„ШУМИ МАРИЦА” - ПЕСЕН, БОЕН МАРШ, ХИМН

Завладяването на България от османските турци в края на ХІV век ликвидира не само държавата и структурите й, но и българската аристокрация и постиженията на културата. Точно в епохата, когато в тогавашните европейски държави се появяват държавните химни, българите вече са под жестоко робство, стягащо като менгеме творческата мисъл и идеи на народа. Вярно, през ХІХ век се появяват песните „Стани, стани, юнак балкански”, „Вятър ечи, Балкан стене” и др., но те нямат стойност, за да се превърнат в химн, нито обстановката на робство позволява това. Те дори не стават масови.

продължава>

 

ИВАН ХАДЖИНИКОЛОВ - „ОСНОВАТЕЛЯТ”

Един от шестимата млади и образовани македонски българи, които основават през октомври 1893 г. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), е Иван Хаджиниколов. Дали от нескромност, или от гордост, скривайки се зад анонимността, той се подписва под едно кратко свое споменче, отпечатано в Алманах „Македония” (1931 г.) като „Основател”. Днес неговото име и дейност са почти напълно забравени, но той безспорно е един от стълбовете на българската революционна организация на македонските и тракийските българи. Преди да се докоснете до неговото слово, накратко ще припомня най-важните моменти от неговата биография на революционер и книжовник.

продължава>

 

БЛАГОРОДНА БОЖИНОВА - ЕДНА БЪЛГАРСКА СВЕТИЦА

Голямата и корава българка Благородна Божинова познавах през последните години от живота й. Разговаряли сме неведнъж и дори успях да я убедя да си предаде личния архив в Централния държавен архив в София. Тя беше изключително интересен и увлекателен разказвач и събеседник. Бяха излезли двете издания на нейните спомени, които бях прочел на един дъх и с преклонение към тази българска мъченица и светица. Когато се срещахме, тя беше замислила да издаде по-кратък вариант от спомените си на английски език, тъй като беше получила много отзиви и молби за това от българите емигранти в новия свят, отвъд океана. Намерихме някакво решение, като се осигури малка сума за превода. Моя позната, която също произхождаше от видни български родове от Македония, се зае с превода. Един ден се срещнахме и разговаряхме с моята позната - преводачката. Думите й бяха, че откак е започнала да превежда спомените, вече не може да спи и си е съсипала нервите. Това наложи преводът да се даде и да се довърши от друг преводач.

продължава>

 

МИХАИЛ ГЕРДЖИКОВ - АНАРХИСТЪТ, ПОСВЕТИЛ ЖИВОТА СИ НА БОРБАТА ЗА СВОБОДА НА МАКЕДОНСКИТЕ И ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ

Едва ли човек, докоснал се на младини до огромния роман на Виктор Фалк „Мъртвите сибирски полета”, до „Записките на революционера” на Пьотр Кропоткин или до романите на Сергей Степняк-Кравчински и Иван Тургенев, ще забрави през целия си живот романтиката в борбата на руските анархисти. Руските и френските анархисти бяха учителите и на българските анархисти. Гоце Делчев ще настоява пред приятелите и съратниците си Симеон Радев и Михаил Герджиков по време на следването им в Женева да изпратят за ВМОРО руска и френска анархистка литература (брошури от Бакунин и Кропоткин, от Жан Граф, от Емил Анри, от Елизе Рекльо и т.н.). Но можем ли да говорим само със суперлативи за българските анархисти, и то като знаем, че те за знаме имат великия Христо Ботев? На този и на редица свързани с него въпроси може да се отговори само като се познава запазената документация и книги, които все още стоят непобутнати в българските архиви и библиотеки.

продължава>

 

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ - ПРАВЕДНИКЪТ С КАМА В ПОЯСА

„Отцепленията и разцепленията никак да не плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същето да направим и с другите лица? Пък имаме заето и нещо от гръцките болести, а именно - колко глави, толкоз канитани. Пустата му слава!... Всеки иска да блесне, па не знае фалшът и на тоя блесък. …”
(Из писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски. София, 5 януари 1899 г.)

продължава>