ГАБРОВЦИ ПАТРИОТИ УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРСКОТО БЕЛОМОРИЕ ПРЕЗ 1941–1944 Г.

Покрай избора на новия бразилски президент Дилма Русеф отново в медиите у нас и по света нашумя името на град Габрово. Оказа се, че родът на първата жена президент на голямата южноамериканска държава по произход е от този северен български град.
Така отново бе поставен въпросът: Какво е дал Габрово на България? И отговорът не се заключава само в Рачо Ковача или Дома на хумора и сатирата.
Преди Дилма Русев „българският Манчестър” обаче е дал на България такава голяма фамилия като Ряскови, а през периода на Втората световна война - и областните управители на българското Беломорие.

продължава>

 

ТРАДИЦИОННАТА ГАРАШАНИНОВА СТРАТЕГИЯ НА СЪРБИЯ И НАИВНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ

Проблемът за поглъщането на България от Сърбия (или за включването й в някакъв тип федерация или конфедерация с нея) вълнува духовете на белградските политици повече от век и половина. Тази мисъл не напуска умовете на стари и нови сръбски общественици не само в дните на главозамайване, но дори и по време на разпадането и разрухата на миниимперийката.

продължава>

 

БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС В УРОЦИТЕ НА ГОЛЯМАТА ПЕДАГОЖКА И ПАТРИОТКА - ВАНА КЕПОВА

Някога дядовците и бабите ни са учили история от учебниците на видния български педагог Иван Кепов, а бащите и майките ни - от учебниците по история на неговата дъщеря Вана (Иванка) Иванова Кепова.

 

продължава>

 

ЗА МЯСТОТО НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Охрид е родното място на видния български революционер и военен деец генерал-лейтенанта от пехотата Александър Протогеров. Колкото и да е писано и да се знае за родния му град, винаги може да се каже или да се научи още нещо. Охрид в продължение на векове е чисто български град, за което свидетелстват не само историческите паметници, библиотеки и архиви, а и всички български и чуждестранни статистики и пътеписи. Охридчанинът проф. Иван Снегаров нарича Охрид „Българския Йерусалим” и само този, който не е пристъпял по калдъръмените улички във вечния наш старопрестолен град, само той не може да прозре смисъла в думите на учения. Оттук в продължение на векове ще се пръска светлината на българската книжовност и просвета и градът на свети Климента и свети Наума, на Самуила ще остане завинаги свързан с родната ни история. Той е и седалище на вековната Охридска българска патриаршия, продължила да съществува и действа и по време на турското робство до ликвидирането й през 1767 г.

продължава>

 

ЗА ТРЕТИ МАРТ, САНСТЕФАНСКИЯ ДОГОВОР И БЪЛГАРО-РУСКАТА ДРУЖБА

3-ти март е националният ни празник - денят на Освобождението на България от турско робство, денят на Санстефанския мирен договор, който договор сложи началото на възкръсването на България на политическата карта на Европа. А този прочут договор, въпреки епохалното си значение,  и до днес си остава непознат за преобладаващата част от български народ. Даже и по времето на социализма, когато България беше най-верният съюзник на Съветска Русия, той беше непознат за масовия читател. Знаеха го и го знаят даже и днес само специалистите и по-любознателните и упорити студенти и ученици. Сигурно е премълчаван поради факта, че в него ясно е записано, че българският народ е платил изцяло свободата си  със загубата на северна Добруджа, която е подарена от Русия на Румъния,  ведно със сите българи там - също като крепостни селяни. Сигурно и поради факта, че с него се откъсва Нишката епархия и е подарена заедно с „освободените” българи  на Сърбия. И тези български земи са подарени  на чужди страни, без да се питат българите, живеещи там, които също като добитък са предадени на ново, по-страшно и от турското робство, и където веднага започва тяхното денационализиране.

продължава>