АКАДЕМИК ИВАН СНЕГАРОВ ЗА ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

(ВТОРА ЧАСТ)

III

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ HA ХРИСТИЯНСТВОТО МЕЖДУ ПРАБЪЛГАРИТЕ. ПОКРЪСТВАНЕ НА КНЯЗ БОРИС

Прабългарите(1) принадлежали към голямата тюркска етнична група, в която влизали авари, хазари, печенеги, кумани. Те били войнствен номадски народ и, както хуните и аварите, си служели главно с конница, в противоположност на славяните, които действували като пехотинци. Те се делели на няколко племена. През втората половина на VI в. те били покорени от аварите, докато в края на VI в. Кубрат, вожд на племето уногундури, успял да основе сравнително голяма държава, наричана от византийците Μεγάλη Βουλγχρία (Велика България) при Азовско море и северния бряг на Черно море до към река Днепър.

продължава>

 

ЦАРИГРАДСКАТА И БУКУРЕЩКАТА КОНФЕРЕНЦИИ (1885–1886 Г.) ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО И СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА

И тази година нашият народ ще отбележи годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и победата над сръбските агресори в Сръбско-българската война. Изминалите 134 години не можат да заличат спомена от първия дипломатически успех на наскоро възстановената българска държава и от първата победна война на българската войска. И двете победи бяха чисто българско дело, въпреки съпротивата на Великите сили, окастрели Отечеството в Берлин.

продължава>

 

АКАДЕМИК ИВАН СНЕГАРОВ ЗА ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ПЪРВА ЧАСТ)

Успоредно с политическата, културната и военната история на нашия народ особено важен е въпросът за появата и разпространението на християнството по нашите земи. Преди време в този сайт имахте възможност да се запознаете с пълния текст на изследването на Ловчанския митрополит Антим (д-р Никола С. Шивачев) „Християнството на Балканския полуостров. Поява и разпространение през първите пет века и в България до Св. Цар Бориса (принос към най-старата история на християнската църква в Балканския полуостров)“, която той публикува през 1929 г.

продължава>

 

БЪЛГАРСКИЯТ ПАТРИАРХ КИРИЛ ЗА ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ

Малко преди да почине Българският патриарх Кирил (3 януари 1901, София – 7 март 1971, София) довършва в ръкопис книгата си „Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията“, която е отпечатана посмъртно. В нея макар и накратко той се спира и на историята на Охридската българска архиепископия.

Тъй като наскоро Вселенският патриарх Вартоломей обяви, че е предстоящо решаването на въпроса за узаконяването на македонската православна църква под името Охридска сметнах, че е належащо да се чуе мнението на най-видния български патриарх, с произход от Македония, който беше същевременно и учен с международна известност и авторитет. Животът, дейността и творчеството на Патриарх Кирил го нареждат редом с най-бележитите български църковни водачи, каквито бяха Патриарх Евтимий и Екзарх Йосиф.

продължава>

 

АКАДЕМИК ХРИСТО ХРИСТОВ ЗА ПОЯВАТА НА МАКЕДОНИЗМА

Точно преди 40 години един от най-големите български историци акад. Христо Христов (9 януари 1915, Харманли – 4 февруари 1992, София) публикува на страниците на сп. „Исторически преглед“ статията си „Македонизмът като политическа концепция в края на ХІХ и началото на ХХ век“. Въпреки, че тя беше последвана от редица други публикации и до днес тя не е остаряла и е най-доброто писано по въпроса. Тогавашния директор на Института за история към БАН пише статията си да отговори на набиращия скорост македонизъм като своеобразна държавна идеология в Социалистическа република Македония в рамките на Югославия. Тя е изградена на богата изворова и литературна база от домашен и чуждестранен произход.

продължава>