100 ГОДИНИ ОТ ПУБЛИКУВАНЕТО НА ТРУДА НА АКАД. ИВАН СНЕГАРОВ

Акад. Иван Снегаров (18 октомври 1883, Охрид – 1 март 1971, София) е най-големият световно признат български църковен историк. Огромно е неговото творчество както върху църковната история на народа ни, така и върху неговата културно-просветна история.

Темите, с които се свързва неговото име и творчество са толкова много на брой и обем, че е трудно да бъдат изброени в такъв малък материал. Може би едно от най-добрите изследвания върху неговото творчество е специалният юбилеен брой, който Институтът за история към Българската академия на науките издава. Неговото име може да срещнете и във всяка българска енциклопедия. Издателството на БАН преди години ни поднесе една неочаквана изненада. Посмъртно беше издадена книгата на акад. Снегаров за пътеписите на чуждите пътешественици, минали през българските земи.

Интересът към личността и делото на видният български революционер Гоце Делчев никога не е заглъхвал. Напоследък интересът към него нарасна още повече след обсъждането на неговия произход от хора, не само с нечисти помисли, но и некомпетентни да се занимават с делото и ръкописното наследство на този наш революционер. Той беше сред народа истински продължител на делото на Васил Левски. И него народът по подобие на Левски беше нарекъл Апостол. На него са посветени и стихове и народни песни, свързващи го с борбите на народа ни.

(ВТОРА ЧАСТ)

III

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ HA ХРИСТИЯНСТВОТО МЕЖДУ ПРАБЪЛГАРИТЕ. ПОКРЪСТВАНЕ НА КНЯЗ БОРИС

Прабългарите(1) принадлежали към голямата тюркска етнична група, в която влизали авари, хазари, печенеги, кумани. Те били войнствен номадски народ и, както хуните и аварите, си служели главно с конница, в противоположност на славяните, които действували като пехотинци. Те се делели на няколко племена. През втората половина на VI в. те били покорени от аварите, докато в края на VI в. Кубрат, вожд на племето уногундури, успял да основе сравнително голяма държава, наричана от византийците Μεγάλη Βουλγχρία (Велика България) при Азовско море и северния бряг на Черно море до към река Днепър.

И тази година нашият народ ще отбележи годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и победата над сръбските агресори в Сръбско-българската война. Изминалите 134 години не можат да заличат спомена от първия дипломатически успех на наскоро възстановената българска държава и от първата победна война на българската войска. И двете победи бяха чисто българско дело, въпреки съпротивата на Великите сили, окастрели Отечеството в Берлин.