През тези дни излезе от печат книгата „Тайната дипломация на цар Фердинанд с Русия – път към първата национална катастрофа“. Тя е с пореден номер 65 от библиотечната поредица „Сите българи заедно“. Тъй като интересът към нея е голям, а и въпросите, които си задават читателите може би се нуждаят и от още подробности. Сега те ще имат възможност да се запознаят с допълнителна информация около публичното оповестяване на документите за Фердинандовата тайна дипломация с Русия в българското Народно събрание.

Измина повече от век от едно паметно събитие от нашата история – бунтът на младите българи от Македония в Крагуевац през пролетта на 1914 г. Годишнината от кървавото потушаване на съпротивата на българските новобранци в сръбската армия мина незабележимо в нашата страна, не го споменаха и скопските сърбомани, които продължават да демонстрират без какъвто и да било свян тесните си връзки с Белград и със сатрапите спрямо народа ни.

Българската национална идея и завоевателните стремежи на Балканите от 19 и 20 в.

Значимостта на националната идея се определя както от съдържанието на нейните ценности и цели, така и със степента на единно възприемане от обществото, благодарение на което тя се превръща в безусловен и незаменим духовен, културен и народностен щит от всички възможни ерозиращи обществото фактори. Историческото развитие на Европа, а от там и нейното влияние върху света, изтъква особеното значение на националната идея, култура и самоличност като консолидиращ фактор на обществото, държавата и духовността, като безусловен механизъм за осъществяване на националната сигурност и имунитет срещу външни влияния.

Не един път вече сме се спирали върху личността и делото на видния наш поет-сатирик, мислител и македоно-одрински деец Стоян Михайловски. Преди години издадохме и непознатия му дневник, воден в малки тефтерчета и съхранявани в неговия личен архив. Публикувани са и протоколите на Върховния македоно-одрински комитети, където Михайловски има не просто, а ярко открояващо се мнение с неговите виждания за разрешаването на македонския въпрос. Въпреки това може би най-малко досега е писано за неговата дейност като македоно-одрински деец, а тя заслужава специално изследване. Някои от неговите брошури и сказки са познати по предишни публикации, но все още има и непознати за широката общественост негови статии и сказки. Належащо е тяхното събиране и публикуване, защото за него преобладават изследванията само от литературни историци и философи.