоянов пак се спира на една от любимите си теми – политиката на „освободителката” Русия  спрямо България. Като голям български патриот той е възмутен от антибългарските действия на „дядо Иван”. За него няма съмнения,  че любимата на мнозинството българи и до днес Русия води антибългарска политика. Захари Стоянов обаче не налага тезата си пряко. Напротив, озаглавява статията си с краткото „Кой?”. После излага в тяхната последователност всички антибългарски действия на руската царска дипломация след Съединението на Княжество България с Източна Румелия – първият самостоятелен и независим ход на българския народ по отхвърляне оковите на Берлинския договор, в което събитие авторът на статията е активен участник.

продължава>

 

ГДЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО РОБСТВО? СТАТИЯ ОТ ЗАХАРИ СТОЯНОВ

Любима тема за всички русофили е тази за турското робство и за руското освобождение на България. Това е тема, която много се експолоатира обикновено в дните около 3 март и се изражда често в митовете за ,,тъмните векове” на робството и за безкористната помощ на ,,дядо Иван”, счупил в името на любовта, православието и славянството турските робски окови за българския народ. 
Тези митове отдавана са оборени от съвременната историография, но все още битуват в съзнанието на мнозинството българи. Та какъв роб в античния, класически смисъл на думата е бил българинът през XIX век например щом той има собственост, макар и не гарантирана в деспотична държава като Османска Турция, но същият българин може свободно, стига да има възможност и желание,  да пътува и да се учи в цяла Европа. Е, българинът не е свободен, но не е и роб в класическия смилъл на този институт, регламентиран в древния Рим. От всички горепосочени ,,привилегии” например е бил лишен руският  крепостен селянин.
А за за целите на политиката на ,,дядо Иван” на Балканите отдавна е доказано, че те съвсем не са пробългарски и освободителни, въпреки че ни се представят за такива.

продължава>

 

НЕПОЗНАТИЯТ ХРИСТО БОТЕВ - НЕПРИМИРИМ НАРОДЕН ТРИБУН И РЕШИТЕЛЕН ПРОТИВНИК НА ВСЕКИ ПОРОБИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

,,… секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение във всяко едно отношение се стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!” е девиза на нашия живот.’’

Христо Ботев, в. „Знаме”, 4 април 1875 г.

 

продължава>

 

АКАДЕМИКЪТ БАНКЕР ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ, КОЙТО ПОДЕЛИ МАКЕДОНИЯ СЪС СЪРБИТЕ

Едно от най-големите имена в българското финансово и банково дело е Иван Евстратиев Гешов. Гешов е същевременно виден политик и държавник, изявен дипломат и учен от голяма величина. Въпреки че през последните години българската общественост имаше възможност да се запознае с неговата биография, със спомените му и с част от неговото, макар и разпръснато документално наследство, определено може да се каже, че той и до днес остава недостатъчно познат за съвременните българи. Това, което нашите съвременници са прочели за него оттук-оттам, в повечето случаи доста негативно, трудно е да си представят неговия образ. Възможност за това ще дадат неговите завладяващи и интересни спомени, писани и публикувани през различни години и в различни издания и периодичен печат. В тях се намира истината, колкото и скромно изречена, за неговата личност и дело.

продължава>