Сега в дните, когато всички българи ще отбележат 100 годишнината от най-жестокият договор - Ньойският, който осакати народа ни, трябва да напомним за дейността на един от неговите най-видни синове – политик, държавник, дипломат, педагог и учен. Това е Михаил Сарафов. По време на Парижката мирна конференция той е сред членовете на Българската делегация. През по-голяма част от живота си Сарафов води своя личен дневник, от който до сега е публикувана малка част. От този дневник може би една от най-важните части е тази, която се отнася до неговото участие в Българската делегация в Париж. Този дневник за първи път беше публикуван от академик Христо Христов в списание Известия на Института за българска история към БАН.

“Не бидейки в състояние да узаконят правдата,узакониха силата.”

Паскал

България участва в Първата световна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция. Главният мотив на цар Фердинанд и на правителството беше – да се поправи неправдата сторена в Букурещ спрямо страната ни на 28 юли 1913 г. Съгласно Букурещкия договор от страната ни бяха откъснати от Сърбия, Гърция и Румъния вековни български земи, населени предимно с българи – Вардарска и Егейска Македония, а към заграбената през 1878 г. Северна Добруджа беше присъединена и Южна Добруджа.

От декември 1917 г. до февруари 1918 г. в Съветска Русия са публикувани 74 документа от Архива на бившето Министерство на външните работи на Руската империя в седем последователни книжки под общото заглавие „Сборник секретных документов из Архива бывшаго Министерства иностранных дел“. Сборникът е в обем 320 печатни страници. До скоро той беше почти недостъпен, но напоследък може да бъде намерен, благодарение на новите технологии. Сериозна бройка са документите, свързани с българската история и по-точно с тайните договори на България с Руската империя, както и със Сърбия, но от-близо наблюдавани от руската дипломация. Руската дипломация от близко наблюдава и се намесва многократно и в българо-румънските отношения. По този въпрос също има редица документи, които така и са останали до сега малко известни. Тук са отпечатани и румънско-австрийските тайни конвенции.

От декември 1917 г. до февруари 1918 г. в Съветска Русия са публикувани 74 документа от Архива на бившето Министерство на външните работи на Руската империя в седем последователни книжки под общото заглавие „Сборник секретных документов из Архива бывшаго Министерства иностранных дел“. Сборникът е в обем 320 печатни страници. Днес той е почти недостъпен, но напоследък може да бъде намерен благодарение на новите технологии. Сериозна бройка са документите, свързани с българската история и по-точно с тайните договори на България с Руската империя, както и със Сърбия, но отблизо наблюдавани от руската дипломация.