ИВАН МИХАЙЛОВ – ПОСЛЕДНИЯТ ВЕЛИК БЪЛГАРИН НА XX-ТИ ВЕК

След Берлинския конгрес, когато голяма част от българските земи и народ останаха отново под робство народът ни излъчи нови водачи, които бяха продължители на делото на Васил Левски. Те биха красили историята на всеки народ, ако той ги притежаваше. Това бяха Дамян Груев - създателят на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1893), Тодор Александров - двукратният възродител на ВМОРО (1910, 1918) и Иван Михайлов - вождът който ръководеше Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) в най-тежките години (от 1924 до 1934 г.), а след това направляваше и от емиграция легалното и революционното македонско движение. Без тях и без хилядите техни съратници българският народ би бил по-беден. Кражбите и фалшификациите относно историята на техния живот и дейност от сърбоманите-нечестивци около Вардара не поставят ни най-малко под съмнение тяхното дело и място в българската история и в паметта на българина.

продължава>

 

ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ УЧЕН ПРОФ. НИКОЛА МИЛЕВ – ЖЕРТВА НА ЧЕРВЕНИТЕ ТЕРОРИСТИ

„На Дондуков булевард, срещу ъгъла на клона от Първа мъжка гимназия, в едно продължение от десет стъпки, калта на улицата е размесена с кръв. Малки локви от тая кръв са покрити с ледена кора. На места са минали коли и кръвта се по-ясно вижда. Отстрани са наредени колите на софийските талигари, които обикновено тук чакат. Улицата е оживена. Върху лобното място няма никаква следа от пиетет. Тялото на убития е вдигнато, но кръвта е останала в калта и тая заран се вижда от далеч.
Колко скъпа бе тая кръв! Колко благородно сърце тя караше да тупти! Какъв висок нравствен образ отлетя. Коя софийска улица остана неокървавена от наша кръв? Всеки ден, всяка вечер - убийства, жертви.

продължава>

 

ТАНЮ НИКОЛОВ – ВОЙВОДАТА

През своя 73-годишен живот този човек е бил наричан с много имена. В родния му край са го наричали най-често Таньо, в писмо до майка си се е подписал Твой син Тано. В Македония го наричат Тане, към края на живота му в Асеновград – Таню. През този период това е името и в официалните документи. Но навсякъде към името му добавят „Войводата”. Има изказани предположения от някои изследователи, че той е роден като Атанас Николов Жеков. В края на живота си сам определя Атанасовден като свой празник, на който да се раздава на бедните от средствата от фонда на негово име. Неоспоримо е, че е роден на 9 март 1873 г. в Хасково, в семейството на местния абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме, днес Горски извор, Хасковско.

продължава>

 

ЗАЩО В МАКЕДОНИЯ И ДНЕС ПРОДЪЛЖАВА ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ?

За наше най-голямо съжаление вятърът на демократичните промени в Европа не обхвана и БЮР Македония. Затова там и днес продължава безмилостният терор над българите по всички направления с една-единствена цел - доунищожаването на всичко българско. И сега по Вардарско пред очите на цяла Европа и целия свят се провежда един долнопробен, целенасочен, последователен и добре обмислен геноцид, извършван от една озверяла банда етнически сърби и сърбомани, които управляват БЮР Македония като същински варвари от най-дивите племена и времена на човечеството. И тези диваци и варвари, опирайки се на традиционния великосърбизъм и сърбокоминтерновската теория за македонизма, унищожават всичко, което е свързано с изконната българщина в този най-български край от Средновековието до наши дни - гробища, църкви, паметници, книги, списания, вестници, училища, читалища, т.е. цялостната българска история, култура, фолклор и археология. Всичко, което носи българско име, е подложено на македонизиране и унищожение.

продължава>

 

МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ ВРАЧАНСКИ

Още от времето на Средновековието Българската църква винаги е била идентифицирана от своите архиереи и духовни водачи. По време на Възраждане монаси и духовници съживяват българската идея и застават начело на борбата за  църковна независимост. Имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иларион Макариополски стоят начело на списъка на българските будители. Те са пример и за праведен живот, посветен на Бога и Отечеството. Тази традиция продължават след Освобождението Методий Кусевич, Екзарх Йосиф и още десетки архиереи на Българската православна църква. За жалост втората половина на ХХ век не беше време, в което се поощряваха  проучванията за техния живот и дело. Така на заден план и осъдени на забрава останаха делата на десетки верни служители на църквата. След 1990 г. интересът най-напред се насочи към някои злободневни и не толкова лицеприятни истории от миналото на църквата, които бяха призвани да разрушат митовете за благочестието на църковните водачи. Много малко останаха дейците за които не се пишеше нищо и както написа свещеник Янко Димов „Малкото митрополити, които са щастливи изключения, правят по-чист и отчайващ мрака преди и след тях”.

продължава>