ПРОФ. Г. П. ГЕНОВ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА И ЗА БУКУРЕЩКИЯ ДОГОВОР ОТ 3 МАРТ 1886 Г.
Досега за Сръбско-българската война са изписани хиляди страници. Публикувани са и основните документи за нея. Същото се отнася и до сключения в Букурещ Българо-сръбски договор. Въпреки че резултатите от българската победа над сръбските агресори имат повече морален характер, те не довеждат до връщането на народа ни заграбените от Сърбия български територии в Нишко, Пиротско, Вранско, Лесковацко и Княжевацко. Проточилите се във времето преговори по настояване на българската страна са приключени с Мирния договор, подписан на 19 февруари / 3 март 1886 г., датата на Освобождението на България и сключването на Санстефанския договор. Целта на българската страна е постигната – победената Сърбия е трябвало и да бъде унижена и порицана като агресор пред тогавашния цивилизован свят.
РЕШЕНИЯТА НА ЦАРИГРАДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО НА СЕВЕРНА С ЮЖНА БЪЛГАРИЯ от 1885-1886 ГОДИНА
Върху Съединението и Сръбско-българската война са изписани хиляди страници. Публикувани са и най-важните документи, свързани с тези събития от българската история, като и до днес може би най-впечатляващи са публикациите от Захарий Стоянов, ген. Йордан Венедиков и Димитър Страшимиров.
АКАДЕМИК ИВАН ДУЙЧЕВ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КАТОЛИЦИ И ЗА ЧИПРОВСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1688 ГОДИНА
През следващите години той ще издаде незагубилият и до днес своето значение двутомник „Из старата българска книжнина“, в който значителна част от документите са от Ватиканския архив.
ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА БРОШУРАТА НА Г. С. РАКОВСКИ ЗА РУСКО-ТУРСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕСЕЛВАНЕТО НА БЪЛГАРИ В ЮЖНА РУСИЯ ПРЕЗ 1861 Г.
|
Темата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия вече повече от 13 десетилетия вълнува българите. Съединението беше един самостоятелен акт на двете български държави и нарушение на Берлинския договор. Съединената българска държава успя да защити акта от 6 септември 1885 г. и да победи сръбския агресор.
В резултат на няколкогодишната специализация във Ватиканските архиви и библиотека, както и на сериозното познаване на литературата Иван Дуйчев издава книгите си „Il cattolicismo in Bulgarria nel sec. XVII secondo i processi informative sulla nomina dei vescovi cattolici“ (Roma, 1937) и „Чипровец и въстaниeтo през 1688 година“ (София, 1938).
(МНЕНИЕТО НА Д-Р БОБИ ПЕТРОВ)- БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО
- И ПРЕЗ 1903 Г. ЗА СРЪБСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ Е ЯСНО ЧЕ МАКЕДОНИЯ Е БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ И РЕВОЛЮЦИОННАТА Й ОРГАНИЗАЦИЯ Е СЪЩО БЪЛГАРСКА
- АСЕН ВАСИЛИЕВ ЗА ИСТОРИЯТА НА ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР
- 143 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА ГЕОРГИ ПОПХРИСТОВ