За съдебните дела на ОМО „Илинден” и Волен Сидеров срещу Никола Григоров

Днес нашата политическа действителност абсолютно нагледно доказа на всички, че ние, българите, сме най-толерантният народ не само на Балканите, а и в целия свят. Неслучайно у нас се пръкнаха такива политически мутанти, които хем гласуваха срещу българския език в парламента, хем още са живи, хем не са в затвора, хем отново продължават да участват активно в българската политика, даже някои от тях с научни титли продължават да се пишат български патриоти. Неслучайно у нас работят открито и нагло такива сръбски подлоги като сръбскокоминтерновското отроче, антибългарската партия ОМО „Илинден”, която денонощно прокарва вековната сръбска цел за унищожаването на българите в Пиринския край и присъединяването му към сръбския концлагер за българи БЮРМА Македония. Неслучайно се пръкнаха разни пишман-политици, които като полуидиоти реват, че са патриоти, а денонощно резилят България и българското име с най-долнопробни изцепки в етично, историческо, икономическо, политическо и религиозно направление.

продължава>

 

ПОЛКОВНИК ВЛАДИМИР СЕРАФИМОВ - СПАСИТЕЛЯТ НА СРЕДНИТЕ РОДОПИ

Войните за национално обединение през второто десетилетие на ХХ век извеждат на преден план подвига на хиляди български войници, офицери и генерали, които са дали своя принос в националната ни военна история. Мнозина от тях загиват за освобождението на български земи, които по-късно продажни политици харизват на съседите ни. Имената на много от тях днес са забравени и ги намираме само на паметниците в родните им места или в пожълтелите хроники на родовата памет.

Името на полковник Владимир Серафимов е светиня в Смолянския край. Помни се и в село Свежен в Средна гора, където е запазена родната му къща. Но надали в София и другите големи градове ще срещнете и десетина човека, които да знаят кой е освободителят на Средните Родопи. Да знаят повече за Родопската Шипка.

продължава>

 

МАГИЯТА НА СЕЛО СВЕЖЕН

Много са легендите за създаването на село Свежен, което някога се е наричало Аджар. По-точно това е арабската дума Хаджар, което значи камък. Това тълкование ни е оставил роденият тук народен художник Христо Станчев. Неговите пейзажи от селото не са нищо друго, освен пресъздадени голи и гладни късчета земя. Но има и друго тълкование – корави, непокорни българи, които следвали неоклонно своя път в живота. Местните хора „преглъщат” Х-то в началото на всяка дума започваща с тази буква. Така вместо хляб казват ляб, вместо хоро – оро, а от Хаджар е станало на Аджар.

продължава>

 

ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ЛЕГЕНДАРНИЯТ ВОЖД НА ВМРО

На 3 април 1917 г. Тодор Александров в едно свое писмо до генерал Александър Протогеров ще изложи  само с няколко изречения своето житейско кредо: “...Аз съм “оръдие” само на идеята за освобождение на Македония и за обединение на българския народ. Това съм го доказал с целия си досегашен живот, като съм пожертвувал за тая идея сичко, освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е оцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване. Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал – моята чест. Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня...” С целия си живот и с делото си той потвърди тези си думи.

продължава>

 

ПАНЕ БИЧЕВ – КОШМАРЪТ НА ЧЕРВЕНИТЕ ТЕРОРИСТИ

“Преминавайки през огъня, ние станахме смели до безразсъдство.
Бомба, отрова, разстрел
– ето нашата нова психология.”
Васил Коларов (14 декември 1925 г.)

“И аз сега казвам, недостойно бе за мен и за мнозина, които мислиха като мен, да се подчиняват безпрекословно на едно безумие. Човек, който като краен садист решава да обезглавява стотици и стотици ценни живота, който забравя след това, че за неговия престъпен порок ще плаща цяла класа, не може да бъде комунист.”
Цола Драгойчева (1925 г.)


Два месеца след 9 септември 1944 г. наскоро сформираната Народна милиция арестува още един човек, който заедно с хиляди още е включен в числото на безследно изчезналите.
За кого става дума?

продължава>