КАРНЕГИЕВАТА АНКЕТА

През 1914 г. един от най-добрите познавачи на Балканския полуостров и на македонския въпрос проф. Павел Милюков дава интервю, което е отпечатано в списание „Илюстрация светлина”. То е озаглавено „За ужасите на новото равновесие на Балканите. Денационализацията на Македония”. В него големият руски учен историк накратко споделя впечатленията си като член на Международната комисия за разследване на причините и последиците от Балканските войни (1912-1913 г.). Преди да разкажем за учредяването и анкетата, която извършва тази комисия, искам да ви цитирам дословно впечатленията на този голям приятел на народа ни за това какво се беше случило и се случваше с българите в заграбената от гърците и сърбите Македония:

продължава>

 

ОКУПИРАНЕТО НА КЮСТЕНДИЛ ПРЕЗ 1922 Г. ОТ ЧЕТИТЕ НА ВМРО, КОМАНДВАНИ ОТ КОЧАНСКИЯ ВОЙВОДА ПАНЧО МИХАЙЛОВ И ЩИПСКИЯ ВОЙВОДА ЙОВАН БЪРЛЬО

Сърбоманството е стара язва в българския политически живот. То дори се оказа по-опасно за народа ни от русофилството, германофилството и т. н. Самостоятелното управление на БЗНС след Първата световна война се оказва именно един от най-срамните периоди в българския политически живот. Преди години един от водещите български историци отбеляза, че земеделското правителство не само има неправилно отношение към разрешаването на националния въпрос, но и в интерес на добросъседските отношения със Сърбо-хърватско-словенското кралство то започва все по-често да жертва Македония. От фактите и документите се вижда, че в тази дейност знамето на предателството на националните интереси се носи от самия Александър Стамболийски и от министрите от неговото правителство Александър Димитров и Райко Даскалов. В тази срамна кохорта на челно място сред предателите са и Коста Тодоров, Александър Оббов, Христо Стоянов, инж. Георги Вълков, д-р Г. М. Димитров, Димитър Мацанкиев и редица други.

продължава>

 

24 МАЙ 1941 г. ОХРИД ВЛИЗА ОКОНЧАТЕЛНО В БЪЛГАРИЯ

Има дати в историята на „българския Ерусалим”, които остават непреходни със своята значимост. Една от тези дати е 24 май 1941 г., когато след сериозна борба охридските българи си извоюват правото да живеят свободни в обединена България.
Охрид и цяла Вардарска Македония са заграбени от кралска Югославия през есента на 1918 г. Грабежът е узаконен от Великите сили - победителки в Първата световна война, чрез Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. След това настъпват страшните за всички охридчани и българи години на сръбската окупация. Управниците на Белград се заемат с невиждан терор да сърбизират цяла Македония, чието име даже е забранено официално. Българите обаче не желаят да станат сърби в обявената от Белград „Южна Сърбия”. Дават много жертви, но устояват на терора и запазват името си в очакване на по-добри за тях и за България дни. И те идват. Замислената като вечна, опираща се на несправедливост и възмездие спрямо победените система от мирни договори устоява само две десетилетия.

продължава>

 

ПЛЕНЕНИТЕ ЧУЖДИ ЗНАМЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Някои упрекват българските политици, а чрез тях и музейните работници, предимно от Националния военноисторически музей, в „криворазбрано чувство за световна солидарност”, което ни е оставило „без памет”. Били сме „любезни домакини, възпитани гости, отстъпчиви, търпеливи и послушни парици” и поради това не сме показвали пленените турски, руски, румънски, сръбски и др. бойни знамена. Упрекват ни, че НВИМ никога не е имал отделна зала за пленените противникови знамена. Колкото и да е силен този упрек, той не е достатъчно справедлив.

продължава>

 

ЗА БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ДО 1925 Г.

Темата за българо-турските отношения отскоро отново излезе на преден план на вниманието на нашата общественост, провокирана от редица улични простотии и изяви на незрели и неграмотни политици. Не че тя изобщо е слизала от вниманието на българите от далечния ХІV век, та до ден днешен. Преди ние да си отговорим на редица въпроси, първо Турция има да отговаря на немалко такива по отношение на нас, българите, макар че там продължават да мълчат или да използват историята и събитията според случая или според собствения си интерес.

продължава>