СИМЕОН ЕВТИМОВ - ИЗРАЗИТЕЛ НА МИСЪЛТА ЗА УЧАСТИЕТО, РАЗБИРАНИЯТА, СТАНОВИЩАТА И ДЕЙНОСТТА НА ВМРО

„Смъртта на Евтимов е една национална катастрофа."
Симеон Радев


Тези думи дават, макар и съвсем лаконична, но може би най-точна оценка за значението на Симеон Евтимов в нашия обществен живот през двадесетте и началото на тридесетте години на нашия век. Блестящ журналист, с прекрасен стил, с дълбочина на разсъжденията и сила на аргументацията, прекрасно запознат с миналото и настоящето на националноосвободителното движение на българите в Македония, той става един от най-изтъкнатите негови дейци. Близък съратник на водача на ВМРО Иван Михайлов, с перото си Евтимов блестящо защитава идеите на Организацията.
Роден е в с. Емборе, Кайлярско, на 11 септември 1897 г. Отрано остава сирак. Образование получава благодарение на Емборската българска община, която преценява способностите му и го изпраща като стипендиант в Солунската търговска гимназия. По време на Междусъюзническата война, едва петнадесетгодишен, Симеон Евтимов постъпва като доброволец в българската армия, където остава и през цялата Първа световна война. След края й успява да завърши средното си образование в Свищовската търговска гимназия. Известно време работи като чиновник в една френска книжарница в София и овладява добре френски език.

продължава>

 

EНЬОВДЕН

На 24 юни се почита денят на Свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Според евангелските писания в дните на управление на Цар Ирод в гр. Хеврон живеел благочестив свещеник Захарий с жена си Елисавета. Те нямали деца и въпреки напредналата си възраст усилено се молили Богу да ги дари със син. Веднъж, когато Захарий бил в храма, ангел господен му се явил и му казал, че Елисавета ще роди син, който ще нарекат с името Йоан. Ангелът предрекъл, че „..той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Дух Свети още в утробата на майка си, и мнозина синове израилеви ще обърне към техния Господ, и ще върви пред Него и в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!” (Лука 1:5-17).

продължава>

 

МАЛКАТА АНТАНТА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

Разгромена в Първата световна война, България губи значителни територии в Южна Добруджа, Македония, Западните покрайнини и Тракия. Българите, които са преобладаващото население в тези земи, не само не получават предвидените от мирните договори и Устава на Обществото на народите малцинствени права, но и са подложени на жестока денационализация, целяща интегрирането (на Вардарска Македония) или обезбългаряването (на Южна Добруджа и Тракия).
В междувоенния период всички български правителства, попаднали в тежка международна изолация, не са в състояние ефикасно да защитават националните интереси. Политиката на защита на малцинствените права на поробените българи и на мирната ревизия на Ньойския договор среща непреодолими пречки в балкански и международен план и противодействието на всички съседи, обединили се да защитят заграбеното от България в Ньой. Нещо повече, съседите на България взаимно си гарантират изгодното за тях териториално статукво чрез съюзни споразумения. Един от тези следвоенни съюзи на антибългарска основа е Малката Антанта.

продължава>

 

ЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА МИЯЧКАТА ЖЕНСКА НОСИЯ

 

ПО МАТЕРИАЛИ ОТ ФОНДА НА НАЦИОНАЛНИЯ  ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ)

Сред богатството от българско народно облекло в Националния етнографски музей се откроява колекцията от миячки женски носии. Те са от деветнадесетото столетие от с. Галичник, с. Лазарополе, с. Селце, Дебърско (най-много части от носии и пълни костюми), от гр. Крушево, с. Смилево, Битолско, от някои села от Велешко и Кичевско, населени с мияци.
Мияците като етнографска група от българския народ са слабо изследвани. За тях бегло споменават Ст. Веркович, К. Иречек, В. Григорович, В. Кънчов, Ев. Спространов, Г. Петров, Л. Милетич. В началото на четиридесетте години на XX век излиза „Книга за мияците” на Г. Трайчев. В неговия труд и в изследането на А. Алексиев се намират ценни данни за облеклото на мияците.

продължава>

 

ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ И АТЕНТАТЪТ В МАРСИЛИЯ – 1934 г.

Около името на Владо Черноземски витаят какви ли не слухове и легенди, които и до днес се разпространяват. Много от тях водят началото си от чуждестранната преса и от телеграфните агенции и което е любопитното българските вестници тиражират редица небивалици. Една от тях е че през 1927 г. той предлага на Иван Михайлов да се опаше около кръста с бомби, да влезе в Обществото на народите и да се самовзриви, за да се обърне най-после внимание от световната дипломация на тежкото положение на българите в Македония. Редица историци, повлияни пък от другите легенди за нацистко участие, както и от публично оповестените документи, открити от ЩАЗИ, не само, че търсиха, но и „намериха” нацисткия пръст в подготовката и осъществяването на Марсилския атентат, забравяйки, че интересите на нацистка Германия не бяха свързани нито с убийството на югославския крал Александър Караджорджевич, нито на френския външен министър Луй Барту.

продължава>