СЪДБАТА НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ 100 ГОДИНИ СЛЕД НЬОЙСКИЯ ДИКТАТ
Равносметката от 100 годишния престой на българите в Западните покрайнини във всичките седем югославски формирования, до днешна Сърбия, е фатален по своите икономически, културно-просветни, социални, духовни, екологически и демографски последствия.
За нашият анализ се налага да припомним някои общоизвестни факти и да проследим събитията които през десетилетията определяха нашата съдба.
Сръбските окупационни войски навлизат на 6 и 7 ноември 1920г. в Босилеградско, Царибродско, части от Трънско и Кулско и едно село във Видинско, с обща площ от 1545 кв. км., на която живеят около 90 000 етнически българи, разпределени в един град, 3 пазарни средища и 118 села, 115 първоначални училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които 269 учители преподават на 7 892 ученици. Има и още 45 черкви с 42 български свещеника.
БРЕСТ-ЛИТОВСКИЯ ДОГОВОР ОТ 3 МАРТ 1918 Г.Миналата 2018 година, когато на 3 март се навършваше 100 годишнината от подписването на Брест-Литовския договор отмина почти тихомълком. Всъщност това беше годишнината не от излизането на Съветска Русия от Първата световна война, както пише в руската историография, а годишнина от нейната капитулация пред страните победителки от Четворния съюз, сред които беше и България.
100 ГОДИНИ ОТ ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ В НЬОЙ - 27 НОЕМВРИ 1919Г.,,Там на Балканите има един див народ, който трябва да бъде унищожен!“ Жорж Клемансо-министър-председател на Франция (1917-1920г.) На 27 ноември се навършва точно век от едно от най-трагичните събития в българската история-подписването в парижкото предградие Ньой сюр Сен от България на мирния договор с победителките от Първата световна война, с който страната ни е жестоко наказана и е записана поредната национална катастрофа.
БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА ЗА ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВКогато Гоце Делчев загива в битка с турския аскер на 4 май 1903 г. при с. Баница, Серско българската преса е залята с информация за тази последна битка на бележития български революционер. С неговата гибел българския народ губи един от своите велики синове, а Вътрешната македоно-одринска революционна организация загубва своя върховен ръководител на невидимата въоръжена армия. Макар, че досега нашите читатели са имали възможност да четат значително число материали, както от Гоце Делчев така и за него. Сега те ще имат възможност да се запознаят със събраните на едно място съобщения от българската преса за последната битка и за гибелта на Гоце Делчев. Материалите са представени по различните техни издания в българската преса, като към всяко отделно издание е давана и кратка справка за издаването и за неговите редактори.
ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ИЗДАНИЯ НА ПРОФ. ДРАГИ ГЕОРГИЕВ – БЕЗСПОРНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ И ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА ВМОРО И НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯЕдва ли личността и творчеството на този македонски историк-османист заслужаваше такова внимание, но битността му на директор на Института за национална история в Скопие и на председател на македонската част от Съвместната българо-македонска историческа комисия ме накара да се спра на някои негови публикации през последното двадесетина години. Преди време в сайта „Сите българи заедно“ имахте възможност да се запознаете с мой кратък материал за една публикация на тогавашния магистър Драги Горгиев, озаглавена „Най-после скопско признание за българския характер на Илинденско-Преображенското въстание“. Той беше отпечатан като бележки за излязлата в Скопие негова книга „Амнистираните илинденци во 1904 година.“ (Превод и коментар магистър Драги Горгиев. Издание на Държавен архив на Република Македония и Институт за национална история, Скопие, 2003, 413 г.)
|