115 ГОДИНИ ОТ РЕШЕНИЕТО ЗА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

Навършиха се 115 години от взетото в Солун решение за вдигането на Илинденско-Преображенското въстание. То беше второто най-голямо българско въстание срещу турския поробител след Априлското въстание от 1876 г. Солунският конгрес, взел решението, беше на практика едно второ издание на Гюргевския комитет, взел решението за Априлското въстание. Ако за Гюргевският комитет информацията е оскъдна, поради гибелта на почти всички участници в него, то за Солунския конгрес тя е доста подробна, но същевременно и противоречива. 

продължава>

 

ПРЕДИ 86 ГОДИНИ АНДРЕЙ ТОШЕВ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИКУВА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СРЪБСКАТА АНТИБЪЛГАРСКА ПРОГРАМА НА ГАРАШАНИН

Въпреки, че нашата общественост отдавна вече е запозната с Гарашаниновата агресивна програма срещу нас българите, като и срещу съседните на Сърбия народи, сега ще имате възможност да се запознаете с пълния текст и на статията на видния наш държавник, дипломат, книжовник, учен и педагог старозагорчанина Андрей Тошев. Неговата общественополитическа кариера като учител, дипломат и сподвижник на дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е тясно свързана, както със съдбата на България, така и на българите останали извън границите на Родината. Македонската тема и балканските отношения са основните в неговото научно и публицистично творчество.

продължава>

 

УБИТ ЛИ БЕШЕ БЪЛГАРСКИЯ ЦАР БОРИС ІІІ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА МУ СРЕЩА С АДОЛФ ХИТЛЕР?

Темата за смъртта на българския монарх цар Борис III не слиза от вниманието на историци и писатели. Не са малко и съмненията, че монархът е убит от тайните служби на Третият Райх след отказа му на последната му среща с Адолф Хитлер да изпрати български войски на Източния фронт срещу Съветския Съюз. Тази хипотеза съм слушал още като ученик в прогимназията от покойния вече генерал Васил Бойдев, мой учител по немски език.

продължава>

 

ДВА СЛОВЕСНИ ПОРТРЕТА НА АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ

Върху личността и делото на видния наш политик Андрей Ляпчев (12 ноември 1866, Ресен – 6 ноември 1933, София) вече определено има сериозни завоевания. Макар, че той не ни оставя свои спомени и дневници, както и творчество, ние разполагаме с неговия богат архив, който може да служи за сериозна база и за по-нататъшни проучвания. В нашите библиотеки са достъпни и вестниците и списанията, създадени и редактирани от него, а в дипломатическата ни история също неговото място е сред това на видните наши дипломати. Имаме и значителен брой на спомени и паметни издания както за неговата личност, така и за политическата му дейност. И днес впечатлява с обема и съдържанието си паметния брой на посветения за него вестник по случай петгодишнината от неговата смърт през 1938 г.

продължава>

 

78 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ВИДНИЯ НАШ ЕТНОГРАФ И ИСТОРИК ДИМИТЪР МАРИНОВ

На 10 януари се навършиха 78 години от смъртта на Димитър Маринов.

Името на Димитър Маринов (14 октомври 1846, Вълчедръм – 10 януари 1940, Рилски манастир) е достатъчно известно както сред нашата научна общественост, така и сред широката читателска аудитория. Той е един от най-изявените ученици и последователи на учителя си Кръстю Пишурката. 

продължава>