Въпреки, че спомените на Тодор Икономов и част от неговите трудове са публикувани той все още остава сред най-малко познатите строители на „съвременна България“. Преди години беше публикувана и една не до там пълна негова биография, като на неговата дейност е заделено място и в популярната книга на Тончо Жечев за „страстите български“ по време на Българския Великден. И като че ли всичко се изчерпва в основни линии с тези издания.

Тодор Икономов (10 септември 1835, Жеравна – 9 ноември 1892, Шумен) е сред най-близките съратници на Драган Цанков по време на униятското движение през 60-те години на 19 век. Но когато става дума за интересите на Отечеството, той е сред тези които ще се изправят срещу Цанков в Учредителното събрание и то като един от водачите на Консервативната партия и създателите на консервативния проект за българска конституция.

За видния политически и държавен деец Драган Цанков (9 ноември 1928, Свищов – 24 март 1911, София) сме се връщали не веднъж на страниците на сайта Сите българи заедно, но то е било главно за неговата дейност след Освобождението и за участието му заедно с Марко Балабанов в мисията до европейските държави след зверското потушаване на Априлското въстание (1976 г.).

Той е един рядък случай, може би в световната история, когато след като е осъден и интерниран във Враца и то след официалното му обявяване за луд е освободен и назначен за министър-председател. Великият Стефан Стамболов, негов съратник по това време, пише възторжено стихотворение, посветено на Драган Цанков, а неповторимият Алеко Константинов ще го използва като прототип в своя шедьовър „Бай Ганю“.

Досега имахте възможност да се запознаете с две изключително интересни статии от последните десетилетия на 19 век преди Освобождението на видния историк, публицист и краевед Петър П. Карапетров.

Сегашната трета по ред статия ни връща към един по-ранен период (1866-1867 г.), в който Тайният централен български комитет изпраща до турския султан Абдул Меджид мемоар, в който се предлага създаването на дуалистична турско-българска монархия по подобие на наскоро обявената Австро-Унгарска монархия. П. Карапетров не само прави анализ на този важен документ и представя неговите вероятни автори, но и дава пълния негов текст. Карапетров се спира и на откликът, който предизвиква в тогавашното българско общество мемоар и последвалият протест от страна на Иларион Макариополски и д-р Стоян Чомаков.

Досега многократно сме се връщали върху темата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия и за последвалата го Сръбско-българска война от 1885 г. Вече имахте възможност да се запознаете с решенията на Цариградската и Букурещката конференции и с приетите два договора - Топханенския акт от 5 април 1886 г. и Букурещкия договор от 19 февруари 1886 г., както и с техните коментари от видните български прависти и специалисти по международните отношения д-р Богдан Кесяков и професор Георги П. Генов от публикациите им през 1926 и 1940 г.