Наскоро, около 24 май, софиянци бяха свидетели и участници в поредната фанариотска измама. В страната ни гостуваше един гръцки кивот с „мощите“ на едни от най-първите български светци Константин-Кирил Философ и брат му Методий, предоставен от един малкоизвестен гръцки светогорски манастир – „Есфигмен“.

Въпреки, че освен големият ентусиазъм, с който Българската православна църква с благословията на съвременния фанариотин – цариградския Вартоломей - и нашите сънародници прие гостуването на скъпите за всеки българин „свети мощи“ се чуха и гласове на противници на съмнителното съдържание на лъскавото ковчеже. Непрекъснатите опашки от поклонници и сеирджии правеха впечатление през цялото време на гостуването в българския катедрален храм. Явно че броят на дъбилите нараства с всеки изминат ден, щом всеки чуждоземен измамник може да увлече лековерните ни сънародници.

Причината да напиша тези редове е поредното повдигане на въпроса за състоянието на българските военни паметници, гробища и гробове в нашата югозападна съседка. Обществената значимост и чувствителността на нашия народ към този проблем не ми позволяват да стоя безучастен към казаното и написаното у нас и в чужбина през отминалия месец октомври 2021 г. по повод българските паметници при гара Дреново и едноименното село, Кавадарско. Недоумение (меко казано) буди изобщо съмнението, че там е имало българско военно гробище (гробища), както и твърдението, че имало общ масов гроб, над който има мемориал. Такива нелепи твърдения, неотговарящи на историческата истина, умело се използват от властите в Република Северна Македония, отричащи съществуването на военни гробища в посочения район.

Току-що излезе от печат архивът на Летописеца на българските революционни движения преди Освобождението Захарий Стоянов. Той беше отпечатан в два красиви и представителни тома от Издателство „Захарий Стоянов“, с които се завърши грандиозното начинание на едноименно издателство да бъде публикувано всичко излязло изпод перото на Летописеца. В тях са включени 760 автентични документа, както и дневника на Захарий Стоянов и документи, свързани с неговата дейност като председател на Народното събрание.

Още през първата половина на XIX век започват да наричат Русия „тюрма на народите“. Но това е само началото, тъй като през следващия век тя увеличава неимоверно още повече своята територия и под нейно управление попадат огромен брой народи, голяма част от които и през 90-те години на миналия век не успяха да получат своята независимост.

През 1914 г. на българския пазар излиза една малка книжка „България и интригите на Русия. (Сборник от статии)“. Едва ли трябва в нея трябва да се търси обективност и научна истина, понеже тя има преди всичко пропаганден характер, тъй като в оня момент страната ни все още не се е определила през бушуващата от месеци Първа световна война в кой от двата воюващи лагера да се присъедини. Почти всички автори в нея са пристрастни към Тройния съюз, от който България очаква да получи своя реванш от съседите си за катастрофата от Балканските войни.