КРЪСТЮ ЛАЗАРОВ - НЕПРИМИРИМИЯТ БОРЕЦ СРЕЩУ СРЪБСКАТА ПРОПАГАНДА В МАКЕДОНИЯ

Гостоприемството на народа и земята ни почти винаги се е обръщало срещу нас, българите. Ако човек погледне картата и статистиките на Македония, ще установи как пълзящата сръбска колонизация е превземала метър след метър, село след село и черква след черква от граничещите със Сърбия български територии. И до днес населението в тези територии се определя като сръбско в последните преброявания във Вардарска Македония. Още на границата между ХІХ и ХХ век Кумановският край ще даде една от най-скъпите си жертви срещу сръбската пропаганда - учителката Екатерина Симидчиева.

продължава>

 

МЯСТОТО НА ДИМО КАЗАСОВ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗАГОВОРИ И ПРЕВРАТИ (9 юни 1923 г., 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г.)

На 3 март 1878 г. беше възстановена българската държава. Една от характерните черти на Третата българска държава бяха превратите. Още неукрепнали държавните институции и структури, и на 27 април 1881 г. първият български княз Александър Батенберг, подкрепен от руския император и българските консерватори, осъществява държавен преврат и суспендира Търновската конституция, извоювайки си правото да управлява, без да се съобразява с конституцията и парламента. В историята този период е наречен Режим на пълномощията. Народното събрание беше разгонено и се сформира послушно парламентарно мнозинство, което стана историческо с това, че Второто Велико народно събрание заседаваше в родния град на големия български присмехулник Алеко Константинов - Щастливеца.

продължава>

 

НЕПРИМИРИМИЯТ КЪМ ФАЛШИФИКАЦИИТЕ - ПРОФЕСОР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ

Професор Петър Мутафчиев е един от най-изтъкнатите български учени, непримирим към фалшификациите на родната ни история. Той е един от най-авторитетните български историци медиевисти и византолози. Макар че в продължение на десетилетия неговото творчество беше подложено на безоснователна критика или на пълно отричане, а след като и те се оказаха безсилни, то беше оставено без каквото и да било внимание, само и само за да бъде забравено.

продължава>

 

ПОДПОЛКОВНИК ВЛАДИСЛАВ КОВАЧОВ - ЕДИН ОТ НЕУДОБНИТЕ И НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ

Дейността на Владислав (Славчо) Ковачов (Щип, 1875 - София, 1924) в македоно-одринското легално и революционно движение и във войните до известна степен е известна от историческите изследвания. Участието му в македоно-одринското движение започва още като младши офицер в Българските офицерски братства, минава през Върховния македоно-одрински комитет, където е секретар на Сарафовия комитет, през Илинденско-Преображенското въстание е организационен войвода в родния си Щипски край, а след въстанието заедно с Васил Чекаларов и др. участва в Сарафовия Временен македоно-одрински комитет. Освен че е кадрови офицер от българската армия, Вл. Ковачов завършва и юридическо образование, занимава се с адвокатска дейност, а по-късно е и съдия.
Накратко ще се спра на биографията на този бележит български офицер и войвода на ВМОРО.

продължава>

 

ГРИГОР ВАСИЛЕВ - ПАТРИОТЪТ, КОЙТО БЕШЕ НАЙ-ОПИТНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПАРЛАМЕНТАРИСТ И СТЪЛБ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Една от най-колоритните фигури в цялостния обществено-политически и културен живот на България от края на първото десетилетие до 40-те години на века е Григор Василев. Противоречиви са оценките за него като личност и за дейността му. Те са от крайно леви до крайно десни. Той е назоваван в спомени, статии, изказвания и изследвания като „вдъхновител на българската култура и изкуство”, „меценат на изкуството”, „тънък ценител на красивото”, „социалист-общоделец”, „демократ”, „сговорист”, „ренегат", „открит шовинист”, „македонствуващ”, „анархист”, „природно умен шоп”, „войнолюбец” и „масон” и какви ли не още положителни и отрицателни взаимно изключващи се квалификации.

продължава>