От десетина дена на нашия книжен пазар се появи една дългоочаквана и актуална книга – ФРАНЦИЯ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС. Тя е поредна книга от библиотечната поредица „Сите българи заедно“ за отношението на отделните държави по македонския въпрос. Читателите вече познават двете наши книги за САЩ и македонския въпрос и ще имат възможност да се запознаят в бъдеще и с книгите ни за отношението на Русия, Англия, Италия и Германия по македонския въпрос.  

От дни на книжния пазар се появи една необикновена книга – „Македонският въпрос – Анкети и мнения (1901-1933 г.)“, 560 с. Тя е подготвена от Цочо Билярски, а е публикувана от издателство СКАЙПРИНТ.

В тази книга са събрани и представени резултатите от анкетите, проведени сред някои от водещите световни и български учени, държавници, политици, публицисти, журналисти и общественици, за историята, същността и развитието на македонския въпрос, сред които са чуждестранните - проф. Луи Леже, проф. Л. Нидерле, проф. Густав Вайганд,

Наскоро, около 24 май, софиянци бяха свидетели и участници в поредната фанариотска измама. В страната ни гостуваше един гръцки кивот с „мощите“ на едни от най-първите български светци Константин-Кирил Философ и брат му Методий, предоставен от един малкоизвестен гръцки светогорски манастир – „Есфигмен“.

Въпреки, че освен големият ентусиазъм, с който Българската православна църква с благословията на съвременния фанариотин – цариградския Вартоломей - и нашите сънародници прие гостуването на скъпите за всеки българин „свети мощи“ се чуха и гласове на противници на съмнителното съдържание на лъскавото ковчеже. Непрекъснатите опашки от поклонници и сеирджии правеха впечатление през цялото време на гостуването в българския катедрален храм. Явно че броят на дъбилите нараства с всеки изминат ден, щом всеки чуждоземен измамник може да увлече лековерните ни сънародници.

Причината да напиша тези редове е поредното повдигане на въпроса за състоянието на българските военни паметници, гробища и гробове в нашата югозападна съседка. Обществената значимост и чувствителността на нашия народ към този проблем не ми позволяват да стоя безучастен към казаното и написаното у нас и в чужбина през отминалия месец октомври 2021 г. по повод българските паметници при гара Дреново и едноименното село, Кавадарско. Недоумение (меко казано) буди изобщо съмнението, че там е имало българско военно гробище (гробища), както и твърдението, че имало общ масов гроб, над който има мемориал. Такива нелепи твърдения, неотговарящи на историческата истина, умело се използват от властите в Република Северна Македония, отричащи съществуването на военни гробища в посочения район.