Статии

СИМЕОН РАДЕВ ЗА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

Стефан Стамболов е един от главните герои в творчеството на Симеон Радев. Може би най-незабравими са страниците на Симеон-Радевия шедьовър „Строителите на съвременна България“, в които разказва за политическата му дейност до 1887 г. За съжаление историкът не довършва „Строителите“, след предупреждение от цар Фердинанд. В тяхното продължение С. Радев хронологически трябваше да разкаже за управлението на Стамболов.

На Ст. Стамболов и на неговото управление С. Радев посвещава десетки страници в седемтомните си спомени „Лица и събития от моето време“ както за управлението, така и за допълнителни разкрития от времето от предходния период, както и за убийството и за убийците му. Дори самият С. Радев е заплашен с убийство от физическия убиец на Стамболов Халю. 

продължава>

 

БОРИС ЗОГРАФОВ ЗА НАРОДНОСТНИЯ ПРИНЦИП ПРИ РАЗРЕШАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

По темата за присъствието на българите в Америка е писано, но винаги има какво още да се каже, въпреки сериозните постижения на науката. Може би най-значителни са постиженията на историографията когато става дума за македонските българи, избрали за своя втора родина т.нар. Свободен свят. Сериозни са изследванията и документалните публикации за една от най-българските задгранични организации – Македонската патриотична организация в САЩ и Канада (МПО), за нейния партиен орган вестник „Македонска трибуна“ и за стотиците нейни издания на български и английски език – алманаси, меморандуми, брошури, библиографии и др. публични действия. 

продължава>

 

75 ГОДИНИ ОТ НАРОДНИЯ СЪД

(ЕДИН ДРУГ ПОГЛЕД КЪМ НАРОДНИЯ СЪД)

Сега в дните на тъжната годишнина от провеждането на Народния съд сме залети от поток от истини, полуистини и пълни лъжи, къде поради незнание, а не рядко и от необяснимо закъсняло лакейничене. Тогава преди 75 години от този свят покрай виновните са си отишли омърсени и оклеветени и огромен брой невинни. Техните гробове и днес са неизвестни, а костите им гният някъде из пустошта, в планински долини и водоеми.  

продължава>

 

СВИДЕТЕЛСТВАТА НА НИКОЛА ЗОГРАФОВ ЗА РАЗВИТИЕТО НА МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ

ЧАСТ 2

IV. РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ В МАКЕДОНИЯ.

Техника и тактика на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Основателите на революционната борба, както знаем започват от Скопския революционен окръг. В първите пет години, мнозинството от най-добре подготвените се намираха на работа в градовете Щип, Велес и Скопие.

продължава>

 

СВИДЕТЕЛСТВАТА НА НИКОЛА ЗОГРАФОВ ЗА РАЗВИТИЕТО НА МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ

ЧАСТ 1

Едва ли има изследовател на македоно-одринското революционно и легално движение, който да не познава дейността на видния деец на ВМОРО Никола Зографов (1869, с. Ораовец, Велешко – 25 ноември 1931, София). На своята революционна дейност той се спира в две свои книги – първата – „Няколко думи за борбите в Македоно-одринската организация“, която е отпечатана през 1901 г. в Кюстендил, а втората „Строежа на живота“, излязла през 1927 в София.

Неговият богат архив като пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Кюстендил е в основата и на издадените сборници с документите на Гоце Делчев и за дейността на революционната организация от самото й възникване. 

продължава>

 
Още статии...