БЛАГОРОДНА БОЖИНОВА - ЕДНА БЪЛГАРСКА СВЕТИЦА

Голямата и корава българка Благородна Божинова познавах през последните години от живота й. Разговаряли сме неведнъж и дори успях да я убедя да си предаде личния архив в Централния държавен архив в София. Тя беше изключително интересен и увлекателен разказвач и събеседник. Бяха излезли двете издания на нейните спомени, които бях прочел на един дъх и с преклонение към тази българска мъченица и светица. Когато се срещахме, тя беше замислила да издаде по-кратък вариант от спомените си на английски език, тъй като беше получила много отзиви и молби за това от българите емигранти в новия свят, отвъд океана. Намерихме някакво решение, като се осигури малка сума за превода. Моя позната, която също произхождаше от видни български родове от Македония, се зае с превода. Един ден се срещнахме и разговаряхме с моята позната - преводачката. Думите й бяха, че откак е започнала да превежда спомените, вече не може да спи и си е съсипала нервите. Това наложи преводът да се даде и да се довърши от друг преводач.

продължава>

 

МИХАИЛ ГЕРДЖИКОВ - АНАРХИСТЪТ, ПОСВЕТИЛ ЖИВОТА СИ НА БОРБАТА ЗА СВОБОДА НА МАКЕДОНСКИТЕ И ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ

Едва ли човек, докоснал се на младини до огромния роман на Виктор Фалк „Мъртвите сибирски полета”, до „Записките на революционера” на Пьотр Кропоткин или до романите на Сергей Степняк-Кравчински и Иван Тургенев, ще забрави през целия си живот романтиката в борбата на руските анархисти. Руските и френските анархисти бяха учителите и на българските анархисти. Гоце Делчев ще настоява пред приятелите и съратниците си Симеон Радев и Михаил Герджиков по време на следването им в Женева да изпратят за ВМОРО руска и френска анархистка литература (брошури от Бакунин и Кропоткин, от Жан Граф, от Емил Анри, от Елизе Рекльо и т.н.). Но можем ли да говорим само със суперлативи за българските анархисти, и то като знаем, че те за знаме имат великия Христо Ботев? На този и на редица свързани с него въпроси може да се отговори само като се познава запазената документация и книги, които все още стоят непобутнати в българските архиви и библиотеки.

продължава>

 

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ - ПРАВЕДНИКЪТ С КАМА В ПОЯСА

„Отцепленията и разцепленията никак да не плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същето да направим и с другите лица? Пък имаме заето и нещо от гръцките болести, а именно - колко глави, толкоз канитани. Пустата му слава!... Всеки иска да блесне, па не знае фалшът и на тоя блесък. …”
(Из писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски. София, 5 януари 1899 г.)

продължава>

 

БОРИС САРАФОВ - „ЧОВЕК СО ЗВЕЗДА”

През 1917 г. първото френско издание на книгата си „Македония и Българското възраждане“ Симеон Радев посвещава на приятеля си от младини Борис Сарафов „На паметта на Борис Сарафов, героя на Илинденското въстание, авторът посвещава тази книга с братско чувство”. Двамата влизат по едно и също време в македонското освободително движение - Борис Сарафов във Върховния македоно-одрински комитет и ще успее да се издигне до негов председател, като същевременно ще ръководи и Българските освободителни офицерски братства за Македония и Одринско, докато Симеон Радев ще ръководи Цариградския македоно-одрински комитет, а когато започва да следва в Женева и Париж по настояване и с подкрепата на Сарафов, ще започне да издава вестниците на Вътрешната организация и Върховния комитет „L`Effort” в Женева (1900-1901) и „Le Mouvement Macedonien” в Париж (1902-1903). Тези вестници, заедно с излизащите в София „Право”, Реформи”, „Вечерна поща”, под перото на С. Радев ще станат най-добрите пропагандатори на истината за положението на българското население от Македония и Тракия.

продължава>

 

ХРИСТО МАТОВ - ИСТОРИЧЕСКОТО СЪЗНАНИЕ НА РЕВОЛЮЦИОННА МАКЕДОНИЯ

Наскоро след втората национална катастрофа в полите на Витоша бавно гасне животът на един от титаните на българската национална революция, родеещ се с трагизма си с Гьотевия Фауст. Това е революционерът, мислителят и идеологът на ВМОРО, поетът, педагогът и ученият Христо Матов, посветил целия си живот и дейност за освобождението и обединението на всички български земи и народ в една държава. За него националният идеал е Санстефанска България, а при невъзможността той да се осъществи, революционната организация го замени с принципа на автономията, само и само да се запазят българите от Македония и Одринско от денационализация и ново разпокъсване на земите ни. От творчеството му се вижда, че Матов, като великия Апостол на българската свобода Васил Левски, чужди земи не искаше, но и българските не даваше.

продължава>