ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА РЕВОЛЮЦИОНЕРА КИРИЛ ДРАНГОВ

За Кирил Борисов Дрангов (1901, Лом - 1946, София) почти нищо не е писано в историческата литература. Името му рядко се среща само в обобщаващите изследвания за македонското освободително движение от 20-те години до смъртта му през лятото на 1946 г., около която и до днес има редица неясноти. Не малко място за него като революционер отделя членът на ЦК на ВМРО Иван Михайлов в спомените и книгите си. Биографията на този революционер, син на видния български пълководец и военен теоретик полк. Борис Дрангов, тепърва трябва да се пише, но липсата на исторически документи за неговия живот и дейност са основна пречка за това. Ще спомена само основните моменти от неговия живот.

продължава>

 

ДИМИТЪР ТАЛЕВ ПОД УДАРИТЕ НА БКП, ДС и СБП

На 23 ноември 1944 г. на Общо събрание на Съюза на българските писатели е възприето решението на Управителния му съвет да бъдат изключени от Съюза за „подчертана фашистка дейност” 29 български писатели, сред които на първите места са: Димитър Талев, Кирил Кръстев, Георги Константинов, Йордан Стубел, Славчо Красински, Николай Дончев, Петър Горянски, Владимир Василев, проф. Богдан Филов, Йордан Бадев, проф. Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов, проф. Михаил Арнаудов, Димитър Шишманов, Никола Балабанов, Павел Спасов и др. Името на Димитър Талев сред този списък не е случайно. Не са случайни и имената на останалите, които днес осмислят българското литературно наследство от периода до 9 септември 1944 г., а тези, които оживяха, обогатиха националната ни култура и с редица нови постижения.

продължава>

 

ПРОФЕСОР АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ БЛЕСТЯЩИЯТ УЧЕН И БЕЗКОМПРОМИСНИЯТ ВЕСТНИКАР ОТ ЩИП

Преди години прочетох едно интересно изказване на водещ западен журналист, срещал се и интервюирал най-известните личности на миналия век. По неговите думи само Лев Толстой и Александър Балабанов са му направили най-голямо впечатление и са оставили неизличими спомени в него. За Лев Толстой няма да пиша, тъй като за него достатъчно е написано от изследователи, съвременници-мемоаристи, пък и той достатъчно е казал за себе си в своя дневник и спомени, а да не говорим, че личността на магьосника от Ясна поляна присъства зад всеки негов написан ред. Навремето В. И. Ленин в едноименна своя статия беше нарекъл Лев Толстой „огледало на руската революция”. Въпросът и сега е спорен - дали Толстой или неговото творчество са огледало на руската революция, или са огледало на руската история и действителност от ХІХ век. Спирам да ви занимавам с великия творец, още повече че това не само не ми е целта, но има по-компетентни от мен, които да се произнасят по въпросите около личността и творчество му.

продължава>

 

МАРКО ЛЕРИНСКИ - ЖИВАТА ЛЕГЕНДА НА ВМОРО

Марко Лерински
Сега, 150 години след рождението и 110 години след героичната смърт на войводата Марко Лерински, все още е трудно да кажем на какво се дължи неговата неумирающа слава. Дали на това, че възпита плеяда от героични войводи, които понесоха знамето на свободата в Македония и Одринско, или на това, че там, близо до него, започна революционната си кариера възторженият певец на борбите на народа ни против робството - поетът Ружкин. Народът ни ще запее песните на Ружкин „Бързай, млад войводо” (за Гоце Делчев) и „На другаря Марко” (за Марко Лерински). Този никому неизвестен, но даровит и с пиетет към народната песен Ружкин скоро ще стане ясно, че е секретарят на четата на Марко, който ще замести загиналия войвода.

продължава>

 

ТОДОР ПАНИЦА - ЛЪВ ИЛИ ЛЕШОЯД?

Няколко щрихи към образа на един убиец и руски шпионин

Тия дни отбелязахме 104-годишнината от едно от най-подлите и коварни престъпления в нашата история. На 28 ноември 1907 г. Тодор Паница изпълнява смъртната присъда на задграничните представители на ВМОРО в София Иван Гарванов и Борис Сарафов.
Кой произнесе тази смъртна присъда и беше ли тя законна?
Другият важен въпрос е кой беше Тодор Паница?
Серският окръжен революционен комитет, възглавяван от Яне Сандански, осъжда на смърт двамата задгранични представители и драмския войвода Михаил Дайев. За изпълнител на присъдата на задграничните представители е определен Тодор Паница, който с това трябва да изкупи греховете си пред комитета. А смъртната присъда на Михаил Дайев е решено след „желанието” на самия Дайев да се изпълни от самия него, като се самоубие.

продължава>