ЕДИН ОТ МАЛКОТО РУСКИ ГЛАСОВЕ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ СРЪБСКОТО ВЕРОЛОМСТВО ПРЕЗ 1885 Г.

След Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г., станало без благословията на Русия император Александър III нарежда всички руски офицери, намиращи се в двете Българии да напуснат и да се завърнат в Русия. Започва и подготовката за свалянето на българския княз Александър Батенберг и скъсването на дипломатическите отношения. На българската граница стоят струпани турски войски, в готовност да предприемат военни действия срещу съединена България. В тази взривоопасна ситуация, непредизвикана от българска страна България е нападната в гръб от Сърбия. Крал-Милановата дипломация оправдава сръбското вероломство с това, че България е нарушила Берлинския договор и тя се впуска в тази авантюра в ролята на жандарм на Великите сили, целяща да възстанови статуквото. През 1913 г. съседна Румъния ще повтори сръбското вероломство, също с оправданието, че е нарушено статуквото и равновесието на силите на Балканите от България.

продължава>

 

ГЕОРГИ КИРКОВ ЗА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА И ЗА РОЛЯТА НА РУСИЯ И АВСТРО-УНГАРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПОГРОМ

Едва ли човек трябва да е Симеон Радев, за да види, че социалистическият трибун Георги Кирков (1867, Плевен – 1919, София) е най-блестящият наш политически оратор. (Вж. С. Радев, политическото красноречие в България.) Неговото слово и днес може да служи като христоматиен пример как може да се говори публично, как трябва да се излагат фактите и да се вадят от тях изводите.

Преди години „Партиздат“ започна да издава неговите съчинения, но не стигна до никъде. Беше отпечатан само един том, който показваше само публицистиката на ранния Георги Кирков. Втори том така и не бе отпечатан, а на двутомното издание от 50-те години на миналия век изобщо не може да се вярва, тъй като то е силно цензурирано. За да възстановим неговата парламентарна дейност днес трябва да дирим отпечатаните му приживе в брошури негови речи, публикуваното във в. „Работнически вестник“, в сп. „Ново време“ и в Стенографските дневници на Народното събрание.

продължава>

 

ВЛАДИМИР СИС ЗА МАКЕДОНИЯ

Едва ли има грамотен българин, който да не познава и да не обича творчеството на Ярослав Хашек, Карел Чапек, Алоис Ирасек и Ян Неруда, а така също едва ли има български почитател на бирата, който да не е чувал името на Прошек. Хиляди са чехите, словаците и моравците приятели на нашия народ. Може би си заслужава да спомена сред тях имената на проф. Константин Иречек, Шафариковци, проф. Иван Мърквичка, проф. Ярослав Вешин, на Калина, на Брожка. Не са малко сред тях и участниците в национално-освободителните борби на народа ни както през Възраждането, така и в борбите на македонските и тракийските българи, а синът на проф. Мърквичка загива и на бойното поле.

продължава>

 

ДИМИТЪР БЛАГОЕВ ЗА ТАЙНИТЕ РУСКО-БЪЛГАРСКИ ДОГОВОРИ И РУСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРИЯ

Вече не веднъж сме публикували и сме се позовавали на сключените тайни руско-български конвенции и договори, които както се оказа от развитието на историческите събития се оказаха във вреда на България. Предоверяването на Русия и на не реализирания руски арбитраж през пролетта и лятото на 1913 г. доведе до първата национална катастрофа. Тази тема е избягвана от сериозната наша, па и от руската историография. Партията на тесните социалисти в своя печатен орган „Работнически вестник“ първа и единствена прави публично достояние сключеният таен българо-руски договор в края на 1907 г. по време на стамболовисткото правителство на д-р Петър Гудев, според който България се оказва от своя национален суверенитет, като се прави сравнение със смисъла и клаузите на сключената от д-р Стоян Данев Българо-руска тайна военна конвенция през 1902 г.

продължава>

 

46 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ВИДНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИКОВЕД САВА ЧУКАЛОВ

За биографията на видния български писател, педагог, лексикограф, езиковед и преводач Сава Чукалов днес толкова малко се знае. Като един от най-големите познавачи на руския и българския език той  е автор на първия пълен руско-български речник, който и до днес остава незаменим. Благодарение на него още като ученици можехме да четем в орогинал стиховете на Пушкин и Лермонтов и романите на Достоевски и Толстой.

Преди близо четири десетилетия имах възможност заедно с моя колежка да приемем неговият архив от съпруга му. Личният му архив сега се съхранява в Централния държавен архив в София. Още тогава успях да си препиша негов кратък спомен за участието му в Балканската война, на който едва днес дойде времето да оповестя. Този спомен той пише през 1967 г.

продължава>