ДНЕВНИКЪТ НА РЕГЕНТА ГЕНЕРАЛ НИКОЛА МИХОВ – УНИКАЛНА ХРОНИКА ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА ПРЕЗ 1944 Г.

През 1943 г. положението по бойните полета на Втората световна война се променя коренно. Червената армия вече се е окопитила и започва своето настъпление на запад, изтласквай­ки немските части от собствената си територия. Германия и съюзниците й, сред които и България, с нарастващ страх очак­ват откриването на Западния фронт, което в общи линии е ре­шено на срещата на тримата големи. Германия започва да тър­пи поражения и в Северна Африка. Предстоящо е и откриване­то на нов фронт откъм Средиземно море. България, макар и съюзник след подписването на Тристранния пакт, не се включ­ва в преките военни действия. На нейната армия са възложени охранителни и полицейски функции в Македония и Беломорието.

продължава>

 

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ВЕЛИКДЕН)

Възкресение Христово е най-големият християнски празник. Светите отци на църквата го определят като „празник на празниците и тържество на тържествата”. Страданието, кръстната смърт и Възкресението на Иисус Христос ни спасява от греха, проклятието и смъртта и примирява човеците с Бога. Във вехто заветните писания на пророк Исая четем: „... Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония, наказанието за нашия мир биде върху Него и чрез Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:4-5). Чрез светата Христова кръв и славното Му Възкресение се дава надежда на вярващите за вечен живот. За това и на празника в Тропара се пее: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живота подари”.

продължава>

 

ЗАЩО СЪВЕТСКИЯТ АГЕНТ ПАВЕЛ ШАТЕВ НАМЕРИ СМЪРТТА СИ НА БИТОЛСКОТО СМЕТИЩЕ?

На 30 януари 1951 г. битолчани намират мъртъв на градското сметище един възрастен окъсан мъж. Кой беше този отхвърлен от скопските отцеругатели старец? Това беше последният оживял солунски атентатор Павел Шатев, който през 1903 г. взриви френския параход „Гудалкивир” в Солунското пристанище? Неговият живот беше изпълнен с невероятни авантюри, които можеха да се случат само в холивудските измислици, които ни заливат непрекъснато от екрана. Защо кръволокът Й. Б. Тито и неговият верен лакей и злодей Лазар Колишевски бяха захвърлили този безвреден вече старец като стар износен цървул на битолското сметище. Всичко ли беше използвано и изстискано от този бележит авантюрист? На сметището ли му беше мястото на доскорошния министър на правосъдието в първото македонско правителство на Лазар Колишевски? На първите избори за парламент на Югославия П. Шатев е избран за народен представител, а на 27 октомври 1944 г. е делегат на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония).

продължава>

 

ОБРАЗЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ СВЕТЕЦ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ, ПОКАЗАН ОТ ВИЗАНТИЕЦА ТЕОФИЛАКТ ОХРИДСКИ

Вече почти 11 века сред народа ни не замира култът към св. Климент Охридски. Името му е толкова популярно сред българите и днес и един бегъл поглед ще покаже, че десетки хиляди носят това име. Нашите деца още от ученическата скамейка знаят, че св. Климент се нарежда на първо място след българските и славянските просветители - св. св. Кирил и Методий, и сред Светите седмочисленици. Написаното за него е толкова огромно и всеобхватно, че тук не може, а и не му е мястото да бъде споменавано. Посвещават му се специални научни конференции и симпозиуми, а българската Алма матер - Софийският университет, по право носи неговото име и стои като символ за близостта и свързаността му със Светите братя, редом до нашата Народна библиотека, която пък носи тяхното име. Този просветен център на България е допълнен и с техните паметници в градинките срещу Университета и пред Библиотеката.

продължава>

 

КОЙ?

Статия от Захари Стоянов

Представяме Ви още една блестяща, почти непозната, статия на Захари Стоянов. В нея отново личи талантът на големия възрожденец като публицист. Захари Стоянов пак се спира на една от любимите си теми – политиката на „освободителката” Русия  спрямо България. Като голям български патриот той е възмутен от антибългарските действия на „дядо Иван”. За него няма съмнения,  че любимата на мнозинството българи и до днес Русия води антибългарска политика. Захари Стоянов обаче не налага тезата си пряко. Напротив, озаглавява статията си с краткото „Кой?”. После излага в тяхната последователност всички антибългарски действия на руската царска дипломация след Съединението на Княжество България с Източна Румелия – първият самостоятелен и независим ход на българския народ по отхвърляне оковите на Берлинския договор, в което събитие авторът на статията е активен участник.

продължава>