ЗНАМЕНА ОТ ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ И ВЪСТАНИЯТА В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКА ТРАКИЯ

Берлинският договор от лятото на 1878 г. ликвидира Сан - Стефанска България. На нейно място “Европейският оркестър” създава васалното на Османската империя Княжество България, обхващащо територията на север от Балкана и бившия Софийски Санджак, без Северна Добруджа, управляваната от Високата порта Източна Румелия и оставащите под турския ятаган Македония и Южна Тракия. Българското население в тези области въпреки организираните и спонтанни протести е подложено на постоянен гнет и нито за миг не се примирява с робската си участ.

продължава>

 

ПРОТЕСТЪТ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ СРЕЩУ ХОЛАНДСКО-СКАНДИНАВСКИЯ КОМИТЕТ ОТ 27 ДЕКЕМВРИ 1917 ГОДИНА

Често пъти се питаме защо северноевропейските държави подкрепиха в Съвета на Европа регистрацията на сепаратистката партия ОМО „Илинден”? Дали не са наясно с националния въпрос на Балканите, или други някакви причини ги подтикват към тази необоснована и същевременно дестабилизираща страната ни защита на просръбската, промакедонската и антибългарската провокаторска партия?! Може би това, което ще прочетете по-долу, свързано пак с явно провокативните и лъжливи действия на Сърбия и нейните съюзници през втората половина на 1917 г., ще ви помогне да си отговорите на този въпрос.

продължава>

 

ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО, ЦИНИЗМА И СЪУЧАСТИЕТО НА ТУРСКИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ АБДУЛЛАХ ГЮЛ, РЕДЖЕП ЕРДОГАН И АХМЕТ ДАВУТОГЛУ В ГЕНОЦИДА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Една от най-често употребяваните думи от държавните ръководители на съседните нам държави относно двустранните ни  отношения е добросъседството. Няма среща, няма интервю, в които поне няколко пъти да не бъде спомената тази дума, разбира се, така украсена и нагласена, че да ти се приплаче от умиление какви прекрасни и добросърдечни комшии си имаме и колко много те са загрижени за развитието на добросъседските ни отношения! И то отвсякъде! Като се почне от север - православно-християнската Румъния, после от запад - православно-християнската „братска и славянска“ Сърбия и уродливото й отроче - БЮРМакедония, веднага след тях от юг - извора на православното християнство Гърция и се стигне до югоизток - „най-приятелската“ република Турция. Та като слуша човек управниците на комшийските ни държави, иде му да ревне на глас от такова българолюбие, да се засрами дълбоко в себе си и одма да го загризе съвестта, че ний, българите, сякаш сме най-несъобразителните егоисти и най-лошите хора на Балканския полуостров за нашите комшии. Ама от лоши по-лоши!

продължава>

 

ЕДНА ЗАБРАНЯВАНА И МАЛКО ИЗВЕСТНА КНИЖКА НА ГЕОРГИ РАКОВСКИ ЗА РУСКАТА АНТИБЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА

Брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” бащата на българската национална революция Георги С. Раковски отпечатва през 1861 г. Повод за нея е постигнатото споразумение между руското правителство и Високата Порта за преселването на българското население от Видинския край в пределите на Южна Русия и размяната му с татарско и черкезко население. До тогавашния момент никой не е разкривал и бичувал така директно руската политика спрямо българите и спрямо другите народи, живеещи в нейната територия. Със словото си, нетърпящо никакви възражения, и основаващо се на фактите и на собствените му наблюдения, Раковски потвърждава думите на Карл Маркс, който по това време определя Русия като „тюрма на народите”. След публикуването на тази брошура и на статиите си за руската политика Г. Раковски е обявен за персона нон грата от руските власти  и му е забранено да пътува до Русия и да пребивава в нея.

продължава>

 

АНТИБЪЛГАРСКАТА ДЕЙНОСТ НА РУСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН КОНСУЛ В СОЛУН ИВАН ЯСТРЕБОВ

В края на XIX и в началото на XX век Русия следва открита антибългарска политика по всички аспекти на българския национален въпрос. Това важи особено за Македония, където противобългарските й действия с течение на времето се засилват.
Първо, веднага след Сан Стефано под гръко-фанариотския натиск Русия се отказва да окупира Македония чрез свои войски, каквото право тя има по договора от 3 март 1878 г. като победител във войната срещу Османска Турция. Така „освободителката” реставрира турската и гръко-фанариотската власт в Македония, което влошава положението на местните българи. Те са чакали руските войски с нетърпение да ги освободят, но вместо това с руска подкрепа получават ново робство, което забавя и дори спира възрожденските процеси сред тях. За македонските българи Русия никога не става освободител. Когато те започват новия етап в своята борба за църкви, училища и истинско освобождение с оръжие в ръка, тъкмо Русия се оказва последният най-силен гарант за властта на турския поробител. Накрая през Междусъюзническата война от 1913 г., водена от България главно за освобождение на Македония, Русия не само не допусна присъединяването й към България, а съдейства за откъсването на тази изконна българска земя и за налагането на новото, още по-кърваво православно сръбско-гръцко робство над македонските българи.

продължава>