ДУШО ЖЕЛЕВ – ЕДИН ОТ НЕЗАСЛУЖЕНО ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ

През 2001 г. заедно с колежката Ива Бурилкова от Централния държавен архив от София и с директорите на Архив на Македония в Скопие и на Историческия музей и галерия в Кавадарци Зоран Тодоровски и Петър Камчевски издадохме два тома със спомени, дневници и документи за революционните борби в Тиквешията. Томовете бяха представени пред местната тиквешка общественост в главния град на Тиквешията Кавадарци от двама македонски професори – проф. Кирил Темков и проф. Гане Тодоровски. Успехът на това съвместно издание в Македония беше невероятен. Никога няма да забравя думите на Гане Тодоровски, който не знам от къде беше набрал смелост и недвусмислено заяви, че след излизането на това издание вече за всички е ясно, че македонците и българите имат не само общи корени, но и обща история. После мастития скопски учен бързо забрави какво е говорил, но пък направи бърза научна кариера и се нареди сред македонските академици-измамници и манипулатори.

продължава>

 

СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

На 21 май вярващите християни почитат император Константин Велики и неговата майка Елена. Тяхната ревност и заслуги към християнската вяра са толкова големи, че църквата ги обявява за светци и равни на първите апостоли. От IX в. насетне е отредено честването им да бъде на 21 май. Свети Константин е роден в гр. Ниш през 274 година. Баща му, Констанций Хлор, бил император на Западната Римска империя и се славил с толерантното си отношение към християните. Когато умрял в Британия, за негов заместник бил определен синът му Константин през 306 година. Константин уравлявал с мъдрост и любов и областите му се славили с мир и благоденствие. В 312 година римляните се обръщат с молба за помощ към Константин да ги избави от тиранина Максенций, който управлявал Рим. Преди голямата битка Константин получава знак от  Бога - на залез слънце императорът и войката му видели звезден, сияещ кръст и надпис „С това ще победиш”.

продължава>

 

ГРИГОР НАЧОВИЧ – „ТОЗИ ОТ ПЪРВА ВЕЛИЧИНА ПОЛИТИЧЕСКИ БОРЕЦ”

Бих искал да започна с думите на проф. Андрей Пантев по отношение на личността и делото на Григор Начович, който с няколко изречения прави един блестящ портрет на големия политик и държавник: „Животът на Григор Димитров Начович, протекъл между 22 януари 1845 и 4 януари 1920 г., плътно и активно обхваща всички съдбоносни събития в модерната история на България. Чудно ли е тогава, че самият той често бе обект на всевъзможни славословия и двусмислени закачки, бе пример на порядъчност и непостоянност, на принципност и двуличие, на геройство и благоразумно изчакване, често наричано страх, на твърда последователност и противна изменчивост?

продължава>

 

ЕДИН БЛАГОРОДЕН ЖЕСТ НА ПОЛСКАТА РЕПУБЛИКА КЪМ ИВАН МИХАЙЛОВ И ВМРО

За пребиваването на Иван Михайлов в Полша (1938 - 1940 г.)

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. водачът на ВМРО Иван Михайлов емигрира заедно със съпругата си революционерката Мелпомена (Менча) Кърничева в Турция. В Турция те получават политическо убежище и пребивават точно четири години, до есента на 1938 г. Оттогава започва нов етап в живота на революционера. Семейството на революционера е в Полша до началото на 1940 г.
След подписването на Солунското споразумение от 31 юли 1938 г. Гърция настоятелно иска от турската страна Ив. Михайлов да бъде изгонен от Турция, смятай­ки че неговото оставане на Балканите ще оказва влияние върху българо-югославското сближение. Същевременно пък от своя страна югославските власти настояват пред Турция да им бъде предаден Ив. Михайлов, тъй ка­то в негово лице те виждат главната опасност.

продължава>

 

КАКВО КРИЯТ БЪЛГАРСКИТЕ АРХИВИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА?

Външната политика на България за периода от 1939 до 1944 г. и участието на България във Втората световна война винаги са будели интереса както на изследователите, така и на обикновените читатели. С голямо внимание бяха посрещнати спомените и дневниците на водещи български политици, държавници, военни, дипломати, общественици и др., сред които са дневниците на проф. Богдан Филов, на генерал Никола Михов, на Любомир Лулчев, на Георги Димитров, на Васил Митаков, на Евдокия Филова, на Първан Драганов, спомените на професор Александър Цанков, на Константин Муравиев, на Стойчо Мошанов, на П. К. Чинков, на царица Йоанна, на Петър Нейков, на Димо Казасов, на Григор Чешмеджиев, на Стоян Петров – Чомаков, на Стефан Груев, на д-р Николай Николаев, на Иван Станчов, на генерал Иван Попов, на Цола Драгойчева, на полковник Стефан Недев, на Константин Кацаров, на Стефан Танев, на Стефан Попов, на Христо Огнянов, Петър Тодоров, Коста Тодоров, капитан ІІ ранг Коста Скутунов и др.

продължава>