ЧЕРНОТО ЗНАМЕ

След триумфалния рой от трицветни знамена на радостта и победата, които на 6 април 1885 г. (1000-годишнината на славянските просветители) се развяваха из Пловдив, издигаше се замислено и македонското знаме от чер плат, държано от един дебърец в народното си рухо. Три имена личаха на траурното знаме: Кирил и Методий, Македония! Тая гледка пронизваше сърцето с дълбокия си трагизъм.

продължава>

 

МАЙСКИЯТ МАНИФЕСТ - ЕДИН ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ УДАРИ НА КОМУНИСТИТЕ СРЕЩУ МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ И СРЕЩУ БЪЛГАРЩИНАТА

Преди да се спра на Майския манифест от 1924 г. и да ви предложа да прочетете пълния му текст, ви предлагам по-долу кратки встъпителни думи, за да ви стане ясен механизмът, с който беше направен опит най-дълго съществувалата българска националноосвободителна организация да бъде вкарана в коловоза на световния комунизъм с цел, ако не да бъде привлечена като съюзник в борбата за победата на световната социалистическа революция, то поне да бъде дискредитирана в очите на народните маси и на нейните последователи. Тук трябва преди всичко да откроим голямата роля в тази игра на българския комунистически и коминтерновски ръководител Георги Димитров. Грешният ход от страна на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация беше бързо изправен, но последствията и пораженията от него останаха дълги години да тежат върху развитието на македонското освободително движение.

продължава>

 

ПЕЙО К. ЯВОРОВ КАТО УЧАСТНИК В МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ

Макар мнозина да познават поезията, публицистиката и спомените на Пейо Яворов, посветени на македонските и тракийските българи и дейността му като активен участник в българския културен живот на границите на две столетия, все още има неизвестни и непознати моменти от неговия живот и дейност. Почти две десетилетия от живота си той посвещава на борбата на поробените българи от Македония и Одринско като поет, публицист, журналист, четник, войвода и задграничен представител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в София. П. К. Яворов е и близък приятел и съратник на бележитите ни революционери Гоце Делчев, Тодор Александров, Христо Матов, Тодор Лазаров и още редица от водачите на ВМОРО. В българските архиви има още редица непроучени документи за неговия живот и дейност - на поет, драматург, редактор на вестниците на ВМОРО и на сп. „Мисъл” и член на литературния кръг „Мисъл” и революционер. С дейността си П. К. Яворов се нарежда сред духовните и революционните водачи на народа ни и може би руският журналист Вл. Викторов Топоров има право, като нарича първото десетилетие на ХХ век „Времето на Яворов”.

продължава>

 

ТРАКИЙСКИЯТ БЪЛГАРИН ДИМИТЪР КУДОГЛУ

Повод за тази статия стана опитът ми да открия някои данни за тракийския българин Димитър Кудоглу в Интернет. С голямо разочарование открих, че почти е изличен споменът за живота и делото на този изключителен човек - най-големият дарител за българското здравеопазване през ХХ век. Най-често срещаните въпроси са защо неговата фамилия не окончава на –ов или –ев, какво пък е направил толкова или какви са тези българи в Беломорска Тракия? Искам да разкажа неговата история, която е много поучителна и примерът му ни е необходим днес, в началото на новия ХХІ век.

продължава>

 

НЕ ВЕРВАЙТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ

Наближават поредните избори за президент на България и за местни органи на властта. И колкото повече изборите наближават, толкова повече се активизират българските политици и започват да кроят най-различни планове за докопване до властта, която власт да им гарантира максимално изгодно място на държавната трапеза за ново четиригодишно разбойническо  грабене. За тази цел, както си е редно, започнаха масови социологически проучвания, които да посочат  какво най-много му тежи на българския народ, къде най-много го стяга чепикът, какво най-много искат българите да се промени, какво трябва веднага да се направи  и т. н. и т.н. Особеното тук е, че тези научни изследвания и социологически  проучвания се правят не с цел да бъде подобрено положението на българите, не с цел да се подобрят икономическите условия у нас и съвсем не с цел да се повиши жизненият стандарт на българския народ, било чрез повишаване на заплатите или на мизерните му пенсии.

продължава>