Малко преди да почине Българският патриарх Кирил (3 януари 1901, София – 7 март 1971, София) довършва в ръкопис книгата си „Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията“, която е отпечатана посмъртно. В нея макар и накратко той се спира и на историята на Охридската българска архиепископия.

Тъй като наскоро Вселенският патриарх Вартоломей обяви, че е предстоящо решаването на въпроса за узаконяването на македонската православна църква под името Охридска сметнах, че е належащо да се чуе мнението на най-видния български патриарх, с произход от Македония, който беше същевременно и учен с международна известност и авторитет. Животът, дейността и творчеството на Патриарх Кирил го нареждат редом с най-бележитите български църковни водачи, каквито бяха Патриарх Евтимий и Екзарх Йосиф.

Точно преди 40 години един от най-големите български историци акад. Христо Христов (9 януари 1915, Харманли – 4 февруари 1992, София) публикува на страниците на сп. „Исторически преглед“ статията си „Македонизмът като политическа концепция в края на ХІХ и началото на ХХ век“. Въпреки, че тя беше последвана от редица други публикации и до днес тя не е остаряла и е най-доброто писано по въпроса. Тогавашния директор на Института за история към БАН пише статията си да отговори на набиращия скорост македонизъм като своеобразна държавна идеология в Социалистическа република Македония в рамките на Югославия. Тя е изградена на богата изворова и литературна база от домашен и чуждестранен произход.

ЧАСТ ВТОРА

Този текст е хронологическо продължение на предишния, носещ същото заглавие. Той разглежда времето от окончателното настаняване в антантските войски в Гърция и започването на войната между България и Гърция и превземането на Рупелското дефиле.

Най-много място във втората част на книгата отново е заделено на конфликта между крал Константин и Ел. Венизелос, в която битка победител ще се окаже Венизелос. Особено голяма подкрепа на венезелистите и непрекъснат натиск върху краля ще упражнят френските пратеници и военни. В тази битка за принудителната абдикация на крал Константин ще се окаже решаваща ролята на Франция.

ЧАСТ ПЪРВА

Първата световна война избухва през 1914 г., като поводът е Сараевския атентат. Турция, България, Румъния и Гърция изчакват, обявявайки неутралитет. Последна във войната се включва Гърция, проявявайки своето двуличие в дипломатическата игра. Въпреки публично обявения неутралитет на нейна територия се струпват значителни антантски войски, главният противник на които е България, от която се страхуват, че тя ще потърси реванш за първата национална катастрофа.