БОРИС САРАФОВ - „ЧОВЕК СО ЗВЕЗДА”

През 1917 г. първото френско издание на книгата си „Македония и Българското възраждане“ Симеон Радев посвещава на приятеля си от младини Борис Сарафов „На паметта на Борис Сарафов, героя на Илинденското въстание, авторът посвещава тази книга с братско чувство”. Двамата влизат по едно и също време в македонското освободително движение - Борис Сарафов във Върховния македоно-одрински комитет и ще успее да се издигне до негов председател, като същевременно ще ръководи и Българските освободителни офицерски братства за Македония и Одринско, докато Симеон Радев ще ръководи Цариградския македоно-одрински комитет, а когато започва да следва в Женева и Париж по настояване и с подкрепата на Сарафов, ще започне да издава вестниците на Вътрешната организация и Върховния комитет „L`Effort” в Женева (1900-1901) и „Le Mouvement Macedonien” в Париж (1902-1903). Тези вестници, заедно с излизащите в София „Право”, Реформи”, „Вечерна поща”, под перото на С. Радев ще станат най-добрите пропагандатори на истината за положението на българското население от Македония и Тракия.

продължава>

 

ХРИСТО МАТОВ - ИСТОРИЧЕСКОТО СЪЗНАНИЕ НА РЕВОЛЮЦИОННА МАКЕДОНИЯ

Наскоро след втората национална катастрофа в полите на Витоша бавно гасне животът на един от титаните на българската национална революция, родеещ се с трагизма си с Гьотевия Фауст. Това е революционерът, мислителят и идеологът на ВМОРО, поетът, педагогът и ученият Христо Матов, посветил целия си живот и дейност за освобождението и обединението на всички български земи и народ в една държава. За него националният идеал е Санстефанска България, а при невъзможността той да се осъществи, революционната организация го замени с принципа на автономията, само и само да се запазят българите от Македония и Одринско от денационализация и ново разпокъсване на земите ни. От творчеството му се вижда, че Матов, като великия Апостол на българската свобода Васил Левски, чужди земи не искаше, но и българските не даваше.

продължава>

 

ИВАН ГАРВАНОВ - БЪЛГАРИНЪТ, КОЙТО ЗАМЕНИ НАУЧНАТА КАРИЕРА С ТАЗИ НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА

Колкото и да е писано за големия български революционер Иван Гарванов, то е толкова малко, неточно и тенденциозно, че да се напише пълната му биография, първото нещо, което трябваше да се направи, е да се публикува известната и новооткритата документация и мемоарните материали за него. Когато с колегата Валентин Китанов започнахме да издирваме спомени и документи и да ги подготвяме за печат, най-непреодолима беше преградата, че не открихме неговия личен архив, който или не е запазен, или е все още в неизвестност. Всичко, което открихме от него и за него, се намира сред документите на неговите съратници и съвременници, в архивите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на Министерството на външните работи и изповеданията, на Българската екзархия, на Тайната канцелария на княза, както и в десетки публикации в документални сборници и в периодичния печат. Това наложи да се направи едно продължително издирване в архивите и в библиотеките. Оказа се, че са публикувани само незначителен брой документи и спомени, които са излезли от неговата ръка или се отнасят до него.

продължава>

 

ДАМЕ ГРУЕВ - ВОЛЯТА НА РЕВОЛЮЦИОННА МАКЕДОНИЯ

Тази година се навършиха 140 години от рождението на великия български революционер Дамян Груев - създателя на легендарната Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Гибелта му, в края на 1906 г., даде повод на народния поет Иван Вазов да го нарече „македонския Васил Левски”. Той беше ученик и продължител на делото на Апостола на българската свобода сред поробените българи от Македония и Тракия. При създаването на ВМОРО пред Д. Груев и неговите съмишленици стоеше като пример делото на Васил Левски и на революционерите от времето на Българското възраждане.

продължава>

 

КАК ЗАЛОВИХ УБИЕЦА НА ЦАР БОРИС III

Беше петък, 18 юли 2008 г. Отворих съботния брой на вестник „Макор Ришон” (пръв извор). „Кой уби Ернст фон Рат?” беше заглавието на една от централните статии, което беше доста привлекателно. Винаги обичах да чета истории за убийства през стари времена, да отрека официалната версия и да търся нова неприета версия на убийството. Така преди години анулирах самоубийството на Йосиф Марко Барух и предложих версия, че той е бил убит от брата на неговата италианска любовница - Мария.

продължава>