ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ДИПЛОМАТИ В МАКЕДОНИЯ СПОРЕД ЕДНО ДОНЕСЕНИЕ НА АТАНАС ШОПОВ
Вероятно много от нашите читатели се запитват защо нашите Македония, Северна Добруджа, Тракия, Моравско и Западните покрайнини са извън границите на България, а народа ни разпокъсан и подлаган на жестока денационализация и отбългаряване. Огромна е документацията, наша и небългарска която дава отговор на този въпрос. Един от най-категоричните отговори на него дава Кръстю Мисирков в дневника си. Той, както и писанията на Симеон Радев, д-р Владимир Руменов, Константин Стоянов, Данаил Юруков разкриват официалната руска политика спрямо България, както и действията на руските консули в Македония срещу народа ни.
ЕДНА МАЛКО ПОЗНАТА ИЗЯВА НА БЪЛГАРЩИНАТА В СКОПИЕ ПРЕЗ 1911 ГОДИНА
ВАЖНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА РАЗЕДИНЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ ПРЕЗ 1928 ГОДИНА
1928 година е една от най-важните години в развитието на македонското движение. Тя е и годината, в която разединението в средите на македонските дейци има и своите външни белези. През тази година, на 7 юли, е убит членът на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация генерал Александър Протогеров по нареждане на другия член на ЦК Иван Михайлов като виновник на убийството на Тодор Александров. Веднага след убийството ВМРО провежда своя Седми редовен конгрес. Този конгрес узаконява станалото разцепление на организацията на михайловисти и протогеровисти, което ще бъде последвано от кървава саморазправа.
ПРОФЕСОР ДИМИТЪР ЯРАНОВ ЗА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ДО НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР
ПЕТЪР Н. ДАСКАЛОВ ЗА ВРЕДИТЕ ОТ РУСОФИЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ
|
С Младотурската революция през 1908 г. е свален турския султан Абдул Хамид. На турския престол застава султан Мехмед V. Македонските и тракийските българи активно участват в революцията и с надежда приемат започналите промени в Турската империя. ВМОРО се легализира, като редица от нейните членове вземат най-активно участие в политическия живот. Създават се български политически партии, започват да излизат в Цариград, Солун и Битоля български вестници и списания. Българите изпращат свои представители в Османотурския парламент.
1934 година е една от най-важните години в историята на народа ни. С преврат идва на власт правителството на Кимон Георгиев, което не само че отменя Търновската конституция, разтуря Народното събрание и забранява политическите партии, но и забранява ВМРО и македонските легални организации, но и започва разправа с техните членове. Установена е и жестока цензура и са спрени изданията както на ВМРО, така и на другите български патриотични революционни и легални организации. Правителството на Военния съюз и ПК Звено официално демонстрират своите симпатии към Кралство Югославия, където нашите сънародници от Македония и Западните покрайнини са подложени на гонения и жестока денационализация.
В навечерието на втората национална катастрофа видният български журналист и вестникар Петър Н. Даскалов пише една от най-разгромяващите си статии за русофилството в България и за вредите, които то нанася на страната и народа ни. Но освен като журналист П. Н. Даскалов се изявява и политическото поприще. По политическите си убеждения П. Н. Даскалов принадлежи към Либералната партия (стамболовисти) и се придържа строго към принципите на парламентарната демокрация. Тези принципи той застъпва в статията си „Неотговорно правителство“ през септември 1918 г., един изключително труден за страната момент.