МЪЖКАТА ПРИЧЕСКА „ПЕРЧИН” ОТ МАКЕДОНИЯ В СБОРНИКА „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ” НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ

Анита Комитска

Посвещава се на покойния Райко Сефтерски

Сборникът на братя Миладинови „Български народни песни”, издаден в Загреб през 1861 г. със спомоществователството на хърватския епископ Йосиф Щросмайер, е най-забележителния труд в новобългарската възрожденска литература. В него са събрани 665 песни от източните и западните краища на България; от Панагюрище, София, Струмишко, Кукушко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебърско, Прилепско, Битолско, Охридско и Стужко. Те са разделени на самовилски, други стари, църковни, юнашки, овчарски, хайдушки, жальовни, смешни, любовни, сватбени, лазарски и жетварски. В сборника са обнародвани сватбени и годишни обичаи от Струга и Кукуш; вярвания, игри, предания, собствени народни имена и гатанки. Сбирката от народни умотворби на Миладиновци е ценен извор за бита и вярванията на българите от цялото етническо землище.

продължава>

 

НАЦИОНАЛНИЯТ ПРЕДАТЕЛ ГЕНЕРАЛ РАДКО ДИМИТРИЕВ СПАСЯВА ПИРОТ ЗА СЪРБИЯ ПРЕЗ 1913 Г.

В края на XIX и началото на XX век три пъти българи и сърби водят борба за господство над град Пирот. Съдбата на града е била решавана в преки сблъсъци в три войни - Сръбско-българската от 1885 г., Междусъюзническата от лятото на 1913 г. и Първата световна от есента на 1915 г.
Това е историята на едно предателство, която ни връща към Втората Балканска война, наречена още Междусъюзническа. Войната, която, по лоша традиция, от десетилетия е най-неописаната и най-неотразената в българската историография.
За да разберем същността на разигралите се събития през 1913 г. в района около Пирот, е необходимо накратко да очертаем какво представлява Пирот и Пиротско за България и за Сърбия.

продължава>

 

ВОЙВОДАТА ПЕТЪР ЮРУКОВ ОТ КАРЛОВО

ВОЙВОДАТА ИЗРАСЪЛ С ЛЕГЕНДИТЕ И С ПРИМЕРА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И КАТО НЕГО ДАЛ ЖИВОТА СИ ЗА ПОРОБЕНИТЕ БЪЛГАРИ

Цочо В. Билярски

Ако посетите Карлово и се спуснете от центъра му, от къщата на Апостола на българската свобода Васил Левски в посока към жп гарата, някъде по средата на това разстояние ще видите един белокаменен бюст на тиквешкия войвода Петър Юруков. Наскоро не съм бил в града на тези двама революционери, но колкото и пъти през предишните години да ми се случеше да мина оттам, това, което ми правеше впечатление, беше, че винаги бюстът на войводата е залят с черна блажна боя. Явно, че „благодарните” потомци, вероятно негови съграждани, по този начин изказват „преклонението” си към подвига на този бележит, а днес забравен българин. Но да не обобщавам за всички карловци, тъй като там има и хора, които знаят кой е Петър Юруков и тачат неговата памет и аз съм се срещал неведнъж с тях и сме разговаряли за него.
Тъй и тъй се връщам към спомените и впечатленията си, искам да споделя с вас и това, което съм видял и чул и в Тиквешията, и по-специално в Кавадарци и Неготино.

продължава>

 

КОЙ Е Д-Р НИКОЛА ГЕНАДИЕВ?

Животът и на тримата водачи на Народнолибералната (стамболовистка) партия завършва насилствено. Паметници и паметни плочи и до днес стоят по софийските улици и свидетелстват за тези жестоки убийства и досега забулени в някаква тайнственост. Ако животът и делото на създателя на партията Стефан Стамболов е всестранно проучен и документиран, то за този на неговите последователи Димитър Петков и д-р Никола Генадиев не може да се каже същото. За времето до 1944 г. са отпечатани биография на Д. Петков и няколко брошури с възпоменателни материали за д-р Н. Генадиев.

продължава>

 

НЕИЗВЕСТНИЯТ АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

(Алеко Константинов и Македония)

Когато става дума за Алеко и Македония, повечето от познавачите на творчеството му го свързваха с възклицанието на един от неговите герои за Солунската митница. И като че ли всичко свършваше дотук. За неговото участие в македонското движение почти нищо не беше известно. Пръв Пенчо Славейков писа, че „в архивата на Върховния макeдонски комитет в София има спазени, вярвам, оригиналите на два ценни документа, чийто автор е Алеко: Резюме от Минималните реформи за успокояване християнското население в Македония (изискан от руския дипломатически агент в София. Писан на руски език) и Отговор на писмото до председателя на Арменския комитет в Лондон, в което писмо са били изказани за пръв път известните възгледи на Гладстона върху Македонския въпрос...”

продължава>