ЛЕГЕНДАРНИЯТ КОСТУРСКИ ВОЙВОДА ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ

Аз съм от поколението, което расна в дълбоката провинция с книгите на Иван Вазов, на Ангел Каралийчев, на Елин Пелин, на Йордан Йовков и Димитър Талев. Троянският Балкан и непресъхващият Осъм винаги са били пред очите ми. В Троянския манастир Васил Левски основава първия революционен комитет от монаси,  начело на който застава игуменът Хаджи Макарий. Комитетът е посещаван от Панайот Волов и Димитър Общи.

продължава>

 

КАРНЕГИЕВАТА АНКЕТА

През 1914 г. един от най-добрите познавачи на Балканския полуостров и на македонския въпрос проф. Павел Милюков дава интервю, което е отпечатано в списание „Илюстрация светлина”. То е озаглавено „За ужасите на новото равновесие на Балканите. Денационализацията на Македония”. В него големият руски учен историк накратко споделя впечатленията си като член на Международната комисия за разследване на причините и последиците от Балканските войни (1912-1913 г.). Преди да разкажем за учредяването и анкетата, която извършва тази комисия, искам да ви цитирам дословно впечатленията на този голям приятел на народа ни за това какво се беше случило и се случваше с българите в заграбената от гърците и сърбите Македония:

продължава>

 

ОКУПИРАНЕТО НА КЮСТЕНДИЛ ПРЕЗ 1922 Г. ОТ ЧЕТИТЕ НА ВМРО, КОМАНДВАНИ ОТ КОЧАНСКИЯ ВОЙВОДА ПАНЧО МИХАЙЛОВ И ЩИПСКИЯ ВОЙВОДА ЙОВАН БЪРЛЬО

Сърбоманството е стара язва в българския политически живот. То дори се оказа по-опасно за народа ни от русофилството, германофилството и т. н. Самостоятелното управление на БЗНС след Първата световна война се оказва именно един от най-срамните периоди в българския политически живот. Преди години един от водещите български историци отбеляза, че земеделското правителство не само има неправилно отношение към разрешаването на националния въпрос, но и в интерес на добросъседските отношения със Сърбо-хърватско-словенското кралство то започва все по-често да жертва Македония. От фактите и документите се вижда, че в тази дейност знамето на предателството на националните интереси се носи от самия Александър Стамболийски и от министрите от неговото правителство Александър Димитров и Райко Даскалов. В тази срамна кохорта на челно място сред предателите са и Коста Тодоров, Александър Оббов, Христо Стоянов, инж. Георги Вълков, д-р Г. М. Димитров, Димитър Мацанкиев и редица други.

продължава>

 

24 МАЙ 1941 г. ОХРИД ВЛИЗА ОКОНЧАТЕЛНО В БЪЛГАРИЯ

Има дати в историята на „българския Ерусалим”, които остават непреходни със своята значимост. Една от тези дати е 24 май 1941 г., когато след сериозна борба охридските българи си извоюват правото да живеят свободни в обединена България.
Охрид и цяла Вардарска Македония са заграбени от кралска Югославия през есента на 1918 г. Грабежът е узаконен от Великите сили - победителки в Първата световна война, чрез Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. След това настъпват страшните за всички охридчани и българи години на сръбската окупация. Управниците на Белград се заемат с невиждан терор да сърбизират цяла Македония, чието име даже е забранено официално. Българите обаче не желаят да станат сърби в обявената от Белград „Южна Сърбия”. Дават много жертви, но устояват на терора и запазват името си в очакване на по-добри за тях и за България дни. И те идват. Замислената като вечна, опираща се на несправедливост и възмездие спрямо победените система от мирни договори устоява само две десетилетия.

продължава>

 

ПЛЕНЕНИТЕ ЧУЖДИ ЗНАМЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Някои упрекват българските политици, а чрез тях и музейните работници, предимно от Националния военноисторически музей, в „криворазбрано чувство за световна солидарност”, което ни е оставило „без памет”. Били сме „любезни домакини, възпитани гости, отстъпчиви, търпеливи и послушни парици” и поради това не сме показвали пленените турски, руски, румънски, сръбски и др. бойни знамена. Упрекват ни, че НВИМ никога не е имал отделна зала за пленените противникови знамена. Колкото и да е силен този упрек, той не е достатъчно справедлив.

продължава>