Още през първата половина на XIX век започват да наричат Русия „тюрма на народите“. Но това е само началото, тъй като през следващия век тя увеличава неимоверно още повече своята територия и под нейно управление попадат огромен брой народи, голяма част от които и през 90-те години на миналия век не успяха да получат своята независимост.

През 1914 г. на българския пазар излиза една малка книжка „България и интригите на Русия. (Сборник от статии)“. Едва ли трябва в нея трябва да се търси обективност и научна истина, понеже тя има преди всичко пропаганден характер, тъй като в оня момент страната ни все още не се е определила през бушуващата от месеци Първа световна война в кой от двата воюващи лагера да се присъедини. Почти всички автори в нея са пристрастни към Тройния съюз, от който България очаква да получи своя реванш от съседите си за катастрофата от Балканските войни.

Георги Луков, Марина Калчева

Българските военни паметници, гробища и гробове на загиналите във войните за национално освобождение и обединение са обект на засилен обществен интерес през последните години. Почти ежедневно в Държавния военноисторически архив (ДВИА) се правят справки, подготвят се архивни документи за ползване в читалня, изготвят се копия и се дават консултации, свързани с тази проблематика, за което има логично обяснение. Едва ли ще е пресилено да се твърди, че всеки съвременен българин има в своето родословие загинал, ранен или завърнал се със своите спомени и преживявания родственик, участвал в тях.

Читателите на сайта „Сите българи заедно“ ще имат възможността да се запознаят с две статии на видните наши изследователи-военни историци и документалисти Георги Луков и Марина Калчева. В тях Луков и Калчева, разгръщайки почти непознати за широката общественост архивни документи, съхранявани във Военния архив във Велико Търново ни запознават с извършеното от българската държава и по-специално от Военното министерство за увековечаване паметта на падналите за освобождението и обединението на земята и народа ни през Балканските и Първата световна война (1912-1918 г.).

Творчеството на Данаил Юруков (1852, Брацигово – 1926, София) не е голямо по обем. Той е автор на няколко книги, като на първо място по значението им трябва да се поставят неговите „Спомени из политическия живот на България“. Издава и книгите „Брацигово“, „Старо време“, „Злото и церът“, „Константин Величков“. Той, заедно със съпругата си са и сред най-известните български книгоиздатели, като за онова време тяхната поредица „Мозайка от знаменити съвременни романи“ е една от най-популярните библиотечни серии от преводни романи. След смъртта му издателската работа е поета от сина им Георги.