Известно е, че сръбските архиви съхраняват значителна и ценна документация за българската история. Тя в своята цялост все още остава неизвестна за българските историци, но не са малко и тези документи, които са вече публикувани. На първо място трябва да посочим публикуваните документални сборници в Берлин, Белград и Скопие. Само при един бегъл поглед върху тях може да се убедим колко стойностна е тази документация. Но това, което все още е непознато и непубликувано е преобладаващо, а темите от нашата история, както и от българо-сръбските отношения са в своята цялост забулени в неизвестността.

(ПРОФ. АНАСТАС ИШИРКОВ ЗА МИНАЛОТО НА ГРАД СОЛУН)

Град Солун е тясно свързан с хилядолетната история на нашия народ. До 1913 г. българското население на града е на едно от водещите места, а нашите сънародници живеят в компактни маси в български квартали. Тук се намират български хотели, ресторанти, бирарии и увеселителни заведения, като солунските българи имат в града и своите културни и просветни учреждения. Тук се намират и Солунските български мъжка, девическа и търговска гимназии, като Мъжката гимназия притежавала огромна по обем библиотека, а неин библиотекар е бил учителят по българска литература и революционер Христо Матов. Солунските българи имат и свой църковен храм, както и параклис в българските гробища. Тук се издават книги и вестници на български език. 

През тази година на 12 октомври варненци ще отбележат 135 години от създаването на 8 пехотен Приморски полк. При образуването му в неговия състав влизат 12 Раховска, 15 Провадийска и 20 Варненска пехотни дружини.

Варненци са участници в славните битки за освобождението и обединението на българския народ. Техният героичен път започва през Сръбско-българската (1885), Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915-1918) и Втората световна война (1941-1945).

Окиченият с безсмъртна слава полк е разформирован на 25 март 1951 г.

Досега нашите читатели имаха възможност да прочетат редица материали, свързани с преселението на българи от Северна България в Южна Русия и заменянето им с кримски татари и черкези.

Един от най-активните българи срещу тази вредна за българите руска и турска политика е патриархът на българската национална революция Г. С. Раковски. Въпреки това тази тема беше избягвана в българската историография, а в биографиите на Раковски на нея е заделяно незначително място. В съчиненията на Раковски, издавани след 1944 г., статиите му от „Дунавски Лебед“, както и брошурата му „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ никога не намериха място. Същото се отнася и до протеста на Раковски пред държавния канцлер и външен министър на Русия княз Александър Горчаков (1798-1883).