ПРОФ. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Два месеца след освобождението на Вардарска Македония представителна група от професори от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представляващи неговия Академичен съвет, посещава Македония. В състава й влизат професорите Михаил Арнаудов, Петър Мутафчиев, Иван Снегаров, Иван Дуйчев, Стефан Цанков и Стоян Романски. По пътя си те посещават едни от най-светите за нас българите места в Македония – Охрид, Скопие, Битоля и Прилеп, където произнасят речи пред многолюдни митинги и събрания. Речите са публикувани по-късно като „поклоннически слова“. Ораторите не крият радостта си от освобождението на Македония и към започналото обединение на българските земи и народ.

продължава>

 

МАКЕДОНИЯ КАТО БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

(ЕДНА РЕЧ НА ПРОФ. МИХАИЛ АРНАУДОВ В БИТОЛЯ ПРЕЗ 1941 Г.)

Два месеца след освобождението на Вардарска Македония представителна група от професори от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ посещава Македония. В състава й влизат професорите Михаил Арнаудов, Петър Мутафчиев, Иван Снегаров, Иван Дуйчев, Стефан Цанков и Стоян Романски. По пътя си те посещават едно от най-светите за нас българите места в Македония – Охрид, Скопие, Битоля и Прилеп, където произнасят речи пред многолюдни митинги и събрания, които са публикувани по-късно като „поклоннически слова“. Ораторите не крият радостта си от освобождението на Македония и към започналото обединение на българските земи и народ.

продължава>

 

ПРОФЕСОР СТЕФАН БАЛАМЕЗОВ ЗА ЕТНИЧЕСКИТЕ ГРАНИЦИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ XIX ВЕК

Творчеството на проф. Стефан Баламезов (9 септември 1883, Кишинев – 30 септември 1960, София), като че ли е повече познато от правистите. Може би и до днес неговият капитален труд по конституционно право все още остава ненадминат. В неговият първи том проф. Ст. Баламезов се проявява не само като познавач и изследовател на българското и чуждестранното конституционно право, но и като добър познавач и на политическата история.

Като декан на Юридическия факултет и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и като висш чиновник в Министерството на външните работи и изповеданията той става и един от познавачите и теоретиците и на българската дипломатическа история.

продължава>

 

ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ДИМО-КАЗАСОВОТО УЧАСТИЕ В ДЕВЕТОЮНСКИЯ ПРЕВРАТ

(МНЕНИЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАТА ХАРАЛАМПИ ХРИСТОВ)

Огромна е литературата за Деветоюнския преврат, както е огромен и до ден днешен интересът на учени и общественост към него. И като че ли след всичко направено до сега няма какво повече да се каже за него. Макар, че не е основният двигател в преврата все пак написаното за Димо Казасов (1886 - 1980) е не по-малко от това, което се пише за неговият основен ръководител проф. Александър Цанков.

продължава>

 

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР

(99 ГОДИНИ ОТ НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР)

В резултат на Ньойския мирен договор България изпадна в тежка икономическа и политическа криза и докато успееше да се върне към нормален живот щяха да минат години, в които започна подготовката за реванша на победените.

Ньойският договор изправи страната и народа пред нови изпитания. Останалите извън държавните граници българи бяха подложени на жестока денационализация, като към свободната част от родината поеха огромни безкрайни бежански потоци от българи – от Егейска Македония – 26 753 семейства, от Турция – 15 542 семейства, от Вардарска Македония – 7 419 семейства и от Добруджа – 5 329 семейства.

продължава>