КЛАНЕТО НА 200 БЪЛГАРИ В СЕРСКАТА ГРЪЦКА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1913 Г.

Въпреки ужасите, които съпътстват всяка война, към нея от античността до ден днешен се е прибягвало по най-различни поводи и тя, макар и отхвърляна днес като възможност за разрешаване на международни и междусъседски отношения, се среща отново и в наши дни. За спазването все пак на някакви норми по време на войните международните мирни и правни, човеколюбиви организации са приели конвенции по отношение на правилата за воденето на войните, без да бъде засягано мирното население. Друг е въпросът доколко тези конвенции са спазвани или нарушавани, тъй като на война винаги са надделявали низките страсти. За това французите имат една крилата максима, която като че ли стана норма за поведение във военно време: „На война като на война!” Отмина ХХ век. Един век, който се характеризира не само с най-жестоките войни, които човечеството преживя, но и един век, в който бяха променени и редица установени в дипломацията норми през предните векове. Това беше век, когато победените народи и виновниците за войните на международните мирни конференции вече не бяха изслушвани, а съдени и наказвани, без да се вземат предвид и техните искания и права, независимо от това дали имат основание, или не. Съдеха се не отделни виновници за войните, а цели народи. Ако днес бъде създадена карта на наличието на малцинства по Земното кълбо, ще се установи колко шарена е тя и че това не е само икономическа и политическа емиграция, а населения, завладени от съседите победители.

продължава>

 

ЖИВИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА СРЪБСКИТЕ И ГРЪЦКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И МЕМОАРИТЕ НА ВМОРО)

Меморандумът на ЦК на ВМРО от август 1924 г. до Обществото на народите

Издаването и разпространението на мемоарите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е важна и отговорна външнополитическа задача, за която отговаряло преди всичко Задграничното й представителство в София. Целта била не само да се информира българската и чуждата общественост за борбата на българите в Македония и Одринско за свобода и автономия, но и да се пропагандират идеите на организацията.

продължава>

 

БЛАГОДАРНИ ЕВРЕИ ОБИЧАТ БЪЛГАРИЯ - НЕХРАНИМАЙКОВЦИТЕ – НЕ С ЕВРЕЙСКА КРЪВ – ПАРТИЕН ПОМЕН

Български евреи и българи, били те учени, политици или обикновени хора  от лявото пространство трупат политически капитал от трагедията на евреите от Тракия и Македония по време на Холокоста. Начинът на действие на историците от ул. Позитано № 20 е следния: някои исторически факти са отречени, други измислени. Историята е фалшифицирана и написана отново според директивите получени от централния комитет на Партията. След това, когато историята допълва теорията на "историците" се правят погрешни заключения, че България е отговорна за депортацията на евреите от новите земи.

 

продължава>

 

НАЙ-ПОСЛЕ СКОПСКО ПРИЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

Бележки за излязлата в Скопие книга „Амнистираните илинденци во 1904 година”. Превод и коментар магистър Драги Горгиев. Издание на Държавен архив на Република Македония и Институт за национална история, Скопие, 2003, 413 с.

За нас, българите, след Априлското въстание от 1876 г. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е втори връх в националната ни революция. То избухна на десетгодишнината от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Преждевременното избухване на недостатъчно подготвеното въстание беше поради нетърпимото положение на българите от Македония и Одринско. Турските злодейства през 1903 г. бяха повторение на тия от 1876 г. и за пореден път светът отново беше смаян от азиатската жестокост на поробителя, който показваше бабаитлъка си отново над беззащитните жени, деца и старци.

продължава>

 

УСТАНОВЯВАНЕ НА БЕЖАНЦИ В АСЕНОВГРАД И РЕГИОНА В ПЕРИОДА 1923-1928 Г.

Това съобщение цели да допълни някои моменти от цялостната картина на установяване и устройване на бежанците в Асеновград и региона между двете световни войни. Без да се базираме на строги статистически данни можем да си позволим да твърдим, че десетилетието между 1920 - 1930 г. е съдбовно за Асеновград в няколко аспекта:
1. Демографски промени – две трети от населението на града по различни причини след военния период напуска селището.
2. Икономически промени – икономиката, базирана на традици-онното лозаро-винарство вече се променя в посока тютюнопроизводство.
3. Социални промени – голяма част от сравнително богатото гръцко население напуска града и на негово място се установяват тракийски и македонски бежанци, които идват в селището „голи, боси, без дом и средства” (Згрипаров 1969, 89).

продължава>