НИКОЛА КАРЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КРУШОВСКАТА РЕПУБЛИКА

Неговия портрет и до днес може да видите в учебниците по история, но това, с което е забележителен за учебникарите, беше принадлежността му към Българската работническа социалдемократическа партия. Това, че той живя и се бори за свободата на поробените българи от Македония, някак си оставаше на заден план. А скопските манипулатори отидоха още по-далеч, представяйки го за македонец, пожертвал живота си за някаква си македонска държавност и самостойност. Една лъжа, която и днес се тиражира там, около Вардара.

продължава>

 

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ - БОЖЕСТВЕНИЯТ РАЗМИРНИК

Името Стоян Михайловски е познато на всяко българско дете, което все още ненаучило се да пише и чете, знае химна за Светите Солунски братя. Но това не се отнася до цялостното творчество на този български гръмовержец. Днес го помнят и познават само университетските преподаватели. Макар че в личния архив на поета има много непубликувани негови произведения, немалко е и публикуваното. Въпреки усилията на популяризаторите на творчеството и идеите му Иван Богданов, Ангел Тодоров, Атанас Натев и Радой Ралин, то все още остава неизвестно и непознато. В Българския исторически архив при Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (БИА НБКМ, ф. 567) и в Централния държавен архив (ЦД А, ф. 2094 к) се пази архивното наследство на Ст. Михайловски. Преди години излизаше академичната поредица „Литературен архив”, но никой от издателите и редакторите не се сети да отреди и на Стоян Михайловски един том с материали от неговия архив.

продължава>

 

РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - ХРИСТО СИЛЯНОВ - ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Христо Силянов е най-известният изследовател на борбите на македонските и тракийските българи. Самият той е участник в македонското и тракийското движение. Бил е войвода и в Македония, и Тракия. Хр. Силянов е и един от видните политически дейци през 20-те и 30-те години на миналия век, утвърден публицист и поет, автор на едни от най-интересните мемоари за революционните борби, които историци и литератори сравняват със Захари-Стояновите „Записки по българските въстания”.

продължава>

 

Д-Р КОНСТАНТИН СТОИЛОВ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Съдбата на поробените българи, останали в рамките на Турция след Берлинския договор, интересува д-р Константин Стоилов още от Учредителното събрание, където той произнася една от най-хубавите си речи по „общонародния въпрос” на 27 февруари 1879 г. във Велико Търново, а след близо месец, на 24 март с. г., той произнася другата си голяма реч, известна под името „Църквата в политически разделеното ни отечество ще служи за единство между отделните части на народа”, в която се спира на църковното единство между поробените и свободните българи (вж. Д-р К. Стоилов. Речи. С., 1939, с. 3-7, 9-11).

продължава>

 

ПОРУЧИК ТОМА ДАВИДОВ - ЕДИН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА БОРБАТА НА ПОРОБЕНИТЕ БЪЛГАРИ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО

За него няма да срещнете нито биографии, нито романи, нито стихове. Не знам да има някъде и паметник. Дано и неговите съграждани от Ловеч да не са го забравили! Спомням си, преди години видях на една снимка неоформен камък насред полянка, близо до гората. Отдолу пишеше, че това било паметникът на поручик Тома Давидов от Ловеч, лекар, загинал като охридски войвода. Не знам дали скопските сърбомани пазят и днес този скромен камък, или и него са бутнали, както бутат паметниците или ровят в гробовете на българите от Мизия, Тракия и Добруджа, загинали за свободата на тамошните българи?!

продължава>