НАЙ-ПОСЛЕ СКОПСКО ПРИЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

Бележки за излязлата в Скопие книга „Амнистираните илинденци во 1904 година”. Превод и коментар магистър Драги Горгиев. Издание на Държавен архив на Република Македония и Институт за национална история, Скопие, 2003, 413 с.

За нас, българите, след Априлското въстание от 1876 г. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е втори връх в националната ни революция. То избухна на десетгодишнината от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Преждевременното избухване на недостатъчно подготвеното въстание беше поради нетърпимото положение на българите от Македония и Одринско. Турските злодейства през 1903 г. бяха повторение на тия от 1876 г. и за пореден път светът отново беше смаян от азиатската жестокост на поробителя, който показваше бабаитлъка си отново над беззащитните жени, деца и старци.

продължава>

 

УСТАНОВЯВАНЕ НА БЕЖАНЦИ В АСЕНОВГРАД И РЕГИОНА В ПЕРИОДА 1923-1928 Г.

Това съобщение цели да допълни някои моменти от цялостната картина на установяване и устройване на бежанците в Асеновград и региона между двете световни войни. Без да се базираме на строги статистически данни можем да си позволим да твърдим, че десетилетието между 1920 - 1930 г. е съдбовно за Асеновград в няколко аспекта:
1. Демографски промени – две трети от населението на града по различни причини след военния период напуска селището.
2. Икономически промени – икономиката, базирана на традици-онното лозаро-винарство вече се променя в посока тютюнопроизводство.
3. Социални промени – голяма част от сравнително богатото гръцко население напуска града и на негово място се установяват тракийски и македонски бежанци, които идват в селището „голи, боси, без дом и средства” (Згрипаров 1969, 89).

продължава>

 

СРЪБСКИТЕ РЕПРЕСИИ НАД ВАСИЛ ЛЕВСКИ В ЗАТВОРА В ЗАЙЧАР ПРЕЗ 1868 Г.

Последните събития около умишленото проваляне от сръбските власти на тържеството пред паметника на В. Левски в Босилеград ни връща назад във времето.
Народът ни е казал: „Вълкът козината си мени, но нравът не”. В случая под вълка разбираме Сърбия. За България и българския народ тя наистина има вълчи апетит да граби земите му и да преследва, репресира и избива всеки българин, който се изпречи на пътя й.
Точно когато поредното българско правителство по стара антибългарска традиция обяви безрезервна подкрепа за Сърбия относно нейните мераци за членството в ЕС, същата тази държава се изгаври по най-безцеремонен начин с целия български народ. Обектът на сръбската атака бе Апостола на свободата Васил Левски.

продължава>

 

СЪВЕТИТЕ НА ЦАР ФЕРДИНАНД КЪМ ЦАР БОРИС III

През 2009 г. издадохме с Цочо Билярски книгата „Цар Фердинанд - циник, измамник, лицемер“, в която книга, наред със съветите на Фердинанд към неговия син цар Борис ІІІ, бяха включени и други автентични материали, показващи истинския лик на монарха, донесъл със своята безкрайна алчност, неадекватни действия и безбройни интриги стотици опожарени и опустошени селища, хиляди човешки жертви, потоци от кръв и сълзи, безброй бежански трагедии и двете най-тежки национални катастрофи на България.

След излизането на книгата се чуха изказвания, че с тази книга сме атакували предизборно Симеон Сакскобургготски, че в нея сме ползвали комунистически клишета и че изнесеното в нея било „комунистическа пропаганда“, и т.н.

продължава>

 

ИСТОРИЯТА НА „БЕСНИЯ СТРАЖИНСКИ” ПОЛК, ИЛИ ДЕВЕТИ ПЕХОТЕН ПЛОВДИВСКИ НА Н.Ц.В. КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА ПОЛК

 

Пловдивският пехотен полк е създаден с Указ № 61 на българския княз Александър І от 23 декември 1885 г. Ние, историците, обикновено казваме, че е наследник на славните бойни традиции на Първа и Втора дружини на Източнорумелийската милиция. Но всъщност неговото начало откриваме в първите дни на възраждането на българската армия през пролетта на 1877 г. при създаването на Българското опълчение. След пет века турско робство и липса на българска държава и войска, руските офицери се отнасят скептично и даже подигравателно към довчерашните хъшове и комити. Веднага след обявяването на Руско-турската война прокудените от българските земи синове на Родината постъпват като доброволци и формират първите шест дружини. След сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново даже старите генерали като Столетов прекланят глава пред техния подвиг и признават, че те се бият по-добре от руските воини. От времето на Руско-турската война датират понятията „българска атака” и „българска контраатака”. След войната на база опълченските дружини на 8 юли 1878 г. се създава Българската земска войска. Героичната четвърта дружина се установява в Пловдив и се преименува в 20-а Пловдивска дружина. Малко по-късно от нейния кадър се формира и нова - 21-ва дружина. След разпокъсването на българските земи и създаването на Източна Румелия двете дружини получават нови наименования - 1-ва и 2-ра Пловдивски дружини на Източнорумелийската милиция.

продължава>