ЕДНО ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ ЗА АКАДЕМИК ДИМИТЪР МИШЕВ ПРЕЗ 1942 Г.

Десет години след смъртта на бележития български учен, историк, журналист, публицист, педагог, църковен и политически деец Димитър Мишев (5 декември 1856, Видин – 26 декември 1932, София) списанието, на което той беше създател и първи редактор отбелязва тъжната 10-годишнина от неговата смърт. Списание „Отец Паисий“ е печатен орган на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, на който Д. Мишев също беше един от създателите и първите му ръководители. 

продължава>

 

ДОБРУДЖАНСКИЯТ ДЕЕЦ ХРИСТО КАПИТАНОВ ЗА БЪЛГАРИТЕ В РУМЪНИЯ

Тези дни, през тази година се навършват 45 години от смъртта на известният наш журналист, публицист, поет, юрист и историк Христо П. Капитанов (6 януари 1903, Добрич – 1 декември 1971, София). Още приживе той, а в последствие и семейството му правят ценно дарение в Централния държавен архив в София. Спомням си как преди години госпожа Капитанова, неговата съпруга посети хранилището на архива, когато то се помещаваше в Съдебната палата, за да се поклони пред документалното наследство на покойния й вече съпруг. Този акт на обич и преклонение пред скъпия й покойник беше нещо, на което присъствувахме заедно с колегите си за пръв и единствен път. Същевременно трябва да отбележа, че аз имах възможност да познавам неговия живот и творчество, тъй като на мене ми беше възложено да обработя този изключително ценен и богат архив.

продължава>

 

ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ ЗА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УСЛОВИЯ И РЕЛИГИОЗНИТЕ БОРБИ В СКОПИЕ (1894 Г.)

През 90-те години на XIX в. Скопие бил един от трите най-големи града в Македония, населението му възлизало на 31 900 души (1). Началото на Скопие трябва да се търси някъде в античността (2). Важна роля като административно, военнополитическо и културно средище той играел и през Първото и Второто българско царство.

Географското положение на града през турско робство давало възможност да бъде не само културно и търговско-стопанско средище в Македония, но и важен административен център. Скопският вилает включвал Скопски, Прищенски, Сениченски, Ипекски, Татлиджиски и Призренски санджак. Плодородното Скопско поле било засадено с лозя, житни растения, тютюн, анасон, памук, лен, зеленчуци и овощия. То се напоявало от реките Вардар, Лепенец, Треска и Пчиня (3).

продължава>

 

В РЕЧТА СИ ОТ 22 ЮНИ 1941 Г. АДОЛФ ХИТЛЕР ПОСТАВЯ ПУБЛИЧНО ВЪПРОСА ЗА РУСКИТЕ НАМЕРЕНИЯ ДА ОКУПИРА БЪЛГАРИЯ

Наскоро след идването на власт на Адолф Хитлер затоплянето в руско-германските отношения е видно, тъй като и двете страни имат планове за отхвърлянето на Версайлската мирна система. Това, което Третият райх не успя да довърши с Мюнхенското споразумение беше довършено със спогодбата Молотов-Рибентроп. След взаимни договорености и гаран

продължава>

 

ВЪПРОСЪТ ЗА СХИЗМАТА В БЪЛГАРО-ГРЪЦКИТЕ ОТНОШЕНИЯ (1898–1912)


На 16 септември 1872 г. Цариградската патриаршия провъзгласява Българската църква за схизматична. Това става на поместен събор, съставен от нейни йерарси, Антиохийския и Александрийския патриарх и Кипърския архиепископ, и е акт, който е в разрез с каноните на православната църква.

Най-правилно изразява неканоничността на обявената схизма Литовският архиепископ и по-късно Московски митрополит Макарий Булгаков през 1873 г. в едно свое изложение до руския Св. Синод. В него той дословно казва: „Българската църква не е противоканонично учреждение, защото не е нещо ново, а е възстановяване на унищожената преди 100 години независима Българска църква (1) и присъединена със султански берат към Цариградската патриаршия...

продължава>