ЗА БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ДО 1925 Г.

Темата за българо-турските отношения отскоро отново излезе на преден план на вниманието на нашата общественост, провокирана от редица улични простотии и изяви на незрели и неграмотни политици. Не че тя изобщо е слизала от вниманието на българите от далечния ХІV век, та до ден днешен. Преди ние да си отговорим на редица въпроси, първо Турция има да отговаря на немалко такива по отношение на нас, българите, макар че там продължават да мълчат или да използват историята и събитията според случая или според собствения си интерес.

продължава>

 

СРЪБСКИТЕ ЗЛОДЕЙСТВА НАД МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1915 Г.

В Букурещ на 28 юли 1913 г. беше узаконено разграбването на българските земи. Докато „белите якички” дипломатствуваха и заблуждаваха света с лъжливи обвинения и клевети срещу „коварната” България, из земите, населени с огромно българско население, заграбени от бившите съюзници, и румънският лешояд започна непозната кървава вакханалия спрямо народа ни.

продължава>

 

ПАТРИОТЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

Днес нашето любимо Отечество България изживява един от най-трудните си периоди след 10 ноември 1989 година. Тежката икономическа криза, която бе обхванала почти целия свят и която вече отшумя в другите страни, тази година се стовари с цялата си сила върху Родината ни, стегна икономиката в задушаваща прегръдка и за съжаление не се вижда във времето кога ще си отиде. А главната причина за голямата стагнация сега у нас са некадърните ни политици, които сякаш се надпреварват да вредят на българската икономика с действията и бездействията си и които като че ли нарочно не правят нищо за облекчаване тежкото ежедневие на българския  народ. Не знаят или не искат да помислят и да вземат поне елементарни антикризисни мерки, с които да се ангажира целият народ в борбата за преодоляване на кризата. Защото, когато се ангажира целият народ, то резултатите ще се видят за месеци. Но точно тук е изискването, че за това са нужни политици, ползващи се с доверието на хората, ръководители, които имат нужните знания, мерак и работоспособност и които носят в себе си български дух и сърца.

продължава>

 

ИВАН МИХАЙЛОВ ЗА ВРЕДИТЕ, НАНЕСЕНИ НА МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ И СВЕТОВНИЯ КОМУНИЗЪМ

„Иван Михайлов заема едно от първите места между лидерите антикомунисти, които с максимална енергия са се борили срещу узурпиранията на интернационалния болшевизъм. Той спаси македонското движение от червената инфилтрация, прочиствайки го основно от елементите, които се домогваха да го унищожат.” Като че нищо повече не може да се каже към думите на Б. К. Агопян в неговия доклад пред Аржентинската академия за исторически изследвания.
Още преди да застане начело на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), Иван Михайлов, като един от най-доверените хора на Тодор Александров, е не само в течение на преговорите с представителите на Българската комунистическа партия (БКП), но и участва в тях през 1923 г. за постигане на договореност да не се вдига Септемврийското въстание в Пиринска Македония. По този повод Т. Александров в декларация на ЦК на ВМРО от 2 август 1924 г. пише: „Комунистическата партия в България чрез своя идеолог по македонските работи Димитър Хаджидимов обяви безмилостна борба срещу македонското освободително движение и срещу ВМРО и нейните водители Тодор Александров и Александър Протогеров, като с това насърчаваше разкола в редовете на организацията.

продължава>

 

ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩАТА АНТИБЪЛГАРСКА КАМПАНИЯ ПО ДЕПОРТИРАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

Свидетелствата на проф. Хана Аренд и Гидеон Аузнер

След избиването и прогонването на останалите живи българи от Егейска Македония през 1913 г. тридесет години по-късно, през 1943 г., гърците постъпиха по същия начин и с живеещите в Солун и из цяла Гърция евреи. Сътрудничеството на гръцките колаборационистки власти с нацистите е не само известно, но и публично осъдено след Втората световна война в редица публикации. Опитите на гръцката страна да прехвърли своите грехове и престъпления на България са удар в празно пространство, тъй като фактите и аргументите не подкрепят произволното боравене с тях. За сега убийствените факти, които изнесохме от спомените на солунския евреин Рафаел Камхи за гръцките и нацистките престъпления спрямо солунското еврейство, не само че не бяха опровергани, но и бяха допълнени и от нови материали, които може да прочетете в сайта „Сите българи заедно”. Изнесеното досега от Рафаел Камхи се потвърждава по най-категоричен начин и по време на процеса срещу Адолф Айхман през 1961 г. в Йерусалим, за което разказват в книгите си и Хана Аренд и Гидеон Аузнер, разполагайки с огромна документация и с показанията както на самия Айхман, така и на свидетелите. Същото се отнася и до злодействата на румънските власти с добруджанските българи, турци и евреи през 1916 г., което след четвърт век ще изпитат на гърба си отново румънските евреи. Румънските злодейства ще впечатлят дори нацистите. Но за това ще прочетете по-долу.

продължава>