Българската национална идея и завоевателните стремежи на Балканите от 19 и 20 в.

Значимостта на националната идея се определя както от съдържанието на нейните ценности и цели, така и със степента на единно възприемане от обществото, благодарение на което тя се превръща в безусловен и незаменим духовен, културен и народностен щит от всички възможни ерозиращи обществото фактори. Историческото развитие на Европа, а от там и нейното влияние върху света, изтъква особеното значение на националната идея, култура и самоличност като консолидиращ фактор на обществото, държавата и духовността, като безусловен механизъм за осъществяване на националната сигурност и имунитет срещу външни влияния.

Не един път вече сме се спирали върху личността и делото на видния наш поет-сатирик, мислител и македоно-одрински деец Стоян Михайловски. Преди години издадохме и непознатия му дневник, воден в малки тефтерчета и съхранявани в неговия личен архив. Публикувани са и протоколите на Върховния македоно-одрински комитети, където Михайловски има не просто, а ярко открояващо се мнение с неговите виждания за разрешаването на македонския въпрос. Въпреки това може би най-малко досега е писано за неговата дейност като македоно-одрински деец, а тя заслужава специално изследване. Някои от неговите брошури и сказки са познати по предишни публикации, но все още има и непознати за широката общественост негови статии и сказки. Належащо е тяхното събиране и публикуване, защото за него преобладават изследванията само от литературни историци и философи.

Когато през 1883 г. Захарий Стоянов издава биографията на Апостолът на българската свобода Васил Левски съвсем не е еднозначно и само положително отношението към нея и към автора й. Най-много критики върху летописеца и върху неговата книга се изсипват по отношение на изказаното мнение от Апостола пред бай Иван Арабаджията от село Цароцово, че който ни освободи той ще ни зароби. Преди време имахте възможност да прочетете моя текст по отношение на тези критики и думите на Захарий Стоянов. Явно че много от читателите и от коментаторите на този текст не познаваха предговора на биографията или не й беше обърнато внимание, която по примера на безсмъртните „Записки по българските въстания“ е писана, както бележи Летописеца „по разкази на очевидци“.

Само 10 дни след 10 ноември 1989 г. в София от 21 до 23 ноември се провежда българо-съветски научен симпозиум на тема „Коминтернът, ВКП (б), БКП. Из историята на взаимоотношенията“. В кратка бележка към издадения впоследствие през 1990 г. сборник с изнесените доклади е отбелязано, че „семинарът беше организиран от отделите по международно работническо и комунистическо движение на Института по история на БСП и на Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС“. Научен редактор и съставител на изданието е Петко Боев.