ГЕНЕРАЛ КОНСТАНТИН ЖОСТОВ - ВОЕНАЧАЛНИКЪТ, КОЙТО СЪСТАВИ ПЛАНА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1915 Г.

Предложеният на вашето внимание дневник на ген. Константин Жостов е оформен от ген. Сава Савов заедно с неговите спомени през 30-те години като едно цяло, под заглавие „Неща, които се знаят от малцина и са едни от интимните причини за погромите на България”. Съхраняват се в Централния държавен архив във фонда на Димо Казасов (№ 780 к).
И ген. Савов, и ген. Жостов се посвещават на военната кариера от най-ранни години. Техният живот минава по бойните полета на войните за освобождение и обединение. И двамата служат както по върховете на военното ведомство, така и в свитата на държавния глава - цар Фердинанд Сакскобургготски, и са в преки контакти както с царския двор, така и с главнокомандващия българската армия ген. Никола Жеков и българските политици и държавници, германски, австро-унгарски и турски военачалници и монарси. Дневникът на ген. К. Жостов крие толкова тайни и може би това беше причината доскоро да не види бял свят. В него се съдържат факти, които или са били неизвестни, или просто са останали скрити. Пред вас директно изпъкват образите на цар и главнокомандващ както в интимната им среда, така и като такива, останали неизвестни пред обществеността. Затова дали трябва да повярвате на всичко, което ще прочетете, това сами ще прецените.

продължава>

 

ПРИКАЗКА ЗА ТОРЛАЦИТЕ

Имало едно време едни достойни, горди и непокорни хора. Има ги и сега. Наричат ги торлаци. Хората с белите дрехи, бели като снега по Балкана и босилека в момината градина. Те живеят в дивно място, там, където планината докосва небето, там, където започва безкраят!
Учените още спорят за произхода им. Едни ги определят като наследници на древните траки, други виждат в тях потомци на прабългарски воини.
Казват, че силата им идела от дълбоките и жилави корени, пуснати в българската земя. От предаността им към Христовата вяра, обединила православни и католици да съграждат тук школа, черкви, манастири.

продължава>

 

КРЪСТЮ ЛАЗАРОВ - НЕПРИМИРИМИЯТ БОРЕЦ СРЕЩУ СРЪБСКАТА ПРОПАГАНДА В МАКЕДОНИЯ

Гостоприемството на народа и земята ни почти винаги се е обръщало срещу нас, българите. Ако човек погледне картата и статистиките на Македония, ще установи как пълзящата сръбска колонизация е превземала метър след метър, село след село и черква след черква от граничещите със Сърбия български територии. И до днес населението в тези територии се определя като сръбско в последните преброявания във Вардарска Македония. Още на границата между ХІХ и ХХ век Кумановският край ще даде една от най-скъпите си жертви срещу сръбската пропаганда - учителката Екатерина Симидчиева.

продължава>

 

МЯСТОТО НА ДИМО КАЗАСОВ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗАГОВОРИ И ПРЕВРАТИ (9 юни 1923 г., 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г.)

На 3 март 1878 г. беше възстановена българската държава. Една от характерните черти на Третата българска държава бяха превратите. Още неукрепнали държавните институции и структури, и на 27 април 1881 г. първият български княз Александър Батенберг, подкрепен от руския император и българските консерватори, осъществява държавен преврат и суспендира Търновската конституция, извоювайки си правото да управлява, без да се съобразява с конституцията и парламента. В историята този период е наречен Режим на пълномощията. Народното събрание беше разгонено и се сформира послушно парламентарно мнозинство, което стана историческо с това, че Второто Велико народно събрание заседаваше в родния град на големия български присмехулник Алеко Константинов - Щастливеца.

продължава>

 

НЕПРИМИРИМИЯТ КЪМ ФАЛШИФИКАЦИИТЕ - ПРОФЕСОР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ

Професор Петър Мутафчиев е един от най-изтъкнатите български учени, непримирим към фалшификациите на родната ни история. Той е един от най-авторитетните български историци медиевисти и византолози. Макар че в продължение на десетилетия неговото творчество беше подложено на безоснователна критика или на пълно отричане, а след като и те се оказаха безсилни, то беше оставено без каквото и да било внимание, само и само за да бъде забравено.

продължава>