„Войната е зло“

В навечерието сме на  100 годишнината от осъждането на България в Ньой, в рамките на Парижката международна конференция през 1919 г. където вместо преговори, се провежда  обвинителен процес основан на правен произвол, който погледнат през призмата на съвременната Европейската ценностна система и международното право, е нелегитимен и недопустим, както по своята процедура, така и по своя замисъл и разпоредби. Зад прикритието на понятията конференция и договори, във Френската столица в действителност се извършва насилие, където обвиненията, присъдата и изпълнението са в ръцете на победителите от войната. Те ги превръщат в инструмент на отмъщение и домогвания за държавно политическо заробване имащо за цел разрушаване самостоятелния живот на победените държави в полза на победителите.

Митовете около Руско-турската война (1877-1878) и сключването на Санстефанския мирен договор и до ден днешен не слизат от медиите, научната и художествената литература. Русофили и русофоби продължават да изпробват остротата на езика и перото си, оперирайки с истини, полуистини и най-цинични лъжи и фалшификации.

И друг път сме сравнявали Санстефанския и Берлинския договори, както и на труднообяснимата руска отстъпчивост на конгреса в Берлин. Когато говорим за двата договора не трябва да забравяме, не нито при единия, нито при другия бяха допуснати български представители, въпреки че народът ни беше в състояние да излъчи такива. Същевременно и в Сан Стефано и в Берлин имаше такива пратеници, но на тях не им беше обърнато никакво внимание, както само няколко месеца по-късно и в Търново на Учредителното Народно събрание на българите представляващи народа ни в откъснатите краища им беше заявено, че няма да бъдат допуснати да заседават в Събранието въпреки техните протести.

Втория том на своите спомени водачът на ВМРО Иван Михайлов посвещава на революционната дейност на Тодор Александров като обхваща времето от края на Първата световна война до началото на август 1924 г., когато Т. Александров и ген. Александър Протогеров дават опровержение на наскоро публикувания Майския манифест във в. „Балканска федерация“ и „Илинден“.

Ив. Михайлов освен в първия, втория и третия том от спомените си е автор и на десетки статии, интервюта и спомени за своя именит съгражданин, на когото с право се смята че е продължител на неговото дело. Във втория том Ив. Михайлов разказва накратко за една нарочна среща с Т. Александров в пограничните села на Горно-Джумайско.

На 28 ноември се навършиха 110 години от убийството на двама от най-видните дейци на македоно-одриското революционно движение – Иван Гарванов и Борис Сарафов. Когато ги застрелва Тодор Паница, смъртта ги заварва като задгранични представители на ВМОРО в София.
Задграничното представителство на ВМОРО е важна структура във ВМОРО, като същевременно представителите са и членове на Централния й комитет, а в периода преди да бъде прекратена дейността на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) те по право са и негови членове и участват в неговите заседания и във вземането на решения. Задграничното представителство на практика представлява един вид външното министерство на ВМОРО, която на практика е „държава в държавата“.