МИШЕ РАЗВИГОРОВ - РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ РЕФОРМАТОР

„Скромен до себезаличаване, честен до болезненост, народник без поза и демагогство, непоколебим привърженик на най-здравите и целесъобразни разбирания” - тази характеристика се отнася за Мише Развигоров и е направена от един от неговите съвременници, пожелал да остане анонимен.
Михаил (Мише) Развигоров е една от най-симпатичните фигури в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско. Въпреки че името му присъства в спомените на дейците на ВМОРО и в историческите изследвания, до днес все още за него няма дори и една кратка биография. На основата на известното ми ще ви разкажа накратко за неговия живот и дейност. Определено искам да подчертая, че това, което ще прочетете, съвсем не е изчерпателно и издирванията за него трябва да продължат и занапред.

продължава>

 

ГЕОРГИ ПОПХРИСТОВ - ЕДИН ОТ НЕЗАСЛУЖЕНО ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ

Името на Георги Попхристов е неотделимо от имената на създателите и ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Близо четири десетилетия той участва в революционните борби на македонските и тракийските българи. Въпреки че няма историческо изследване, в което да не се говори за революционната му дейност, но едва в спомените си, публикувани още приживе, той изгражда чрез писаното слово собствения си портрет на революционер и просветител.

продължава>

 

ПРЕДИЗВИКАНИ ВЪПРОСИ

Прочетеното в един столичен всекидневник „Русия лансира „славянски батальон” с наши бойци” ме провокира към размисъл. По-нататък в публикацията става ясно, че: „…Постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин предложи създаването на чуждестранен легион в руската армия.”
Според него в състава на Руските въоръжени сили може да бъдат създадени подразделения от чуждестранни граждани по примера на Френския чуждестранен легион. Според Рогозин това може да е „славянски батальон”, в който да служат сърби и българи, съобщава вестник „Вести”.

продължава>

 

СРЪБСКИЯТ СЛУГА И НЬОЙСКИ ФАЛШИФИКАТОР РУДОЛФ АРЧИБАЛД РАЙС

27 ноември е една от черните дати в българската история. На този ден преди 92 години в парижкото предградие Ньой - сюр - Сен България е принудена от Великите сили, победителки в Първата световна война,  да подпише мирен договор - диктат, санкционирал втората й национална катастрофа.
Така четиригодишните усилия на България да реши националния си въпрос по военен път през Първата световна война завършват с пълен неуспех. След пробива при Добро поле през септември 1918 г. фронтът в Македония, удържан от българската войска чрез безпримерен героизъм, рухва. Въпреки голямата победа при Дойран над англичани и гърци, правителството в София решава, че страната повече няма сили да воюва, и на 29 септември 1918 г. подписва в Солун примирието. България е окупирана от войските на победителките от Антантата, а армията ни е демобилизирана, като западно от Скопския меридиан около 100 000 души български офицери и войници, които не успяват да се оттеглят навреме, са оставени за заложници.

продължава>

 

НИКОЛА ВАПЦАРОВ И МАКЕДОНСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪЖОК

Моето поколение беше възпитавано с пролетарската поезия на Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Пеньо Пенев. Насочеността на поезията им и българският им произход беше обединяващото и при тримата, независимо от времето, в което бяха живели и творили. Първите двама бяха родом от Македония - Смирненски беше роден в унищожения от гърците през 1913 г. Кукуш, Вапцаров беше роден в Банско, а „поетът с ватенката” - в габровското село Добромирка. Първият умря, покосен от възпятата от него „жълта гостенка”, вторият беше разстрелян от политическите си противници, срещу които беше вдигнал ръка, а третият се самоуби, увеличавайки по такъв начин бройката на българските убити поети и поети-самоубийци (Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Стамен Панчев, Сергей Румянцев, П.К. Яворов, Николай Ракитин, Димитър Бояджиев и т.н.).

продължава>