РУМЪНСКИТЕ ЗВЕРСТВА И ЖЕСТОКОСТИ НАД БЪЛГАРИТЕ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ АВГУСТ И СЕПТЕМВРИ 1916 Г.

По време на следването ми в Софийския университет в края на 60-те и началото на 70-те години един от нашите преподаватели по балканска история, който, явно, че е поназнайвал и румънски език, ни разказа какво му е направило впечатление от румънската опозиционна преса от Първата световна война. На първата страница на голям румънски вестник с големи букви било написано „За какво воюваме ние?” и на долния ред с по-малки букви следвал отговорът: „Ние воюваме, за да крадем!”. Тогава възприехме думите му като злобна шега спрямо северните ни съседи, макар че доста интересни анекдотични случки той разказа и около връщането на Южна Добруджа през 1940 г. След години, когато имах вече възможност да работя с архивите и творчеството на добруджанските дейци Христо Капитанов, Димитър Минчев, Иван Пенаков, Печо Господинов, Петър Габе, на добруджанския герой генерал Иван Колев, на д-р Николай Николаев и Никола Агънски (Капитан Енгезки) и с документалното наследство на великия наш разказвач Йордан Йовков, пред мен се разкри истинският и непознат лик на северните ни съседи, които не са окрали само този народ с който не са граничили.

продължава>

 

ОТБЛЪСКВАНЕТО НА СРЪБСКАТА АГРЕСИЯ В БОСИЛЕГРАДСКО ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1913 Г.

В три от петте войни за национално обединение, които България води, граничният район на Босилеградско Краище става арена на непосредствени бойни действия между българи и сърби.

Най-голяма продължителност имат боевете през лятото на 1913 г. В Босилеградско по време на Междусъюзническата война - от 28 юни до 18 юли1913 г. - се водят 20-дневни жестоки боеве между части от българската и сръбската армия. Те са най-необяснени, както между впрочем и цялата война на „съюзниците разбойници” Сърбия и Гърция срещу България.

продължава>

 

ЦИНИЧНИТЕ ИЗПОВЕДИ НА КОСТУРСКИЯ МИТРОПОЛИТ, БЪЛГАРОМРАЗЕЦА ГЕРМАНОС КАРАВАНГЕЛИС

Едва ли патриотизмът е наш български патент! И другите народи обичат Отечеството си и жертват живота си за него. Така е било и така ще бъде. Примерите от историята на човечеството и на отделните народи го потвърждават. Но това е, когато става дума за борбите за освобождение от чуждо робство, защото, за да участваш в грабежа на чуждото, съвсем не е признак на патриотизъм. Нашият народ е участвал в освободителните движения на нашите съседи сърби, гърци, румънци и турци и никога не се е възползвал да заграби чужди територии. Но интересно е, че в аналите на историята не са записани имена на техни участници в борбите на народа ни. И знаете ли защо? Това не е пропуск на летописците и на историците, а просто защото такава е истината - такива няма. Те активно са участвали не в борбите за освобождение на народа ни, а в избиването или поробването му и заграбването на земите ни, а потурнаците от Скопие стигнаха до още по-голяма перфидност в това занимание - грабят историята ни, литературата ни, фолклора ни, историческото ни наследство.

продължава>

 

СРЪБСКО-ТУРСКИЯТ ЗАГОВОР СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ НА ДВАМАТА БЪЛГАРОМРАЗЦИ БОРИС ТАДИЧ И АБДУЛЛАХ ГЮЛ СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА

На 27 април тази година вестник „Труд” помести едно кратко съобщение за проведена важна среща на турския президент Абдуллах Гюл с лидерите на Босна и Херцеговина и Република Сърбия в сръбския град Караджорджево, където била обсъдена ситуацията в региона и задълбочаването на приятелските отношения между трите страни. На срещата президентът Гюл „дебело” подчертал, че Балканите не са периферията, а сърцето на Европа и че целият район трябва да мине „под чадъра” на ЕС и НАТО. Сиреч, пак си направил поредната САМОПОКАНА българомразецът Гюл за евентуалното влизане на Турция в ЕС. Както се казва в една стара поговорка, хората не го искат в селото, а той  пък иска в поповата къща.

продължава>

 

„ГРОБОВЕТЕ НА ТРИКЕРИ“ - УЖАСЯВАЩ РАЗКАЗ ЗА ТРАГЕДИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ В ГЪРЦИЯ СЛЕД МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА, 1913 Г.

Войните, които Отечеството ни води през отминалия ХХ век, завършиха катастрофално за народа ни. Освен откъснатите големи части от българската територия с населяващите я наши сънародници, в ръцете на враговете останаха и значително число военнопленници и заложници. Ако смятате, че комшиите ни се съобразяваха с международните военни конвенции за воденето на военните действия и отнасяне към пленниците и мирното население, грешите. Пребиваването в плен и в заложничество беше една ужасяюща мартирология, до която нашите изследователи не смееха да се докосват. А поради българското мълчание страната ни беше обвинявана в какви ли не прегрешения и издевателства над чуждоезичното население в местата, където се водеха  военни действия.

продължава>