ИЛИНДЕН

На 20 юли Светата православна църква отбелязва старозаветния пророк Илия. Легендата разказва,че той е роден през 816 год. преди Христа в Галаадския град Тезвия и е от Аароновото коляно. Според едно предание баща му имал чудно видение за своя син – благообразни мъже беседвали с детето, повивали го с огън и го кърмили с огнен пламък. Свещениците тълкували това видение, че върху детето ще почива Божията благодат, че животът му ще бъде посветен на служение Господно и словото му ще бъде силно и действено като огън и ще гори като светило. Не случайно и името Илия значи крепост Господня.

продължава>

 

ЗА МЯСТОТО НА ЧЛЕНА НА ЦК НА ВМОРО ПАВЕЛ ХРИСТОВ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Преди 90 години, на 6 юни 1922 г. в София умира един от видните български революционери Павел Христов. Некролози за него отпечатват само вестниците „Илинден” и „Македония” и като че ли за него почти никой повече не си спомня за него. Но това не е точно така. Само няколко дни след смъртта му Тодор Александров изпраща до бившия битолски окръжен председател на ВМОРО и войвода Милан Матов кратка бележка само с няколко думи: „Павле като стар и голям грешник – не трябваше да умре от своя смърт…” Какво искаше да каже с тези думи тогавашният  ръководител на ВМРО, който е бивш съратник на П. Христов?

продължава>

 

УЧАСТИЕТО НА БИТОЛСКИЯ ВОЙВОДА КРУМ ПЕТИШЕВ ОТ ПЛЕВЕН В РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ В МАКЕДОНИЯ (1903–1930 г.)

Крум Петишев със своите спомени ни е оставил автентично историческо свидетелство за борбите за свободата на Македония. Те осветляват основни събития от тази борба и разказват за редица дейци на освободителното движение за един продължителен период от 27 години – от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. до оттеглянето му от активна революционна дейност през 1930 г. Цялото това време Крум Петишев прекарва с пушка в ръка в поробена Македония. Спомените разкриват жизнения път на един от мнозината българи от свободна България, приели освобождението на поробените си братя за своя лична съдба.
Крум Петишев е роден в Плевен през 1886 г. в чиновническо семейство. Родителите му са бесарабски българи, преселили се в България след Освобождението през 1878 г. През 1901 г. баща му умира и той е принуден да напусне училище и започне работа в една дърводелска фабрика в София.

продължава>

 

ОБИЧАИ ЗА ДЪЖД ПРИ БЪЛГАРИТЕ

В цялото етническо землище на българите са познати обичаи, които се изпълняват по време на суша с цел да се предизвика дъжд, за да се осигури така необходимата влага за посевите, за да има плодородие и благоденствие. В тези обичаи оживяват старинни вярвания и представи, идващи от дълбока древност, които по един необикновен начин са съчетани с идеите и възприятията на православната ни църква. Християнските норми на поведение, понятията за добро и зло, за праведно и грешно, за позволено и забранено са определящи в живота на старите българи. Ето защо и всяко зло, беда и болест, споходили селището, се възприемат като знак за това, че са нарушени старите повели на детите. Според народната вяра, когато настъпи засушаване, то е заради сторен грях. Според строгите норми на общуване в живота на патриархалните българи изневярата, блудството, кръвосмешението, зачеването на дете без брак от мома и вдовица и раждането на такова дете е тежък грях.

продължава>

 

ГРЪЦКОТО НАХЛУВАНЕ В ПЕТРИЧКО ПРЕЗ 1925 Г. (ПЕТРИЧКИЯТ ИНЦИДЕНТ)

Гръцките жестокости и варваризъм продължават и след Първата световна война. Това, което не беше доизклано и изгонено от народа ни в Тракия и Егейска Македония след Балканските войни, беше прогонено с българо-гръцките преселнически спогодби. Тези спогодби са: Конвенцията между България и Гърция относително свободата за емиграция на малцинствата, подписана на 27 ноември 1919 година в Нйоий на Сена; Правилникът по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства, изработен от Смесената комисия по гръцко-българското изселване въз основа на горната конвенция. (Обнародвани в брой 68 на „Държавен вестник” от 28 юни 1922 г.); Спогодбата между България и Гърция „Моллов–Кафандарис” за свободата на емиграцията на малцинствата. Женева, София, 9 декември 1927, 3 и 13 април 1928 г.; Планът за изплащанията, които България и Гърция ще извършат в изпълнение на Гръцко-българската конвенция за взаимното и доброволно изселване на малцинствата, подписана в Ньоий-на-Сена, на 27 ноември 1922 г., одобрен от Министерския съвет с XV-то постановление, взето в заседанието му от 20 септември 1922 г., Протокол № 91 и възприет от Смесената комисия за гръцко-българското изселване в заседанието й от 8 декември 1922 г.; Протоколът на Международния комитет на експертите и съглашение между България и Гърция относно репарационните плащания и изпълнението на спогодбата „Моллов–Кафандарис”. Лондон,  Атина, София, 11 ноември 1931, 21 януари, 24 март 1932 г.;

продължава>