ДИМИТЪР-ЯРАНОВАТА КАРТА НА МАКЕДОНИЯ
През 1933 г. Македонският научен институт в София издава картата на Македония. Тя е дело на един от най-видните български географи университетския професор Димитър Атанасов Яранов (21 октомври 1909, Солун – 14 август 1962, София). Изданието е във вид на папка. Самата карта се състои от шест листа, като се предхожда от неговото изследване за развитието на картографията изобщо и за мястото на картографията на Македония от най-ранно време до 30-те години на 20 век.
БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ ПРЕЗ АПРИЛ 1941 Г. ОСВОБОДИХА ИЛИ ОКУПИРАХА МАКЕДОНИЯ?
За македонските българи през април 1941 г. е било ясно, че България, възползвайки се от участието си в Тристранния пакт идва в Македония и Беломорието като освободител. Децата на тогавашните българи днес са яростни противници не само на тези свои предци, но и безцеремонни фалшификатори на историческата истина и продължители на Титовата антибългарска политика.
ДНЕВНИКЪТ НА МИХАИЛ К. САРАФОВ ЗА ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ И НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР (1854 – 1924)
100 ГОДИНИ ОТ НЬОЙСКИЯ ПОГРОМ НАД БЪЛГАРИТЕ“Не бидейки в състояние да узаконят правдата,узакониха силата.” Паскал България участва в Първата световна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция. Главният мотив на цар Фердинанд и на правителството беше – да се поправи неправдата сторена в Букурещ спрямо страната ни на 28 юли 1913 г. Съгласно Букурещкия договор от страната ни бяха откъснати от Сърбия, Гърция и Румъния вековни български земи, населени предимно с българи – Вардарска и Егейска Македония, а към заграбената през 1878 г. Северна Добруджа беше присъединена и Южна Добруджа.
ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА РУМЪНСКИТЕ АПЕТИТИ КЪМ НОВИ БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ ПРЕЗ 1912-1913 Г.
|