СТЕФАН СТАМБОЛОВ И МАКЕДОНИЯ

Двама български министър-председатели – Стефан Стамболов и Александър Стамболийски, бяха убити по най-жесток начин от македонци. С какво тези държавници и политици бяха разгневили буйните и трудно управляеми наши сънародници от югозападните български краища? Искам да направя една предварителна декларация, че в понятието „македонци” влагам само точно определен условен смисъл, т.е. българи, родени в Македония. По отношение на Стамболийски този въпрос съм го разглеждал и друг път и може да разгърнете страниците на сайта „Сите българи заедно” и книгата „БЗНС, Ал. Стамболийски и ВМРО” и ще си припомните. Но с какво именно „диктаторът” Стамболов ги беше разгневил, за да се разправят с него по най-жесток начин и това убийство да постави началото на черната българска хроника на убитите министър-председатели?

продължава>

 

ПОП АНГЕЛ ЧОЛАКОВ СТАВА ЖЕРТВА НА ПЪРВОТО ПОЛИТИЧЕСКО УБИЙСТВО В СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

През 1886 г. цяла България е разтърсена от едно политическо убийство, жертва на която става големият родолюбец свещеник Ангел Чолаков. Но кой е поп Ангел Чолаков и как се е стигнало до убийството на свещеник в свободна България? Документални сведения за детските и по-ранните младежки години на поп Ангел няма. Известен е само фактът, че е единствен син на новаковския първенец и родолюбец Тодю Чолака. Баща му е получил това прозвище, което става фамилно име на целия род, заради отсечените му пръсти на едната ръка в неравна схватка с турците. Човек с буен и непокорен нрав, той е един от помагачите на легендарния хайдутин Ангел войвода. Тайните посещения на хайдутите на Ангел войвода са били улеснени от разположението на къщата на Таню Чолака с двете му воденици. Те са се намирали в самия край на село Новаково. Само едно дере с тясна поляна, на което е било селското гробище с параклиса „Св. Архангел” ги е отделяло от гъстата гора - убежище на хайдутите. В Новаково се е разказвала легендата за облога между Таню Чолака и Ангел войвода: кой от двамата е по-точен стрелец? Върху надгробен паметник поставили свещи, по които двамата стреляли. Облогът завършил без победител, защото с по един изстрел свещите са били съборени и от Таню Чолака, и от легендарния войвода. В такава обстановка е израстнал роденият през 1851 г. Ангел.

продължава>

 

ДУШО ЖЕЛЕВ – ЕДИН ОТ НЕЗАСЛУЖЕНО ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ

През 2001 г. заедно с колежката Ива Бурилкова от Централния държавен архив от София и с директорите на Архив на Македония в Скопие и на Историческия музей и галерия в Кавадарци Зоран Тодоровски и Петър Камчевски издадохме два тома със спомени, дневници и документи за революционните борби в Тиквешията. Томовете бяха представени пред местната тиквешка общественост в главния град на Тиквешията Кавадарци от двама македонски професори – проф. Кирил Темков и проф. Гане Тодоровски. Успехът на това съвместно издание в Македония беше невероятен. Никога няма да забравя думите на Гане Тодоровски, който не знам от къде беше набрал смелост и недвусмислено заяви, че след излизането на това издание вече за всички е ясно, че македонците и българите имат не само общи корени, но и обща история. После мастития скопски учен бързо забрави какво е говорил, но пък направи бърза научна кариера и се нареди сред македонските академици-измамници и манипулатори.

продължава>

 

СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

На 21 май вярващите християни почитат император Константин Велики и неговата майка Елена. Тяхната ревност и заслуги към християнската вяра са толкова големи, че църквата ги обявява за светци и равни на първите апостоли. От IX в. насетне е отредено честването им да бъде на 21 май. Свети Константин е роден в гр. Ниш през 274 година. Баща му, Констанций Хлор, бил император на Западната Римска империя и се славил с толерантното си отношение към християните. Когато умрял в Британия, за негов заместник бил определен синът му Константин през 306 година. Константин уравлявал с мъдрост и любов и областите му се славили с мир и благоденствие. В 312 година римляните се обръщат с молба за помощ към Константин да ги избави от тиранина Максенций, който управлявал Рим. Преди голямата битка Константин получава знак от  Бога - на залез слънце императорът и войката му видели звезден, сияещ кръст и надпис „С това ще победиш”.

продължава>

 

ГРИГОР НАЧОВИЧ – „ТОЗИ ОТ ПЪРВА ВЕЛИЧИНА ПОЛИТИЧЕСКИ БОРЕЦ”

Бих искал да започна с думите на проф. Андрей Пантев по отношение на личността и делото на Григор Начович, който с няколко изречения прави един блестящ портрет на големия политик и държавник: „Животът на Григор Димитров Начович, протекъл между 22 януари 1845 и 4 януари 1920 г., плътно и активно обхваща всички съдбоносни събития в модерната история на България. Чудно ли е тогава, че самият той често бе обект на всевъзможни славословия и двусмислени закачки, бе пример на порядъчност и непостоянност, на принципност и двуличие, на геройство и благоразумно изчакване, често наричано страх, на твърда последователност и противна изменчивост?

продължава>