СПИРО ЦЪРНЕ И КАЛЕШ ДИМКО – ДВАМА ОТ НЕЗАБРАВИМИТЕ БЪЛГАРСКИ ВОЙВОДИ ОТ МАКЕДОНИЯ

За българските юнаци Спиро Църне и Калеш Димко няма да срещнете почти нищо в историческата литература. Споменът за тях е съхранил само българският фолклор, като за тях са изпяти едни от най-хубавите ни народни песни. От богатството на народния ни фолклор с пълни шепи е черпил големият български писател народовед Антон Страшимиров. За тях той написва две кратки биографии, които включва в книжката си „Македонските войводи”, отпечатана през 1900 г. с подзаглавие „Етюди из българските геройства в Македония”. (Вж. А. Страшимиров, Македонски войводи. Етюди из българските геройства в Македония.

продължава>

 

ПЛЕМЕННИКЪТ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР – КРЪСТЮ АСЕНОВ, МАКЕДОНСКИ ВОЙВОДА

В началото на 20 век една сензационна новина обикаля целия свят. Събитието е следено с небивал интерес от българските, балканските и чуждестранните вестници и списания и телеграфните агенции. Става дума за отвличането на американската протестантска мисионерка Мис Елен Стоун и придружаващата я българка-протестантка Екатерина Стефанова – Цилка от Банско. Похитителите първоначално са неизвестни. Те са се представили за турски разбойници пред похитените; заблудена е и пресата. Но скоро нещата се избистрят се разбира, че това е сборна чета на ВМОРО, ръководена от Яне Сандански, в която влизат едни от най-добрите войводи и четници на организацията.

продължава>

 

ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА НА НАРОДА НИ ОТ 1913 Г. ЗАПОЧНА ДА СЕ ПОДГОТВЯ ОЩЕ ПРЕЗ 1901 Г.

Досега много пъти е ставало дума за първата национална катастрофа от лятото на 1913 г. Сега в дните и месеците, когато се отбелязва стогодишнината на Балканската война е хубаво да припомним един важен факт, свързан с това откога се подготвяше първата национална катастрофа. Каквото и да слушате от полуграмотни учени и от напълно неграмотни журналисти, които Ви говорят само за победи, без да споменават завършека на Балканските войни, бих Ви посъветвал да се поразровите в старите книги и документи, за да видите сами истината. Балканските войни завършиха за нас българите катастрофално. Извън рамките на България останаха Вардарска и Егейска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа.

продължава>

 

ЗА ЧУДОМИР НА СЕРИОЗНО! МОЯТ ЧУДОМИР!

Биографията на Чудомир (Димитър Христов Чорбаджийски) (25 март 1890, с. Турия, Казанлъшко – 26 декември 1967, София) е достатъчно известна и тук няма да Ви занимавам с нея. Въпреки, че никога не съм го срещал на живо, но той присъства в моя живот повече от половин век. Това присъствие е част от моя живот сред книгите и за него искам да Ви разкажа, преди да стане дума и за неговото непознато наследство – архивното.

продължава>

 

ДЯДО ИЛЬО МАЛЕШЕВСКИ

Един живот отдаден на борбите за освобождението на българския народ

Скоро ще се навършат 115 години от смъртта на видния български революционер Дядо Ильо Малешевски. Да се пише за войводата дядо Ильо съвсем не е лесна работа. Животът на този български революционер още докато е жив се превръща в легенда, като и до днес се пеят народните песни за неговите героични подвизи. Макар, че някои се опитват да го представят като последният хайдутин, то хем е вярно, хем не е вярно, тъй като неговата революционна дейност е свързана и с организираното революционно движение. Няма да Ви натоварвам с писана от мен биография за Илия Марков Попгеоргиев, или и до днес известен като Дядо Ильо, тъй като по-долу ще имате възможност да прочетете най-хубавата негова биография, написана от един от най-големите български писатели, родом също от български род от Македония – Антон Страшимиров.

продължава>