КАК НАСЕЛЕНИЕТО НА ОХРИД СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1944 ГОДИНА

След като българските земи отново са разпокъсани с Ньойския мирен договор през 1919 г., една от старите български столици – Охрид, попада отново под сръбско иго. Македония отново е обявена за Южна Сърбия и Вардарска Бановина, а населението й за „сръбско". Започва страшна насилствена денационализация над останалите българи извън границите на царството. През 20-те години един български учен, охридчанинът академик Иван Снегаров, писа, че Охрид въздейства на българите така, както Ерусалим на евреина и Киев на русина. От сърцето на българите оттатък и отсам границата обаче не може да се изтрие българският дух, въпреки че немалко е направено в тази насока. Почти всеки български дом в Македония дава скъпи жертви за българщината. С подкрепата на Германия през април 1941 г. Македония отново е освободена. На 17 април 1941 г. вестникът на македонската българска емиграция в новия свят – „Македонска трибуна", съобщава на първа страница за „Македонския Великден". Кинохрониките и фотографиите от това време са запечатали паметни мигове от освобождението на Македония.

продължава>

 

ЧЕСТВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА

В българската традиция съществуват празници, които са с хилядолетна история. Празници, чиито корени са в дълбока, езическа древност, които са устояли на времето и макар и претърпели частични промени, са живи и днес. Такова е и тържеството на светеца-покровител на селището, на рода и фамилията, на отделния човек или занаятчийската еснафска общност. Българите наричат тези празници служба, светец, курбан, оброк, черква, манастирище и т.н.

продължава>

 

ИВАН МИХАЙЛОВ, МПО, В. "МАКЕДОНСКА ТРИБУНА" И ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В САЩ

Животът и дейността на българската политическа емиграция след 1944 г. се вписва в общата българска политическа история, макар и пренебрегвана и заклеймявана през един почти половинвековен период. Колкото и да са пълни и обективни излезлите през последните десетилетия изследвания и документални публикации то към тях могат да се прибавят и сега, а и в бъдеще, нови извори които да осветлят колкото се може по-точно, както дейността на отделни личности от емиграцията, така и на организациите, които емиграцията създава в Западна Европа и САЩ.

продължава>

 

ИВАН МИХАЙЛОВ В ОБЕКТИВА НА ПОЛИЦИЯ, ДИПЛОМАЦИЯ, РАЗУЗНАВАНЕ И ПРЕСА

През есента на 2006 г. излезе от печат една документална книга за Иван Михайлов, която озаглавих “Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса”. Върху нея работих няколко години и ако днес трябваше отново да я издавам, само бих я допълнил с новооткрити документи, без да сменям концепцията си. Какво имам предвид? В нея съм включил не само разнородни по вид и характер документи, и не само представящи големия български революционер в благоприятна, в положителна светлина, но и такива, които са напълно негативни, написани от негови противници, както от лявата политическа преса, така и от правителствения печат (в. “Нови дни”), а и от отцепници от ВМРО.

продължава>

 

ЗАЩО РУСИЯ ПОДКРЕПИ ВРАГОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1913 г., СЛЕД КАТО БЕШЕ ПОДПИСАЛА ВОЕННАТА КОНВЕНЦИЯ ПРЕЗ 1902г. ДА Я ПАЗИ?

От детските си години помним стиховете на народния поет – „Кат Русия няма втора, тъй могъща на света, тя е нашата опора, тя е нашта висота…” и т.н. След повече от едно столетие възпитаване на нашия народ в славянофилство и в любов към «двойния освободител» - Русия би било добре да се погледне и зад завесата, спусната от държавници, политици и дипломати, биле те русофили или русофоби, за да се види как наистина стоят нещата. Но за това са необходими очи, разум и търпение, а на първо място и много знания.

продължава>