ПОРЕДНАТА ФАНАРИОТСКА ИЗМАМА И БЪЛГАРСКАТА НАИВНОСТ
Наскоро, около 24 май, софиянци бяха свидетели и участници в поредната фанариотска измама. В страната ни гостуваше един гръцки кивот с „мощите“ на едни от най-първите български светци Константин-Кирил Философ и брат му Методий, предоставен от един малкоизвестен гръцки светогорски манастир – „Есфигмен“.
Въпреки, че освен големият ентусиазъм, с който Българската православна църква с благословията на съвременния фанариотин – цариградския Вартоломей - и нашите сънародници прие гостуването на скъпите за всеки българин „свети мощи“ се чуха и гласове на противници на съмнителното съдържание на лъскавото ковчеже. Непрекъснатите опашки от поклонници и сеирджии правеха впечатление през цялото време на гостуването в българския катедрален храм. Явно че броят на дъбилите нараства с всеки изминат ден, щом всеки чуждоземен измамник може да увлече лековерните ни сънародници.
ВОЕННАТА БОЛНИЦА И ГРОБИЩАТА ПРИ ДРЕНОВО, КАВАДАРСКО ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. ПО ДОКУМЕНТИ ОТ ДЪРЖАВНИЯ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ АРХИВ.
ЕДИН СЕНЗАЦИОНЕН РАЗКАЗ НА ТРАЙКО КИТАНЧЕВ ЗА АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РУСИЯ КАТО ТЮРМА НА НАРОДИТЕ
През 1914 г. на българския пазар излиза една малка книжка „България и интригите на Русия. (Сборник от статии)“. Едва ли трябва в нея трябва да се търси обективност и научна истина, понеже тя има преди всичко пропаганден характер, тъй като в оня момент страната ни все още не се е определила през бушуващата от месеци Първа световна война в кой от двата воюващи лагера да се присъедини. Почти всички автори в нея са пристрастни към Тройния съюз, от който България очаква да получи своя реванш от съседите си за катастрофата от Балканските войни.
II. ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА ЗА ИЗДИРВАНЕ, ОПАЗВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВОЕННИТЕ ПАМЕТНИЦИ, ГРОБИЩА И ГРОБОВЕ В МАКЕДОНИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИГеорги Луков, Марина Калчева Българските военни паметници, гробища и гробове на загиналите във войните за национално освобождение и обединение са обект на засилен обществен интерес през последните години. Почти ежедневно в Държавния военноисторически архив (ДВИА) се правят справки, подготвят се архивни документи за ползване в читалня, изготвят се копия и се дават консултации, свързани с тази проблематика, за което има логично обяснение. Едва ли ще е пресилено да се твърди, че всеки съвременен българин има в своето родословие загинал, ранен или завърнал се със своите спомени и преживявания родственик, участвал в тях.
|