БЪЛГАРСКАТА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА - ПЪРВАТА ПРАВОЗАЩИТНА ОРГАНИЗАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Засега е трудно да се определи кога точно се подема инициативата за създаването на първата българска правозащитна неправителствена организация. Със сигурност може да се каже, че това е времето след подписването на Ньойския мирен договор, когато Димитър Мишев се намира в Швейцария като председател на Българския съюз, една организация, целяща да представя  пред обществеността в страните от Антантата причините за участието на България в Първата световна война и историческите права на България над откъснатите от нея територии. Д. Мишев  е в тесни контакти с редица френски, английски и швейцарски правозащитни организации. Надеждни съмишленици в това отношение  се намират най-вече сред членовете на Френската лига за защита правата на човека и гражданина, която запазва критично отношение към редица постановления в мирните договори, противоречащи на следваните от нея принципи и наред със защитата на правата на човека и гражданина си поставя за цел защитата на малцинствата, малките народи и принципите на международното право.

продължава>

 

ИЛИНДЕН

На 20 юли Светата православна църква отбелязва старозаветния пророк Илия. Легендата разказва,че той е роден през 816 год. преди Христа в Галаадския град Тезвия и е от Аароновото коляно. Според едно предание баща му имал чудно видение за своя син – благообразни мъже беседвали с детето, повивали го с огън и го кърмили с огнен пламък. Свещениците тълкували това видение, че върху детето ще почива Божията благодат, че животът му ще бъде посветен на служение Господно и словото му ще бъде силно и действено като огън и ще гори като светило. Не случайно и името Илия значи крепост Господня.

продължава>

 

ЗА МЯСТОТО НА ЧЛЕНА НА ЦК НА ВМОРО ПАВЕЛ ХРИСТОВ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Преди 90 години, на 6 юни 1922 г. в София умира един от видните български революционери Павел Христов. Некролози за него отпечатват само вестниците „Илинден” и „Македония” и като че ли за него почти никой повече не си спомня за него. Но това не е точно така. Само няколко дни след смъртта му Тодор Александров изпраща до бившия битолски окръжен председател на ВМОРО и войвода Милан Матов кратка бележка само с няколко думи: „Павле като стар и голям грешник – не трябваше да умре от своя смърт…” Какво искаше да каже с тези думи тогавашният  ръководител на ВМРО, който е бивш съратник на П. Христов?

продължава>

 

УЧАСТИЕТО НА БИТОЛСКИЯ ВОЙВОДА КРУМ ПЕТИШЕВ ОТ ПЛЕВЕН В РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ В МАКЕДОНИЯ (1903–1930 г.)

Крум Петишев със своите спомени ни е оставил автентично историческо свидетелство за борбите за свободата на Македония. Те осветляват основни събития от тази борба и разказват за редица дейци на освободителното движение за един продължителен период от 27 години – от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. до оттеглянето му от активна революционна дейност през 1930 г. Цялото това време Крум Петишев прекарва с пушка в ръка в поробена Македония. Спомените разкриват жизнения път на един от мнозината българи от свободна България, приели освобождението на поробените си братя за своя лична съдба.
Крум Петишев е роден в Плевен през 1886 г. в чиновническо семейство. Родителите му са бесарабски българи, преселили се в България след Освобождението през 1878 г. През 1901 г. баща му умира и той е принуден да напусне училище и започне работа в една дърводелска фабрика в София.

продължава>

 

ОБИЧАИ ЗА ДЪЖД ПРИ БЪЛГАРИТЕ

В цялото етническо землище на българите са познати обичаи, които се изпълняват по време на суша с цел да се предизвика дъжд, за да се осигури така необходимата влага за посевите, за да има плодородие и благоденствие. В тези обичаи оживяват старинни вярвания и представи, идващи от дълбока древност, които по един необикновен начин са съчетани с идеите и възприятията на православната ни църква. Християнските норми на поведение, понятията за добро и зло, за праведно и грешно, за позволено и забранено са определящи в живота на старите българи. Ето защо и всяко зло, беда и болест, споходили селището, се възприемат като знак за това, че са нарушени старите повели на детите. Според народната вяра, когато настъпи засушаване, то е заради сторен грях. Според строгите норми на общуване в живота на патриархалните българи изневярата, блудството, кръвосмешението, зачеването на дете без брак от мома и вдовица и раждането на такова дете е тежък грях.

продължава>