ГРИГОР ВАСИЛЕВ - ПАТРИОТЪТ, КОЙТО БЕШЕ НАЙ-ОПИТНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПАРЛАМЕНТАРИСТ И СТЪЛБ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Една от най-колоритните фигури в цялостния обществено-политически и културен живот на България от края на първото десетилетие до 40-те години на века е Григор Василев. Противоречиви са оценките за него като личност и за дейността му. Те са от крайно леви до крайно десни. Той е назоваван в спомени, статии, изказвания и изследвания като „вдъхновител на българската култура и изкуство”, „меценат на изкуството”, „тънък ценител на красивото”, „социалист-общоделец”, „демократ”, „сговорист”, „ренегат", „открит шовинист”, „македонствуващ”, „анархист”, „природно умен шоп”, „войнолюбец” и „масон” и какви ли не още положителни и отрицателни взаимно изключващи се квалификации.

продължава>

 

НИКОЛА КАРЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КРУШОВСКАТА РЕПУБЛИКА

Неговия портрет и до днес може да видите в учебниците по история, но това, с което е забележителен за учебникарите, беше принадлежността му към Българската работническа социалдемократическа партия. Това, че той живя и се бори за свободата на поробените българи от Македония, някак си оставаше на заден план. А скопските манипулатори отидоха още по-далеч, представяйки го за македонец, пожертвал живота си за някаква си македонска държавност и самостойност. Една лъжа, която и днес се тиражира там, около Вардара.

продължава>

 

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ - БОЖЕСТВЕНИЯТ РАЗМИРНИК

Името Стоян Михайловски е познато на всяко българско дете, което все още ненаучило се да пише и чете, знае химна за Светите Солунски братя. Но това не се отнася до цялостното творчество на този български гръмовержец. Днес го помнят и познават само университетските преподаватели. Макар че в личния архив на поета има много непубликувани негови произведения, немалко е и публикуваното. Въпреки усилията на популяризаторите на творчеството и идеите му Иван Богданов, Ангел Тодоров, Атанас Натев и Радой Ралин, то все още остава неизвестно и непознато. В Българския исторически архив при Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (БИА НБКМ, ф. 567) и в Централния държавен архив (ЦД А, ф. 2094 к) се пази архивното наследство на Ст. Михайловски. Преди години излизаше академичната поредица „Литературен архив”, но никой от издателите и редакторите не се сети да отреди и на Стоян Михайловски един том с материали от неговия архив.

продължава>

 

РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - ХРИСТО СИЛЯНОВ - ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Христо Силянов е най-известният изследовател на борбите на македонските и тракийските българи. Самият той е участник в македонското и тракийското движение. Бил е войвода и в Македония, и Тракия. Хр. Силянов е и един от видните политически дейци през 20-те и 30-те години на миналия век, утвърден публицист и поет, автор на едни от най-интересните мемоари за революционните борби, които историци и литератори сравняват със Захари-Стояновите „Записки по българските въстания”.

продължава>

 

Д-Р КОНСТАНТИН СТОИЛОВ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Съдбата на поробените българи, останали в рамките на Турция след Берлинския договор, интересува д-р Константин Стоилов още от Учредителното събрание, където той произнася една от най-хубавите си речи по „общонародния въпрос” на 27 февруари 1879 г. във Велико Търново, а след близо месец, на 24 март с. г., той произнася другата си голяма реч, известна под името „Църквата в политически разделеното ни отечество ще служи за единство между отделните части на народа”, в която се спира на църковното единство между поробените и свободните българи (вж. Д-р К. Стоилов. Речи. С., 1939, с. 3-7, 9-11).

продължава>