ИСТИНАТА ЗА АВТОНОМИЯТА НА МАКЕДОНИЯ ВЪВ ВИЖДАНИЯТА НА ВМОРО И НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ

На 23 октомври 1893 г. в Солун шестима български интелектуалци създават Македонската революционна организация. Учредителите на организацията са д-р Христо Татарчев от Ресен, Дамян Груев от с. Смилево, Битолско, Иван Хаджиниколов от Кукуш, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско, и Христо Батанджиев от с. Гумендже, Ениджевардарско. Шестимата заседавали на няколко пъти, но след продължителни обсъждания каква да бъде целта на организацията, по думите на д-р Татарчев, отхвърлили гледището „прямо присъединение на Македония с България”, защото виждали, че „туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция”. Накрая шестимата възприели принципа за „автономия на Македония с предимство на българския елемент”, който ще влезе както в устава на организацията, тъй и във всичките й програмни документи. Тази революционна организация не е нещо ново в историята на българския народ. Тя е продължение на съществуващия преди Руско-турската освободителна война (1877-1878) Български революционен централен комитет, но вече при нови и променени условия.

продължава>

 

СРЪБСКИТЕ ГАВРИ С ПАМЕТТА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

На 18 февруари сръбски митничари и въоръжени полицаи спряха най-безцеремонно кмета на Кюстендил и стотици българи на ГКПП Олтоманци, тръгнали да се поклонят пред паметника на Васил Левски в Босилеград в деня на 138-годишнината от неговата гибел. Същото се случило и на ГКПП Рибарци, където сръбските ченгета хич не харесали личната карта на един нашенец, понеже била нахапана от някакво куче. Какъв нюх, какво чудо, какъв професионализъм, да им завиди човек! Г-н Петър Паунов, кметът на град Кюстендил, с голяма болка разказа своите „необикновени“ приключения на сръбската граница пред вестник „Труд“ от 19.02.2011 г.

продължава>

 

УБИЙСТВАТА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, РАЙКО ДАСКАЛОВ И АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ОТ ВМРО - ЕДНО ЗАСЛУЖЕНО ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ТЯХНОТО РОДООТСТЪПНИЧЕСТВО

Дали само принадлежността им към Българския земеделски народен съюз (БЗНС) свързва имената на тези трима много известни политически и държавни дейци? Краткият бегъл преглед на тяхната дейност ясно показва, че Александър Стамболийски, Райко Даскалов и Александър Димитров са тясно свързани помежду си и с особеното си негативно отношение и деятелност спрямо македонските българи и към тяхната бореща се срещу сръбските окупатори Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). И именно заради честите им публични изяви в тази посока и за активната им дейност, която ВМРО определяше като антибългарска и просръбска, тримата бяха екзекутирани от нея. Земеделската и комунистическата пропаганди приписват техните убийства на михайловистите и на платени убийци. В действителност те са наказани от ВМРО, когато начело на нея стоят Тодор Александров, ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев. За повече яснота искам да подчертая, че Иван Михайлов става член на ЦК на ВМРО от началото на 1925 г.  

продължава>

 

150 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО НА „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ” ОТ БРАТЯ МИЛАДИНОВИ

През 1944 г., след като бяха изритани от Вардарска Македония за три и половина години, сръбските варвари, благодарение на Великите сили, начело със СССР, отново се върнаха там, озверели стократно повече от жестоките инквизитори, описани с голяма болка през 1934 г. от френския журналист Анри Пози в ужасяващата му книга „Войната се връща“. Краткият лъч на свободата, изгрял над Скопско, Битолско и Охридско от 1941 до 1944 г., беше убедил сръбските поробители, че въпреки жестоките кланета, полицейски терор и нечувани мъчения, въпреки проведеното тотално посръбчване на всичко българско след 1919 г., българите там не са си забравили род и родина и са си останали истински патриоти.

продължава>

 

ПЕТ ВЕКА ПОД ЯТАГАНА И КОРАНА (1396 – 1878)

Петвековното османско владичество в българските земи е време на нечувани политически произволи, насилия и безправие, на жестока феодална експлоатация и безогледно ограбване на населението, на безподобна народностна и религиозна дискриминация, на масово унищожение на културни паметници и ценности.
Най-тежки удари били нанесени върху българската народност. Огромен брой българи били унищожени физически – избити по време на завоеванието и при многото въстания след това. Особено много пострадало българското мъжко население, поради което не е чудно, че в османските описи и данъчни регистри са посочени много жени вдовици като глава на семейства.

продължава>