МАРКО ЛЕРИНСКИ - ЖИВАТА ЛЕГЕНДА НА ВМОРО

Марко Лерински
Сега, 150 години след рождението и 110 години след героичната смърт на войводата Марко Лерински, все още е трудно да кажем на какво се дължи неговата неумирающа слава. Дали на това, че възпита плеяда от героични войводи, които понесоха знамето на свободата в Македония и Одринско, или на това, че там, близо до него, започна революционната си кариера възторженият певец на борбите на народа ни против робството - поетът Ружкин. Народът ни ще запее песните на Ружкин „Бързай, млад войводо” (за Гоце Делчев) и „На другаря Марко” (за Марко Лерински). Този никому неизвестен, но даровит и с пиетет към народната песен Ружкин скоро ще стане ясно, че е секретарят на четата на Марко, който ще замести загиналия войвода.

продължава>

 

ТОДОР ПАНИЦА - ЛЪВ ИЛИ ЛЕШОЯД?

Няколко щрихи към образа на един убиец и руски шпионин

Тия дни отбелязахме 104-годишнината от едно от най-подлите и коварни престъпления в нашата история. На 28 ноември 1907 г. Тодор Паница изпълнява смъртната присъда на задграничните представители на ВМОРО в София Иван Гарванов и Борис Сарафов.
Кой произнесе тази смъртна присъда и беше ли тя законна?
Другият важен въпрос е кой беше Тодор Паница?
Серският окръжен революционен комитет, възглавяван от Яне Сандански, осъжда на смърт двамата задгранични представители и драмския войвода Михаил Дайев. За изпълнител на присъдата на задграничните представители е определен Тодор Паница, който с това трябва да изкупи греховете си пред комитета. А смъртната присъда на Михаил Дайев е решено след „желанието” на самия Дайев да се изпълни от самия него, като се самоубие.

продължава>

 

МЪЖКАТА ПРИЧЕСКА „ПЕРЧИН” ОТ МАКЕДОНИЯ В СБОРНИКА „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ” НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ

Анита Комитска

Посвещава се на покойния Райко Сефтерски

Сборникът на братя Миладинови „Български народни песни”, издаден в Загреб през 1861 г. със спомоществователството на хърватския епископ Йосиф Щросмайер, е най-забележителния труд в новобългарската възрожденска литература. В него са събрани 665 песни от източните и западните краища на България; от Панагюрище, София, Струмишко, Кукушко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебърско, Прилепско, Битолско, Охридско и Стужко. Те са разделени на самовилски, други стари, църковни, юнашки, овчарски, хайдушки, жальовни, смешни, любовни, сватбени, лазарски и жетварски. В сборника са обнародвани сватбени и годишни обичаи от Струга и Кукуш; вярвания, игри, предания, собствени народни имена и гатанки. Сбирката от народни умотворби на Миладиновци е ценен извор за бита и вярванията на българите от цялото етническо землище.

продължава>

 

НАЦИОНАЛНИЯТ ПРЕДАТЕЛ ГЕНЕРАЛ РАДКО ДИМИТРИЕВ СПАСЯВА ПИРОТ ЗА СЪРБИЯ ПРЕЗ 1913 Г.

В края на XIX и началото на XX век три пъти българи и сърби водят борба за господство над град Пирот. Съдбата на града е била решавана в преки сблъсъци в три войни - Сръбско-българската от 1885 г., Междусъюзническата от лятото на 1913 г. и Първата световна от есента на 1915 г.
Това е историята на едно предателство, която ни връща към Втората Балканска война, наречена още Междусъюзническа. Войната, която, по лоша традиция, от десетилетия е най-неописаната и най-неотразената в българската историография.
За да разберем същността на разигралите се събития през 1913 г. в района около Пирот, е необходимо накратко да очертаем какво представлява Пирот и Пиротско за България и за Сърбия.

продължава>

 

ВОЙВОДАТА ПЕТЪР ЮРУКОВ ОТ КАРЛОВО

ВОЙВОДАТА ИЗРАСЪЛ С ЛЕГЕНДИТЕ И С ПРИМЕРА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И КАТО НЕГО ДАЛ ЖИВОТА СИ ЗА ПОРОБЕНИТЕ БЪЛГАРИ

Цочо В. Билярски

Ако посетите Карлово и се спуснете от центъра му, от къщата на Апостола на българската свобода Васил Левски в посока към жп гарата, някъде по средата на това разстояние ще видите един белокаменен бюст на тиквешкия войвода Петър Юруков. Наскоро не съм бил в града на тези двама революционери, но колкото и пъти през предишните години да ми се случеше да мина оттам, това, което ми правеше впечатление, беше, че винаги бюстът на войводата е залят с черна блажна боя. Явно, че „благодарните” потомци, вероятно негови съграждани, по този начин изказват „преклонението” си към подвига на този бележит, а днес забравен българин. Но да не обобщавам за всички карловци, тъй като там има и хора, които знаят кой е Петър Юруков и тачат неговата памет и аз съм се срещал неведнъж с тях и сме разговаряли за него.
Тъй и тъй се връщам към спомените и впечатленията си, искам да споделя с вас и това, което съм видял и чул и в Тиквешията, и по-специално в Кавадарци и Неготино.

продължава>